L_i_a

http://vbox7.com/play:1802186714 Ето Христо, може би тук ще намериш някакви отговори на въпросите си... Под клипчето във vbox има линк към част 2-ра на филма...

Може да е "реакция" на много неща... Протест, търсене на внимание и т.н. Тук темата обаче беше свързана по-скоро с генезиса на агресията. Т.е. това, че детето измъчва животинче = на това че детето има психично отклонение, което не е задължително условие...

Какво смята по въпроса тази жена, Жур? Потърсих в нета, но онлайн не намерих нищо нейно?

Децата не се раждат лоши! Това е факт! Най-нормалното нещо е у едно малко дете да се появи агресията. То я носи в себе си и тя не е нещо лошо, тя не го прави лошо, опасно, неконтролируемо, ненормално и т.н. Още открай време в главите ни е набивано, че агресията и гневът са лоши и недопустими неща, а това не е така - когато изпитваме гняв, всичко е в реда на нещата и това не бива да ни плаши. Единственото, което трябва да направим е да се научим (а след това да научим и децата си) как да трансформират това усещане, за да не бъде деструктивно то. Да, не е добре детето да измъчва животни или друго дете - разбира се. Но не е ненормално да се опита да го направи! Тогава трябва да се намеси родителя (най-вече със собствения си пример) и да покаже на детето как трябва да се справи с агресията в него, как е правилно да я изрази и как да я изкара от себе си по правилен начин. Относно споменатите начини - родителят може да фантазира и да измисли толкова много варианти. Децата имат нужда от "щури" игри. Нека къса хартии, нека скача в калта, организирайте му бой с възглавници... Така то приема агресията като част от себе си, научава се, че е правилно да я освобождава (а не да я затиска навътре в себе си) и как точно да прави това без да наранява. Гледайте задължително филма: "Пролет, лято, есен, зима... и пак пролет", 2003 ("Spring, summer, fall, winter... and spring"). Страхотен е и чудесно илюстрира възпитанието на деца именно по отношение на агресията. Можете да го намерите в Замунда. Не съдете такива дечица, които правят това, което сте описали. Те не знаят как по друг начин да го направят, защото друг има вина за това, че не ги е научил...

Kali, линковете ти са все със статии на български - напълно нормално е в България да не попаднеш на подобна информация. Тук една от най-натоварените е... катаджия?! Eshavt в поста си беше написала "четях добрите практики на запад и на това съм попадала неведнъж". Имаш ли идея как се работи с "не тежки форми" на тревожни разстройства, фобии, депресии?

Благодаря за отговора!

Много хубаво определение - партньори, досега мисля, че не съм го срещала, но ми харесва! Мислиш ли, че 10 години са достатъчни? Явно вече са решили предварително да казват заплатата, за да съкращават процедурата по назначаване и скорошно напускане, след като се разберат парите... И за мен не беше логично ИМЕННО за държавна работа и то за наистина "отговорна, изискваща и натоварваща" работа парите да са толкова... жалки, но е факт. Свободната практика наистина е ОК вариант, но в случай, че не се чувстваш достатъчно сигурен, за да започнеш работа сам, тъй като нямаш практически опит, какво правиш тогава?... Работиш за 300 лв Съгласна съм и това да правя, но както казваш ти, Орлине, т.нар. от теб икономически контекст не се интересува от опита, а от парите ми. На този етап в никакъв случай не си представям заплата над 500 лв., но за нашата професия и 500 лв. са ужасно много пари, които или не можеш да намериш по принцип, или просто аз не намирам... Иска ми се да напиша нещо положително за край на коментара си, но не ми идва такова... Освен това може би, че ми се ще да чета/слушам все повече изказвания като тези на Орлин! Зареждат ме (поне малко) по-оптимистично

Доколкото знам в Отдел закрила на детето се трупа богат опит (а аз в момента търся и това). Това беше причината да опитам и там. Началникът на отдела, който провеждаше интервюто, ми обясни какво представлява работата, каза как често се налага да работиш извънредно (понякога до 20:00 ч. вечер!), как трябва да разполагаш с цялото време, което имаш и да си готов да реагираш по всяко време... Обясни ми също така колко много хора се отказват веднага след като чуят колко "скъпо" се заплащат всички тези жертви от твоя страна. Каза ми обаче също така, че и нейната заплата не е голяма, но има нещо, което я привлича в тази работа и тя я върши с много желание...

