Eлф

http://www.youtube.com/watch?v=FPD7zpz4OzI&feature=related

Чрез това Слово ми се отговори на въпрос който си задавах. Благодаря!

Кулата на първородните .18.12.2010, 13:00 bTV

~~~ http://www.vbox7.com/play:8bed546a

...На чудния зимен пейзаж и на топлото слънце и на едно малко черно кученце което притичваше покрай един дувар .

Благодаря за хубавата идея за размишление!

изт

изт.

Съзерцание за Огъня Твоят Огън изгори сърцето ми. Твоят Огън освети ума ми. Твоят Огън изпепели душата ми. Твоят Огън заличи страданията ми. Твоят Огън възроди духа ми. Сега съм Огън от Огъня. Сега съм Искра от Искрата. Сега съм Пламък от Пламъка. Сега съм видим и невидим. Сега живея, защото само Ти съществуващ в мен. Съществувай само Ти. ~~~ изт.

Като стана въпрос за Библейска поезия=1"] ...

Май така се получава.

Това е в унисон с книгата която чета в момента: "Всъщност, мъжът търси принципът, не самата жена, тъй като няма нищо по-високо от него. Както виждате, мъжът е верен, той търси принципа и изоставя всичко различнo от него. Същото прави и жената." Любов и сексуалност Първа част Михаил Иванов

Веселин Маринов издава нов коледен албум – доброта в 8 песни!

Добро утро Пламъче! изт

Класическа Музика ~~~ ~~~ изт

Зравейте ! Въпреки древните традиции досега не се бях замисляла, защото не обичах много да пия чай, но от известно време насам си купувам сутрин за работа. Правех си го в пластмасови чаши или ми го правеха в такива, но един ден едно от момичетата ми го направи в порцеланова чаша, за чай. Попитах я какво му е направила, че е толкова хубав, но тя повдигна рамене в недоумение. След това пак се случи същото докато не се усетих, че вкусът идва от самата чаша. От тогава всеки ден си правя чай по два пъти все в тези чашки. Споделих с нея това, казах и че има цели церемонии и древни традиции... все неща с които въобще не съм наясно защото никога не съм била запалена фенка на чая. Дори и след това не съм търсила инфо, просто продължих да пия чай с удоволствие в тези чаши, но когато човек трябва да научи нещо си идва точният момент да го научи . Днес благодарение на Ники попаднах на следния текст: " ДЗЕН И ИЗКУСТВОТО НА ЧАЯ Между Дзен и чая е съществувала връзка още от времената на Бодхидхарма. Един от първите японски Дзен-учители, Ейсай, е пренесъл чаените семена от Китай, а Рикю, който изучавал Дзен, създал и усъвършенствал през XVI век изкуството на чая — ча-но-ю. Както Дзен, така и изкуството на чая, е насочено към простотата. Всъщност то се състои просто от кипване на водата, приготвяне на чая и изпиването му. Неговият дух е проникнат от хармония, почтителност, чистота, спокойствие, скромност, уединеност. Този дух е повлиял силно и върху изкуството за подреждане на цветя, керамиката и архитектурата. Самата церемония се провежда в простичка колиба със сламен покрив — „обиталището на пустотата“. Приборите с малко и непретенциозни, а в стаята няма нищо друго, освен, може би, малък изящно подреден букет цветя и една картина. Гостите обикновено не са повече от четирима или петима. Приветства ги бълбукането на чайника — в него са поставени метални пластини, които създават звук, напомняш далечен водопад или вятър в борова гора. Доведената до съвършенство система от правила определя как се разбива гъстият зелен чай, как се поднася, как трябва да се подават и поемат съдовете — и всичко това, колкото и парадоксално да звучи — за да бъде постигната безизкусната атмосфера, присъща на изкуството на чая." За това реших да посветя цяла тема на него. Пуснах търсачката във форума, но тя не ми даде никакъв резултат което ме наведе на мисълта, че все още такава тема в портала не е отваряна и понеже не знаех точно къде да я пусна я отворих в "Разговорки". Споделяйте

Мерси

Разбира се " В един прекрасен ден един монах отишъл до килията, до хижичката на Ал Рабúя и казал: Рабúя, какво правиш вътре в тази килия? Излез и виж какво прекрасно утро е, какви цветя и какво утро е сътворил Бог! Какво казва Рабúя? Рабúя му отговаря отвътре, от хижата: Вътре в хижата аз виждам Създателя на утрото, Този, Който е създал това, което ти наблюдаваш отвън. Това, което ти наблюдаваш отвън, приятелю, грешиш; никакво утро, никакви цветя. По-хубаво е ти да дойдеш при мене и да видиш Създателя, защото всяка външна красота е безсмислена в сравнеие с тази, която аз виждам отвътре. Ще обясня: Ал Рабúя е постигнала вътрешното, съкровеното, истината в себе си..." Виждащата Любов - Елеазар Хараш

