B__

Ами Венци, разбира се, че като говори за разрушаване на храма, Исус говори за разрушаване на тялото. Гледам вие със Стан си водите някакъв спор за способностите, а то истината е по средата. От една страна наистина способностите ни закрепват по-стабилно за земята. Вследствие порастват желанията свързани със способностите, страха от тяхната загуба и т.н. Какво е безсмъртното, което пренасяме през преражданията? Ние си мислим това е мъдростта. Не е вярно. Някаква изградена мъдрост, казват, можела да просъществува само 4-5 прераждания. Това, което се пренася е опита и осъзнатостта. Но не кой да е опит и осъзнатост, а осъзнаването на любовта, взаимосвързаността в света и опита да натрупваш любов. Натрупаната любов е нашата енергия, която като реактивен двигател (брей какво сравнение) ни извисява, ама съвсем буквално ни извисява след смъртта. Та съвсем без опит не може. Любовта е опит. И тя е колиеско. Когато сме обвързани със желания и страхове, след смъртта ние не можем да се откачим от тях, да ги забравим и затова си оставаме на някакво ниско ниво и по принуда се прераждаме. Има нещо вярно в това, че трябва да знаем, че нищо от физическия свят не трябва да ни привързва. Докато ни привързва ще има карма. Но нещо много важно, което Венци сега като го прочете и ще се възпротиви. Към този свят ни задържат отношенията ни към него, отношения на привързване и отношения на отричане. Ако отричаме този свят и го смятаме за зло, ние сме яко свързани с него. Как става това.. Отричайки нещо в света ние отричаме колективното несъзнавано, което го поддържа. Влизаме в конфликт с егрегор. А влизаме под контрола на егрегор, както когато го обичаме, така и когато го мразим. Най-малкото ще ни направи хитър, мръсен, умен номер, за да ни попречи да се освободим. Мразейки нещо в този свят ние захранваме енергийно егрегор в този свят. Губим енергия. Губим освобождение. Не стига дето сме се лепнали към егрегора на духовната ни школа, ами и се лепваме за един куп други егрегори. Та тракива ми ти работи. Не е лесна таз работа. Както и да се върти човек и дупето му все отзад хе хе хе

<BR><BR>Верно е, но е пето подниво. Манас: пето подниво на Кама Манас. <BR><BR>Ще трябва да се минат след това и последните две поднива на ниво Кама Манас преди да се мине към ниво Манас. Да се извървят докрай расите на тази планета. <BR>После за ниво Манас минаваме на друга планета. <BR><BR>Подниво Манас има още поднива: нисши и висши.

Аха, значи опитът и паметта са излишни, както и обективното знание, до което сме достигнали? Способността ни да обичаме, да мислим, да вярваме, да сме справедливи, да сме състрадателни, да сме силни и още куп неща какво са? Нещо външно от нас? Или вътрешни натрупвания, които никой не може да ни отнеме или унищожи? За това, дали натрупванията са духовни или само ги наричаме така вече писах. Станимир, мисля, че разбирам защо Венци отхвърля опита. Изградих това виждане след дискусията за кармата. Каква е най-важната роля на кармата? Не да наказва и да бъде някакъв оникновен причинно-следствен закон......както изглежда за дуалното мислене Ролята на кармата е да ни държи в рамките на дхарма, т.е. проявяваме свободната си воля в някакви граници. Кармата държи човечестото по пътя на еволюцията, който трябва да бъде извървян и отделния човек по неговия собствен път, който трябва да бъде извървян. Поне така го знаем Смисъла на еволюцията е човек да натрупа опит и осъзнатост, да опознае докрай целия си заобикалящ свят и себе си, и накрая тази осъзнатост да я занесе при Бог сливайки се с него. Интересното в случая е, че има много такива етапи в еволюцията и при всеки ние се издигаме ниво нагоре, и след много нива чак, когато сме опознали много светове, ще се слеем с Бог. Края на човешката еволюция не означава сливане с Бог, а че човечеството става еволюция от полубогове и тогава ще трябва да опознаем света на полубоговете. .По същия начин преди човешката еволюция ние сме преминали животинската опознавайки света на животните. Дори и човешките ни аватари сега, които са стигнали до нирвана, не се сливат веднага с Бог, а работят на едно ниво и ако поискат могат да се слеят със същност, която е Божество на Земята. Тази същност е едно ниво под планетарния дух. Венци като казва, че кармата е част от закона, който носи грехове, т.е. че кармата е зло, иска май да избяга точно от стъпките на еволюцията и директно да се слее с Бог. Отхвърлянето на събиране на опитности потвърждава това, ама се надявам и Венци да си го каже. Но е нормално да има и такова човешко мислене. Мисълта, че еволюцията в Природата е наложена от лоши сили и по-добре за човечеството е да избяга от трупането на опит и директно да се върне в Бог. Затова е и такова отношението към света, в който живеем. Презрително, свят на зло, на грях, на отврат Концепцията за злото играе тук изключително важна роля за подпомагане на желанието за отхвърляне на опита и еволюцията да надделее в съзнанието. Тук основният въпрос е еволюцията Божие творение ли е или е Дяволско такова. Кой знае. Все някога може и да разберем.

