B__

Особено американските храни. Лекарства, хормони. Добре, че сме далече и са големи транствортните разходи. Лошото е, че американците се опитвата да внедрят политиката си за храните и в Европа. Голям натиск има.

Имам два въпроса. Какво е добро? Какво е да си любящ?

Има шеста чакра и втора чакра. Хе хе хе, един човек ще каже егати чакрите.... И двете са свързани с творчеството. През шеста идват идеите и способностите. Но никоя идея няма да стане книга, разказ, картина или каквото и да е творчестко, ако втора чакра не е способна да ги сътвори практически на физическо ниво. Мдам, правенето на добро става наистина правене на добро, само ако се прояви на физическо ниво. Все пак в този свят живеем. Правенето на добро също е творчество. И колкото и велики идеи да ни идват на шеста чакра, ако втора не е достатъчно силна, тооооо нищо няма да се получи. Втора чакра като чакра на физическото творчество е свързана и с правенето на деца (пак огромно творчество), със сексуалността и управлението на агресията или иначе казано жизнената енергия. И ако някой плюе на физическия свят, напълно го отрича, срамува се от него, откаже да приеме илюзията му....дори това да е илюзия......добро няма да може да направи. Не случайно истинските розенкройцери навремето задължително е трябвало да бъдат лечители...... за да не вземат да се откъснат от реалния свят и да витаят по облаците, по които облаци има всичко друго, но не и реалността на Вселената.

Йерархията е следната: 1. Обикновен човек 2. Ентусиаст вярващ във Висшите Светове и стремящ се да увеличи любовта в себе си. За всеки период водещия аватар определя кое е главното в развитието на човечеството. За нашия е любовта. За времето на аватара Орфей главното е било изкуството и културата. 3. Ученик под изпитания. Съдбата и други хора му струпват трудности, физически и духовни изпитания. Главното в този период е да се научим да запазваме и увеличаваме любовта в себе си, независимо какви трудности и удари на съдбата получаване. В християнството това се нарича прошка, смирение и вяра във волята Му във всичко. Изневерява ти гаджето ти. За да преминеш това изпитание, трябва да му простиш и да го заобичаш още повече. В този период човек се учи да вижда Божественпото във всичко и че всичко е достойно да бъде обичано. 4. Ученик. Ученик на изпитанията свършва доста от задачите си на Земята свързани лично с него. Противно на названието ученик, ученикът не просто учи, а върши задачите си свързани с цялото човечество. Той може да е гениален учен например. 5. Просветлен (или планетарно иницииран) 1 ниво. Те обикновено се въплащават във физически тела. Това са най-големите бели магове, които могат да променят съдбата на групи хора и да влияят на начина, по който се възприемат висшите идеи. Тоест, да променят колективното несъзнавано наистина в значителна степен. На тях са им достъпни планетарни и извънпланетарни енергии. 6. Просветлен 2 ниво. Въплащават се във физически тела понякога. Прилагат на практика плановете за развитие на човечеството. 7. Просветлен 3 ниво. Не се въплащават. Те са човешката връзка на човечеството с Божествените нива. Просветлените са и различните нива аватари. Исус е бил от второ ниво. Христос от първо. 8. Триада от три когана. Тя префокусира енергията на Планетарния дух и работи с аватарите. Тя отговаря за човечеството. Трите когани отговарят съответно за енергийното снабдяване и управлението на развитието на мисленето на човечеството, за религиозните и духовни учения, за развитието на културата, науката и цивилизацията. 9. Планетарен дух (пак е триада), който префокусира и намалява енергията идваща от Логоса. Той отговаря за човечеството, всичко живо и мъртво на планетата. 10. Логос. Намира се в Слънцето. Най-висшето ниво на Боижественото, което човек може да възприеме. Тази йерархия е и по Блаватска, а както знаем Учителят е възможно да е неин последовател. Тя я е прочела и в някои санскритски книги. Можела жената да чете отдалечено, независимо от езика От йерархията се вижда как се става просветлен и с какво се занимават.

Ами за мен няма значение какъв аватар си слагаш. Тука пак го обърнахме на аватари.

Хе хе. Оооо, става въпрос за самоизтъкване и още как Виж си само аватара и подписа и си кажи честно....без да се обиждаш безпричинно ....макар че не мислех за теб, докато писах горното.

