Eлф

СЛАДУРИ! Моята почерпка: ТОРТА ЗА ЩАСТИЕ Продукти:1 с.л. желание 1 с.л. внимание 2 – 3 капки любов 1 щипка настроение 2 – 3 целувки 2 – 3 милувки 5 г. оптимизъм 1 г. реализъм 1 пакетче мечти Приготовление: Лъжичката внимание се смесва с желание, добавят се целувки с 2 – 3 милувки, щипка настроение и любовно умиление. Запича се във фурна , но с енергия положителна, за да стане торта с форма отличителна. Залива се отгоре с 5 г. оптимизъм , добавя се също и капка реализъм. Тортата готова поръси с мечти и на любим човек я подари! Изт.

Гост 3 направо ми е описала състоянието... Аз следвам един съвет на Орлин Баев, опитвам се да се сприятля с това състояние и да се чувствам като в приказка, като на летящото килимче на Аладин, за сега имам доста добър напредък смея да се похваля въпреки, че понякога пак се паникьосвам, но не е както беше. За по- тежките моменти личната ми лекарка ми е изписала коаксил и когато почувствам истинска необходимост си вземам по едно хапче, обаче все още не мога да се реша да предприема пътуване, например до София както правех едно време, а аз мнооого обичах да пътувам. Обаче сега съм щастлива, че поне мога да обикалям из града. Ако знаете само какво щастие съм изпитвала от това, че съм навън и се движа сред хората... Да, човек не оценява тези неща докато не ги загуби, мисли ги за даденост . Светлин, вярвам, че ще се справиш! Ще се справим! Поздрави!

Благодаря! НЕВЕРОЯТНИ СТЕ!

Благодаря

Разбирам ивярвам, че ще се справиш. Просто вярвам защото знам, че в теб има един неизчерпаем извор на енергия и вдъхновение с който си направила връзка. При всички условия не губи връзката със самата себе си и това е всичко

Най- ветровито е на върха нали. Винаги най- много се е изисквало и на най- големи изпитания са били подлагани тези които много знаят и могат. Щом човек е под светлината на прожекторите тези неща са неминуеми, но пък това помага човек да възпита в себе си търпение, устойчивост и други положителни качества. да приложи на практика това което вече знае и да научи много нови неща...

(Деяния 4, 5) Ако Ананий не беше продал земята си и не беше дал нищо, щеше ли да бъде убит? А ако беше дал само една част, но не криеше, че дава само една част? Очевидно е, че не. Но той излъгва, че дава всичко, което е взел срещу земята си. Значи, не е проблемът в това, което дава, а в лъжата... По въпроса за Ананий и Сепфора-, Понеже са били в Божието присъствие , а Бог е Свят и към Него се подхожда само с искреност и чистота, с пълна истинност и смирение и понеже в това Присъствие всичко нечисто бива изпепелено, за това и така се е получило при тях. Това е своего рода предупреждение, за всички ни как пристъпваме към БОГА КОЙТО Е СВЯТ , защото БОГ ЛЮБОВ, НО И ОГЪН ПОЯЖДАЩ.БОГ Е СВЯТ! Поздрави!

Мда накара ме да се замисля. Дизайнерите са първо творци и като такива те имат огромно влияние върху обществото и върху психиката на отделния човек. Второ те са много добре информирани, както казваш, обичат да наблюдават и знаят точно какво да гледат и как да го виждат вдъхновявайки се от хората на улицата. Ето точно там е истинската магия и власт на един творец според мен, да реши на какво ще наблегне. Да извади и от най- лошото светлината и да го преобрази или да акцентира върху него и да го задълбочи, но това ти знаеш много по- добре от всички защото си творец. Въпросът е човек да бъде наблюдател на собствените си състояния... Всъщност не казвам нищо ново, просто споделям размишленията си по въпроса.

Казали сте толкова много неща докато се добера отново до компютър... )) Да, темата е много дълбока и точно това си мислех, че независимо от цвета ( тук си спомням думите на един учител по рисуване, че черното и бялото не са цветове, поправете ме ако не съм права, но това изникна в съзнанието ми като спомен) та независимо от това, човек трябва да го носи съзнателно и наистина обичам да се усмихвам . Харесват ми практичните и удобни дрехи от естествени материи, и се радвам когато срещна човек облечен модерно и с вкус. Всъщност харесва ми когато видя нещо което, за мен е ново, интересно, артистично и направено с вкус. Разбира се изказвам субективната си гледна точка по въпроса. Аз също определям, за себе си някои неща като кич и не бих могла да се насиля да ги харесвам колкото и да са модерни. Когато нещо не ми е по вкуса не мога насила да се напасна към него, такава съм. Между другото много хора са се опитвали да ми дават съвети и да ме вкарват в техните рамки, но при мен някак не се получава колкото и доброжелателни да са отсреща. Не се ли чувствам добре в собствената си кожа просто приключвам с въпроса и това е, а иначе в тийн годините си много обичах да си правя експерименти и често влизах на хората в устата така да се каже ))) Съгласна съм с думите на Инатари , че "Модата наистина е един културен барометър и носител на информации от духовен порядък /точна карта на състоянието на духа на времето, в което живеем/." Също и с думите на kuki , че дизайнерите както и всички останали творци би трябвало да се съобразяват с това което се опитват да внушат на хората. ...Така е