Може, може, може. Ако искаш да те обичат, то може да намериш човек, който те обича. Но трябва толкова много да промениш себе си. Готова ли си за това?!

Аха, знам аз. Искаш да кажа, че няма, после ще кажеш, а Висшия Аз - Мойсей има, значи не е Бог и т.н. За пръв път срещам такова определение на Висшия Аз и предполагам, че с радост ще отговориш на няколко въпроса 1. Каква е връзката между Мойсей и това, което в Библията наричат Сатана? 2. Как наричаме днес Мойсей? Каква същност е, какво е името й? 3. Дай по-стари източници от Библията, където има подобно тълкуване на Висшия Аз? Лека вечер

<BR><BR>Ти събра всички възможни закони накуп Браво <BR> <BR>Ако съдим по това, което Исус е наричал закон и е нормално Павел като негов ученик да разбира същото, то законът, това е еврейския закон или начина, по който един истински евреим трябва да живее, <BR><BR>Въобще не си мисля, че е имал предвид само декалога, а онези изначални 618 закона, който слагат началото на още хиляди и за които говори Талмуда. А тука изведнъж хоп и в един кюп събрахме "всички закони, за законите на "силите на този свят" , законът на кръвта и законът на кармата, на Немезис." <BR><BR>А пък Вселенските закони уж са непроменими. Истате ли да ме светнете как точно закона на кармата вече не действа или вече не е закон?! <BR><BR>Да не забравяме, че по времето на юдеите Йехова говори за своя закон, но това е закона, който равините описват и тълкуват. Не може да се каже, че това са Божиите закони наистина, а законите за равините, техните тълкувания.<BR>Знаете ли вица: <BR>Четирима евреи спорят за някакво тълкуване, а един от тях все не е съгласен. По едно време Бог се обадил отгоре и потвърдил тезата на четвъртия. Останалите възроиптали:<BR>- Да, ама ставаме трима на двама и ние сме прави.

Станимир, така трябва да бъде, но за съжаление още не сме развили Манас, а сме в Кама Манас. Прави си , че стремежите за духовно развитие понякога могат да съвпаднат с наистина духовното в човека.

Венци, е да, става въпрос за старозаветните закони, за старозаветния човек. Докато Исус говори вече за новозаветния човек, този на любовта. Който служи на стария закон, не служи на любовта. Така и не разбирам защо толкова се впечатлявате на този факт.

точно

А и друго нещо. Не е мястото в Америка за такива открития. Райф трябваше да се вдигне и да отиде на Изток. Не вярвам да не са го канели оттам.....

