B__

Ами ако в този живот ти е писано да си с посредствен интелект? За да добиеш тази опитност? И на каква основа определяш интелекта? Не е ли това по-висша, Божествена възможност. Емоционалният интелект доста често няма нищо общо с човешките разбирания.

Нищо и никакъв интелект не ти е нужен Ина Приятна вечер

Не, не означава това,означава ,че познавам себе си ,ориентирана съм в живота ,оформена съм като личност ,знам какво искам и какво правя включително и по отношение на мъжете .Това се надявам да задоволи любопитството ти. Тоест не би променила това, което искаш и това, което правиш включително и по отношение на мъжете ?

Inatari, не е нужно да се разбираш със всички мъже. Стига и един П.С. Упс. Сега осъзнах това "Аз просто имам изграден начин на живот и съм завършена личност". Означава ли това, че отказваш повече да приемаш промени?! И че мислиш, че си достигнала съвършенството?!

Neli, абе ти чете ли какво казва Учителя за брака и съжителството? Че като гледам какви неща цитираш, ми хрумна този въпрос.

Светлина и Хармония, може ли практически въпрос за по-добро разбиране на това, че партньорът "Ще бъде другият полюс, ще бъде това което вие не сте. Ще може да прави точно това, което не можете" ? Да кажем, че аз не мога да простя на политиците. Но моят партньор се отнася с разбиране към тях и т.н. обяснява защо го прави така, макар че аз не приемам. На пръв поглед изглежда проблем и конфликт. Обаче аз обичам всичко в моя партньор, вкл. и това му мнение. Позволявам си да стане "преливане между душите" и да разбера, че мнението му е още един полюс. Да разбера, че логическа обосновка може да се направи на всяко от двете твърдения. След това да приема своя полюс - моята половинка с неговите полюсни виждания, тъй като те ме обогатяват и разширяват виждането ми за света. Освен това позицията на партньора ми не е случайна. Тя е сремеж да се уравновеси моята крайна позиция и ако аз залитам по крайни позиции и затова не одобрявам партньора си, то това не е проблем на партньора, а на моя начин на мислене. Друг пример. Ревнувам партньора си. Той вижда това и вместо да се мъчи да намали поводите за ревност, то все едно нарочно ме провокира. На пръв поглед конфликт и проблем. Обаче, ако партньорът бе се опитал да намали провокациите към ревност, това само би задълбочило проблема ми. Неговите провокации фактически ме карат да се усетя какво срещу какво залагам и да разбера, че партньорът не е моя собственост и не мога да градя вътрешната си сигурност на базата на външни собствености. Спирам да ревнувам и ха, изведнъж изглежда, че партньорът не ми дава и не ми е давал никакви поводи за ревност. Всичко това благодарение на възникналия конфликт. Та как го виждаш практически това?

[ Светлина и Хармония, да разбирам ли, че вече си преживял или преживяваш любов точно така, както я описваш?

По БНТ цитираха държавен орган, че мерките се отнасят само за препарати от билки, а не за самите билки. Абе я кажете откъде да си купя пелин бран наистина по време на цъфтеж, т.е. с цветовете да е? Не се намира?!

Проблемната

Аха, е след като знаеш какво е, защо тогава ти не го приемеш такъв, какъвто е, т.е. необичащ те?!

а какво значи някой да те обича истински?

Напълно съгласна! Но колко време е нужно докато си станеш себедостатъчен за да приемеш, че ти можеш да обичаш и не е задължително да ти отвръщат със същото... Това не означава да си себедостатъчен. Трябва ни повече човека, който не ни обича, отколкото от човека, който ни обича.

Характерът е начина на изразяване на вътрешния свят навън и спрямо околните хора. Чувството за собствена значимост е част от всяка личност. Когато защитавайки това чувство започнем да потискаме, отхвърляме, сегрегираме и т.н. другите хора, то това вече е мания за величие. Яростното отхвърляне на друга религия или начин на живот също е мания за величие.

Всъщност май няма точно толкова голямо значение дали другият човек те обича истински или не. Поне от гледна точна на белия брат и сестра.

Орлине, Маруся мисля има основание за спешните капки на Бах. Те са точно за подобни пристъпи, вкл. и при загуба на съзнание. Тогава могат да се накапят на устните или с тях да се разтрият слепоочията. Това е моментното овладяване, а пък хомеопатията може да повлияе коренно проблема. Не знам доколко психотерапията може достатъчно бързо да помогне, тъй като, както гледам, се касае за коренно отношение въобще към живота и хората. Поради това казах, че и на майката трябва да се помогне като при нея изглежда психотерапията е най-добрия вариант. Майка и дъщеря, особено като е малка, са скачени съдове.

Най-добре е детето бързо да бъде излекувано, а майката като се увери че е здраво, ще се успокои. И това най-бързо може да стане с подходящото индивидуално хомеопатично лекарство, а тези които досега са и са давани, щом не работят значи не са подходящите. Мисля че в случая детето е приоритета. Може, може. Аз съм съвсем съгласен, но пък си мислех за варианта като се излекува майката, моментално да е излекувано и детето, но си прав, че не бих се наел препоръки да давам. Мисля, че е полезно да ти се доверят

В случая най-добре е да се помогне на майката да разбере случващото се

егати глупостите изчетох тука за кемтрейл и свинския грип. но щом има хора, които желаят да не видят, че са глупости, ок

Най-доброто, което прочетох досега. Другото е, че се почита кръста, на който е разпнат Христос. Че защо да го почитаме този кръст?!

Не! Не е възможно. Доказаната теорема на Гьодел за непълнота показва, че каквато и формална теория да имаме, то в света ще има истини, които не могат да се изведат от тази теория, но ще са си съществуващи истини. Но пък струнната теория май е по-близо до "всичко". Всъщност не всичко е съставено от струни, а май всички е съставено от една единствена трептяша точка, която трепти толкова бързо, че изгражда всичко в света.

тц тц тц

Може, може. Но ми е странно да се твърди, че хората от големия град били по-духовни от тези в по-малките градове....

Абе устрема на големи полис по-скоро пречи на духовното. Има поне няколко града в страната, където процентно духовните хора са много повече, отколкото в София Дори и като процент на ектрасенси да го гледаме.

Хората, които видят съответната тайна, могат и обикновено са достатъчно дискретни да се правят, че не я виждат. Макар че си личи или по-скоро си мислим "ухааааа, научиха ми тайната". Мисля си, че семейните тайни са като всички други. По-скоро има някаква тенденция да се смята, че семейните тайни могат да бъдат много лоши. Ще дам пример за една ужасно лоша семейна тайна: бащата не бил ходил войник. Абе, ако искаш, си сподели семейните тайни и ще ти кажем дали наистина са ужасни Но рано или късно всеки човек разбира, че това, което е пазил като тайна, е съвсем нищо сравнено с превратностите на живота. Понякога може да се окаже, че една ужасна семейна тайна е нещо, с което можеш да се гордееш. Така, например, някои хора бяха сочени с пръст по времето на социализма затова, защото дядовците им са имали големи имоти, но след 10-ти Ноември им върнаха тези имоти и изведнъж поводът за срам стана повод за гордост.

Може би първото, което съм чел, е "Баба Цоцолана" хе хе хе След това се сещам за "Вълшебникът от ОЗ". Тъй като сме духовен сайт, можем да обсъдим и езотеричното значение на тази книга