B__

ayla, волята си е сама за себе си. Особено, ако разграничиш мисълта и желанието от волята, тя ще живее свой живот и ще ръководи човека, особено ако е по-силна от мисълта и желанието. Щайнер описва точно този етап в духовното развитие в книгата си за висшите светове. Тогава волята е отделена и ако е по-силна от мисълта и желанието, то става мазало. "- волята като дисциплина - мъжки принцип. Усилие по отлагане на удоволствието!". Да, би могло да се каже, че волята е мъжки принцип, но тогава трябва да кажем, че се проявява и като мъдрост и интуиция за това ще обясня по-късно. Но пък Орлин при всичките си прекрасни качества има пристрастие към потискането на удоволствията. Защо пък волята да е потискане на удоволствието?! Най-голямото удоволствие се получава като намериш волята да направиш това, което смяташ, че трябва да се направи. Орлине, потискането на удоволствието го има и умее всеки, ама всеки човек и това се изгражда още в малките детски години. По-нататък прострастеността към потискането е вече друг интересен вид удоволствие.

Ами значи изграждате философията си въз основа на връзката с бащата, но тогава тя не е лична ваша и само ваша, а е продукт и на баща ви. най-вече на баща ви Предпочитате баща вместо религия, разбира се, както вие разбирате религиите Нещата не са винаги крайни и подлежащи на дефиниция. Сам знаете, че за психиката на човека най-вредни могат да бъдат и дефинициите

Точно. Психотерапията помага човек да намери себе си без значение дали философията му е "е правилна или не, дали е доказуема или не" (ваш цитат) и затова не е никаква наука според съвременното разбиране за наука. Как науката би приела нещо за вярно, ако не е нужно то да е "правилно"?! Честито. Вие не сте учен Всеки пациент, което означава и всеки психотерапевт по вашите схващания, има своята обсебеност. Виждам, че вашата обсебеност е свързана с бащината фигура. Сега вие ще кажете, че съм доста груб или изнервен от "успешните" ви обяснения за безмислието на вярата, но вашата оббсебеност от отношенията на бащината фигура е толкоова очевидна, че е въпрос на време да я осъзнаете. Затова е и вашето отношение към Бог и вярата - заради грандиозацията на бащината фигура във вас. Вярата в бащината фигура "е начин човек да се спаси от собствената си тревожност" Но това, както сам казвате, си е ваш проблем, ние само можем да извлечем изводи за себе си Ето тук не сте разбрали учението. Дънов говори как да намериш истината вътре в себе си. Вие казвате, че имате своя философия, която сте си изградили сам. Мисля, че яко си противоречите. Говороте за важността на башината фигура, което означава, че приемате философия от нея, а едновременно с това се заблуждавате, че имате своя философия Ако имахте изцяло своя философия, то бащината фигура не би имала никакво значение за вас и за изграждането ви като личност.

