B__

Диана, тази сутрин като се събудих и усетих тази тема като послание. Сега се сещам, че един наш общ познат ми каза веднъж нещо като: "Като бях млад си мислех, че не може да се съвместява духовната работа с професията и т.н. Сега вече това не е проблем". Може би, колкото повече практикуваме, толкова повече правим нещата част от живота си. Заместваме части от нас, влизаме в хармония, в която нещата не си пречат едно на друго. А пък си мислех и друго нещо, че след като знаем практика, която точно в този момент може да помогне на нас самите или на някой друг, е загуба да не я приложим.

Ами мисля си, че начинът не е от значение. Детето носи поне две неща. Първото е възможността да дарите някого с любов и така да извисите душата си. Второто е отговорност, защото всяко действие на родителите се отразява и на детето и последствията са по-бързи. Не казвам, че това е добро или лошо, просто се случва. Но пък сега като имате детото можете да продължавате да му давате истинска любов. Но никой не може да ви каже точно. Всичко опира до собствените ви усещания, които би трябвало да са водещи. Психотерапевтите бха могли да ви покажат начина, по който да работе над себе си.

Амиииии, сега се усещам, че моето писане беше по-скоро пожелание към Академик за коментар Та по въпроса. Ще споделя нещо лично. Не правя определени неща, защото вътрешното ми аз не ме е "позовало" да ги правя или по-скоро ме ме е "позовало" да не ги правя. Това може да е чиста интуиция, а може да са и ограничения на психиката. След това установих, че ограниченията на психиката, поне повечето, не са случайни и служат на една по-висша идея. Това означава, че ако ни е харесала Паневритмията заради белите дрехи, вниманието, което се обръща и идентичността, която се придобива, то това не е просто проява на егото, а има по-скоро някаква висша идея зад себе си. Дон Хуан казва, че никой разумно не би се нагърбил с пътя на магьосника, ако не бъде подведен да го поеме. И да. Нищо не е истинско, ако вътрешното ни аз не ни "позове" и то със съответния заряд чувства. Постепенно, казват, трябва да се прави всичко осъзнанато, за д аможем да преминем към изкуството да правим всичко НЕосъзнато следвайки единната воля. Ама това май са неща за след мното прераждания, поне при мен.

всяко осъзнато действие е приложна езотерика А Паневритмията си е и магическо упражнение

Вие сама много добре сте стигнали до причините, както и сте ги изложили: "Мъжът ми беше изключително добър човек и голям ум " "Основна цел на живота му бе да ме направи щастлива" "Впоследствие съм си мислила дали не ни е било писано да имаме собствено дете и това, че „насилихме” природата не доведе нещата до такъв край. " "много хубаво не е на хубаво." "Предполагам, че съм спряла на някаква фаза от скърбенето и не го оставям да си отиде. Вредя ли на душата му, вредя ли на себе си?" "заслепена от щастието си....Беше положил количество труд и усилия, които хората полагат за поне два пълни живота. Затова си мисля, че въпреки, че не се е самоубил, душата му е направила избора да си отиде" Можете да се опитате да си отговорите на следните въпроси: - каква е истинската цел на човешкия живот? - Как да осъществим целта на живота си съпреживявайки с другите хора, без да ги отклоняваме от тяхната собствена цел на живота? На втория въпрос вече сте почнали да си отговаряте: " Моля се да съм винаги будна за чувствата на хората около мен от сега нататък" Последно за вината. Вина не може да има, защото изпитанието не е било само за единия от вас, а и за двамата, тъй като и двамата имате нужда от него и трябва да го преминете. Затова сте били нужни един на друг, за да се осъществи изпитанието. Това е още една тема за ваш размисъл: - Какво точно е било изпитанието в логиката на горните въпроси? - Как точно да се преодолее през останалата част от живота ви?

Няколко пъти съм чел това за Кришнамурти. В най-различни варианти, които поради своето различие би трябвали да говорят за реално събитие. Обаче, този път като чета това тук се усеща и някакво желание това да е истина. Желание от много хора, което пък ме кара да започна да мисля, че това е някаква легенда.

Приблизително по темата Четенето на книги е като гледането на телевизия

Като кажат, че имаш сестра и ......

Зависи от гледната точка и това, което искаш да видиш. За някой дори тази Венера по-нагоре дето излиза от водата, та и тя може да му изглежда много развратно.