Танцът на Истанбул ~~~ Непознатите 05.12.10 ( Истанбул Танцът на Дервишите и Бели Денс - Асена ) Част 1/3 ~~~ Непознатите 05.12.10 ( Истанбул Танцът на Дервишите и Бели Денс - Асена ) Част 2/3 ~~~ Непознатите 05.12.10 ( Истанбул Танцът на Дервишите и Бели Денс - Асена ) Част 3/3

Сутрин докато се приготвям за работа гледам по бтв- 06:00-Физиотоника. По това време също е много хубаво да се чете наряда . http://vbox7.com/play:95a55fde

Ами то беше само първа и тези които имаха късмет хващаха с триста зора и втора програма и като започнеха да се въртят онези антени... И едни викове. - Мръдни наляво/надясно, аааа нееее дай малко още. Спри!! Радиото беше "Хоризонт", а до хубави книги можеха да се докопат само тези които имаха дебели връзки в книжарниците. Като се чуеше, че докарват книги и като се заредеха едни опашки...)) http://www.vbox7.com/play:28cd0ab4

Там е работата, че те и булевардни романи вече не четат и на въпрос в кръстословица - град във Франция с три букви онзи ден едно младо момиче току що завършило средно образование написа Рим и когато и обясних някои неща тя ме погледна и ми каза - Много ми пука... Една друга преди време ми обясни, че никога не е чела книга, тогава и подарих едно булевардно романче, след време каза, че го е прочела. Казах и - Подарявам ти го, сега поне можеш да се похвалиш, че през живота си си прочела поне една книга. Значи аз съм от това поколение в което темата секс в домовете беше ТАБУ, а по филмите като имаше целувки родителите ми ме караха да си затварям очите, а такива филми в кината бяха забранени за малолетни. У дома имаше една книга т.е. още я има Пол-Брак- Семейство в която нищооо не се обясняваше, а като всеки млад човек по онова време бях жадна за знания по този въпрос. Така, че в годините след демокрацията пазара беше залят с розови, сини и т.н... любовни романи и естествено по онези времена аз доста попрочетох от тях, но както споменах вече във всяка книга има по нещо ценно стига човек да пожелае да го открие . Иначе по моите лавици само ред няма защото постоянно като се присетя за нещо си ги прехвърлям книжките от тук от там )). Далеч не съм чела всичко, но в библиотеката ми присъстват книги като " Спасителят в ръжта"; " QUO VADIS"; "Винету" и т.н... а в електронен вариант си чета онлайн книги от chitanka.info или си тегля от Спиралата . Хубаво е човек да се обогатява четейки . Поздрави!

Тази тема ме подсети, за една позабравена книга: Последно танго в Париж Срещнахме се в Париж, улицата беше Монпарнас, а ние - две сенки, танцуващи с кестените. Ти нямаше име аз нямах чадър двама тъжни скитници в самотата на града. Ти ме покани на танц, дъждът изсвири танго и тихо понесе ни в прегръдката на страстта. Аз си тръгнах без име, ти - без чадър а дъждът тихо разтягаше бандеона на любовта изт. "Режисьор: Бернардо Бертолучи В ролите: Жан-Пиер Лео, Марлон Брандо, Мария Шнайдер Световен разпространител: Metro Goldwyn Mayer Визуално хипнотизиращ танц на Ерос и Танатос. Филм за бруталната, ирационална страст между зрял мъж и млада жена, който завършва като модерна трагедия с главно действащо лице отчуждението и основен конфликт липсата на любов. Твърде скандална за времето си, днес тази еротична драма се възприема като стилен документ за духовната безпътица на 70-те. "Самотата е най-дълбокото съдържание на филма." Бернардо Бертолучи" Източник И като се сетя, че преди време книгата излезе на пазара точно като булеварден роман... Словото си е Слово и във всяка книга има ценни зрънца стига човек да обича да чете, за да ги открие . А иначе си има момент за всичко. Имах приятелка която ми разказваше, че след всяка сериозна книга обича да разпусне с някой любовен роман. Покрай нея преди време прочетох два романа на Елизабет Гейдж - Дамски гамбит и Табу . Хубави книги, харесаха ми когато ги четях. Поздрави!