Jump to content
Порталът към съзнателен живот

B__

Участници
  • Общо Съдържание

    4110
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    21

Всичко добавено от B__

  1. Важното е превода да е точен. Вижда ми никак не точно значението да се смята за "някъде между предложеното от теб и предложеното от мен". Нека разгледаме въпросното изречение: "... for the car of Jaggennath to crush them individually for the good of all" Курсивът е точно такъв, какъвто е в статията и има защо. Става въпрос за колесницата, която ще прегази някого - them (тях). Думата individually има първи значения като един по един и единично. Ако трябваше да кажат цитираната от тебе индивидуалност то думата е individuality. Освен това с individuality трябва да върви their - тяхната индивидуалност, а имаме them - тях, т.е. че те ще бъдат прегазени един по един. Good for all няма как да означава в контекста благо за цялото. Без пояснение all означава всички. Затова няма никакви съмнения, че значението на тази част е "за това колесницата на Джагенат да ги прегази един по един за благото на всички". Последно, не мисля, че един посветен би направил нещо само, за да дразни някого. А тя ги е подразнила достатъчно с първата си книга. И да има дразнене, има и още значения. Писах, защото ми направи впечатление "много интересния" превод. Иначе не бих продължил спора.
  2. Статията Венци, то всички учения и дори религии говорят за егото и нуждата от работа с него. Обаче, не си превел правилно цитата. Ето оригинала и по-правилния според мен превод: "If judged at all they must be judged by the work they have done, not by what friends may think or enemies say of them. There is no room for personalities in a work like ours; and all must be ready, as the Founders are, if needs be, for the car of Jaggennath to crush them individually for the good of all" "Ако въобще бъдат съдени, те трябва да бъдат съдени за работата, която са свършили, а не за това, което приятели могат да мислят или врагове да кажат за тях. Няма място за (отделни) личности в работа като нашата; и всички трябва да бъдат готови, както са готови Основателите, ако е необходимо, за това колесницата на Джагенат да ги прегази един по един за благото на всички" Голяма разлика, нали? А вижте в какво списание е публикувана статията и не само тази: "Lucifer, November, 1888" Издавано от Блаватска. Много интересно Смята Луцифер за пич.
  3. Някои хора като са на по-ниско стъпало в еволюционното си развитие, по-малко ли са от нас?! Животните на по-ниско стъпало ли са в еволюционното си развитие? Трябва ли да се отнасяме различно към тях заради това? Да ги ядем, например, че са на по-ниско стъпало?! Или да "ядем" хората, които са на "ниско стъпало от еволюционното си развитие"?! Ние не оправдаваме жестокостите към животните, същите които извършваме спрямо хората. Защото някои хора били на по-ниско стъпало. Нима нямаме равни права със животните?!
  4. Орлине, винаги съм те уважавал, че във всяка ситуация намираш начин за постигане на нещо добро
  5. Благодаря Орлине, Другото нещо, с което са експериментирали, е левитацията. По пътя на сомнамбул са поставили дъска, която може да издържи 20 килограма, без да се счупи. Сомнамбулът е бил 80 килограма и е преминал успешно по нея Значи е възможно
  6. Диди, не манипулирам цитатите. Но ето разгледаме това разсъждение: "Цитата ""Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)" показва ясно, че страданието не е в пътя на любовта, то е отклонение, това че след като го преминем са връщаме в пътя, и си отдъхваме с облекчение и любовта което ще усетим ни се струва много силна, не означава, че задължително трябва да отидем там отстрани, за да разберем любовта. " Ти вадиш извод, че "страданието е отклонение", докато Учителя казва, че страданието е показател, че човек се отклонил, че страданието е по-скоро инструмент за връщане на човека в пътя. А не, че страданието е отклонение. Тук доста сме цитирали един цитат на учник на Учителя, койтио опитва в едно изречение какво е кармата. Кармата е не само последствие от нашите действия, а тя ни насочва по пътя. Което означава, че ще имаме страдания не само за това, че сме се отклонили от поътя, а ще получаваме страдания, които да ни насочват по него. А за това, че човек не трябва да заема позата на "страдащ" си съвсем права. Не страданието е важно, а урокът и опитът.
