B__

Да влезеш под кожата на един мъж не е любов!!! Лично аз не бих бил толко любезен като Ирина при тълкуването. Но явно и любезността може да не се оцени.

Ани, благодаря ти за забележката. Също така ти благодаря, че изля това нещо честно и откровено вместо да го носиш в себе си. Честността да кажеш какво чувстваш и мислиш също е част от любовта. Благодаря, че бе толкова добра с мен. Иначе, това щеше да стои скрито и копаещо, а и аз нямаше да знам как се отразяват моите разсъждения. Благодаря и на тези, които на ЛС ми споделиха за подобни усещания дори и без да са били преки участници в цитираните по-горе дискусии.

Не че съм прав. Такива наблюдения имам, явно и ти

Макар че съм по-склонен към вегетарианска храна, винаги съм си мислил, че вегетарианството е нещо така малко крайност. Снощи ми попадна следната мисъл на учителя: "Аз се радвам сега, че започнаха вече да се явяват разни течения по-близки до Природата. Например, вегетарианството. Макар че и това не е правилно схващане за диетата, защото Природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна. Всеки човек, всеки народ, всяко общество трябва да си избере подходяща храна, която да дава най-добри резултати." из "Любов - избрани мисли от Учителя Петър Дънов - аудио", лекция Дом и възпитание, 180-та минута. Много интересно

Защо мислим, че малките деца не могат да отработват кармични ситуации? Та нали освен спомените за грешките носят и опита на успехите. Малкото дете също реагира различно на ситуациите, както и големия човек също може потисне емоции от травмиращи ситуации. Гледал съм деца, които при една и съща ситуация, едните я отработват, а други си създават негативни емоции, които след време ще потиснат. Има деца, които убиват малки птичета, има и други, които не го правят. Но да, за кармата в основата на ПНН сте прави с Роси. ПНН се базира на кармични белези, но те могат да бъдат безброй, а сумарното несъзнавано настроение може да бдъе само няколко вида. Както Диана отбелязва, основните темпераменти са свързани с ПНН, но не се препокриват, защото ПНН може да се промени в течение на няколко дена, докато темпераментът на човек може да остане такъва за цял живот. Темепраментът е не само настроението, но и отношението и взаимовръзката на човек със света. Пак е резултат от кармичните белези. По това си прилича с ПНН. Това с темпераментите е чувствителна тема, защото всеки си ги тълкува, както иска. Например, класификацията на Юнг е кестроверт и интроверт. Хората смятат, че екстроверта е насочен навън, енергичен общителен, а интроверна насочен навътре, вглъбен, по-малко общителен. Голяма грешка. Екстровертът е енергичен и общителен, защото е насочен навътре, търси своя баланс и опорна точка вътре в себе си. Затова общува със света с лекота, тъй като неговата личност не зависи от света. Инроверта е вглъбен и необщителен, защото е насочен навън, търси опора някъде навън в света, прехвърля своите отговорности на света. Той зависи прекалено от света и затова се страхува от него.