Мдам, има едно пречистване на организма, което се нарича клетъчно прочистване.....абе чисто гладуване си е Та през време на това пречистване се приема оцет по няколко пъти на ден.

Пламъче, ти мислиш, че всъщност е престъпление да живееш. Как съвместяваш това с живота си?!

и още начин за убиване на свободното време, който има такова... Убиват времето си онези, които имат такова ... Социалните мрежи са уникален начин за споделяне на информация и за влизане в час. Освен това и бизнес, работа за много хора. Интернет пазаруването стана супер актуално и всички печелят. Така, че, това е светът. Отдавна не е актуално кое и как не било социално и теорията за "живите контакти" - всички са в този свят и на когото не му харесва, да не използва интернет Mona, не знам защо всяка комуникация с теб трябва да е избор между крайности Може ли днес да не го правя ? : )

Всяко нещо може да прерастне в неумереност, а оттам в проблем Затова силно намалих писаниците си тук. По темата писах една статия за един вестник, Ето я цялата тука: Социалните мрежи, Интернет и ние като хора Интернет не е просто медия. Това е вече една безкрайна реклама, начин на живот, компютърна игра. Мина времето на обикновената, статична страница. Сега търсим и намираме нещо, но заедно с него получаваме няколко реклами, покани за игри, покани за хазарт и подкани за връзки към страниците на сексапилни българки и българи. Едно време хората са внимавали с кого общуват. Всяко нещо, което влиза в главата, влияе на психическото спокойствие. Сега в Интернет ние общуваме с огромно количество хора. Предимно анонимно.Анонимността е предимство, но анонимността е и опасност. Такава липса на контрол, каквато виждаме в Интернет, я няма в никоя друга област на живота ни. Разбира се, ние сме срещу всеки опит за ограничаване на човешката креативност. Обаче, анонимността, която виждаме в Интернет, не е резултат на човешката креативност, а по-скоро задоволяване на негативните човешки желания. Човек иска да протестира срещу правителството, но няма достатъчно вътрешна убеденост и достатъчно смелост да се изправи на жълтите павета и да издигне ясен лозунг. За сметка на това анонимността в Интернет му позволява да изразява пристрастията си по най-разнообразни начини. Всеки се опитва да изрази своята правота чрез обвинения, обиди, лъжи и инсинуации. Да, анонимността позволява да задоволяваме своите желания по всички възможни начини. Това, което не сме в реалния живот, се опитваме да направим в Интернет. В профилите за запознанства се представяме като 20-годишна блондинка модел, нищо че сме 50-годишен плешив счетоводител. Това, което не сме, получаваме като преживяване в Интернет. Така си създаваме един измислен свят и бягаме от действителността. Бягството от действителността е болестта на нашето време. Ако не беше Интернет, това щяха да бъдат казината, които у нас се намират на всеки ъгъл дори и в жилищните квартали, телевизията и алкохолът. В Интернет ние преживяваме и еуфорията ма анонимността, еуфорията на безнаказаността, отказът от отговорност за собствените действия. Знаем за перверзиите, които намират своето място в Интернет, но нима не е по-малко перверзно нашето мнение изказано в Интернет единствено с цел да задоволи низките ни страсти и настроението ни да отхвърляме всичко?! В Интернет анонимността ни освобождава от отговорността. Отговорността за нашите действия и което е по-важно, отговорността да се грижим за себе си. В Интернет ние сме склонни дори да отхвърлим отговорността за себе си. Това е и нашето оправдание: „В Интернет всеки му отпуска края.” Всичко това ни кара да живеем във виртуален свят и да избягваме реалните преживявания. Човек има само един физически приятел и сто виртуални по цялото земно кълбо. Предпочита да общува с виртуалните си приятели. Зачервени очи, денонощно стоене пред компютъра, типични признаци за зависимост. Някои хора вярват на всичко, което е написано. Безкритични са за източника на информацията публикувана в Интернет. Забравят, че в Интернет се публикуват предимно материали, които отговарят на човешките страсти. Те са безкрайно противоречиви и в тях човек спокойствие не може да намери. Намира само противоречия и поводи за безпокойство. В Интернет публикуваната информация е безкрайно съмнителна. Не може да се определи източника й, преразказва се, изважда се от контекста. Всичко това в името на егото на този, който я е публикувал. Сега е модата на блоговете и на социалните мрежи. Всеки публикува там, каквото си иска. Каквото подхожда на психическия му модел. Когато вярваме на всичко това, ние разбиваме собствения си психически модел. Позволяваме на безкрайна плява да влиза в нас и да нарушава спокойствието ни. В Интернет ние всички сме сложени на едно ниво. Това може и да прилича на либерализъм, но пречи на постигането на знания. Трябва да прочетем един куп общи твърдения, за да достигнем до някакво съществено знание полезно за професията ни. Обикновено губим много повече време, отколкото ако се обадим на приятел, за да му зададем въпрос. Много информация, малко знания. Ставаме рано сутрин и първото нещо, което правим е да включим компютъра и да проверим електронната си поща и социалните мрежи. Интересуваме се много повече от живота на някой известен приятел, отколкото от това да подобрим своя собствен живот. Живеем живота на другите. Постигаме удовлетворение като гледаме другите какво са направили или какво не са направили. Нима не можем ние самите да правим или да не правим нещо?! Ставаме зависими от Интернет. Човек притежава или воля или зависимост. Ако е зависим от Интернет, това означава, че няма воля. Ние говорим за отговорност към обществото, отговорност към семейството, отговорност към България, но всичко това не може да се постигне, ако човек няма воля. Съвременните хората стават все по-безволеви, все по-малко живеят своя собствен живот и една от причините за това е Интернет. Всеки, който иска да избегне реалния свят, намира удовлетворение в Интернет. Това задълбочава проблемите ни. Всичко това ни стресира. Кара ни да бъдем като другите и да подражаваме на нашите идоли. Кара ни да консумираме стоки, които биха ни направили като другите. Интернет все повече прави нашия живот измислен. Живеем във виртуален свят. Живеем живота на другите. Нима нямаме собствени цели и собствен живот?!