  7. Уф, пак почна спор за вегетарианството. А аз попитах какво точно хранене примерно е имал предвид Учителя като е казал, че вегетарианството "не е правилно схващане за диетата, защото Природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна". Всъщност Орлин е отговорил на този въпрос: "За това дали месото може изцяло да се замени от растителни продукти: може! Диетолозите отдавна са го доказали! Просто е нужна по-разнообразна и балансирана диета. А малко риба отвреме на време и мъничко сирене, мляко също вършат работа. " Какво лично на мен ми прави впечатление тука? Малко "риба от време навреме" не е вегетарианство. Рибата пак си е месо. Пак я боли като я убиват. Плюс това как се лови рибата. Замъкват я в мрежи и я изсипват една върху друга тонове и тонове. Така стои докато умре от натиска и липсата на кислород. Какво да кажем за млякото? Кравите пак ги държат на ясла, тъпкат ги с храна и химикали, за да могат да дават десеторно повече, отколкото е предвидил организма им. След това със специален "изсмукващ" апарат ги доят по два пъти на ден. Как ли се чувства кравата при тази операция, а и организма й вследствие на "диетата"? Базирано на горната дискусия, без обаче да цитирам никого конкретно, мога да поразсъждавам малко. Възможно е да се отплесна, но не ми се сърдете, просто ми покажете в какво греша. От психологическа гледна точка (ама и аз пишман психолога ), та от психологическа гледна точка отношението към тези, които ядат месо и използват жиявотните користно, може да е форма на проекция. Колкото повече човек протестира срещу месоядството, колкото по-отвратително му се струва, толкова по-вероятно е дълбоко вътре в себе си да носи някои от нещата, срещу които роптае. Както виждате, аз не говоря за предимства или недостатъци на вегетарианството или месоядството като такива, а за отношенията между хората базирани на класификациите вегетарианец и не-вегетарианец. От духовна гледна точка можем да помислим за препоръките „прости грешките на другите”, „заобичай всички хора независимо от греховете им”, „виж гредата в своето око”, „благодари за несгодите и неприятностите в този свят”. Сега нека сравним от духовна гледна точка вегетарианец, който има отрицателно отношение към месоядците и ги осъжда и месоядец, който приветства всеки, който се храни по вегетариански начин. Изводите ги оставям на вас. Доста се говори, че вегетарианството спомага на духовното развитие. Но така може да се каже, че и сидхите (парапсихическите умения) спомагат за духовното развитие. Дали левитацията спомага за духовното развитие или е следствие от духовното развитие? Ясно е, че левитацията може да е следствие от духовното развитие и никой няма как да усвои левитацията без нужното духовно развитие и връзки с тънките светове. Продължавам да умувам върху това дали вегетарианството спомага за духовното развитие или е просто един белег на духовно развитие, който я го има, я го няма, я се появи сега, я по-късно. Сещам се, че при Буда не е имало някакви специални изисквания относно храната. Има безброй случай, когато хората избират вегетарианството от здавословна гледна точка и не монават ни на йота напред в духовно отношение. По-горе беше споменат Хитлер като един от видните вегетарианци, за когото е смешно да говорим, че вегетарианството е развило нещо духовно в него. Учителя е казал (пак аудио лекциите), че човек, за да бъде истински вегетарианец, трябва да бъде такъв и в душата си. Един от начините да се стане такъв е по горните препоръки. Вегетарианец на физическо ниво, а вегетарианството в чувствата и мислите трябва да се развие. Какво е вегетарианството в чувствата и мислите? Според мен да не ядеш ближния си. Това означава да не изпитваш лоши чувства към хората. На тънко ниво лошите чувства към ближния се реализират като енергийна атака или енергиен вампиризъм. Точно за ядене на ближния става въпрос. Лошите мисли, осъждането и отхвърлянето действат пак като ядене на ближния (вампиризъм) или като бой над ближния (енергийната атака). Когато човек сложи в ред чувствата и мислите, тези нива влияят на по-долните и вегетарианството се проявява и във физическия свят. Човек не „изяжда” и не „бие” вече в чувствата и мислите си, и това се проявява и на физическо ниво чрез избора на нещата, които се ядат. Това ме кара да мисля, че вегетарианството е преди всичко упражнение за душата на човека. Съвкупност от вътрешни промени у човека. А външното вегетарианство просто е