Мдааа. Нещо наистина важно. Един атеист няма да стане редактор на Бог и да го критикува за щяло и нещяло. Докато повечето вярващи точно това правят. Атеистът, който се е обърнал към Бог, е много по-празна чаша от убедения вярващ, който е затрупан с илюзиите на вярващите. Защото вярващите си имат своите илюзии. Не може да се каже, че са нещо повече от атеистите. Дори може да има убеден атесист, който несъзнавано е по-вярващ и по-духовен чочвек от повечето "вярващи". Атеистите са изложени много по-малко на възможността за духовни грешки, докато вярващите могат тоооолкова много да грешат, че в един живот да си навлекат много по-лоша карма от атеистите. Да си вярващ е отговорност, не е забавление или нещо, заради което човек да се гордее или самоизтъква. Всъщност да се самоизтъкваш, че си нещо повече от атеистите заради това, че си вярващ, си е пак нарушение на Вселенските закони...по-голямо от атеизма ......защото хем знаеш, че си едно с другите, хем се самоизтъкваш да си повече от някои от тях....

Може би трябва да получават, каквото заслужават. Както и всички останали. Няма значение дали са духовни или не

Благодаря Мона за благоволението да снижиш интелектуалното ниво, за да го разберем и ние тъпите Толко си добра Не просто хейтърите не са задоволили някакво си ниво, а не са го задоволили, защото са хейтъри. А нима всеки от нас не е хейтър понякога? Да се запитаме ли, а? Теоретична ли? Може, може. Или по-скоро един милионер ще е милионер, защото е по-осъществен, но това за него няма значение .... дали е милионер или не. Дай да говорим какво мислят милионерите като станем такива

ще преразкажа няколко

Всъщност, точно кармата обуславя проявата на тунела. Той не може да се променя, само относителната му посока, но си остава винаги ограничаващ и изолиращ. Тунелът е отражение на твърдостта на човешкото същество. Нашите желания и стремежи не правят нищо друго, освен да го стесняват допълнително, независимо колко "благородни" са. С евентуалната им така наречена "по-висша" природа само попораства онзи инструмент, чрез който се придвижваме през него, та да дойде момент, в който поради огромната си "благонравност" вече не можем дори да се помръднем, заседнали между стените. И да, тунелите са наистина реални и осезаеми. И винаги ще бъдат такива, докато и ни сме такива. Обаче когато това спре да ти пречи, защото, първо, си осъзнал закономерността му и човешката невъзможност за измъкване, а после си я и приел, надвивайки вездесъщото си его... тогава започваш да се смаляваш. И съвсем физически естествено се оказва, че тунелът главоломно се разширява. Изведнъж в неговите граници попадат и допълнителни възможности. Но колко коварно - решиш ли да прегърнеш някоя, сам избираш да стесниш отново стените си. Ние, човечетата, сме толкова невежи, че направо ми е трудно да го опиша. Лично на мен ми стига само и непосредственото осезаване на тази затвореност. Но за сметка на това - това е единственото състояние, в което без капка човекоприсъща лицемерност би могъл да кажеш: "Не моята, но Твоята воля да бъде". А тогава, много ясно, стените падат. Филипяни 3 "12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса." Я, със всяка дума съм съгласен. Тунела зависи от тунела на кармата наистина. Но във дхарма тунела (тунела на кармата) може да имаме множество тунели или да се движим в много тесен тунел. И това винаги е така. Нарочно се ограничаваме дори от това, което кармата ни позволява да правим. Целта е да разширим тунела на реалността до този на дхарма Обвързването с желанията и тяхното "заключване" и другите заключения наистина стеняват тунела. Можем да се смалим, за да се разшири тунела. Разшираването става точно с отказване от прилепването към желанията. Дори такова желание като "духовното израстване" пак стеснява тунела ни Когато наистина живееш вътрешно и дълбоко по "Не моята, но Твоята воля да бъде" тунела изглежда да се разширява Сливане на твоята воля с Божествената.