Господин Тодоров, не виждам нищо ново да казвате. Периодично винаги във форума гостува някой с изказвания, които са екстраполация на израза "аз съм атеист" Но понеже вие сте психотерапевт, а психотерапевтите са ми слабост, та ми хрумнаха едни разсъждения, които не са екстраполация на израза "аз съм вярващ", а по-скоро логически. Психотерапевтите доста разчитат на работата с несъзнаваното, за да помогнат на пациента. Несъзнаваното е нещо, което не се осъзнава, не се знае какво точно е, но предопределя мисленето и действията на човека. То не може да се познае директно, а чрез своите проявления и признаци. Например, грешките на езика са признак за работата на несъзнаваното, за конфликт между съзнавано и несъзнавано. Работата на психотерапевта е да помогне на пациента да осъзнае и разкрие тези конфликти, и как те влияят на живота му. Най-сладкото в случая е, че психотерапевтът интерпретира тези сигнали. Мдам, няма някаква научна таблица, в която да се казва този признак означава такъв вътрешен конфликт. Например, за някой пациент котката в съня може да символизира мъжки символ, а за друг пациент символът може да е женски. В сънищата на някой народи яденето може да е еквивалентно на секса, а на други не. Тук веднага и с право ще забележите, че конкретната символика зависи от конкретните вярвания на съотвения човек и група. При тази интерпретация (или извличане на смисъла) от признаците на несъзнаван конфликт психотерапевтът използва екстраполация: опит за откриване на неизвестните параметри на нещо по някои от известните такива. Ако използваме определението за екстраполация, то "Екстраполацията ... е математически метод за намиране на нови стойности на търсена функция извън множеството известни нейни стойности. ... при екстраполация търсената функция се замества със сходна, но обикновено е по-неточна, понеже търсените стойности не са ограничени от известните." Иначе казано, психотерапевтът интерпретира признаците на несъзнавания конфликт на базата на своите вярвания, ибеждения, жизнен опит и възможности да мисли символично. Тоест, преценката на психотерапевта не се основава на някакви външни за него, обективни, научни методи, е изцяло субективна и зависи от собствената му личност. Затова не случайно вие казвате, че "психотерапевтът е просто един напреднал пациент", защото той никога не може напълно обективно да преценява ситуациите. В такъв случай, обаче, психотерапията е дейност на интуцията, тя е изкуство, но в никакъв случай не може да се нарече напълно обективна наука, въпреки че използва и научни методи и техники. Но пък и окултизмът използва методи и техники, които са обявени за научни . Другото е, че успехът на терапията зависи от доверието на пациента към психотерапевта. Само така пациентът ще споделя и ще говори за проблемите си без страх от осъждане. Успехът на терапията зависи доколко пациентът ще съумее да споделя и говори. Особено за психоанализата. Излиза, че успехът на психотерапията не зависи само от инструмента - психотерапета, но и пациентът влияе чрез своето доверие и вяра в психотерапевта. Е, какъв научен експеримент може да се проведе за доказване успеваемостта на психотерапията, когато тя зависи от обекта на въздействие и по-специално от неговата вяра?! Например, при научния подход при проверката на действието на ново лекарство трябва да се изключи влиянието върху резултатите на вниманието, което се обръща от лекаря на пациента и плацебо-ефектa. А пък при психотерапията основата за успеха е степента на вярата на пациента в личността на психотерапевта. А пък влияние върху вярата на пациента оказва и неговият пол. Жена би била изключително доверчива към психитерапевт, който е привлича сексуално. Ако кажа, че влиянието на аспирина зависи от пола на консумиращия го и пола на аптекаря и че това е оправдано, то това ще изглежда смешно от научна гледна точка, нали така?

e, има и друга народна поговорка: "кой, каквото прави, сам си го прави".

Както казва pass_to, липсата на воля е свързана с истинско нежелание да се направи нещото. Според мен има няколко възможни причини да има истинско НЕжелание да се направи нещо: - психични и други блокировки. Това са убеждения или страхове, или натрапени задължения, които като видят, че се прави нещо срещу тях и блокират волята. - чувството за самосъхранение. Това може да е не само чувството за физическо самосъхранение, но и на духовното самосъхранение. Несъзнавано човек усеща, че това, което си мисли, че трябва да направи, вреди на душата му и сам намалява волята си, за да се спаси. - ограничаване от страна на висшите сили. Те виждат, че ако приложим воля и ще оплескаме нещо и затова ни лишават от воля, за да ни предпазят от грешни действия. Както изглежда, липсата на воля не винаги е зло, а понякога дори може да е безкрайно добро. Ех, какво ли би било, ако Хитлер имаше доста по-малко воля?! Иначе казано, има две причини за ограничаване на волята: 1. Нашето възпитание, блокировки, заблуди, фикс-идеи. 2. Висшите сили блокират волята ни, за да предпазят нас и света около нас. По първата трябва да работим, за да премахнем заблудите, по втората трябва да сме благодарни, че ни предпазват. Възниква въпросът кога липсата на воля е резултат от заблуди и кога е резултат от благотворно предпазване. Човек трябва да бъде честен със себе си. Липсата на воля поради самозаблуди оставя горчилка в устата и човек чувства, че това не е той самият. Липсата на воля поради препазване се усеща като заслужен мързел, а напъните да се приложи воля водят до съвсем специфично чувство на безпокойство и усещане за грешка.

