Пламъче

Според мен никой не се ражда търпелив.Търпението е добродетел,която изисква от човека да положи усилия за да я култивира в себе си.Някои хора се научават на търпение по-лесно,други по-трудно,в зависимост от темперамента,който е заложен генетично - холериците се научават най-трудно на търпение. Всеки човек има някаква цел,които желае да постигне.Ако има силата да се пребори с трудностите по пътя към постигането на целта без да губи самообладанието си,вярата си в доброто и собствените си възможности,надеждата си,любовта си,смирението си, то този човек е търпелив. А дали човек трябва да бъде търпелив винаги и при всякакви обстоятелства?

Чувсвам се неловко,когато вниманието е насочено към мен без да съм давала знак,че го желая.Приятно ми е ако имам да кажа нещо и тези към които е отправено ме изслушат с внимание. Много пъти съм мечтала да имам шапка невидимка,особено когато бях студентка и трудно издържах някои преподаватели. Случвало ми се е да се спъвам от чужд поглед. Не ми харесва да съм център на внимание.

Индивидуалистите почти винаги са с голям творчески потенциал и точно на такива хора дължим големите научни открития.Те умеят да работят в екип,но твърде рядко се сближават с подчинените си,защото не приемат някой друг да им казва как и какво да мислят или правят.Характерно за индивидуалиста е че той рязко разграничава колегите от приятелите.Това никак не е лошо,защото такъв човек върши съвестно работата си.Аз харесвам такива хора. Егоцентриците като че ли се множат с всеки изминал ден и от това страда цялото ни общество.Според мен егоцентрик се става от неправилно възпитание от страна на родители и учители. Вили е права,че ние всички сме свързани,просто все още не можем да го осъзнаем.Може би за да потръгнат нещата би трябвало да се набляга точно върху тази взаимосвързаност.Ако повечето хора успет да се почувстват като клетки на един общ организъм и да изпълняват съвестно своите функции,то този организъм би станал здрав и жизнеспособен.

Вили,във всяко обществото има духовни и светски хора,които искат или не са принудени да общуват в ежедневието си. Няма ли да се получат сериозни противоречия ако и едните и другите не са наясно кой кога и защо прави комплименти(споменавам само комплиментите,за да не излизам от темата)?

pavleta,има ли човек,който се оплаква от лесен живот?! На всички ни е трудно и сме приели това.Всеки се бори с трудностите според начина си на мислене и възможностите си. Според мен е пагубно само седенето със скръстени ръце и оплакванията без да се действа.

Според мен има различни видове комплименти.Ето някои от тях: - комплименти,чрез които се изразява искрено възхищение от някого; - комплименти,чрез които се повдига самочувствието на човека,с цел да му се помогне да разреши свой проблем; - комплименти,чрез които с подмазване на някого извличаме лична изгода; - комплименти,чрез които се дава самочувствие на някого с цел да го подтикнем да действа в определената от нас насока за да се провали. За себе си мога да кажа,че никога не правя комплименти с цел изгода!Често се възхищавам от някое качество на даден човек или на негова постъпка. Мисля,че когато чуем от някого комплимент трябва непременно да разберем от кой вид е.Ако познаваме човека който прави комплимента е лесно,но ако не го познаваме вероятността да сгрешим е голяма.

Катедрали http://vbox7.com/play:851b5cb1 http://vbox7.com/play:ebed43df

:) http://vbox7.com/play:9f2fc6e3

На първо място поставям чистотата - и най-красивата и скъпа дреха става грозна ако е замърсена. Винаги съм се старала да се обличам според вкуса си,без да мисля за това,ще ме харесат ли другите или не.Съобразявам се с натюрела си,времето,мястото и събитието на което ще присъствам. Не харесвам масовата мода и се чувствам комфортно в дрехи които друг човек няма - много ми помагат уменията да шия и плета.Качеството на материята и изработката са от първостепенно значение при покупката ми на нова дреха. Не пилея много средства за поддържане на гардероба си.

Като студентка чух нещо,което силно ме впечатли - архитектурните форми отговаряли на формата на човешката душа,характерна за времето в което е строена сградата. А дали е така? Вижте тези форми!

