Здравейте!Най-накрая и аз се престраших да пиша тук.
Миналото лято(07.2009г) след лечение с антибиотик започнаха моите проблеми.В началото не знаех какво ми е,имаше ми нещо но всички изследвания бяха отлични.След лутане по доктори и мъчения най-накрая докторка невроложка установи какво ми е и ми постави диагноза депресия.Имах агорафобия-не можех да излизам навън от страх,че ще ми стане лошо,че ще се появи някоя паническа атака.Лекарствата които ми изписа са -софанакс и серопрам,започнаха да действат веднага след приема,което беше много хубаво защото не се издържаше на болките и ужаса.Всичко беше ок,след 6 месечно лечение вече бях много добре и решихме с д-ката да започнем да намаляме дозата.Сега от 3 седмици ми е зле д-ката ми каза,че това било някакъв синдром на отнемане който се получавал при спиране на лекарствата и ми каза "трябва да имаш воля и да издържиш",но как да издържа като болката в гърдите е ужасна,сякаш имам някаква тежест и немога да си взема въздух точно като риба на сухо и пак ме ми се излиза и си стоя вкъщи затворена от страх,че ще ми стане лошо като изляза.Чух,че софанакса се спирал много трудно,дали наистина сега тези симптоми са от спирането му?Вече незнам какво да правя и на какъв д-р да отида,на невролог ,психиатър или психолог?По принцип съм супер спокоен човек и водя спокоен начин на живот и си мисля ,че не би трябвало да имам проблем с нервите.
П.п.и да кажа че от 4 месеца пия хомеопатични и само се обаждам на докторката и я питам от тях ли е,защото те нали хомеопатичните засилват симптомите на болеста,но и тя каза за синдрома на отнемането
Дайте съвет и кажете как да се излекувам искам пак да бъда предишния човек