<P> <BR><BR>Съгласен, съвсем си права. Тука наистина нещата опират можеби до това как точно Райх е представял и използвал изобретението си. Има го средството, но и много начини за ползване. Не знам, това наистина би било интересно да се знае. <BR><BR>Да, страданието е ключ към промяна. Но пациентът трябва да разбере и приеме, че трябва да се промени. Пка стигаме до това как Райх е представял и използвал изобретението си и какво е говорил на пациентите. <BR><BR>"Всяко намерение да се намали страданието е израз на Любовта". Само това леко ми изглежда абсолютизирано. Ами ако облекчим страданието преди то да е накарало пациента се се промени или да се обърне към Любовта?! Но винаги стават грешки. Нормално е. Това не трябва да ни пречи да помагаме. По-добре да помогнем, отколкото да умуваме. Дори само това действие влияе на Любовта на пациента.<BR></P> <P>Благодаря Късметче. <BR><BR>П.С. Да, обобщих за конвенционаката медицина, говорейки за общия й дух. Иначе, може и десетки проценти от лекарите да са със сърца, както го говориш </P> <P><BR>П.П.С. И пак да кажа. Не е важно средството за лечение, а начина използването му и какво се обяснява на пациента. <BR></P> <P>П.П.П.С. И да всяка помощ дава на човека още време, за да може да се промени. Но пък и лечителят вече е свързан с него и отговаря за него.</P>

Не знам към какво е скептичен Кристиян, но това, което виждам в думите на Павел е: Римляни 5:13 защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон; Тоест, ако няма закон, няма грях, а не "...законът е доказателство за греха...". Ако си спомняте, Павел отива при наследника на Исус и пита може ли да учи не-евреите на учението. Те му казват, че да, но не е задължително не-евреите да спазват закона, т.е. еврейските закони за начин на живот, хранене, обличане и т.н. Тъй като са неевреи, то те не са длъжни да спазват закона. Тоест като не спазват законя, няма грах, както и Павел казва по-горе. Също и като няма закон няма грях. Съвсем не означава това, че "...законът е доказателство за греха...". Може би Кристиян говори за латино, защото в римското право, което важи и в наши дни е залегнала максимата, че престъпление има след като влезе закона в сила, а тези, които са го престъпили преди това, не са извърщили престъпление. После нека казват някои, че в съвременните закони няма религия хе хе хе

<P>Лекарство срещу рака винаги е имало. Това е промяната на мисловния модел на човека. Хората не могат да осъзнаят този метод и затова мислят, че го няма. На повечето наши ближни им дай безпроблемно чудодейно хапче.</P> <P>Всъщност метода на д-р Райх е също такова чудодоейно безпроблемно хапче, което работи на някои нива, но не на всички. По-горните нива си пазят болестта. <BR><BR>Конвенционалната медицина е общоприета, но не действа. Закърпва в известен смисъл пациента и затова продължава да съществува. Защото е неефективна макар и недуховна. <BR></P> <P>Методиката на д-р Райх е ефективна и недуховна. Висшите сили не биха й позволили да нанася вреда. Затова съвсем случайно в болницата му разменят инжекциите. Тази техника се базира на принципа на чудодоейното хапче, където пациентът не е непобходимо да променя себе си, нито мисленето си. Не е необходимо да се променя или полага усилия. Това е срещу закона на кармата. Срещу душата на човека. Няма как тази техника да просъществува. </P>