Да направя едно уточнение. Не може напълно да се махне личната воля. Както казва Учителя, дори човек да изкачи своята Голгота, си остава личност. Смисълът е, че волята трябва да се използва за любов и за откриване на това, което е истинмската воля. А това няма как да стане чрез човещки логически разсъждения. Слънчева, ти казваш добро и зло, но знаеш ли наистина кое е добро и зло. Това идва от несъзнаваното, т.е. от висщите сили. Волята трябва да се използва за връзка с несъзнаваното и по-точно свръхсъзнанието, но това не изисква специални техники, а проста бдителност за собствените чивства и състояния.

Поля, вие повече трябва да се обърнете към реалния живот

Да, определено човешката воля трябва да се използва особено при човешките взаимоотношения. Както казваш, не можеш да изпълняваш всичко, което ти казват приятелите. Също така няма как да не се съглася, че потискането на човешката воля е пак дело на волята на човека. Никой не би прекарвал време в медитация в немислене, без да има необходимата за това минимална воля. Съвсем вярно е, че най-висшите сили не биха съветвали много в работите на отделния човек, а по-скоро това го правят сили няколко стъпала над нас като ангел-хранителя и Висшия Аз. Сега се сещам и май е важно, че ангел-хранителят не е просто ангел хранител, а той ни създава и изпитанията, през които трябва да преминем. Тези сили не просто ни направляват, а подлагат на изпитание и свободната ни воля. Това на пръв поглед ме кара да мисля, че има моменти, в които човешката воля е изключително важна за преминаването на изпитанията. От друга страна какви са обикновено изпитанията, през които преминаваме? Свързани са с усещането ни за Божествената любов, как я проявяваме в нашия живот и как възприемаме околния свят като Божи промисъл, в който няма нищо случайно. Това пак ми напомня за Учителя, който казва, че волята на любовта означава да не правим на другите това, което не искаме да правят на нас. Това със горните ми мисли ме кара да смятам, че нещата с човешката воля са по-прости, отколкото ги мисля. За да напаснем вектора на човешката ни воля с вектора на по-висшите сили май са достатъчни следните неща: - всеприемане - приемане на хората, приемане на действията им, приемане на околния свят като най-добър Божи промисъл. Така излиза, че трябва да приемем и своята его-същност като инструмент за придобиване на опит. Но това означава, че и нашият човешки живот е инструмент за придобиване на опит. Което означава, че нашата човешка воля е инструмент за придобиване на опит. Тя е преходна и затова не трябва да се обвързваме прекалено с нея. Иначе казано, Божията воля може да изисква човек понякога да е безволев. Така въпросът с волята не може да има своето крайно решение и не подлежи на дефиниция. Всяка ситуация изисква премерено количество воля. А това е интуиция. Връзка с Висшия Аз. Човешката воля е просто средство. Начинът на използването й не зависи от самата воля. Или поне не трябва да зависи, ако не искаме да изневеряваме на любовта. П.С. Гледам, записал съм си алхимия във връзка с волята. Трите етапа на алхимичната промяна: откриване на тъмните страни, изсветляване, алхимична сватба между противоположностите. Какво е човешката воля? Метод за налагане на избор между две противоположности. Например между добро и зло. Какъв е крайният епап в алхимията? Обединение на противоположностите. Излиза, че при преминаването към свръхсъзнание човешката воля трябва да умре.