Станимир,въпросите които задаваш са много интересни,но и много трудни.Все пак ще се опитам да отговоря. Стремежът към абсолютната истина е в основата на човешката еволюция.Мисля,че без този стремеж всичко щеше да бъде в застой. Ние вървим напред стъпка по стъпка,познавайки относителните истини - малки и по-големи,с надеждата да познаем един ден абсолютната истина. Дали истината може да бъде горчива за човека,който я обича? Мисля,че истината няма вкус - това сме го измислили ние.Казваме,че истината е горчива тогава,когато не ни е удобна.Човекът,който обича истината просто умее да я приема винаги независимо от вкуса. Истината е в основата на всяко познание и навярно тежи,ако познанията са твърде много. Колкото повече познания има човечеството,толкова повече свобода ще си извоюва. Според мен само абсолютната истина може да ни направи напълно свободни,а абсолютната истина е Божествения живот.

А мойта пинчерка е голяма песимистка - щом ме види че излизам започва да вие.Котарака ми обаче е оптимист!

До днес не знаех,че кучетата също като хората могат да бъдат песимисти или оптимисти! Какво е вашето куче?

Писах вече при какви обстоятелства се запознах с Учението. Иска ми се да кажа как се чувствам сега,след като започнах да го разбирам по-добре. По-верни и по-точни послания не съм срещала! Прекланям се пред Гения Беинса Дуно!

На всеки един от трите въпроса според мен има по два отговора. Помагат ли жалбите и оплакванията или са по-скоро механизъм за бягане от трудностите и отговорността свързана с тях? Щом има жалби и оплаквания,налице е проблем,който трябва да намери решение. Когато жалбите и оплакванията са конкретни и основателни и са отправени към човек или институция,които са в състояние да решат или помогнат за решаването на проблема - би трябвало да помогнат.Все пак тук е важен и субективния фактор. Когато жалбите и оплакванията се правят с цел да се избяга от трудностите и да се поеме отговорност за преодоляването им няма да помогнат за разрешаването на проблема. Хващали ли сте се,че използвате недоволството за да оправдаете неуспехите си в справянето с даден проблем,прехвърляйки вината извън вас? Като дете го правех! Когато съм се страхувала от наказание за зле написано домашно(примерно!) ,съм се оправдавала с умора или бързане за някъде. Сега когато недоволствам винаги търся и начин за справяне с проблема който е предизвикал това недоволство.Най-вече недоволствам от себе си,защото за по-голямата част от проблемите съм си виновна аз. Все пак има и проблеми,които предизвикват недоволството ми,но не са мое творение.Ако е по силите и възможностите ми бих помогнала да се разрешат. Дали оплакването представлява изразяване на позиция по даден проблем или е скрито желание някой да дойде отвън и наготово да реши проблемите ни? Понякога оплакването е начин човек да изрази позиция.Като се оплаквам от нечия лоша постъпка,аз изразявам отношението си към нея.Някой ме е излъгал и аз се оплаквам от това,изразвайки негативното си отношение към лъжата. Всеки разумен човек знае,че ако той не си помогне сам,никой отвън няма да дойде и с един замах на магическата пръчка да реши проблемите му. Но за голямо мое съжаление има доста хора,които действат именно така - оплакват се за да предизвикат нечие съжаление,и така друг наготово да им реши проблемите.

Благодаря ти,Вили! И аз вече мисля,че съм постъпила правилно.

Може би ако се бях държала нелюбезно щях да се чувствам дори по-зле...

Чувствам си недобре.Тази сутрин се държах любезно с човек,за чието лицемерно отношение спрямо мен разбрах наскоро. По-добре да не бях вдигала телефона! Чувствам се омърсена от собственото си поведение. Не знам как да постъпя,за да не ми се налага повече да се държа по същия начин с тази жена.

Слънчева,и аз минах през сладката зависимост! Имах тежки периоди в живота,когато се тъпчех неистово със сладкиши.Мислех си,че никога няма да откажа сладкото,но за моя голяма и приятна изненада се справих само за една седмица с постепенно намаляване на сладкото. Сега ми се прияжда много рядко и парченце шоколад ми стига. Всички крайности са вредни!

Пристрастяването към сладкото е все по-често срещано явление.По-податливи са жените,поради особеностите на техния организъм.В периодите,когато прогестерона взима надмощие,т.е. през втората половина на менструалния цикъл повечето жени страдат от депресия и за да се преборят с нея посягат към сладкото - захарта повишава нивото на серотонина в мозъка.Женската психика е по-лабилна от тази на мъжете,което е причина те да се чувстват нещастни по-често от силния пол - ето още един повод да консумират сладки храни. Последствията от това пристрастяване не са по-малко опасни от тези,които се появяват вследствие на пристрастяването към алкохола,цигарите,дрогата. Ето какви последствия може да има пристрастяването към сладки храни тук