Човек казва: “Аз искам да се събудя духовно”. Това е негова цел.Тази цел все още не е част от човека, а част от неговата его настройка. По някакви его-причини той иска да се събуди, да търси съзнателно. Човек не може да си постави съзнателно духовна цел и да успее. Е, може да изглежда, че е успял, но колко ли е платил за нея и какви отрови е натрупал в подсъзнанието си?! Не може да си постави цел, но може да живее съзнателно, за да може да се трансформира. Защото човек не е това, което иска да е, а е това, което Е. Колкото и да си поставя цели, няма да ги постигне, ако не промени изначално и дълбоко вътре в себе си до дебрите на несъзнаваното това, което Е. Това, което СМЕ, ни кара да поставяме целите си за духовно пробуждане. Това, което сме, не е духовно пробудено. Защо тогава ни поставя такива цели?! Дали пък наистина са духовни тези цели?! Човек, обаче, може да се довери на чувствата и на усета си, и се трансформира. “Алхимира” се. Променя това, което Е. Към това, което трябва да Е. Към това, което е правилно да Е. Накрая се получава, че това, което е правилно да Е, е съвсем далече от целите за духовно пробуждане, както ги е разбирал човека в началото. Затова са съмнителни целите, които сме оформили в его среда. Има духовна школа, в нея тече трансформация под управлението на висшите сили. Каквито и его цели да сме си поставили отивайки в школата, те нямат значение, защото крайния резултат ще бъде различен от очакванията на егото ни. Целите нямат значение, има значение вътрешното несъзнавано намерение, което ни управлява. А пък то е залепено за чувството любов. Можем да се оставим да обичаме и тогава, каквото и да правим, ще е в правилната посока. Защо добродушните хора са по-щастливи, нещата им живота се уреждат по-добре, страдат по-малко? Оставили са се да обичат и са избягали от доста от условностите на този свят. Те прощават, знаят как да прощават и обичат. Ние ги гледаме и понякога си казваме: “Този или тази колко са глупави, неборбени и т.н.”. Класифицираме ги по този начин, отнасяме се пренебрежително към тях, а подсъзнателно копнеем да сме като тях. Спират ни нашите убеждения. Да имаш цел за духовно просветление също е едно убеждение. Друго убеждение е, че трябва да се погрижим за духовното пробуждане на другите. Да им покажем верния път. Дори да не искат. Мислим си, че това е грижа за другите. Това е човешкото разбиране. Ние си мислим, че носим уникалната истина в себе си. Не това е най-смешното. Смешното е, че си мислим, че разбираме тази истина и че можем с думи да я предадем в истинския й вид. Това си е нашата истина. Тя е дреха, която сме облекли. На друг човек няма да стане, а е и пропита с нашата пот. Искаме да го облечем нашия ближен с тази дреха, та той да замирише на нас. Да стане наше копие. Да не застрашава убежденията ни, на които градим нашата сигурност. Всяко наше убеждение ни задържа в този свят. Ще напуснем света завинаги, когато отпаднат всичките ни убеждения. Тогава ще сме едно със света и няма да имаме нужда от убеждения, тъй като ще знаем всичко. Ще слеем любовта с мъдростта и ще достигнем Истината, а който я достигне няма нужда да се убеждава в нещо. Няма нужда от убеждения. Ние сме тръгнали към Истината или поне така си мислим. Убежденията ни са това, което ни дърпа назад. Те ли са ни по-скъпи или Истината ни е по-скъпа?! Нашето его ни кара да насаждаме убеждения на другите. Нашето его и егрегора (егрегор – част от колективното несъзнавано), на който служим. Много лесно се вижда дали даден егрегор е висок или нисък. Хората служещи на нисък егрегор винаги се стремят да убеждават другите. Упорито и неотстъпчиво. Защо да го правим. Нека да обичаме ближния си. Обичай ближния си, остави го да изживее греховете си.

Не мисля, че от горния цитат миже да се извлече извода "Не може да мислиш за някого, без той да мисли за теб". Вие може да мислите за него, а той въобще да не мисли. Мислите си обратното и затова горната мсъл ви изглежда противоречива. Ако постоянно мислите за стара любов, според мен, най-вероятно сте я отхвърлили на времето и сега разбирате грешката си.

