Eлф

презвитер Козма бе ученолюбив и жадуваше да знае. Строго привързан към догмата на православната вяра, жив църковник, добър ритор, той мечтаеше да стигне патриаршеството. При постоянна обмяна на мисли, цар Петър обикваше аскетическия живот и намразваше тежкото иго на царската власт. 219. Веднъж, според "Историята" на Симеон Антипа, той извикал Боян и му съобщил, че ще остави короната, за да се покалугери. Боян да приеме царството. Боян му казал, че до потира на жрец се стига през царската корона, и лошият цар не може да стане добър жрец. Че той, Боян , не би приел царската корона, защото е цар на друга държава, земна корона не може да носи. И упрекнал брат си , че се води по ума и думата на патриарси и презвитери, които служат на умрял бог посмъртна служба. Упреците се отнасяли и до Петър лично, като цар: данъците тежели на народа, царят минавал своите нощи в бледни мечтания, а дните си - в компромиси. Разкошът, тлението, разпътството подтискали дворец и болярство: сама царицата разнасяла дъха на разлагане. Царят дарявал епископи , за да мълчат и успокояват народа - та да се избегнат метежите. Сам царя поддържа неправедно крепостничество: "Ако трябваше робство да има, ти пръв трябваше да станеш роб!" 220. Това, както се предава, е истинската картина на века. Царицата донесе в двора византийски нрави, разкол, пирове, тънка сласт, лукавство, хитрост, отдаване и оргии. Данъците наистина тежеха. Църквата поддържаше слабата царска власт, за да добие почетно положение - и успя. Църквата в десети век у нас беше верно отражение на византийската църковна йерархия. И без това - и дворец, и църква, и управа се редеше по византийски тип. 221. Българският патриарх държеше под ръката си 40 епископи. Тези катедри, както и патриаршеската, по великолепие, разкош и високи привилегии от страна на държавата, се равняваха на византийските. Патриархът имаше 40 клирници, свой собствен щат; широк щат имаха и епископите - 20-30 клирници, скъпо плащани. Те бяха силна опора на властта, държавата ги ценеше и ги поддържаше с подаръци, привилегии, протекции и не обръщаше внимание на оплакванията против тях. Тези клирници, особено епископите, бяха най-здравия мост на династичните везни. 222. Според самия презвитер Козма, духовентсвото говорило :"Царя и боляри Богом соутъ поставени" - и цар Петър раздавал на това духовентство богати подаръци - митри, скиптри, мантии, земи, злато и роби. Доходите на епископи и презвитери били грамадни - сбор от треби, вземани в натура, такси от къща, от глава, от съдопроизводство (то е било тогава широко - обгръщало е и много мирски разпри), годишнина, месечни вземания, такси от празници и други, това е било вземано наред от българи, власи и вардарски турци. Думите на Козма са прави - положението на клира беше закрепено и този клир произволничеше безнаказано. 223. Малко след Борис, патриархът, архиепископът и епископите получиха от държавата така наречените п а р и к и, селяни, крепостници, прикрепени към земята без право да я променят, освен по воля на господаря, подобно на римските "адекриптицис". При това голямо богатство, висшите от клира живееха много разпуснато и разтленно. 224. Същият Козма в "О църковному чиноу Слово" ги съди, че ходят със свита като царе, че яздят богато оседлани коне, че живеят "не по писанием". Той справедливо бележи, че "о пищах же и веселим и таковьх нельзя глаголати". 225. Народът не можеше да вярва в догмата на една църква, чийто представители не живеят морала на тази догма. Той се отвращаваше от разпътния клир, от разтленните заповедници - боляри и от слабия цар. Политическите условия помогнаха на това недоволство да се разрази на няколко пъти. YYYYYYYYYY 226. В 928 г., както летописец Кедрин говори, възстанаха боляри, за да свалят от преславския престол Петър и да покачат брат му Иван. Предложението бе направено първо на Боян, но той го отхвърли, като ги посъветва да не вдигат бунт, а да премахнат лошия ред в двора, като ограничат Георги Сурсубула и царица Мария, махнат раздорите и пречистят разтленните нрави. 227. Болярите не го послушаха, вдигнаха бунта формално, повдигнаха източните области, но на време още Боян бе заявил на Петър за кроежите в двора. Иван бе уловен, изтезаван от Сурсубула, затворен в тъмница и подстриган за калугер. Болярите бяха предадени на ужасна смърт. 228. Доловил чрез внучката си нишката на тия раздори, Роман изпрати свои магистри да разменят пленниците в Преславсия двор, дигна Иван, през Месемврия доведе го на кораб във Византия, сне му расото, даде му покои и злато, ожени го за някаква знатна арменка, за да го държи при себе си винаги, като плашило срещу Преславската корона. 