Тунели на реалността Бях преди години на морето, лежах си и слушах една песен. Изведнъж се усетих, че живота ми се движи по едни установени рамки, във взаимосвързани повтарящи се ситуации. Консултирах се с по-умни хора и се оказа, че това е факт за всеки човек. Всеки човек живее в нещо като тунел на реалността. Всички сме говорили за рутината. Знаем, че повечето неща в живота ни са навик, но някакси си мислим, че целия възможен свят е достъпен за нас. Това не е вярно. Достъпна е само частта на света от нашия тунел на реалността. Можем да видим само това, за което сме подготвени да видим и което си позволяваме да видим. От една страна тунела на реалността е ограничен от това, което сме, а от друга, ние подсъзнателно го ограничаваме допълнително като отказваме да видим непознатите или плашещи ни неща. Тунелът на реалността може да се промени или чрез нашето активно желание или от събитията на съдбата или иначе казано кармата. Понякога идват събития, които ни карат коренно да променим живота си, да променим тунела на реалността. На тези събития ние не можем да се противопоставим и влизаме в новия тунел. Тези събития може да са развод, смърт на любим човек, уволнение от работа и т.н. Едни от причините съвременния човек да стои в тунела на реалността са митът за еднаквостта и сраха от непознаваемото, непознатото. Митът за еднаквостта създава в съзнанието ни фалшива илюзия, че всички хора са еднакви, събитията са подобни, животът е един и същ навсякъде. Така човек си мисли, че целия свят е еднакъв и не съзнава, че има други тунели на ревалността, където животът е коренно различен. Страха от непознаваемото сковава човек в модел, който го предпазва от опознаване на различнините, новите неща. Така той сам се държи в наложените граници. Изискват се известни усилия да се промени тунела на реалността. Тука важи абсолютният принцип, че можем да променим света около себе си единсвено, ако променим себе си. Не можем да живеем в чужда страна, ако не знаем езика й и това се оказва условие да променим живота си. Възможен е и варианта, колкото и да се подготвяме за нов живот, това да не може да се получи. Това е така, защото промените, които са необходими, трябва да са наистина дълбочинни. Нашето желание не просто да го има, но и цялото ни несъзнавано да го желае страстно. Смяната на тунела на реалността не може да е просто хрумване, а изисква мобилизация на всички ресурси на човека. Мисълта не трябва да е просто мисъл, а да е обоснована от прагматична гледна точка и от гледна точка на личния морал на човека. След това той трябва да поработи, за да подкрепи тази мисъл с чувства. Визуализацията на желаните промени е не просто мечтаене, а интуитивна нагласа за тях и подбуждане на чувствата, които трябва да подкрепят човека в промяната. Освобождаване на ресурси и енергия е жизнено необходимо за предприемане на действията за промяна. Човек трябва да смени дневния режим, да се откаже от някои задължения, да спести енергията, която ще бъде използвана за промяната. Някои казват, че може да промениш живота си единствено, ако напуснеш работа, която в съвременното Западно общество гълта повечето ни ресурси. След това идва промяната в мисленето, мирогледа, настройката, отношенията с хората и околния свят. Идва и разбирането на новия тунел на реалността. Тук човек се сблъсква с много непознаваемо, което е непознаваемо до момента, защото принадлежи все още на чужд тунел. Човек трябва да се отвори, за да приеме в себе си новото и различното без страх. Трябва да се преодолеят задръжките на несъзнаваното и все едно да се направи психотерапия, която освобождава човека от оковите на старите разбирания. Събитията по промяна на тунела могат да дойта естествено, а могат и да се ускорят, ако се използва транзитен стимулатор. Това е начин да заинтиргуваш човек, който принадлежи на новия тунел, така че той да ти помогне да осъществиш прехода. Това заинтригуване може да стане или чрез показване на потенциала за развитие, който имаш, или чрез показване на помощта, която може да се окаже на съответния човек или група. Има един проблем, че може да не знаем към какъв тунел да се ориентираме. Тогава ни стига стимула на вътрешното усещане, че трябва да има промяна. Това усещане е най-важното в нас и трябва да му обърнем внимание. При липса на точна ориентировка какво точно трябва да се направи човек може да си помогне като внимава какви решения взема. В статиите за вземането на решения, гъвкавостта и задачите, които човек има в текущото прераждане съм говорил по този въпрос. Вземането на правилното решение продиктувано от вътрешния глас посочва точно тунела, към който трябва да преминем. Един от най-лесните, бързи и кардинални начини за промяна на тунела е любовта. Тя може бързо и абсолютно из основи да промени живота на човек. Тя не идва случайно, а е породиктувана от обстоятелствата и кармичните задачи. Затова човек не бива да потиска любовта, когато и където и да дойде. Хубаво е да й се отдаде с цялото си същество. Важно за разширяването на съзнанието е да не се забравя стария тунело. Човек да не се отказва с пренебрежение от досегашния си живот. Да не съжалява за него, да не се срамува от него, да цени получения досега опит. Тунела не просто ще се смени, а ще се разшири с новия и ще има двойно повече възможности. Ще съм благодарен, ако споделите мнението си по тази тема и дадете нови гледни точки и подходи

Кризата в човешкото мислене и отношение към любовта води до всички останали кризи.

