Ще споделя нещо което ми се случи преди един час.
Докато чаках пред лекарския кабинет до мене седна една възрастна жена, имаше хубаво излъчване и ми каза. - "Момиче, чуй ме, обиколила съм тридесет болници по различни поводи и докато не реших да се успокоя здравето ми беше все разклатено. Сега не ме интересува, ако ще и тридесет човека да ми викат на главата ако ще и ...т.н. не си го слагам и съм на път да спра с лекарствата." Подейства ми много ободряващо и въпреки притесненята и очакванията ми при лекарят нещата минаха добре което беше неочаквано, за мен. Самият той е един необикновен лекар защото не постъпва като повечето, не знам как успява при тази ужасно стресираща професия, но някак докато другите ме стряскат и постигат с това обратният ефект той успява да стигне до пациента и да обсъди важните неща, да стигне до това което може да предизвика провал и ако си се провалил не те нахоква както се случва в повечето случаи, но с разговор и добронамереност успява да вдъхне надежда и вяра, че ще се справиш и някак изведнъж установяваш, че ти вече знаеш сам правилният път, той просто го изважда на повърхността и го подсилва (при все че не е психотерапевт, за друго иде реч). Това е да си призван, за тази професия. И преди година и половина докато лежах при него ми повлия така и видях как хората го уважават дълбоко и сега стана така. Та що се отнася до нервността стигнах до простичкият извод, за себе си да не затварям очите си за причините които ме изнервят, просто трябва да вникна дълбоко в тях и да се опитам да ги преобразя. Поздрави и хубав ден!