"...Мене не може да ме засегне нито вашето верую, нито вашите безверия. Това е ваше право. Да отричате нещата, това е вече ваше разбиране. Да вярваш или да не вярваш, това не е един абсолютен закон. Вярваш в кого? – Вярваш в едно съзнание, което е по-високо от твоето. Ти вярваш в баща си, който е по-високо от тебе. Ти вярваш в твоя учител, който е по-високо от тебе. И твоят учител вярва в някого, който е по-високо от него. Питам: Тоз, последният, Когото наричаме Абсолютен, Той вярва ли в нещо? Вярата е закон на ограничение. Щом вярваш, това е потребно.
Има едно вечно абсолютно, което е ограничено; има едно вечно абсолютно, което е неограничено. Ако седна да ви обяснявам какво нещо е абсолютното, вие ще забравите и това, което знаете. На какво основание ще го забравите? Ако ви дам една хапка от едно хубаво ядене, вие ще бъдете доволни от нея. Ако ви дам втора, трета, четвърта, пета, вие пак ще бъдете доволни, но ако ви заставя да вземете хиляда хапки от това хубаво ядене, вие ще забравите всичко. След като изядете хиляда хапки, вие ще изгубите съзнанието си и тогава всичката приятност на яденето ще изчезне. Затова е казал Соломон, че многото знание в света е товар. За всеки даден случай човек трябва да има толкова знание, колкото е потребно. Знанието е потребно, за да се постигнат известни цели, които човек има в живота си.
Сега, като ви говоря, аз ни най-малко нямам пред вид да ви заставя да изхвърлите вашите възгледи за живота или да не ги хвърлите. Възгледите, които имате сега, трябва да осмислят вашия живот. Каквито и да са възгледите ви, те трябва да осмислят живота ви. Не е важно как аз схващам практическия живот. Вие живеете в една къща, но имате една малка дупчица в нея, през която гледате външния свят. Ако направите на къщата си един голям прозорец, това ще бъде знанието, което ще придобиете. Светлината, която влиза през прозореца ви, ще ви даде повече просвета в ума ви, за да се съобразите с онзи живот, който съществува вън от вас. Не е въпросът да имате повече факти и данни, с които да се пълни животът ви. Казвате: Това е един факт, онова е един факт. Фактът е само констатиране.
Някой казва, че му казали една горчива истина. Истината никога не е горчива. Няма по-сладко нещо от Истината. Истината е крайният предел, крайната цел. Зад Истината не можеш да отидеш. Зад Истината е смъртта, зад Истината е страданието. Сега вие сте зад Истината. Казвате: Какво нещо е Истината? – Това, което носи знанието, щастието, силата, животът, богатството – това, което носи всичко в света, то е Истината. – Ами зад Истината какво има? – Зад Истината няма нищо...." Учителя, из "Дерзайте",
Неделни Беседи, 28 октомври 1934 г., София