По тази логика и път на разсъждение, всяка теория е ограничена по дефиниция: от теорията на Дарвин до хипотезите за Бога: в крайна сметка, както е прието да се казва - "ограниченият" човешки ум ги измисля. С подобно съждение ти самият създаваш затворена система, чиято единствена цел е да бъде прогнозируема и контролируема: редът цели да пребори хаоса, а хоризонтът на очакване е свръхкомпенсаторен. Подобни тези в крайна сметка могат да ни доведат единствено до агностизицизъм. Аз дълбоко вярвам в науката и човешките постижения, независимо, че живеем в ентропичен свят, в които самите ние сме ектропични. Вярвай, вярвай. Всеки си вярва, в каквото си иска. Мона, като казвам ограничена по дефиниция, това означава, че самата теория се е ограничила по дефиниция. Тя разглеждам единствено термодинамичното равновесие. Ето един цитат за пояснение: "...дадена термодинамична система е в термодинамично равновесие, ако е едновременно в термично, механично и химично равновесие." Освен това вторият закон е за "изолирана термодинамична система". Тптално откъсната от Вселената по този физически модел. Ентропията е понятие, което по дефиниция засяга само физическия свят...в една изолирана и от физическия свят система. А има още много светове. А ти се опитваш на базата на ентропията да правиш изводи за всички тези останали светове. За цялата Вселена. Този хаос, както го наричаш, е нещо, което го няма. Хаоса пак се развива по Вселенските закони и не е хаос. Само на човека така му изглежда.

Както всяка научна теория обхвата е ограничен по дефиниция. Ентропията е критерий за това колко близко до термодинамично равновесие е дадена система. Става въпрос за термодинамичното равновеси. А колко други равновесия би могло да има в една система, за които ентропията "не ще и да чуе"

Пратих ти лично

Кармата си действа, но не това беше целта на въпроса ми. "Мисля, че и преди съм задавал този въпрос, но дори и да е така, пак ще го задам: Защо е необходимо висшия аз да се въплъщава на Земята, ако вече е в състояние да взема съзнателни решения?" Въобще не е ясно къде се намира Висшия Аз. Този въпрос според мен е без отговор, защото се опитваш да разделиш телата на човека. Висшия Аз все едно е отделен от човека и човека все едно е отделен от него?!?!?! Висшия Аз това е триадата атма, будхи и манас. Въплатен или невъплатен човека, тази триада си я има и е една от обвивките му. Друг е въпроса доколко се осъзнава във въплатено състояние. Съзнателните решения между преражданията и въобще осъзнатостта зависят от степента на еволюционно развитие, от което зависи доколко високо ще се искачи човек във висшите светове между преражданията. А се слиза на Земята, за да се трупа опит, който пък повишава осъзнатостта. Грешка е да се разгледжа осъзнатостта в двете крайности: тука има, тука нема. Осъзнатостта е в еволюционно развитие и се повишава през преражданията. Така че човек взема решения в някаква степен на осъзнатост, до която е стигнал. По-добре се спри на въпроса за конкретиката

Всеки "нежив" предмет може да се натовари с отношение, агресия и т.н. Всеки може да види етерното тяло на обектите. Неживите предмети също имат такова. Неживите обекти имат групово съзнание и индивидуално поведение, растенията също, животните също.

pavletA, от поне 60 години няма златно-доларов стандарт. Имаше някакви остатъци в Швейцария, но САЩ я принудиха да се откаже от пълното му прилагане. Златния стандарт означава, че парите са обвързани с някаква стока - златото. Те не могат да растат без съответния ръст в икономиката и прозиводиутелността на труда. След като няма златен стандарт правителствата могат да си играя с инфлацията и да печатат толко пари, колкото им трябват. Цената на парите се определеля от държавите и големите корпорации Всичко в момента е един голям балон и цената на парите се базира не на някакви обективни фактори, а на доверието и алчността на хората Иначе, да, цялата природа е една икономика и парите са част от нея. Друг е въпроса доколко разумна е основата им сега. В момента банковата система създава много заблуди у хората. Идеята е, че човек може да получи пари дори и само да се почеса по гърба Малко се мисли, много се харчи за глупости, но явно това е необходим период в развитието на човечеството.