Първо, поздравления, за кимоната, харесаха ми наистина! Позволявам си да се включа и този път само заради мнението на kuki - "...дизайнерите си позволяват голяма свобода, неочаквани комбинации." С това съм съгласна, но се включих защото си мислех, че все някой ще се изкаже по този начин, за черното... Въпрос на гледна точка е според мен, аз не го приемам по този начин, за мен черното означава друго, но ... както и да е... Аз се чувствам удобно и уютно в черно, обаче, за мен то е покривало и в същото време врата/ вход към вътрешна светлина... Може би т.е. сигурна съм, че ви звуча странно, но за мен това е така. За мен то е защита от външните/ груби влияния и врата към съкровения вътрешен свят на душата, но както казах всичко е въпрос на гледна точка. Не всеки който се облича в светло е светъл човек и обратно. Така смятам, на мен колекцията ми хареса при все, че съм точно обратното на анорексичка )) но ще си наметна дългото черно яке с качулка в което приятелите ме харесват и ще отлетя на работа. Хубав ден!

"... новата колекция на Лагерфелд." На мен ми харесва, семпло и стилно според моето скромно мнение и много удобно ми изглежда, аз съм привърженичка на тези неща, но - "На вкус и цвет товарищей нет" както са казали хората . Поздрави!

~~~ http://www.youtube.com/watch?v=a3lLJ0EjAzg&feature=related

Аз пък се сетих как натупах комшийското дете в книжарницата заради последната книжка с приказките на Пушкин. После баща ми пак беше на пангара заради мен защото малката беше дъщеря на милиционер и аз за това малко никак не я харесвах понеже винаги се сдобиваха с хубави книжки и други неща и вечно се фуклявеше. Мда, като малка бях голяма разбойничка, все от беля на беля прелитах .

"Човек, който няма уши да слуша, няма и глава да го води! " Брайън Перо

Както казва Клайв Стейпълс Луис - "Но един ден ти ще бъдеш достатъчно голяма, за да почнеш отново да четеш вълшебни приказки..."

Аз съм Макс, а ти си Мориц, ти си Мориц, аз пък Макс Дали не я обърках

"Малкият Мук" http://vbox7.com/play:aa9bf195

Аз се сетих за една не много известна книжка, нали като малки си ги подарявахме, за рождените дни изт ~~~ Аааа и за тази )) Снежната баба - Лилия Рачева. 1982

Пламъче искам да те поздравя с това: " "Малкият принц отиде да види пак розите. - Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света. И розите много се смутиха." От всичко любимо това като че ли най- дълбоко ме е докоснало

А спомняте ли си седмицата на детската книга която винаги свършваше с карнавал? Аз съм печелила награда преправяйки се на Карлсон . Някой има ли опит с това? На какъв герой сте се преправяли ? http://www.vbox7.com/play:a0bb54d5

Знаеш ли колко съм прочела, но и колко много не са стигнали до мен, пък и още колко са останали забравени... Например тази книга не съм я чела, но като малки ни водиха от училище на оперета и така съм се докоснала до "Магьосникът от Оз" иначе самата книжка никога не ми е попадала в ръцете. Знаеш, че през онези години хората трудно се добираха до хубавите книги и то само с връзки, но пък тогава липсата им провокираше народа да ги търси и чете. После ни заля всичко изведнъж и човек не може да смогне да прочете това което е пропуснал. За това си позволих да пусна тази тема, заради спомнянето и споделянето . От оперетата изгледана като дете ми е останала тази песен с която искам да ви поздравя: http://www.vbox7.com/play:37f96de3 П.П. А иначе от "Патиланско царство" си спомням това (по памет) - "Гущер бабо, гущер лази из тревата, бързо на скалата "

http://www.youtube.com/watch?v=r_-AJr7ntVk *** Голямото откриване на "Малкото голямо четене" Аз веднага се сетих, за Пипи и за Фют естествено . Поздрави! П.П. Като гледам списъка ми се иска да гласувам почти за всичките книги. Трудна работа...

http://www.youtube.com/watch?v=K9XazHZOVoY&feature=fvsr