Дъгата, дай примери. Кои нещя си видяла някъде?

Напълно съм съгласен. Включих се в темата, защото и аз си зададох въпроса, който Пламъче си е задала За жилите от животни съм сигурен. Жили или черва. Дори и сега някои струни ги правят от черва, както говори Википедията: Violin Лъковете пък се правят и сега от конски косми. П.С. Интересно ми е дали някой ще се откаже да слуша класическа музика заради това?!

Знаете ли, аз лично си мисля, че може би Учителя не трябва да бъде тълкуван от гледна точка на човешките ни крайности Ето например една прекрасна снимка на Учителя, на която той е със Да, на която той е с кожени обувки. А ето още една снимка. Бих ви запитал какво свързано с темата виждате на нея? Цигулката. Тогава струните са се правели от животински жили. Съгласен съм, че сега има нови материали, спортни обувки и обучки от изкуствена кожа. Смисълът е, че тълкуването понякога може да изпадне в крайност.

Затова в България има две групи ложи, които не си говорят помежду си. Едните са тези с мутрите, а другите уж нямали мутри... много.

Мдам, на някои билки активната съставка се образува чак, когато изсъхнат. Познава се по промяната на миризмата.

Сетих се нещо важно. Така наречените алкалоиди на пиролизидина ги има само, ако пасем билките като животни Когато се направи отвара с билката, тези алкалоиди се разграждат. Не случайно се казва колко време да ври и колко време да кисне. Когато, обаче, за улеснение на клиентите и за улеснение на търговците билките не се варят, а се пресоват в хапчета, е възможно тези алкалоиди да си останат. Такива са илачите на д-р Тошков, например. Но в неговите билкови смеси от посочените по-горе носители на алкалоиди на пиролизидина се среща само подбела и то като екстракт. Възможно е докторът да си знае работата.

Има доста двоумене по този въпрос още повече, че отделни масони се проявяват доста зле в обществото, а и някои масонски ложи имат лоша слава. Като Пи-2 в Италия. От една страна масоните се обвиняват за повечето заговори в света, обвиняват се, че се опитват да унищожат църквата, че са против човешките свободи, че се интересуват само от материалното, че искат да бъдат влиятелни и богати, че редят политическите фигури в света, че са сила от миналото. От друга страна се твърди, че масоните се борят срещу църквата, защото тя убив вярата у хората, борят се за "Свобода, равенство, братство", борят се за преобразуване на човешкото общество към по-добро. Велики личности са се изказвали в тяхна подкрепа. Например, Блаватска в своята "Разбулената Изида" ги определя като бяла школа. Рудолф Щайнер се оказва и масон. Той е бил йерофант на "Мемфис Мизраим" - магическия клон на масонството. Николай Райнов, ученик на Учителя, е бил масон и ръководител на ложа "Парсифал (тук). Та, какво мислите по въпроса или какво можете да споделите по него? Благодаря предварително

