Пламъче

Отдавна искам да кажа нещо,но все не знаех как да го направя,за да не сгафя пак...Мисля че тук му е мястото! Според мен най-ценното нещо в един форум са свободно изказаните мнения.

Подписах петицията.

добре се повлиява от тази комбинация +мая за хляб -нанесено на засегнатия участьк/ най-добра според сина ми / Въпросната комбинация е пчелен мед + сяра на прах/ предварително разтворена в 10ина к вода/ +мая за хляб.Всичко се хомогенизира и се маже на лицето Рецептата 500г мед+25г рафинирана сяра(приема се вътрешно) е на Петър Димков! Маската за лице на кой автор е?

Моя приятелка от Варна,която е била в близки отношения със семейството на Гидиков ме информира,че за съжаление той не е между нас от няколко години.Помогнал е на много хора,а е имал и ученици.

Развълнува ме,Надеждна! По-любящи и безкористни същества от животните няма!От нас,хората зависи дали те ще проявят качества,които не са им присъщи по рождение.

Ами малко билки в солна киселина. В преходните години той успя да си направи всякакви реклами и после да открие аптека и да издава вестник. В крайна сметка само някои от пацентите със ставни, съдови и простудни болести получават известно подобрение, като същото и повече може да се постигне и с други средства - билки, етерични масла, физиотерапия - и то без да има опасности от странични ефекти Относно "Дикрасин" - мой познат получи трайна депигментация на големи кожни участъци вследствие на употребата на този препарат при безуспешен опит да излекува ставни проблеми.

Мила ми Гранат, предполагам няма да имаш против да използвам това споделяне, за да илюстрирам по-добре и по-вежливо нещото, за което говорим. (Хм, Имах десетина правописни грешки на горното изречение, значи наистина трябва да премисля какво пиша) Решението да не правиш нещо, означава, че си го отхвърлил, т.е. имаш всички основания да се страхуваш от него. Иначе казано, за да избереш съзнателно да не правиш нещо, това означава страх и логически план за понасяне на страха, което е силно ограничаване на живота на човек и потискане на жизнената му сила. Но вече прекалено много навлязах в територията на Орлин, той е профионалиста в темата и затова ще се опитам да поясня по друг начин. Ще се опитам да разкажа една история. Имало, ехеее много отдавна, един падишах. Бил много властен и силен. Провел и спечелил много войни, но и той остарял и което по-лошото се разболял тежко. Довчера всесилният падишах не можел да се повдигне от постелята, не можел да повдигне ръцете си и нозете си. Множество лечители се опитали да помогнат на падишаха, но не успявали и за награда той ги обезглавявал. Накрая в падишахството не останал нито един лечител. Минало време, разузнавачите на падишаха научили за един чуждестранен лечител, който минавал през падишахството. Заповядал да го доведат. Лечителят отначало отказал да го лекува, но след заплахата с винаги наострената секира на палача склонил, но казал: - Велики падишах, имам обаче едно условие. Понеже моето лечение е много специфично, то когато ви лекувам, в двореца трябва да бъдем само двамата. Всички останали трябва да напуснат, а на входа на двореца да стои един вран кон със две торби злато на него. Измъчен от болестта падишахът се съгласил. Но лечителят бил упорит: - И кажи на своите хора, колкото и да ги викаш и заплашваш да дойдат, да не те слушат и да не идват, иначе лечението няма да подейства. Падишахът се съгласил и на това. Всички освен двамата излезли надалече от двореца, а лечителят сам проверил коня със две торби злато на входа му. Върнал се при падишаха и започнал: - Значи сега сме сами грозна жабо. Падишахът се опулил. - Знаеш ли колко си грозен, противен и смърдиш на некъпан неверник. Падишахът се задъхал от възмущение. Лечителят продължавал да попържа. Падишахът не издържал и започнал да вика хората си, но преди това ги бил заплашил с жестоки наказания, ако го послушат и дойдат, и те не се отзовали. Лечителят се доближил и се изхрачил в лицето на падишаха. Падишахът побеснял. Полагал неимоверни усилия да се изправи и явно да отсече главата на лечителя, но главата и крайниците му само немощно потрепервали. И тогава лечителят се качил на колене на леглото до главата на падишаха, размотал препаската си и топла жълта струя обляла главата на падишаха. Обиден по невероятен за неговото положение начин падишахът изтръпнал до пръстите на краката си и дори още по-далече. Сякаш изтръпнал до края на обширните си земи, спечелени с кръв, мъжество и достойнство. Забравил целия си досегашен живот и в главата му се вселила само една мисъл. Полагайки нечовешки усилия той успял да се надигне и започнал да пълзи към лечителя. Но лечителят бил по-бърз. Изчтичал, метнал се на коня и отпрашил към градските порти. Падишахът все едно не мислел, че лечителят може да избяга. Той се помъкнал към падишахските конюшни и възвръщащият се в него живот все повече раздвижвал крайниците му и ги пълнел със сили. Успял да се покатери на един кон и го подкарал след лечителя с мъка задържайки се на седлото. Така преследвал лечителя някъде час, но не знаем дали падишахския час съответства по продължителност на нашия час. Тома Беломорски твърди, че бил по-дълъг с 20 минути и две скумрии, а Вяса Персийски, че бил по-къс и от препасната връв на постил монах. Добре де, добре, продължавам. Надпреварвал се така падишахът един час и накрая се разсмял. И как няма да се разсмее. Лечителят го излекувал и заслужавал напълно двете торби злато. Падишахът се върнал в престолния град и дал пиршество за народа. Народът, разбрал недоразбрал, бил благодарен поне, докато изпразнил стомаха си. Та какво ни показва тази история. Ако досега не сте правили нещо, то не сте го направили по простата причина, че не го желаете достатъчно силно. Сега искам да запитам от вас ли зависи дали ще пожелаете нещо достатъчно силно. Някой казват, че човек е комбинация ос собствената си воля и Божията воля. Може ли някой да разбере от чия воля са подтиците, които го вълнуват?! Затова, ако някой се зарича да НЕ прави нещо ЗАВИНАГИ, не се ли изправя срещу Божията воля. Гранат, някои хора са ти казвали, че твоите родители се били посветили на „собствените си удоволствия”. Ами, ако те са се посветили на любовта?! И ако хората, които са сплетнечели за тях, също са искали да се посветят на любовта, но не са можели?! И доброто и лошото имат една цел. Важното е да си оформим правилно изводчето...както казва един високопоставен служител в забележителната руска драма „Идиот”. Да, човек трябва да стане Идиот за човешките разбирания, за да влезе в Божественото. Та говорим сега за развращаване на семейните ценности, колко било лошо да увиснеш на врата на чужд мъж (като написах това и почнах да гледам закачливо), колко бил паднал морала. Тази притча показва още едно нещо. За да оздравее човек...и да оздравее душата му, което е най-важно, явно е необходимо тотално скапване на човешкото достойнство.... И ако някой ви скапва човешкото достойнство, най-вероятно се грижи за душата ви. Мдам. Имам против,но ти все пак не си ясновидец за да го знаеш?...