Искате ли да поставим нещата на научна основа и да дефинираме различните термини. Може и още едно сечение по различните учение, ако едно нещо при различните учения (с представители тука) има различно значение. Така ще дефинираме понятията и ще елиминираме изкуствените разлики между понятията с едно и също значение. По-лесно ще обсъждаме след това. Така аз досега мога да изредя понятията: - Триада - Висш Аз (ей това сигурно има куп дефиниции) - Божествен Аз - Истински Аз - Вътрешен човек - Вътрешен глас Ще си позволя да дефинирам триадата: Триадата това са последните три тела на човека: атма, будхи и манас Манас - Висши мисли. Мислене, което предстои да усвоим. Будхи - Висша интуиция. Атма - Божествена воля. Като тела във висшите светове не е ясно къде се намират различните части на триадата в тях, но последната, атма, съвпада с Божествената воля. Тоест човек по човекосъздаване притежава тяло, което е част от Бог. Триадата за обикновения човек е неосъзнавана. За да бъде осъзнавана, то трябва да се създаде връзка с нея, която в източните учения се нарича антахкарана. Това е и същността на началото на просветлението. Тази връзка се създава при индивидуална И задължително групова работа в съвременнмите школи работещи по модела на Триадата. Човек не може да направи атахкарана, ако преди това не трансформира себе си. Трансформация подобна на алхимичната. Работата се осъществява по йерархията на Бялата Школа. Основен принцип е неотхвърлянето, а приемането на безусловната любов. Антахкарана предолява пространство, което е подобно на Даат в Кабала. Там се намира основата на Черната Школа, която си мисли, че се грижи по-добре от Бог за човечеството. За да се преодолее влиянието на Черната Школа, най-важно за човека е усвояването и приемането на безусловната любов. Любовта към всичко. Любовта към добро и зло. Доброто и злото като понятия са творение на Черната Школа и ако обичаме само доброто, то отхвърляме Божественото и Неговата Любов, защото Творение на Бога са и доброто и злото, и ако обичаме Бог, то ще обичаме и двете без условности. Мисли подобни на "Ще те обичам само, ако...." са дело на Черната Школа. Например, мисли като "Ще те обичам само, ако ми купиш блузка", "Ще те обичам само, ако ме обичаш и ти", "Ще те обичам само, ако следваш моето учение", "Ще те обичам само, ако си добър" са дело на Черната Школа и те ни държат в заблудата на този свят, Това е накратко философията на Триадата.

Бъркат някои от нас, пишещите в тази тема, себичността и егоизма с любовта към себе си, която в никакъв случай не изключва и любов към ближния. Даже бих казала, че започва от там. Не можеш да обичаш Бог, ако не обичаш божественото в себе си. E, тоа казвам, де

Мисля, че цитатите съвсем ясно говорят, че всеки човек, дори и сега, носи в себе си Божественото, че Божественото е част от него. Че човек трябва да го усети в околните и да промени отношението си към тях, защото Божественото свързва всички хора в едно цяло. Не се говори, че сегашният човек не е от Божествено произход. Има огромна разлика. Все едно да се каже, че човекът не е човек

Авесалом Подводни "Етапи в еволюционнното развитие на личността". Има я в спиралата.

Ами според мен вътрешен глас и вътрешен човек е едно и също. Този, който управлява мислите, чувствата и волята. Поне като гледам Учителя какво е писал по въпроса. Ако са засягани други учения нагоре, то трябваше изрично да е казано и сугурно е казано, а аз да не съм прочел. И вътрешният човек/вътрешният глас е осъзнатата част от Висшият Аз, който Висш Аз си съществува обективно независими човек каква част от него е осъзнал. Ние говорим за обучение, управление на чувствата и волята. Няма такова нещо. Това така изглеждащо ни управление всъщност е процес на осъзнаване на допълнителна част от Висшия Аз или по-точно от себе си, че не се знае дали ще стигнем до Висшия Аз хе хе. Мдам, бъркаме понякога себепознанието с управлението, а с опити за управление и контрол нищо не се постига,

Дай конкретика, че се обърквам в обобщенията.

"Алхимичната сватба на Християн Розенкройц" от Ян ван Райкенборг Брях. И толко ли директно се говори в тази книга. Аз бях чувал, че в нея всяка дума и израз е символична. Да не е някое тълкуване на книгата? P.S. Ааааа, да. Това е тълкуване на първоначалната книга със същото име на Йохан Валентин Андре. Хубаво е и първоначалната книжка да се прочете Ето я на английски: http://www.levity.com/alchemy/chymwed1.html Не знам дали я има на български.