От около година като си говорим с теб стигаме много бързо до нещото, около което градиш основните си виждания В което лошо няма де В случая това нещо може да се изрази с израза "волята е една". Историята познава много случаи, когато човек си мисли, че изпълнява Божията воля, а пък всъщност накрая се оказва, че е грешал и е вършил нещата срещу Божията воля.Например дейците на Инквизицията. Мога да дам и други примери за това как волята на човека се разминава с Божията воля. Хитлер и обркъжението му искаха да завладеят целия цвят, но това беше срещу Божията воля и Германия капитулира, а Хитлер бе самоубит. Хитлер вложи много воля в своите начинания. Ако волята беше една, то такива разминавания не би могло да има. Затова има човешка воля, има и Божия воля. Волята не може да бъде една. Интересното е, че не може да следваме Божията воля като прилагаме човешка такава. Можем да си кажем, че ей сега почваме да прилагаме волята си, за да следваме Божествената воля. Да, ама не. Говорихме, че Бог е непознаваем и неосъзнат. Затова не можеш да осъзнаеш във всеки момент и всяка ситуация каква точно е Божията воля. Затова, колкото и да се пъне човек с човешката си воля не може да изпълни нещо, което не може да осъзнае. Човешката воля се ръководи от осъзнати неща и осъзнати цели и логически изводи. С нея не може да изпълниш нещо, което не осъзнаваш. Може да постигнеш Божията воля като се оставиш на несъзнаваните сигнали, които са външните и видими за човека признаци на Божията воля. Затова човек изпълнява Божията воля като силно ограничи човешката воля и се остави на подтиците на несъзнаваното. Има и друга гледна точка, която показва, че волята не е една. Това е свободната воля. Ако приемем, че волята е една, то свободна воля няма. Парадоксалността на това допускане показва, че волята не може да е една.

Съвсем съгласен съм с другите написани неща и затова само двете по-долу ме карат за споделя някои мисли. Манията нещата да бъдат научни си е повсевместна и е интересно някой амбициозен психотерапевт да я разгледа от психотерапевтична гледна точка. Ще се направят интересни изводи за обществото ни. Психологията като наука не е създадена последно време, както се мисли, а е наука на хиляди години. Част е от окултизма, макар че и да не се е наричала психология тогава Чичко Фройд не е измислил психологията сам, а е взаимствал от Кабала. Не случайно в една Кабала група първата степен на учника е психотерапията и той няма да бъде допуснат да върви напред, ако не си мине психотерапията. Оттам идва и парадигмата, за която говорите, че трябва да се търсят най-коренните причини за проблема, така че той да не се появи отново в същата или различна проява. Юнг също не е извлякъл своето учние от нищото, а е взаимствал от алхимията и т.н. Неговите архетипи са същите неща, които се учат под друго име в окултните школи. Наистина психотерапията не може да се уповава на вярвания и религии, но истинският окултизъм си е наука макар и не такава наука, в която извратеното ни съвремие да се крие. А истинският психотерапевт не е нужно да защитава титла. Той дори не знае, че е психотерапевт, а помага на хората. Такива хора се наричат интуитивни психотерапевти. Те много прераждания са били лечители и правят това между другото. Но сте прав, че терапевт не се става само по желание Пиша ви тези неща, защото това все пак е окултен сайт и много хора ще ви кажат, че окултните методи просто работят

Според мен има още едно важно нещо. Психотерапевтът трябва да познава себе си, така че да няма неща, които да се намесват и променят реалността на виждането му при лекуването на други хора. Няколко години задължителна психотерапия върху самия него преди почването на практика, мисля, че ще са много полезни

Може би затова психолозите казват, че подсъзнание е грешен термин. Натоварено е с под- възприемания. По-добре да се говори за несъзнаваното. Учителя казва на МОК "Това, което сте разбрали, не сте го разбрали, а това, което не сте разбрали, сте го разбрали". Смисълът е, че това, което човек може да си обясни съзнателно с мисли и логически разсъждение, по-скоро може да го доведе до заблуди. А пък неразбраното къде отива? В несъзнаваното и там ни ползува. Интуицията също идва от несъзнаваното. Имаме чувство, че нещо ще се случи, че нещо не е правилно. Не знаем откъде идва това усещане, какви са причините, какво точно ще се случи. Тези неща са в несъзнаваното и се проявяват съзнателно като чувство. Също така всяка твоческа дейност е изваждане на нещата от несъзнаваното. Поетът не е осъзнал гениалния стих преди той да му "хрумне", т.е. да дойде от несъзнаваното. Ясно е, че несъзнаваното е структурирано и там има и автоматични действия, но да не забравяме, че и Бог е несъзнаван и нашите отношения с него идват предимно от несъзнаваното. Не вярвам някой да си мисли, че може да осъзнае Бог напълно Относно волята не мисля, че спорим за нещо. По-скоро искам да поговорим за смисъла на волята. Учителя казва директно във "Волята на любовта", че ....Сега, не искам да си помислите, че използвам цитати с цел доказването на нещо. Просто съм убеден в това, което говори. Та Учителя казва, че волята е да не правиш на другите това, което не искаш да правят на теб. Упражненията, които дава понякога за развиване на волята въобще не говорят за смисъла на волята, а пък смисълът на волята ни прави ангели или дяволи По друг начин казано смисълът на волята е да имаш волята да приемеш всички такива, каквито са, така както приемаш себе си. Защо? Защото, ако не приемеш всички, отричаш правото им на съществуване, а не би желал да отричат твоето право на съществуване. Та от тази гледна точка човешкото разбиране за волята по-скоро може да ни заблуди и затова човешката воля трябва да е слаба, защото тя ни пречи да приемаме другите. Например, прекалено пунктуални сме в спазването на собствените си правила и не можем да приемем, че някой може да ни попречи да ги следваме. Смятаме, че всички трябва да пазят улиците чисти и не можем да приемем, че някой може да има свободната воля да мърси и т.н. Затова: слаба човешка воля, силна воля на любовта.