Имам чувството,че откъдето тръгнахме,там се върнахме! Дано греша и дано не засягам пак някого с вродената се нетактичност и моля за извинение ако пак съм направила гаф!

Човешката любов е като любовта на Малкия принц към розата - може да има хиляди рози като нея,но тя е единствената за него.Само мисълта,че тя е някъде там и се нуждае от присъствието му го кара да изпитва благодарност за това,че я има и е само негова.Има ли значение,че има бодли?!

А за мен пък най-голямото осъждане е да прекратиш връзката си с приятел,когато той има най-голяма нужда от теб.Да го оставиш безпомощен,когато той търси помощ от теб и ти си в състояние да му помогнеш.

Един от любимите ми романи е "Мъртви души" на Гогол.Харесвам цялото му творчество!

Да осъждаш някого,за мен означава да го накажеш по някакъв начин - примерно да прекратиш връзката си с приятел,само поради причината че е избрал да бъде наркоман.

Скъпи ми Божидаре! Моите скромни разбирания са такива,само пропуснах да добавя,че ЗАБРАНЕНО(според мен) важи и за обвързаните жени. А кой от какво се е лишил или не си е негов личен проблем.Всеки прави в живота си това,което желае и не прави това,което не желае да прави. Аз пък реагирам така,защото в детството си бях пряко засегната от последствията на извънбрачните връзки на родителите ми.Още нося горчилката от подхвърляните към мен "думички", че майка ми и баща ми не мислят за мен,а за собствените си удоволствия. Битието ми помогна да изградя такава ценностна система!

Всички ние си приличаме само по това,че сме продукт на времето в което живеем.

