Здравей,hrisko!Темата която си поставил е много сериозна и касае много хора.
Моето мнение е,че нищо случайно в този живот няма.По една или друга причина много хора претърпяват катастрофи,бедствия или заболявания,вследствие на които стават инвалиди.Ние,които се считаме за здрави,не можем да променим този факт,но е човешко да им помогнем да преодолеят шока от случилото се и да ги убедим чрез своето отношение,че те са същите като нас и ние имаме нужда от тях.
Дилемата да продължиш да живееш или да си отидеш доброволно от този свят стои пред почти всеки един от тях.Проява на героизъм е да продължиш живота си въпреки всичко,и да бъдеш полезен и на други хора които са по-здрави от теб.Някои от тях преживяват истински духовен прелом след трагедията която е преобърнала живота им.Така е било при Ванга,така е и при човека от Панагюрище за който разказваш,така е и при много други хора.
Най-лесно е да избягаш,но това е приоритет на слабите духом.Не знам какво бих направила аз при такова стечение на обстоятелствата,но мисля че човек трябва да следва съдбата си такава каквато е,защото във всяко едно изпитание има заложен смисъл.