един възможен белег за вътрешните промени, за духовното развитие. Външното вегетарианство, което е изпреварило вътрешното развитие, според лично моето (може би грешно) мнение може да се различи по няколко характеристики. Всяко вегетарианство за подобряване на здравето е външно. Болестите и здравословните проблеми са езика, чрез който нашето тяло ни говори за грешките в чувствата и мислите. Дали е духовно да се опитаме да оправим здравето си, без да се погрижим за нуждата на душата си?! Оправянето на здравето само ще задълбочи проблемите на душата. Гордостта от това, че някой е вегетарианец, също означава външно вегетарианство. Гордостта показва, че някой се мисли за повече от другите хора. Мисли, че другите са по-долу от него, че са недостойни. Гордостта е осъждане на другите. Появата на неприязън към месоядците също означава външно вегетарианство. Мисли и чувства, които „ядат” другите хора. В тези случаи външното вегетарианство е нещо, което засилва егоизма, гордостта, осъждането и неприязънта. Не изглежда вероятно външното вегетарианство да води до духовно развитие. От окултна гледна точка ще си послужа за по-прегледно с определенията на Богомилите за някои Вселенски закони. Според тях началото на Вселената е било мъртва точка и че всичко е създадено от силите на сътворението и силите на разрушението. Силите на разрушението не са Сатана. Нашият свят е построен от Бог, а не от Сатана, макар че Сатана действа в него. Силите на сътворението и силите на разрушението. Те са сътворили света, те действат и сега. Наричаме ги цикли на природата, вечното завръщане, раждане и смърт. От гледна точка на тези две сили всяко раждане и всяка смърт на човек, животно и растение са предопределени и се развиват по Вселенските закони. На своя край Вселената пак ще стане мъртва точка. Казват, че часът на смъртта на всеки човек е предопределен. Не би ли следвало и смъртта на всяко животно да е предопределена. Борбата за запазване на живота на животните на всяка цена е борба с тази висша предопределеност. Опит за противопоставяне на Вселенските закони. Както знаем, за висшите сили няма значение дали се извършва действието или то просто е мисъл. Борбата срещу Природата ще бъде върната чрез ограничаване човека, който го прави. Това става най-често чрез болести. Лазарев споделя в „Диагностика на кармата”, че вегетарианството заради самото вегетарианство може да доведе и до раково заболяване. Разбира се, споделя и случаи, когато насилието над животните пак води до същото. Важно е отношението. Емоционалната борба за спасяване на живота на животните води у самия човек до по-силно привързване към живота. Ние знаем, че нашия живот е илюзия, че истинския живот започва след смъртта. Всяко пристрастяване към живота, пречи на развитието ни след смъртта, което е същностното развитие на човека. На всеки човек пристрастен към живота ще му бъде показано, че това не е истинския живот. Пак чрез болести и неприятности (пак цитати от Лазарев). Нека развиваме вътрешното вегетарианство, а външното ще си дойде само
  8. Кажете нещо за това. Сънувам, че сме на планина, но свършва деня и аз трябва да се прибирам вкъщи, а един приятел ще остане да преспи. Проверявам в хотела дали имат резервация. До рецепцията на една маса има ключове и над тях обърнати листчета с имената на гостите. Обръщам, но никое от нашите имена не намирам. Виждам само името на Никола Саркози в стая за трима. Отивам на рецепцията и почвам да говоря към служителя, който е вперил в мен услужлив поглед. Вляво от мене заедно с мен заговаря една бабка, ниска с къса бяла коса и очила с дебели стъкла и черни бакелитени рамки. Тя се сърди, а служителят казва, че била пред мен. Идва моя ред, казвам си името, което е странно, защото аз няма да оставям да спя и се оказва, че ме няма. Казват ми, че ако нямаме резервация, можем да поискаме стая след 11 часа. После почвам да правя татуировка на едно момиче. Май е отпред на гърдите или отзад между плешките. После пиша едни изречения с химикал долу на корема й точно над бикините и й обяснявам, че това са напомняния, за да не забравя и после ще ги изчистя и ще направя нещата хубаво. Виждам татуировката, все едно на екран и е странна. Тя ми поисква телефон на Глобул. Аз вадя апарат от джоба си и казвам, че е истински, а не предплатена карта и дори и да свъщат 10-те лева, тя може да продължи да говори на кредит. Ето я и татуировката, прилича на нещо такова: Цветовете са почти същите.