Че можеш ли да накърниш достойнстово на друг, ако той сам не си го накърни?! Пак си прав!Човек трябва да позволи на другия да му накърни достойнството.

Рис,и аз мисля като теб относно обвързаните мъже - ЗАБРАНЕНО! Мое мнение е,че когато в едно семейство има деца,родителите първо трябва да се съобразяват с техните чувства и нужди.Може понякога човек да се чувства като жертва,но той сам е избрал да има семейство и няма право да прекършва съдбите на другите членовете от това семейство заради мимолетни(твърде рядко са трайните!)увлечения.Един достоен човек никога не накърнява достойнството на другите с постъпките си!

Внушението може да причинява зло! Според мен проблемът е много сериозен и заслужава повече внимание. Познавам хипохондрици,които са станали такива благодарение на "ровенето" в интернет и четенето на всевъзможни материали,съдържащи симптоми на сериозни болести.На такива хора мога само да кажа - зад едни и същи симптоми могат да се крият различни заболявания,а може просто човек да е по-внушаем и да си ги предизвиква сам.Внушението може да доведе и да истинско заболяване! Много от материалите в интернет са публикувани с цел провокиране на болестни симптоми,които ще заведат "пациента" при "подходящия" лечител(под лечител разбирам всеки,който се занимава с лечение независимо по какъв начин). Била съм жертва на реклама(описала съм го в друг пост) и само това,че проверих по подходящ начин поставената ми "диагноза", ме спаси от скъпоструващи и излишни процедури. Моите начини да се справям с негативните внушения са обмислянето на информацията и проверката.Сигурно има и други,по-добри начини и бих се радвала който желае,да сподели своите начини за предпазване от негативни внушения.

Вики,Елф,върнахте ме години назад,за което ви благодаря!Бях 13-14 годишна когато прочетох "Чучулигата" и ми трябваше време за да изляза от магията и.Ще я прочета пак с удоволствие!

Всеки човек живее собствения си живот,според собствените си убеждения и постъпва така,както мисли че ще е най-добре - никой не би направил умишлено нещо за да си навреди.Така че да осъждаме човек че е направил нещо в своя вреда е излишно.Най-малкото което ще спечели е това,че ще се поучи от грешката си. Например -защо да съдим наркомана,за това че е наркоман?Това си е негов избор и сам ще си носи последствията. Когато действието на човека е насочено към друг човек(хора) нещата стоят малко по-различно.Ако човек желае да направи добро на някого,а се окаже че му е направил лошо,постъпката му не бива да се осъжда,защото в случая е важна мотивацията,не последствията. Ако човек съзнателно навреди на някого,пак не бива да го съдим,защото този човек или не е бил наясно какво прави или правейки го е бил готов да поеме последствията от действието си. Според мен имаме право да харесваме или да не харесваме нещо или нечия постъпка,но не и да съдим.Най-малкото поради факта,че всеки човек има собствена ценностна система и прави избора си в съгласие с нея. За съжаление всички ние,често несъзнателно,понякога изразяваме неодобрението си чрез осъждане.А това вреди преди всичко на осъждащия,защото той се поставя в ролята на Бог.

Според мен Любов е да приемаш всичко и всички безусловно и да показваш тази Любов чрез делата си.

Орлине,много актуална тема! Моето мнение е,че диагнозата трябва да се съобщава на пациента деликатно и винаги да се дава надежда за излекуване.Следващия етап на лечението да включва освен стандартните методи и психотерапия.В литературата има много описани случаи на излекуван рак в последен стадии с помощта на психотерапия.

Ако хората,които приемаме за свои приятели ни причиняват умишлена болка,ровейки в наши рани за които сме споделили с тях,те просто не са ни приятели.

Всеки човек си има свои критерии за добро и зло.Когато нещо или някой отговори на критерия му за добро,човек изпитва доволство,и обратно - всяко нещо или някой който не отговори на критерия му за добро - кара човек да се чувства недоволен.Колкото хора,толкова критерии! Според мен,за да се научи да бъде доволен,човек трябва да приеме факта,че Бог да решава кое е добро за него и кое не.Всяко изпитание в живота идва да ни научи на нещо,да ни помогне да поправим свои грешки.При всички случаи човек получава това,което е заслужил,а не това което е очаквал.Ако се научим да посрещаме това, през което трябва да преминем по пътя си - на доброто ще се радваме,лошото ще преодоляваме и ще се радваме че сме успели да го преодолеем.Може би това е пътя към доволството?