Аз като не-специалист търся принципа, защото за сметка на алкохола имам зависимост от никотина все още и съм търсила за себе си причините за това обсебване, за това и съм обмисляла нещата, разглеждала съм ги от различни ъгли, правила съм паралел... и в следствие на това в различните мнения тук виждам много парченца от пъзела които сглобяват цялостната картина. Замислих се за това което каза Ани в другата тема която отвори, че проблемът може да се корени в наследствеността и да, в това има истина, казвали са ми, а и аз си знам, че съм копие на баща си. Рис също е права, че децата подражават на родителите си. Спомням си като малка как гледах около мен всички с цигарите и кафето заканващи ми се никога да не пуша и как си мислех - Ооооо само веднъж да порасна, веднага ще се науча да пуша защото сигурно е много хубаво. За мен цигарите бяха нещо като знак за това че човекът е голям и независим. Възрастните около мен ми бяха кумири и исках да бъда като тях. Много сладки ми се виждаха тези цигари и... отворих вратата, за обсебването. И сега все още има нещо в мен което обича да пуши, харесва ми и точно по тази причина не мога да пожелая истински да се откажа от тях. Майка ми го възнамери и след няколко молитви помощта дойде, брат ми не е вярващ, но е със силна воля, рече и отсече - отведнъж се освободи завинаги. Докато аз все още не съм и работя по въпроса да поискам, да го възнамеря, за да се запали волята и да дойде помощта. Говоря малко и от ок.гл.т. от зрънцата на които съм попадала през годините разглеждащи този въпрос.
Другото върху което се замислих върху поста на Ани от дугата тема беше -
"Познавам човек, който до 55 – та си годишнина отричаше твърдо алкохола, цигарите, лекарствата – изведнъж в следствие на увлечението по някакви диети, затъна в алкохолизъм. Започна се от квас!!! И продължи през вино, бира, концентрати. И все с лечебна цел..."
Точно така, когато отричаш твърдо едно нещо без да го познаваш изпадаш в крайност и веднага ти се доказва точно обратното и понеже той е бил напълно убеден не е допускал възможността да стане зависим, не се е познавал достатъчно. Неговата будност е била приспана и постепенно е преминал тънката граница...
Така, че до болка ми е познато това за което говори Станимир -
"...Ако човек се е отказал от нещо, но продължава да мислиш за него и да го желае, значи въобще не се е отказал. Преодоляването на навика означава независимост от него, свобода...В отказа от алкохола примерно няма тъга, а свобода. Самият отказ е преди всичко ментален. Няма потискане. Вниманието ти вече не е насочено върху пиенето, твоето аз не е там чувствайки щастие или страдание в зависимост от употребата или неупотребата на алкохол. Твоето аз е в тебе, необвързано наблюдавайки от центъра на своята същност, която сама по себе си е щастие...."
По отношение на алкохола при мен е така и знаейки вече какво е да си зависим, н аз го оценявам с пълна сила, мечтаейки един ден да ви се похваля, че с цигарите се е получило.