  9. Диди, не знам защо не си коментирала точно пък единственото нещо, което съм подчертал: "...има окултен закон, че страданието се преврьща в любов..." Това събрано с твоя цитат: "...никой не може да познае любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота..." на мен поне ми говори, че страданието е път към любовта. Първият цитат говори, че страданията се превръщат в любов, а вторият, че не може да се познае любовта без да се мине през страданията, че трябва да се мине през страдания, за да може да се познае любовта. Ерго (егати и думата ), ерго, страданията, противоречията, несгодите са пътят към любовта. Това съответства и на други думи на Учителя, че трябва да благодарим за страданията и несгодите, защото те ни развиват. Сраданията и несгодите не изчезват, колкото и да е развит човек духовно, защото чрез тях става духовното развитие. Човек трябва да ги заобича. Това също е част от пътят към любовта. Затова тази "една жена, коята е глуха, няма и сляпа успява да сподели", че е щастлива, защото е обикнала страданията си и е разбрала смисъла им. Друг е въпросът, че след като е била глуха, няма и сляпа, как е успявала да споделя
  10. Трябва ли да изстрадам любовта към децата си? Сутрин ставам и ги прегръщам, без обяснение, вътрешно чувство- проява на любов. Не страдам преди да срещна усмихнатото дете, става спонтанно, аз се усмихвам, то се усмихва в този момент сърцето ми е пълно, това е любов усещането за взаимно даване, дори и моментно. ...... Като гледам тези деца са далече от пубертета. Тогава се разбира напълно връзката между страданието и любовта. Ето малко цитати от Учителя: "Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297) Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи. Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17) " Те са от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 "
  11. Страха, например, отрицателно чувство ли е? Учителя казва, че не трябва да възпитаваме децата напълно лишени от страх, защото при съвременната ни неразвита съвест, едиствено страха ни възпира да творим неща, които не са правилни. Всяко чувство може да е положително или отрицателно. Контекста и целта може би са определящи за резултата.
  12. Права си за меренето на школите. Ама реших и аз така малко ербап да се направя. Но както казах, това моето не е и школа хе хе хе А това дето смятате, че хората от Бялото Братство трябва да минат към вашата школа, го прочетох на вашия сайт. Пише си го черно на монитор. Ей, леко, лекоооооо, да не си строшите краката в зор да променяте сайта си Това за по-добра, че не помага, си права (ей, усетих се, че си жена ). Всеки опит за достигане на Божественото чрез задоволяване на човешки понятия и логика е безуспешен.....май ...макар че противно на логиката, би могла и логиката да е успешна...
  13. Ами, както съм казвал, харесвам идеите ви по съдържание, но формата не е тази И няма как да не ги харесвам след като Хайндл е почерпил повечето неща от теософите. Не че съм голям привърженик на теософите. А за рекламата, рекламирате се и още как И смятате Бялото Братство за донор на хора за вашата школа Лошо няма де. Това е политиката на егрегора ви. Аз например, чакай да погледна, та аз за 1011 мнения да си ме чул да рекламирам някоя школа или да хваля някоя школа? А? А вашата школа има 15 000 члена, а моята повече от 50 000. Ама си мълчах досега. Но никой не знае, че това е школа. П.С. Пиша тук да не разводнявам темата. Като казваш диалог с мен и намекваш за гордостта ми, та моята гордост и тя служи на Бог. Поне се стремя в това. Но обърни внимание на удебелените неща.
  14. Мдам, от постовете тук аз разбрах, че съм една фекалия и затова отивам да се самопусна в тоалетната. Сбогооооооом, ме се чакайте вечееееееее......
  15. О да, съжалявам, че говоря тук. Извинете ме. Донка ме подсети. Четете Авесалом Подводни....и Учителя.