Мирогледът и отношението към света определят основните реакции на човек, отношенията му към другите хора, себе-възприемането му. Той определя до голяма степен как ще се чувстваме в света. Дали ще сме щастливи или не. Казва се, че мирогледът се базира най-вече на вярвания и убеждения, но според мен в основата и начина на изграждането му стоят първоначални чувства и настроения. Тези чувства и настроения обикновено не са съзнавани, но са определящи за съзнателното ни отношение към света. С тях са свързани убеждения като „няма безусловна любов”, „хората са лоши”, „мъжете не може да са верни” и т.н. В темата "Неприемането е вредно" писах, че в човека има два вида чувства: бурни и „тихи”. Бурните са внезапни изблици, които съвсем явно изразяваме и усещаме. Тихите емоции са такива, които вървят тихо, все едно ги няма. Можем да усещаме някои от тях, но повечето си стоят в несъзнаваното и тихичко, но постоянно си работят. Те водят до натрупване на психично напрежение, което може да доведе до нови бурни емоции, до странни и неочаквани прояви на личността или до болести и неприятности в живота. Тихите емоции създават нещо като Постоянно Несъзнавано Настроение (ПНН). Те оформят финално и чувствено мирогледа. Когато се появи типична ситуация, човек реагира спрямо ПНН. Затова той не просто проявява отношение към хората, но ПНН генерира и чувствата, с които това отношение е придружено. Мъж реагира емоционално, когато става въпрос как се гледат бебета и дали трябва да се хранят нощем. Той енергично обяснява как веднага след първия месец нощното хранене трябва да престане и да не се обръща внимание на ревовете на бебето. В неговото детство родителите му са се отнасяли строго и ограничително с него, защото така трябвало да се възпитават децата. В него се е формирало ПНН и мироглед, които са комбинация от съжаление за миналото, отхвърляне на родителите, желание за отмъщение прехвърлено към всички деца поради невъзможност да бъде извършено към родителите. ПНН се формира при различни травмиращи ситуации в детството или по-късно. Първоначалната бурна емоции и неприемане на ситуацията преминават в тих елемент на ПНН. След това на базата на ПНН се формира или видоизменя мирогледа на човек. Момиче преживява в детството болезнено развода на майка си и баща си. Майката е реагирала с обида и ненавист към мъжа си. Това настроение преминава в детето и става част от неговото ПНН. На негова база се формира и поддържа съзнателното убеждение „мъжете не могат да бъдат верни”. Разбира се при психоанализата ПНН може да се осъзнае и да се открият причините за неговото зараждане. Както казах в горната темата бурните емоции се осъзнават, а при изостряне на самонаблюдението могат да се усещат като промени в енергетиката и това да бъде сигнално звънче за изживяване на емоцията без поддаване на ретроградните й прояви. За откриване на ПНН може да си послужим със средствата на музиката. Характерно е, че в каквото и настроение да се намира, човек избира такава музика, която съответства на настроението му. Така, ако е тъжен и иска да се разведри с музики, пак ще избере потискаща мелодия. Когато уж сме спокойни и весели, изборът на музиката определя какво е ППН. Можем да се върнем назад и да помислим каква музика наистина ни харесва и каква музика най-често си пускаме по свой избор. Другия вариант е да си кажем: „Ето сега аз искам в главата ми да зазвучи мелодия или песен, когато да съответства на моето вътрешно настроение” и да се оставим това да стане. Подобен белег за вътрешното настроение е и спонтанно влязлата в главата ни мелодия. Тя не би влязла, ако няма с какво да резонира вътре в нас. Разбира се, трябва честно да анализираме какво настроение носи мелодията, да прибегнем до услугите на приятел или потърсим информация в мрежата. Например, ясно е, че повечето варианти на метъл музиката изпълнени с насилие и необузданост, показват какви са били детството и детските възприятия на личността. ПНН е това, което из основни определя отношението ни към хората и света, към себе си и субективното чувство за щастие. Познаването му само може да ни лиши от неприятни усещания и моменти.

Какво значи да живееш в този свят, но да не си от този свят? Вътрешно да обичаш Божественото във всеки човек. Да знаеш, че всеки е твой любим. Външно да живееш според законите на този свят. Да се скараш външно на любимия, но вътрешно да не изпитваш лоши чувства към него, да продължаваш да го обичаш. Външно строги, вътрешно любящи. Като родители към деца.