Това, за което говорех по-горе се намира във време - 0:29:51 на филма. Всъщност правилно съм се изразила в общи линии - идеята е, че алуминият (т.нар. аджувант) сигнализира на имунитета, че в организма е попаднал вирусът и той (имунитетът) е време да се активизира срещу него, да се научи да го разпознава и когато подобен вирус попадне отново в организма, имунитетът веднага да го унищожава. Въпросът ми беше няма ли начин да се използва друго вещество, след като алуминият явно вреди на някои организми?

По-късно ще намеря точно как беше обяснено, наистина не се изразих нормално...

Може и глупаво да прозвучи, но... Всъщност на мен не ми стана ясно няма ли начин живакът и алуминият да бъдат заменени с нещо друго? Доколкото разбрах от филмчето, те са тези, които активизират имунитета (не съм сигурна дали беше обяснено точно така). Няма ли как да се ползва друго вещество, което да върши същата работа?

http://www.youtube.com/watch?v=yq-OB66XgvU Какво ще кажете за това?

Виждам, че темата е позабравена, но... реших да я извадя отново! :-) Съгласна съм с Орлин. Психологията е професия, която изисква много средства, много време, влагане на много лична енергия, много упоритост... всичко, което е изброил! В никакъв случай останалите професии не са за подценяване и никой не ги е дал за пример с тази цел - ясно е. Колкото до спасяването на живот, определено психологът също спасява животи - в пряк и преносен смисъл! Иска ми се да дам един "топъл" пример от миналата седмица - бях на интервю за социален работник (да, не е психолог, но все пак...) в отдел Закрила на детето. Заплата - 370 лв., без удръжките. Изискваха човекът да е завършил висше образование в съответната област. Няколко дни по-късно чета обява за свободна позиция на касиер в някаква фирма (мисля, че дори не е кой знае колко престижна фирмата). Заплата - 600-650 лв., изисквания - средно образование. Давам смело този пример, тъй като съм работила като касиер и ми е пределно ясно какво представляват описаните в обявата задължения. Зная (от части) каква е работата и на социалния работник. Е няма логика в цялата работа - никаква! Отново не искам да подценявам никоя професия, но сравнение между двете не може да има! Упорствам все още, имам огромното желание да работя това, което аз искам, търся си работа като психолог, но в крайна сметка ако скоро нещата не се променят, ще бъда принудена още N на брой години да работя каквото и да е без желание и само заради парите. Най-малкото защото, както пише по-горе Орлин - налага се да влизам отвреме-навреме в магазина, да плащам сметки и ми се ще да отида някъде като бял човек, за да си взема времето, което се полага на всекиго за почивка...

Ще приемат детето... Но само защото наистина майката е потърсила правата си. А защо винаги трябва да се процедира така?! Родителите на дете с проблем имат да разрешават достатъчно други важни дела, вместо това да ги размотават от една към друга институция и да усложняват още повече живота им... :-( Уф... думи нямам просто. Пък реакцията на този т.нар. "ресурсен учител" съвсем ме довърши... Мила родна България... мили родни картинки...

НелиТ, филмът за Темпъл Грандин наистина е много хубав. Благодаря за препоръката! Препоръчвам го и аз - още веднъж... Винаги е представлявало интерес за мен това "заболяване" (аз лично предпочитам да го наричам феномен). Имам познати, чието детенце страда от аутизъм, но доколкото ми е известно, те не предприемат нищо. Не зная каква точно е причината за бездействието им, а и не съм достатъчно близка с тях, за да се намеся с мнение... Факт е, че съдбата на такива дечица е много тъжна (имам предвид децата, чиито родители загърбват, пренебрегват или подценяват проблема). Няма такъв проблем, който да се разрешава с неговото скриване. Науката е достигнала ниво на развитие, което поне улеснява живота на хора с аутизъм или дори подобрява състоянието им значително. Ако си наясно с това, какъв е смисълът да причиняваш на детето си това, което правиш със своето бездействие?! Не мога да разбера, наистина...