~addicted~

Благодаря за това!Много добър съвет!

Благодаря,pavletA! Много искам да намеря себе си,но откакто съм в това положение незнам коя съм.Станала съм ужасен песимист,преди това бях нормална и се радвах на малките неща.Имам чувството,че никога няма да бъда предишния човек.

БожидарЗим,аз съм жена.Депресията -тази диагноза докторите ми я поставиха .Хич не се кося,дори съм много спокойна,антидепресантите които пия не ми позволяват дори да се ядосам.И проблема не е в парите, а и те никога не са ми били цел,те са просто необходими хартийки,които ми писна да ги харча за лекари и лекарства,защото от 9 месеца само това правя.За мен най-вайното е здравето-на дъщеря ми,моето и на всичките ми близки и познати и не само искам всички хора да бъдат здрави,защото от както ходя по доктори и виждам колко хора са болни още повече се депресирам и всички близки които се оплакват как нямат пари за елементарните месечни консумативи.Всичко това ме натъжава и за това искам да видя светлина в тунела.

Ами ако не се реализират, каква им е целта?А паричките за съжаление са важни,защото без тях няма как да нахраниш детето си или да му купиш лекарства.Каква да бъде основната цел когато имаш деца и не можеш да им помогнеш?За да ги нахраниш,за да ги облечеш,да им купиш лекарстава-всичко това се купува с пари, никой не ни го дава даром.

До кога ще се лутаме в този живот,каква е нашата мисия? Защо млади хора като нас не могат да се реализират,да работят,да се чувстват потребни,да изкарват парички за да могат да се дрижат за семейството си,ЗАЩО? Не може ли всичко да е ОК,знам че има хора в много трудно положение и трябва да се радваме на това което имаме,но аз искам всички да сме добре ,а не едни да живеят в охолство,а др. да нямат пари за храна и за лекарства.До кога ще е така,защо трябва да се мъчим?Не виждам никаква светлинка в тунела,а постоянно се надявам да заблещтука поне мъничко

Много Ви благодаря за бързия отговор. И аз мисля че лекарствата няма да ми помогнат,явно психиката се лекува най -трудно.В момента не мога да си позволя лечение при психотерапевт,финансовото ми състояние не го позволява.Дано да успея да се спрвя сама и естествено с подкрепата на близките. Благодаря Ви!

Здравейте!Най-накрая и аз се престраших да пиша тук. Миналото лято(07.2009г) след лечение с антибиотик започнаха моите проблеми.В началото не знаех какво ми е,имаше ми нещо но всички изследвания бяха отлични.След лутане по доктори и мъчения най-накрая докторка невроложка установи какво ми е и ми постави диагноза депресия.Имах агорафобия-не можех да излизам навън от страх,че ще ми стане лошо,че ще се появи някоя паническа атака.Лекарствата които ми изписа са -софанакс и серопрам,започнаха да действат веднага след приема,което беше много хубаво защото не се издържаше на болките и ужаса.Всичко беше ок,след 6 месечно лечение вече бях много добре и решихме с д-ката да започнем да намаляме дозата.Сега от 3 седмици ми е зле д-ката ми каза,че това било някакъв синдром на отнемане който се получавал при спиране на лекарствата и ми каза "трябва да имаш воля и да издържиш",но как да издържа като болката в гърдите е ужасна,сякаш имам някаква тежест и немога да си взема въздух точно като риба на сухо и пак ме ми се излиза и си стоя вкъщи затворена от страх,че ще ми стане лошо като изляза.Чух,че софанакса се спирал много трудно,дали наистина сега тези симптоми са от спирането му?Вече незнам какво да правя и на какъв д-р да отида,на невролог ,психиатър или психолог?По принцип съм супер спокоен човек и водя спокоен начин на живот и си мисля ,че не би трябвало да имам проблем с нервите. П.п.и да кажа че от 4 месеца пия хомеопатични и само се обаждам на докторката и я питам от тях ли е,защото те нали хомеопатичните засилват симптомите на болеста,но и тя каза за синдрома на отнемането Дайте съвет и кажете как да се излекувам искам пак да бъда предишния човек