ИМА ЛИ БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ ТУК НА ЗЕМЯТА? Виждам, че хора, които нямат общо помежду си, мислят, че не може да има безусловна любов на земята. Част от тях са представители на школа, която приема това за една от догмите си. Това показва, че пълното отрицание на безусловната любов на земята може би се дължи на определени психически структури сходни в тази група хора. Само да вметна, че ако те не ни обичат безусловно, това не е основание ние да не ги обичаме Учителя е казал нещо свързано с проявлението на Божията воля за всеки от нас: "Божията воля за глупака е да страда, а за умния е да бъде щастлив". Ни повече, ни по-малко. Пиша тез неща, тъй като се появи синхроничност и просто ще изложа това, с което се запознах от една негова беседа преди малко. В противопоставянето на безусловна и условна любов пак виждаме нащия дуален свят, дуалното мислене. Тука има, тука нема. Има проявления на безусловната любов. Има смесица от безусловна и условна любов и този, при който преобладава безусловната любов, е щастлив. Нима във висшите светове не присъства и условната любов?! Нима падналите ангели не казаха "Ние Боже няма да те обичаме повече, защото ти заобича хората!"?!. Виждаме, че и във висшите светове има смесица на условна и безусловна любов. Същата смесица като в нашия свят. "Каквото горе, това и долу". Висшите светове определят съдържанието на по-ниските. Наследствеността предава от родители на деца, както добродетели, така и пороци. Това започва още преди раждането. Ако майката мисли с омерзение за хората, мрази, проявява горделивост и отхвърляне, алчност и мерзост, то детето, което носи в себе си, ще придобие тези качества и дори ще ги усили. Ако майката по време на бременността има благородни мисли, прощава, има любов към правилносто мислене, има любов към правилното действие, има любов към прошката, то детето ще бъде светла личност изпълнена с любов. Първото дете ще е обладано предимно от условната любов, второто ще изпита щастието на безусловната. Защо имаме празник Прошки?! Случайно ли е това. Не е ли нещо, което трябва да свършим на земята?! Не е само лекцията на Учителя. Моите наблюдения на поколения хора са същите. Безусловната любов се предава по наследство и човек дори не се замисля като я изпитва. Когато пожелае, може да я развие и така влияе и на родителите си. Условната любов също се предава по наследство и този, който вярва само в нея, може да се запита "къде сгрешиха моите родители и баба и дядо?! Защо и аз да повтарям грешката им?!". Както казва Учителя : "Запитайте се: Какъв бе недостатъка на родителите ми?". ИМА!

В такъв ред се разбира по-добре от човека. Любовта към Бог помага да разбереш, че всичко, което ти се случва е по Божията воля. Така иползваш всяка ситуация за натрупване на опит. Тогава разбираш, че действията за другите към теб имат дълбок смисъл и цел да ти се помогне. Започваш да им благодариш и за доброто и за злот. Започваш да ги обичаш. Когато заобичаш Бог и другите, разбораш, че всичко, което е нужно за твоето спасение е в теб. Разбираш Божията си същност. И се заобичваш.

Ами тънка е границата между условната любов и омразата. Например, казваш на мъжа си, че ще го обичаш само, ако има висока заплата. По някое време обаче фирмата му фалира и той преминава на работа за по-ниска заплата. Намразваш го. Търсиш си друг с "истинска" заплата. Та условната любов е желание за задоволяване на някакви си свои егоистични нужди. Разбираемо е защо дете може да напрази родител и обратното при нея. Детето е очаквало родителите да го дарят с велик живот: да го изучат, да му купят апартамент, вила. Ама виж ето вилата не е достатъчно голяма. Самочувствието на детето пада. Ама как може такава малка вила. Та то се е идентифицирало с нея и неговия имидж пред приятелите се гради и на нея. Или родителите, които искат да видят в децата си свое копие, да направят, това, което те не са могли. Ако детето тръгне по свой път, вече не го обичат толко. Условната любов всъщност означава вземане. Вземане на материални неща, признание, чест, подхранване на гордостта и достойнството. Ох, как сме виждали омразата на непочетената гордост. Мда, дори за да си признаем поне, че има безусловна любов във света, то трябва да сме овладяли в известна степен гордостта и алчността да вземаме. Трябва да сме усвоили изкуството да прощаваме. Безусловната любов и прошката са взаимосвързани. Родителите не са оправдали очакванията ти. Ама защо са се паднали такива?! Ами прости им и ще ги обичаш. Виждал съм много случаи на прошка и безусловна любов. "Живей, както искаш. Остави и другите да живеят така, както искат"

