Темата не е само хубава,но и полезна!
Аз съм от хората,които винаги търсят доброто във всеки човек.В това няма нищо лошо - лошото е,че винаги когато откривах доброто(а него го има във всеки),се предоверявах,и като следствие от това често страдах.
В един момент ми се струпаха повече страдания,отколкото можех да понеса и положителното ми мислене бе заменено с не толкова положително.Започнах да виждам не само добрите прояви,но и лошите.Няма нужда да ви казвам до какъв душевен смут ме доведе това!Благодарна съм,че минах и през този период.
И сега мисля положително - това ми помага,но вече се простих с илюзорния оттенък,който носеше предишното ми положително мислене.
Когато се изправя пред ситуация,която не мога да разреша сама или с чужда помощ,просто се моля на Бог да ми помогне и нещата идват по местата си.
Но най-вече разчитам на себе си и не разрешавам на оптимизма да ме напусне.
Каквото дойде ще го посрещна и ще се справя с него сама или с Божията помощ.