  16. Lifetime, радвам се за близките ти отношения. Но не мисля, че е коректно да говориш от името на другите. Както и ти го правиш в момента
  17. Защо се получава така? Че по-лесно е да се страда, отколкото да се изживява радостта. По-лесно е разреждаш дълги периоди на болка с кратки мигове на щастие. Май, щастието, дори и леко като перце на гълъб или мъничко като цветенце, се оказва свърхтовар, непоносимият камък на Сизиф. Сещам се за една фраза на Ларош-Фуко: Всички говорят за любовта, но малцина са я виждали. Не зная какъв е пътят на любовта, понякога прилича на въжен мост или острие на бръснач, по които трябва да преминеш, но вече се съмнявам, че ние умеем да обичаме. И предпочитаме дългото оцеляване, вървейки по острието на бръснача, пред това да обичаме и да сме щастливи. ... "но вече се съмнявам, че ние умеем да обичаме". Говори само за себе си. Това са твои чувства, не ги приписвай на другите. Не се крий зад гърбовете на другите. ....
  18. Ами и аз за физическото ниво говоря, иначе няма смисъл.
  19. Сега се сещам, че хората свързват любовта с дадена връзка или с брака. Мисля, че не можем да направим такова механично съответствие. Двама вече са се разделили, но са свършили доста работа заедно. Да обичаш някого не е основание да имаш връзка с него, както и раздялата не е основание да спреш да обичаш. Мисля си дори, че обичаме хората, с които имаме връзки, далеч преди да ги срещнем. Е как да ги разлюбим след връзката, след като сме ги обичали цял живот, ако не и преди това?!
  20. Може би съновниците помагат. Може би. Но всеки сам и единствено той може наистина да разтълкува свой сън. Това е твой сън, на твоя живот, друг или съновник трудно ще го направи освен, акое ясновидец. Учениет глави дават насоки, а всичко е в твои ръце. Когато успеееш да намериш няколко тълкувания на съня си и да осъзнаеш, че всяко от тях има своето място, ами честито, разтълкувал си един сън
  21. Николай Райнов, член на теософското общество на Е. Блаватска. Споменаха ли това във филма.
  22. Мдам, за обед правихме печени зелени чушки с оцет, сол, зехтин и чесън. Също и кьопоолу. Имаше и риба на скара, но до нея не стигнах. Ама си хапнах от гъбките на жар. Хубавото на гъбките на жар пред тези на тиган и фурна е, че не им изтича сока. Водата се изпарява, а вкусотията остава в гъбката. Ммммммм Орлине, винаги съм се възхищавал на откровеността ти. Каквото мислиш, това казваш. Имаме да се учим от теб. Това, което аз мислих дълго време, Aiia го е казала в едно изречение: "Който е месоядец ще плаща и който е вегетарианец и той ще плаща". Сещам се за историята на земеделието. Първоначално хората са се хранели с дивеч, плодове и ядки. Интересна комбинация. После първите земеделци се установили на определено място и започнали да отглеждат зеленчуци и зърнени култури. Тогава се появили воините. Да, истинските воини и воинското изкуство са породени от нуждите на първите земеделци. Установените на едно място хора, които са се занимавали със земеделие, се нуждаели от защита и така се е появила професията воин. Истинският воин е вегетарианец. Мога да дам за пример и филми като Седемте самураи и други подобни, в които се оказва, че земеделските производители се нуждаят от мъже можещи да убиват, за да мога да просъществуват. Земеделието и обвързността на човек с определена територия са родили войната. Разните хуни и монголи, които се смятат за скитащи воини, са се родили по-късно. Земеделието е обвързало хората още повече с конкретно парче земя, с физическия свят, с желанията и тяхното отстояване. Земята е станала ценност благодарение на земеделието и заради земята са водени безброй войни. Преди време хората са ядяли месо само на празниците. Сега умни диетолози съветват хората да ядат месо не повече от веднъж на ден?! Моите усещания са, че всяко ядене може да води до нарушения. Извода е да се яде по-малко. Ние западните хора преяждаме, а в Африка деца умират от глад. Въпроса не е до вегетарианство и месоядство, а до това би ли ти оставил ближния си да умре от глад?!?! Ако би спасил човек, би ли му дал парче месо? Или би го оставил да умре?! А нима растенията не заслужават същото отношение, както животните? Нима те не са също еволюционна верига? И ако смятаме животните за не по-ниско от човека, защо трябва да смятаме растенията за по-ниско от животните?! Та животните ядат растения. По нашата логика, те са изверги и неетични. Защо животните не ядат камъни например А нима камъните са по-ниско от растенията. Законите на живота са необозрими.
  23. Благодаря за културата на общуването ти. Човек трябва да приема и такива неща.
×
×
  • Добави...