Роси, усещането ти за тази необходимост е и мое усещане Безусловната любов. Нека почна от домашните в някаква градация. По-лесно за смилане. Ето: - Съпругата се забави да ми донесе чехлите, когато се прибрах от работа, Въпреки това я обичам. - Съпругата забрави да ми направи салата за ракията. Въпреки това я обичам. - Съпругата ме кара два дена да яам една и съща манджа. Въпреки това я обичам. - Съпругата нещо иска да излиза сама с приятелки. Въпреки това я обичам. - Съпругата иска нови дрехи. Въпреки това я обичам. - Съпругата не изпълнява едно желание на майка ми. Въпреки това я обичам. - Съпругата не ме е изпрала. Въпреки това я обичам. - Съпругата закъснява след работа. Въпреки това я обичам. - Съпругата ми противоречи. Въпреки това я обичам. - Няма нищо за ядене вкъщи. Въпреки това я обичам. - Вдига ми скандали. Въпреки това я обичам. - Огъна един тиган в главата ми. Въпреки това я обичам. - Каза, че съм едно нищо. Въпреки това я обичам. - Намирам разни подаръци за нея. Не мисля за тях. Въпреки това я обичам. - Приятели ми казват, че ми изневерява. Не им обръщам внимание. Въпреки това я обичам. - Хващам съпругата си на калъп на семейната спалня. Въпреки това продължавам да я обичам. - Тя ме обвинява, че аз съм виновен. Въпреки това я обичам. - В съда ми взема всичко. Въпреки това я обичам. - Не ми дава повече да виждам децата. Въпреки това я обичам. - Умирам в самота. Въпреки това я обичам. Обичам нея и всички жени, и всички мъже.

Kuki, Благодаря ти, че споделяш това. В началото, когато се обърнем към любовта, могат да ни се случат лоши неща. Да ни боли главам, да повръщаме, неприятности насам и натам. Нормално е, не трябва да се отказва човек. Както, когато човек не е ял десет дена и трябва да яде бавно и внимателно, така и любовта трябва са се приема бавно и внимателно. Поздравявам те за тези белези, на верен път си (прегръдка)