Valentinus, така е. Да не превръщаме живото слово в догма. В тази връзка жицът беше много добро вметване. Много на място Това за волевото усилие също е много важно по мои наблюдения. Волята може да доведе до потискане на чувствата. Човек си мисли, че нещо го няма,а то си продължава да копае надълбоко. По-важното е да се открие откъде идвата тези мисли и чувства. Да ги оставим да ги изживеем, защото само така ще останат в съзнателния ни контрол и едновременно с това безпристрастно да анализираме причините да появата им. Така илюзиите започват да стават ясни една след друга и живото слово влиза постепенно в нас.

Прав си Валентинус, прав си...Защо инак Христос от евангелието ще призовава човек да се отрече от всичко, че дори и да се отрече от себе си, ако ще да се съединява със себе си, ама видиш ли- на някакво по-високо, божествено ниво...Ако евангелието се чете с будно съзнание, много неща са представени така, че да бъдат разбрани...но, за съжаление повечето четат библията в нетрезво състояние- опиянени с религиозно-мистични коктейли, подправени или не с щипка окултен прашец, или след изпиване на порядъчно количество атеистична боза...в името на науката естествено И да няма уши някой- ако му е писано, ще чуе... Ани беше задала един въпрос каква е разликата между вътрешния глас и Висшия Аз. Много точен въпрос. Обикновено Висшия Аз се смята за нео компактно и единично, което ако успеем да овладеем и хоп овладели сме го цялото. Висшият Аз не е обикновена стрултура, а сложна многослойна структура с нива и поднива, която се разполага нагоре по висшите светове и стига и то вечното и неизменимото. Част от нея се намира и извън действието на Логоса, който се намира на физическото ни слънце. Така тази част е невъобразима за човека и Божеснтвена. Всеки човек е Божествен, защото неговият Вис Аз стига и се слива с Бог. Но ние са замотаваме и не отчитаме отзи факт. Затова се казва, че Бог и истинският свят човек може да намери само себе си. Там, докъдето стигне човек нагоре в осъзнаването на себе си, там му се намира и вътрешния му глас. Човек си мисли, че с някоя хитроумна системка е овладял ВИсщия си Аз, а той е овладял само част от него, т.е. само част от себе си като не е ясно тази част под какво влияние се намира и чий е наистина вътрешния глас. Човечеството е на етап на развитие на осъзнаването, овладяването и трупанена опит за подниво Манас на ниво Кама Манас. Иначе казано ние се опитваме да овладеем и приложим на практика висшите мисли, които са част от нашия ментал. Дори само това е достатъчно за настоящия ни етап, но човек все лампи за нещо повече и все да влезе там, където преди не е влизал. Дори само овладяването на ментала е грандиозно постижение, а вътрешните гласове, които се намират в него са много и не всеки е истински. Нашите мисли, които се появяват в главите ни, нашият ментал не е наистина наш ментал. Това са мисли, които са ни инжектирани от един куп егрегори и самостоятелни мисъл форми шляещи се назам натам в търсене на подходящ за превземане ум. Тези егрегори не са Божествено образование по произход, а са отражение на човека. Хората ги създават със своите мсили и желания, а после теуправляват хората и тяхното мислене. Затова, за да намериш вътрешния си глас казват, че трябва да овладееш мислите, да чуеш един тих гласец, да овладееш и него, и да чуеш един още по-тих гласец, и чак четвъртия или петия ще са истинските. Егрегорите все пак са средство. Всеки от тях е на различна височина във висшите светове. Като скачаме от един на друг можем да се искачим достатъчно високо, за да се освободим дотолкова, че да се обърнем наистина към себе си. Такъв висок егрегор е и егрегора на Бялото Братство и този форум. Тези егрегори са създадени от учителите, за да ни помогнат да се издигнем достатъчно високо да намерим и чуем гласа на собствения си учител. Ей тогава човек се обръща към Висшия си Аз. Да се откажеш от себе си, както Кристиян цитира Библията, май означава да се откажеш от отраженията, илюзорния свят на егрегорите и да се отдадеш всецяло на учителя си,.

не..., а коя е тази книга