Е, това е един от моите скелети в гардероба, много пъти съм си го представяла това за самата себе си и чак съм се задушавала от ужас. Казвала съм си че непременно искам аутопсия да се уверят че съм умряла преди да ме погребат.Кошмар! Но това чувство... направи ми впечатбение че и Мухи е споменала нещо - "А и от чисто практична гледна точка - след време какво се случва със земята, която е била гробище? На място наситено с толкова много сълзи, болка и в крайна сметка заминали (недозаминали)души" Случвало ми се е когато ходя на гробищата да ги усещам то не може да се обясни но буквално целият ми организъм започва да се бунтува от "миризмата" на това нещо, нека го наречем смърт, но като че ли по- точното е ад.
Разсъждавам си след аутопсията е най- добре да се правят формулите и молитвите от наряда, казвам го сигурно за милионен път, но това е метод изпитан от мен. А иначе мисля, че открих мястото за което си спомням, но май няма много пряка връзка с темата въпреки че ако се прочете беседата може да се отсеят много ценни зрънца -
" И сега искам да ви оставя три неща, върху които вие трябва да мислите – среда, условия и елементи. Които не могат да мислят върху това, нека мислят за онова, за което могат. Но онези, които мислят, нека видят потопени ли са в онази среда, която се нарича Бог, имат ли условията и елементите, въздухът им чист ли е, прозорците им отворени ли са, очите, езикът на мястото ли са. Езикът не е толкова малък, колкото се вижда – езичето, това езиче, което твори и събира в света, много малко се показва, то е невидимо, но какъв юнак е – кости чупи; хората един върху друг ги повдига на бой. Ако езикът не е на мястото си, трябва да му постегнете видите, да не е разгласен, защото, когато Господ дойде, ще види дали всички види на вашия език са на мястото или дали езикът функционира така, както го е направил някога. Някъде са развалени винтовете – бъбри; веднага винтовете дайте тук! Колко винтове изгубени зная аз! Изгубените винтове, халките, всички части на вашия език, на вашия ум, на вашето сърце ще ги донесете, всичко това трябва да се сложи на място. Затова идва Христос сега. Вие сте изхвърлили колелцето – не е трябвало. Как така? Учените казват, че сляпото черво не е потребно и трябва да се извади, за да се отърве човек от него, когато го заболи. Как можете да кажете, че то не е на място? Ще дойде време, когато то ще почне да функционира. Лекарите казват: „Има възпаление в сляпото черво, дайте да го отрежем“. По добре да умра, отколкото да се лиша от него, защото болестта ще се появи на друго място. Не бива никакви удове да се режат, защото колко милиони години е отнело това сляпо черво на Господа да го направи и сега един глупав лекар намерил, че не било потребно и кръц, вън, да освободим човека от него. Много пъти сляпото черво започва да се бунтува и да казва: „Месо не трябва да се яде, животните не бива да се колят“. Боб, леща, фасул и други такива неща няма да причинят болки. Ние – „навън сляпото черво, пак ще ядем месо“. Но сляпото черво има другари в сърцето и ума, ако го отрежем долу, ще умре заедно с него и другарят му вътре в сърцето и горе в ума. Затова казва Христос: „Тези три елемента на живота: условия, сили и закони трябва да ги сложите на място“. Това подразбира Християнството и тук лежи дълбоката Наука за Живота."
изт.
П.П. Който има възможност нека да отсее с огромен интерес ще прочета извадките, а сега ставам да се трудя. Хубав ден на всички!