Ами да, сам си поставя човек задачите за това въплащение. Още преди да се въплати. Във висшите светове преценява натрупания досега опит и си чертае задачките, които трябва да свърши като се въплати. Това означава, че и семейството, в което се ражда, той си го избира. Той си избира родителите. След като се въплати, обаче, се изгражда личност и его. Егото пречи да се "спомнят" задачите. Затова казвам по-нагоре, че всяка задача изведена с помоща на логическо мислене е съмнителна, защото логическото мислене е основен инструмент на егото за осигуряване на неговата сигурност. Също така всякакви общи и абстрактни цели като съвършенството също са инструмент на егото за отклоняване от задачите, които човек си е поставил преди въплащението. Инструмент на егото са, защото тяхното ниво на абстракция няма никакъв смисъл в реалния свят. Те са толко абстрактни, че в науката за езика ги наричат отвлечени съществителни: щастие, свобода, съвършенство и т.н. Тях всеки си ги тълкува спрямо собствената си личност. Това ме кара да мисля, че отвлечените съществителни са си продукция на егото и в услуга на егото. Например, всеки си тълкува какво е това съвършенство и така егото му нашепва какво то разбира под съвършенство. Ние от седмици си говотим на тази тема Затова нека конкретизираме малко нещата. Както изтъкнах по-нагоре очаква се семейството да е свързано с част от задачите на човека. Има няколко белега, които показват дали човек е приел тези задачи или отказва да си спомни, че ги е имал. Човек не ги е приел, ако: - съжалява, че се е родил в такова семейство (родители, братя и сестри) - иска семейството му или членовете да бяха други - Счита някой член от семейството за "лош" - Мисли се за повече, по-умен, по-добър, по-висш, по-напреднал, по-добре правещ нещата и по-добре живеещ живота от друг член на семейството (вкл. половинката) - Не иска да живее със сьемейството си или поне му се иска да е така - Отказва да поддържа връзки с членовете на семейството - Слага се в услуга и подчинение на друг член на семейството. - Поставя семейните ценности и взаимоотношения в култ и над останалия свят. - Смята, че останалия свят е заплашителен за семейството му и лично за него Както се вижда, описани са две крайности. Едната е отхвърляне на семейството, а другата е отхвърляне на света в името на семейството, но и двете показват отказ от решаване на задачите свързани със семейството. Та какво мислите по тази конкретика?

Интересно, интересно. Еволюцията на човечеството определено има цел. За това говорят всички посветени. Щом еволюцията на човечеството има цел, то логично е да се помисли, че еволюцията на отделния човек има цел. Иначе без еволюцията на отделните хора как ще еволюира човечеството?! А сега чудя дали конкретното прераждане за отделния човек има някаква цел. Логично е да има. Да допуснем, че няма. Е, какво прави тогава човека в това прераждане за собствената си еволюция?! Върти празен цикъл от 80-90 години?! Вижда се, че такова допускане е лековато. Всяко прераждане на човека има някаква цел в еволюционния му път. Питам сега. След като всяко прераждане на човека има цел, то тази цел от кого е поставена. Ако се върнем по разсъжденията назад излиза, че тази цел е поставена с оглед цялото еволюционно развитие на човека, което трябва да е в съзвучие с еволюционното развитие на човечеството. Кой е поставил целта на еволюционното развитие на човечеството? Ясно кой. Това логично е да се предположи с какво участие е поставена целта за конкретното прераждане на човека. Тази цел аз, а и не само аз, наричам задачи на човека, които той трябва да свърши в конкретното си прераждане. И те нямат общо с понятия съвършенство/несъвършенство.

Тоест ти приемаш, че човек няма конкретни задачи за вършене в настоящето въплащение? Сам си ги определя, какво му харесва?

Ирина, имай малко жалост. Тоз аватар ме побърква. Как ще спя сега не знам, мдам.... Мням, мням, мням

Според теб какви ограничения носи?

Абе розенкройцерите не трябваше ли задължително по професия да са лечители?! Едно от 6-е им основни правила беше. Условие за членство в братството. Не са много по философстването те Или нещо са се объркали нашите историци....