Имам два въпроса. Казвате, че можете с 1-2 или 10 сеанса да решите проблем, който психоаналитик би решавал години. Любопитно ми е какви методи използвате? Аз се сещам за водена медитация, хипноза, НЛП, холотропно дишане. Та какви методи могат да решат сериопзен проблем за до десет сеанса? Вторият въпрос е свързан с планирането. Доколко то е удачно, ако клиентът в основата на своя проблем има обвързване с мания за контрол и планиране? В такъв случай няма ли по-скоро да се засили проблема? Или ако случайно се надскочи планираното време дори с един сеанс, това няма ли да върне нещата назад?

Абе аз гледам и в други сайтове, не само в посочения от Пламъче източник, доста явни атаки срещу билколечението. И се измислят разни митове, и нявсякъде все Германия споменават. Но е обяснимо. Идва зимата и някоя фармацефтична компания, която е с немска собственост, иска да увеличи продажбите и разкара тези ужасни билки. Сега гледах една статия, където за ужасно вредни и токсични са обявени и червената чушка (явно само зелени трябва да чдем), лукът и чесънът. И пак се споменава тези билкови смеси обявени като хранителни добавки колко били лоши. Мдам, за да си вземем от смесите на разните фармацефтични компании. Поразтърсих се е нета и почти същите статии, в същия стил, за същите билки, със същите страхове, за същите алкалоиди на пиролизидина ги намерих и в един хърватски сайт посветен на здравето (http://www.mojdoktor.hr/default.aspx?page=83&article=4741&kw=travarstvo_iidio). Явно не случайна международна кампания. Ама ние хайде и веднага се хващаме да изпълняваме целите на разни корпорации като раздуваме пробутаното от тях.

Моля, кажи,че това е беседа от Учителя и дай името, за да се види контекста й. Иначе виси във въздуха.

Интересно е какъв е критерия за определяне на токсичността?! Например хранът е обявен за токсичен. Ами, че някой хора си похапват доста хрян, без да усетят неразположение. Трябва да се каже и коя част от растението, ако се използва, е токсична. Корен, стебло и листа, цветове или плодове. Мехунката е с токсично стъбло, а нетоксични плодове и те се използват като билка. Някои плодове са токсични зелени, но когато узреят, вече не са токсични. Виждате как всичко е относително и ако човек се ръководи само от един списък, нищо няма да направи. Ще събере зелени "нетоксични" плодове и ще се натрови. Акацията е обявена за средно-токсична, но от нея дневната доза може да се превиши спокойно 5 (пет) пъти без проблем за лечение и в рамките на месец. Анасонът е нетоксичен, но не е препоръчително да се превишава дневната доза. Освен това, за коя акация става въпрос, бяла или червена. Липсват пълните имена на билките, а най-добре е да са дадени с латинските.

Неумението да се получава наистина не е полезно за човека. Означава критика към себе си и непознаване на принципа, че щом нещо ти е дадено в този свят, то напълно го заслужаваш. Обаче, тези цитати според мен не се отнасят за получаването. "Който има, ще му се даде, и ще се преумножи" според мен означава, че който върви по пътя, ще получава все повече, който има добрина в сърцето си, ще става все по-добър, който има Любов към Бога, ще има всичко. Вторият цитат означава почти същото в смисъл, че "не можеш да вкараш нови идеи в стари и закостенели хора, които не са способни да ги понесат, без да се "разпукнат". Ето тук един цитат от беседата "Стари и нови мехове", където се обяснява горе-долу това: "Тук се прави аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. .....Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон, а именно: за Божествените идеи, които слизат в този свят, са потребни нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. потребни са хора, които имат ум и сърце, възприемчиви към новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, мисли и чувства, новото не може да проникне в него. С други думи казано: в старите форми не може да се прояви сила за някакъв велик подвиг." Иначе казано, първият цитат означава, че трябва да си приел в себе си учението, за да можеш да го изучиш, а вторият, че трябва да си достатъчно еластичен, незакостенял и непривързан към други идеи, за да стане това.