Усилията за премахване на егото водят до засилване на егото Преди малко отидох да погледна моето его в огледалото. Аз му се усмихнах, то ми се усмихна. Аз му се намръщих, то ми се намръщи. Аз направих коварна физиономия, то ми направи коварна физиономия. Скрих се встрани от огледалото. Постоях известно време. После лекично се прокраднах и хвърлих любопитен поглед. От другата страна егото ме гледаше с тъпо любопитство. Оставих го намира и дойдох тука да поразсъждавам на пръсти. Аз не съм тази клавиатура, аз не съм тези пръсти, аз не съм тази ръка, аз не съм това тяло. Уф, да, останаха усещанията. Аз не съм тези възприятия. Дали аз съм тези мисли?! Курсорът мига. Аз не съм този курсор. Аз не съм този, който възприема курсора. Аз не съм нищо. Аз съм нищо, или аз не съм нищо?! Моето съзнание прави разлика между нещо и нищо. Нещо е това, което съществува. Нищо е това, което не съществува. Тук обаче изниква дилема. Ако Бог е дошъл от нищото и е създал света, то какво съм аз. Ако съм нещо, значи съм създаден от Бога. Ако съм нищо, то значи съм Бог. Не ми се вярва много да съм Бог. Не мога да направя от водата вино, а и не ходя по водата. Тогава аз съм нещо. Ако аз съм създаден, то аз съм нещо. Нещо, което някой може да усети и възприеме, а още повече Бог може да усети и възприеме. Какво ми е дал Бог. Свободната воля. Дали имам свободна воля?! Мога да правя грешки. Ако искам, мога да изправя грешките си. Мога ли да изправя грешките си. Пречат ми, но се опитвам. Какъв е най-яркия пример за свободната ми воля? За мен се борят силите на светлината и силите на тъмнината. Всички религии говорят за това. Е, има някой, които казват, че в света има само добро, че всяко зло е за добро. За тях моето его си е перфектно. Да, за мен се борят силите на светлината и силите на мрака. Та това е най-яркото свидетелство, че имам свободна воля, че от мен нещо зависи. Аз мога да избера дали да съм със силите на светлината или тъмнината. Двете страни ме ухажват, плашат, заплашват, после пак ухажват. Борят се за моята душа. Да живее свободната ми воля. Аз не искам да дам моята душа на силите на светлината или силите на тъмата. Искам да я дам на Бог, на неговата любов. Искам да седна до него и да гледам света през неговия поглед. Имам писалка. Е, бих искал да е с четири цвята, по-добра при хващане, а защо не и да пише сама. Защо да се обиждам на моята писалка?! Тя е само средство, а не смисъл. Смисълът е, че ако я използвам правилно, ще напиша нещо, което ще ми достави смисъл. Малките деца си играят в пясъка. Много малки те хващат лопатката наобратно и копаят с дръжката. Родителите се опитват да ги поправят. Вземат лопатката и я обръщат. Малкото си знае своето и продължава да копае с дръжката. По подобен начин ние копаем с дръжките на лопатите, ядем супата с вилица, печем сладоледа на огън и режем дърва с моторен трион, без да сме пуснали мотора. Не осъзнаваме това. Не осъзнаваме, че ние сме едни големи деца, на които се дават все по-сложни и по-сложни инструменти. Ще копаем с дръжката винаги, докато усвоим новия инструмент. Затова нека не слагаме веднага в устата новото нещо и нека не го захвърляме като обидено дете. Да, егото е изградено от заблуди и грешки. Някой беше казал „няма лоши хора, има само не-еволюирали хора. Да, нашето его е пълно със заблуди и грешки, но не са ли това последователните приближения към съвършеството. Нима ние не сме деца на еволюцията. Всяко нещо на този свят си има цел и посока на развитие. Егото е нашето средство. Как художниците са рисували своите шедьоври? Вземали са глина, креда. Омесвали са ги с природни багрила, сокове и масла. Първо са създавали боите си. Слагали са на палитрата тези бои в разхвърляни цветни петна стичаща се боя. После върху платното всичко е придобивало своя смисъл. Малките деца се раждат без его. Трябва им година, за да могат да се идентифицират като отделни личности. Има деца, които по различни причини не могат да развият своето его. Има деца от бебета отгледани от животни. Всички те нямат его. Логично би било да помисли, че ето те са избягали от илюзията на този свят, но не. Без его те дори не могат да осъзнаят, че на този свят има илюзия. Не знаят какво е добро и зло. Не могат да свършат никаква своя задача. Да, бихме могли да кажем, че това е карма. Те са оставени без его, защото в предишен живот егото им е било пълно с гордост и предрасъдъци и е вредяло на другите хора. Наитина душата им ще отчете това наказани, но те могат да се поправят единствено в следващия живот, когато пак ще имат его. Егото е нашето средство да осъзнаем илюзиите на този свят. И кажете ми как ще осъзнаем, че има илюзии, ако тези илюзии ги няма в нас, в нашето его?! Егото е нашата работна площадка, нашето средство за осъзнаване, нашата стълбица от стимули, нашата ракетна площадка. Човек се отващава от своето его, от своята личност и забравя, че и Исус, и Павел, и Буда са имали его, имали са личност. Отвращаваш се от егото си. Искаш то да изчезне. Единственият начин да изчезне това е смъртта. Да се отвращаваш от егото отприщва вълна от вътрешно самоунищожение. В Библията е казано да простиш греховете на другите. Може би е хубаво да почнем от себе си. Докато човек се отвращава от егото си и греховете си, той няма да прости греховете на другите. Истинската любов почва от себе си. Най-голямата гордост на този свят е да не можеш да простиш греховете на другите и на себе си. Да тръгнеш на война в борба с изкореняване на егото им. Да отричаш смисъла на живота, смисъла на еволюцията. Затова на мен ми изглежда, че колкото повече усилия се хвърлят за унищожаване на егото, толко по-голяма става гордостта на човек, тиолко по-силно става егото. Най-голямата заблуда на егото е, че егото не е нужно, че ти не трябваш на този свят, а може да си вземеш шапката и да си заминеш. Духовните учители, когато достигнат момента на нирвана, могат да изберат да се слеят или да се върнат на земята да помагат на човечеството. Повечето се връщат. Пак са с его, пак са личности. Ние не сме Богоизбрани. Това, което вършим тук на тази земя е Богоизбрано.

"Дали ще позволиш на себе си да нараниш "другия", или ще позволиш на "другия" да нарани теб - това е все едно. Все е крайност и все е насилие." "Та, ако може човек нека да е милостив не само навън, а и навътре". Много точно казано. Съзнанието на жертва привиква лошото отношение. С две думи. Няма как да си един навътре, а друг навън. Външното преминава навътре и вътрешното навън. "Страданието може да принизи и иначе добър човек, ако доброволно се е оставил да понася повече, отколкото е по Божията воля. Говоря от личен опит." Мдам, да отстояваш себе си и задачите си е Божията воля.

Виждам, че Късметче и Ицката са реалисти. Мда, въпрос на гледна точка. Едни може да принизява, а други да извисява. Тук ми хвумва важния въпрос. Коя е повратната точка, когато от принизяване става извисяване и когато от извисяване става принизяване?!

