Учителят Омраам е бил ученик на учителя си Беинса Дуно, докато е станал на свой ред Учител. И то не какъв да е, а прекрасен проводник на чистотата на космичния живот! Не се учудих твърде много за отношението тук към него, познавам го и не се сърдя. Да, за Дънов също са твърдели какво ли не... Забележете обаче, не и от последователите на Омраам - от тях и една думичка не съм чул за Беинса, различна от смирено преклонение! Писаното тук в този скромен форум е модерирано и отразява отношението на мнозина от българското братство към великия Омраам смекчено. Измежду "братята' и 'сестрите" обаче в неформален разговор човек може да чуе всякакви хубавщини . Простено им е (поне от мен), нямат си идея какво правят и срещу каква светлина плюят.
В никакъв случай не бих казал, че единият е повече от другия! Ученикът в някои отношения е нормално да е различен от Учителя си, в някои го надхвърля, но като цяло резонира с ядрото на космическото учение! Да не забравяме, че това учение не е на Беинса или на Омраам, а на космическото братство на любовта, мъдростта и истината. Нека не мерим личностите и проводящата им способност, ще ни изгорят "амперометрите", не е наша работа да го правим. Важното е да се ползваме, доколкото можем, от провежданото от обикновените им земни когнитивни апарати, осветени от виделината на Всемира! Нека имаме пристрастия, хора сме, но нека да насочваме естествените си предпочитания така, че да служат за повдигането ни, вместо за себеокалянето ни чрез мравешката ни критика! И на себе си го казвам!
В момента чета книгата която Мария- София препоръча. Ето част от написаното:
"...Учителят проектира в тях квинтесенцията на своята душа и своя дух. За няколко години психиката на у...ченика така се просмуква с тази квинтесенция, че той постепенно става подобие на своя учител. Учителят е извор. Учителят е езеро. Учителят е дърво. Учителят е плод. Учителят е хляб. Учителят е слънце. Затова неговата близост храни, пои, пречиства, просвещава неговите ученици. Когато разбрах това, аз се почувствах неимоверно богат. "
""Учениците са свързани със своя Учител така, както плодът със своята майка. Когато Учителят получава сили от Небето, това облагодетелства и учениците му. Така се хранех и аз през годините, когато бях до Учителя. Той общуваше със слънцето, получаваше от неговата светлина и ми я предаваше като отлично смляна и подходяща за моето сърце, моя ум, моята душа и моя дух храна. "
~~~
""Слънцето заема много важно място в Учението на Учителя. Ако знаем как да работим с него, ние бихме придобили истинска мощ. Всичко, що е на земята: скалите, растенията, животните, хората, черпи живот от него, от неговата топлина и светлина, но само големите Учители, Посветените, са способни да вникнат в природата на тази енергия. Те развиват у себе си центрове, с които я улавят, натрупват, преобразуват и излъчват. Така те се превръщат в благодетели за всеки, който е до тях.
“Но как постигат това?” - ще попитате вие. Според Посветените съзнанието не е някаква ограничена частица от човешкото същество и че с упорита работа е възможно всичко това, което психологията нарича подсъзнателно, несъзнателно, суперсъзнателно, да се превърне в съзнателно. Овладявайки тези области, съзнанието придобива възможността да открива, сравнява и така да става все по-широкообхватно и мощно.
Мнозина биха възразили, че това не е твърде научно. Те грешат. Аз ще ви кажа още, че онова, което съществува извън нас, намира свой аналог у нас. Всичко, което е на земята,под земята, в реките, езерата, моретата, океаните, което е на небето, на звездите, мъглявините, съществува и у нас. Това обяснява стремежа на човека още от Сътворението на света да търси, изучава, изследва и проумява заобикалящия го свят.
За съжаление човекът не познава нещата в дълбочина и се задоволява само с изследване на техните външни прояви, без да достигне до дълбоката им същност. Всички изследвания на учените за все по-съвършеното опознаване удивителните богатства на природата са чудесни. Посветените обаче стигат много по-далеч, като включват в своите изследвания и самите себе си. По този начин те разширяват до безкрай границите на своето познание.
Работата за овладяване на съзнанието започва с изследване същността на подсъзнанието, на съществата, които го населяват и на силите, които преминават през него. И така подсъзнанието предоставя едно след друго своите богатства на съзнанието. Посветеният е създание, което развива своето съзнание в ширина, дълбочина и височина. Той е способен да освети до долу всички области на подсъзнанието, както и най-високите области на суперсъзнанието. Поради това, че съзнанието на Посветения успява да обхване толкова огромно пространство, то започва да излъчва, да докосва създанията около него и да прониква в тяхното съзнание. И това не спира до тук. Съзнанието се разширява все повече, докато достигне до слънцето.
Слънчевата светлина е храна за посветения. Той я поема, сдъвква, асимилира, за да я предложи след това на околните. Затова той е способен да просвещава, стопля и съживява създанията. Човекът, чието съзнание е сковано от материални грижи, не е способен да помогне истински на себеподобните си.
Съзнанието на Посветения живее в другите. Така той може от разстояние да ги храни със своето просвещение. Храната във физически смисъл храни този, който директно я консумира. Майката храни известно време детето, което носи в своята утроба, но щом то се роди, трябва да се научи само да се храни. Така в духовен план и Посветеният, поне за известно време, трябва да храни учениците си. Както майката носи детето в утробата си, така и посветеният носи в съзнанието и душата си деца, които храни до момента, когато ще могат сами да сторят това. Тогава, когато ще могат сами да се хранят, те ще са способни да хранят и другите.
Учениците са свързани със своя Учител така, както плодът със своята майка. Когато Учителят получава сили от Небето, това облагодетелства и учениците му. Така се хранех и аз през годините, когато бях до Учителя. Той общуваше със слънцето, получаваше от неговата светлина и ми я предаваше като отлично смляна и подходяща за моето сърце, моя ум, моята душа и моя дух храна. И ако Учителят отдаваше толкова голямо внимание на слънцето в своето Учение, ако подчертаваше колко е важно да го посрещаме сутрин, това беше, защото знаеше, че пред всеки ученик стои една задача за изпълнение: да се научи да поема светлината на слънцето, да я асимилира, преобразува, обработва, за да я предаде на другите под формата на всякакви добродетели."