Точно това е погрешно, според мен.
Вместо да се занимаваме с това колко страдаме и как не можем да понесем страданието, да вземем да го понесем най-после и да преминем към практическите нива, когато просто се действа, но активно.
Ако страданието те вади от равновесие, как би помогнала на друг? На окървавено животно или на умиращ човек?
Някак, би било добре да престанем да роним сълзи за нещастието и страданието в света, а ако можем, да помогнем, но без да мислим за собствената си болка и страдание. Това е мечтата ми.
За загиналите няма какво да се мисли, да се мисли за все още живите и за все още имащи шанс да живеят достойно. Независимо дали са животни или хора.
Мона,и аз мисля че е крайно време да се действа,дори сме закъснели!
Според мен е нужен закон,който да предвижда сурови наказания за насилниците.Имам чувството,че тези "хора" са защитен вид в нашата многострадална България!