Точно от гледната точка зависи, да

Страданието облагородява или принизява?

Сапуните няма от значение дали са от животинска мазнина. Моите наблюдения са, че ако си вегетарианец всякакви пъпки, черни точки, неравности и нездрав цвят на кожата изчезват.

Хм, белезите ми показват, че неправилно се отнасям с вас....и със себе си. Затова временно ще ви лиша от присъствието си И....умната

А що мислиш заключване. Просто модераторко напомняне каква е темата. Айде не прави на герой (пак его), а коментирай по същество. А пък и вашата школа съществува от 40-50 години. Една от десетината съвременни подобни. Да се чудиш, коя е верната

Тук ще засегна три неща: 1. Приказчицата 2. Егото в другите приказчици тук 3. Любовта и еволюцията 1. Приказчицата Ами от тази приказчица аз разбрах, че ние и падналия ангел сме едно. От него са ни т.н. пра-атоми Няма как да няма инволюция, защото това е големия взрив по същество. Това и според Кабала е създаването и спускането по сефирите до най-голямото сгъстяване на енергията - физическия свят. По време на инволюцията нищо особено не става със съзнанието на човека. Ангелът, който пада, дори когато е започнал да пада не е съзнавал, че е ангел Бил е абсолютно безсъзнателно същество. Така че "падайки" от Рая ние сме се сдобили с още повече съзнание, което е и целта на еволюцията. Това се компенсира с "падането" - живеенето във физическия свят. Според Кабала идеята е същата еволюцията върви в посока на осъзнаването. 2. Егото в другите приказчици тук Аз поне виждам, не че е лошо, чисто човешки основи във вашето виждане за света и Висшия Аз 2.1. Аз съм по-висш от Висшия Аз Висшият Аз е с Божествен произход. Божествена съшност или Божествена сила. Чисто човешка гордост е да се мисли, че сме по-висши от него в разбиранията си за това какъв трябва да бъде света. 2.2. Стремежът към освобождение си е чисто човешки. Няма нищо Божествено в него Едно е да искаш да се освободиш от илюзиите на този свят, а друго е да искаш да се освободиш от света. Свободата е човешко понятие. Пак гордост и неприемане на Божествения план. 2.3.Отказа от задачите си е чисто човешки Отказа от натрупването на опит и еволюцията е пак гордост ("Аз знам по-добре") и чист мързел 2.4. Да обърнем всички в правата вяра си е обикновено дуално мислене Да се опитвате усилено да обръщате всички в своята вяра е пак дуално мислене. Също и фанатизъм Има ли друг верен път освен вашия? 3. Любовта и еволюцията Отказът от любовта е отказ от живота. Обратното също е вярно. Отказът от живота е отказ от любовта. На вас толко ви е дотегнал живота, в такова униние сте, че се отказвате от любовта. И за да стане по-лесно и оправдано, излизате с теории, че в света, т.е. в живота любов няма. Какво става. когато една душа тотално се откаже от любовта. Такъв човек може да бъде Хитлер, но може да изглежда и като обикновен човек. Тази душа се дезинтегрира и чистата енергия се връща обратно при Създателя. Всъщност вашия начин да се откажете от еволюцията, да избегнете кармата и директно да се слеете със Създателя е точно този май : сливане поради дезинтеграция, поради отказ от любовта. П.С. И си мисля, че може би е хубаво модератора да направи нещо с темата, защото отдавна се отклони, а явно и изчерпа.

Кристияне, ако говорим за разбиране това, което си написал е много мъдро. Не знам как, но теб те възприемам почти напълно. Хората, които цитираш пак ги възприемам по съдържание, но не и по форма. ....Всъщност формата все едно я няма по едни причини, които си ги обяснявам, но няма смисъл да пиша тука.

Разбрах те. Явно съм пропуснал да отчета факта, че не вярвате в теорията за инволюцията и еволюцията. Мерси. Но се чудя как ще стане това връщане след като вече сме много изменени? В Рая не сме имали Кама Манас, а сега имаме?!

Ами Вальо, те много неща се натрупаха, но карай, минали са. Искам само по-добре да разбера как става да "вървим от човешката любов към божествената Любов" според теб.