Защо пък волята да е противоположна на подсъзнанието?! Нали вътрешният глад идва от подсъзнанието и интуицията идва оттам..... Така, както го описваш, волята се използва за създаване на убеденост - на убеждения, вкл. и на самозаблуди. А пък тази непоколебимост прераства често в негъвкавост и ригидност. Човек сам си слага греди в окото.

Канел даде интересна идея. Какво е човешката воля? Култивираме я, чрез повтарящи се действия, изграждане на навик и набиване на разни неща в подсъзнанието. Повтарящите се действия (например тренировката всяка сутрин да ставаш в 6 часа) създават воля чрез привикване към създаването на нови навици. И повечето хора, вкл. и в своето духовно развитие, създават навици и това наричат воля. Тези навици се създават чрез "привикване" на подсъзнанието към тях или по-точно казано чрез принуждаване на подсъзнанието да ги приеме. Тук имаме няколко подводни камъка: - създаването на навици лишава човека от осъзнатост. Всяко рутинно действие намалява осъзнатостта и гъвкавостта, а увеличава закостенялостта. Затова езотеричните учения казват, че всичко трябва да се прави осъзнато, в настоящия момент и само за себе си. Осъзнатостта изключва навика - 'набиването' на навика в подсъзнанието и преодоляването на простестите му влачи след себе си задушаване на интуицията - та интуицията идва от подсъзнанието. Освен това тук някой беше публикувал мнението на Учителя за духовния смисъл на Питаговоровата теорема: волята на квадрат се получава като сума на мислите на квадрат и чувствата на квадрат. Ето тук е показано каква трябва да е истинската Божествено близка воля - тя е резултат на висши чувства и висши мисли. Колкото по-висши са чувствата, т.е. любовта и колкото по-висши са мислите (в хармония със Вселената) толкова по-силна е волята или иначе казано реализационния ефект на индивида. От тука поне аз си правя изводите, че всеки човешки опит за "каляване" на волята е много вероятно да води до анти-духовен ефект.

Как пък ги правите тези изводи, че американците се събуждали?!?!?!?!??! Ехеее, на думи те са най-събудените, най-моралните, най-добрите.....

Е сега какво, пари ли искаш да ти връщам, к'во ли?

Преди няколко дена написах една статия и сега я поместих и тук в сайта Оптимизмът като самозаблуда Споменавам я, защото докато гледах как да отговоря на Станимир и попаднах на беседата "Волята на любовта" и в нея пише: "Много укоряват песимизма. Но оптимизмът създава страданията. Сега обвиняват песимизма. Оптимизмът е създал страданията; всякога песимизмът плаща, онзи ял и пил. .....Да се коригираме малко във философията. Да дадем от укора на песимизма от половината на оптимизма." ....Уф, абе бях изписал 1-2 страници цитати и коментари, но като прочетох цялата беседа и си отговорих напълно на въпроса. Затова няма какво да коментирам, а бих препоръчал да се чете беседата, а тук ще дам просто един последен цитат: " В какво седи лошото на човека? В неговата воля. Лошото не произтича от неговия ум, не произтича и от човешкото сърце. То сърцето се съгласява, лесно се подкупва, но волята е господар. Тя е, която греши. Тогава ние се намираме в противоречие... .... Само Божествената воля на любовта е в състояние да оправи нашата воля."

Ако изградим силна воля, то е възможно да тръгнем против Провидението и волята на Създателя, който най-добре знае какво е добре за нас. Избираме си цел, която мислим, че е истинската и с огромна воля я следваме и налагаме волята си около себе си. Да, ама може да сме сбъркали целта, а силната ни воля да пречи на средата да ни преориентира. Ако волята ни е по-слаба, сме доста по-гъвкави спрямо околната среда и Провидението, но пък остават съмненията дали наистина сме на правия път, защото реално не прилагаме особена воля. Чисто човешки нямаме усещането, че НИЕ правим нещо. Какво ли би било хармоничното състояние?!

Ами Елф точно за избелването става въпрос. Или по-точно за разбирането какво е това бяло. Преди падането на бялото обикновено викаме черно. Така че нбе бих се съгласил, че падение към дъното това е морално падение, лошо падение и т.н.

Орлине, като чета интересните неща, които пишеш, се чудя какво представлява вярата в себе си на жената. Да, може би на пръв поглед тази вяра да представлява самооценка и самочувствие, но голото самочувствие според мен по-скоро води до т.н. фатални жени, които всички искат, а след събитието всички ругаят. Мисля си, че вярата в себе си за жената като жена, е жената да е доволна от състоянието си на жена и да разбере как да реализира себе си като женска същност. Това не е свързано с външния вид, а с изконни женски качества като топлина, прошка, отдаване, въобще поемане на женската същност с удоволствие. При жените, които си мислят, че са грозни, пак нямат значение външните белези. Такива жени си мислят, че мъжете са им длъжни да ги величаят, непрестанно да изказват комплименти, да им показват, че са приети от противоположния пол. Те търсят своята вяра и увереност в противоположния пол вместо да я намерят в женската си същност. Ще дам пример с човек, какъвто и ти можеш да наблюдаваш. Жената смята себе си за безкрайно умна, винаги права, повече от другите. Това е в основата на жизнения й мироглед. Съответно не може да задържи приятел. Тя се е отрекла от женската си същност, където не е важно дали е права или не, не е важно дали е умна, не е важно дали е по-умна от другите, а е важна женската топлина и отдаденост на базата, на която, може да създаде трайна връзка.

Слизане до дъното е, например, етапа НИГРЕДО в алхимията. Без него етапите албедо и рубедо са невъзможни. Не просто стигаме до дъното, а до дъното на нашето съзнание, на нашите мисли и убеждения. В тези черни дълбини можем да слезем едиствено водени от страданието. Затова то ще е огромно, грандиозно, вечно идващо, докато не слезем там. А там, там се намират нашите уроци и осъзнавания. Да слезеш до дъното ознчава да осъзнаеш смисъла на СВОЕТО страдание за СЕБЕ СИ. Да осъзнаеш грешките си и да разбереш, че трябва да се откажеш от нещо, за да стане по-свободна твоята душа и страданието да намалее. Например, да разбереш, че използването на чужди "умни" цитати изпъстрени с множество чужди думички, логически еквилибристики и потискаща околните "ерудиция" са една заблуда и освобождаването от тях означава освобождаване от страданията.

това, ако е диетоложка......... освен, ако не се е шегувала

е, интуицията понякога греши....но в определени граници Извинявай lounge , че те подпуках като мъж, пък ти жена си била

Че ти сам си си отговорил защо се чувстваш неуспешен с другия пол: 1. смяташ го за петъчна дискусия. Третираш другия пол като материал за забавление. 2. виждаш проблема като бой с възглавници 3. а пък разбирането ти да си "успешен" с другия пол явно е да ги минаваш като на конвейер. Иначе щеше да се изразиш по друг начин Изводите са ясни - личностна "терапия". Не случайно никой друг не е отговорил на темата за толкова време.