229. Втори заговор се замисля, сега от самия Сурсубул, в полза на Боян. Според Симеон Антипа, Боян отказва рязко и вдига една завеса, за да види Сурсубул Петър, който всичко е чул. Но царят е слаб, не може да въведе ред и няма смелост да залови и накаже виновника, защото се бои от Византия и не иска да печели враг в лицето на своята жена. 230. Но народът узнава за това и недоволствата започват. 231. Боян с покривало на лице обикаля из цяла България и избира ученици. Народът се събира жадно да слуша думите, които говорят за правда, за величие в живота и търпелива кротост. 232. Богомилите са много, неизброими, те са вече половината църква, и техните сухи, бледи като вощеница лица, светещи от бдение и пост очи, сухи ръце привличат вниманието. Те говорят тихо, мерно, никога не се карат и не спорят, кротки са, но изобличават всяка неправда, казват истината всекиму в лицето, проповядват, без да дирят многобройни слушатели - чисто, без корист и умисъл. И народът отива на тълпи подир тия неизвестни апостоли, които дават само една гаранция за истинност на своята доктрина: че тя ги е научила да живеят чисто. Те говорят на народна реч, без хитрословие, разбрано; думите им са прости, сравненията - взети от близката природа и ежедневния живот. И народът разбира , че да се живее чисто не е мъчно - доста е да се живее естествено. Те говорят, как царете са сменили правдата с насилие, което печели земя и трон. Как жрецът продава светинята и прави от дома на Отца дом търговски; как се изменят словата на правдата в слова на корист и суетно лихоимство. И народът върви - и готви основите на онова Велико Разрушение, което ще остави в душата мълчалива пустиня, а в живота - пепел и руини. YYYYYYYYYY 233. Към ноември, 928 г. Боян бе написал своите легенди. Те влизат всички в новото издание, българско изложение, приспособено за ВЪНШНИ. В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски, коптски и староегипетски думи, необходими елементи на магичната реч. 234. Те се разделят по значение и характер на девет реда: 1. КОСМОГОНИЯ: Сатанаил ("Царят на мрака") и Адам ("Каин и Авел"); 2. МАГИЯ: Небето ("Трите небеса") и стълбът ("Вавилонската кула") 3. МИСТИКА: Царят на Селима ("Мелхиседек") и Търсещата ("Каломаин") 4. ЕЗОТЕРИКА: Моисей ("Жрец на Озирис") и Поклонение на влъхвите ("Пътят на звездите"); 5. РИТУАЛ: Скритият ("Псалом на слънцето") и Скритата ("Песен на девата"); 6. СИМВОЛИКА: Соломон ("Словата на Блажения") и Гадателят ("Даниел"); 7.ВЕЛИКО ДЕЛО: Притчи ("Книга на загадките") и Савската царица ("Соломон и Балкиза"); 8. МАЛКО ДЕЛО: Блудният син ("Сватбата на царския син") и Домът ("Дъщерята на царя"); 9. АПОКАЛИПТИКА: Ездра ("Видение на Ездра") и Юда ("Иисус на планината"). 235. Освен тях, Богомил бе написал 29 легенди. Ето имената им : 1 . Изгонване на ангелите; 2. Кръстир дърво; 3. Въпроси на Балкиза; 4. Слизане на Исуса в ада; 5. Ходене на Богородица по мъките; 6. Митарственик; 7. Соломоновият Храм; 8. Виденията на Йоан Кръстител; 9. Повест за Чашата; 10. Деяния ня Йосиф Ариматейски; 11. Въпроси на Пилат; 12. Образът на Абгар; 13. Повест за Ева; 14. Слизане на Бога по земята; 15. Архангел Михаил и Сатанаил; 16. Създаването на Рая; 17. Каин гради град; 18. Книга на Енох; 19. Борба на Якова с Бога; 20. За потопа; 21. За Голгота; 22. За детинството Исусово; 23. Магични молитви на св. Поликарп; 24. Битие на св. Богородица; 25. Създаване на звездите; 26. Странстванията на Балкиза; 27. Повест за Мелхиседек; 28. Пророк Елиас; 29. Откровение на апостол Павел. 236. Освен това, тъкмо тогава Боян написал бележитите "Предания за Стефанит и Ихнилат", които са най- добрият и най-дълбокият коментар за легендата под същото име, 12 книги, 800 листа, диктувани на четиримата ученика: Симеон Антипа, Никита Странник, Василий Византиец и Хамерун Добровницки. Книгата е писана пет месеца. Подвързана с кожа от девствен

си прерязаха жилите на волове; проклет гневът им, защото е силен и яростта им, защото е жестока. "(Вит. 49, 6-7) 4. Забулон, син на договора и клетвата , господар на числото 6, владее ЧЕТВЪРТИЯ ЧАС. Той е там, с широко потомство, от Морето на Земния Огън, до Морето на Живата Вода владее земи. Той е Съдия, Поучител, родоначалник на свещеници и строители, на кръстители, на рибари и мироносци. Той властва над всички призраци, познава Диафаната и развързва всяко магическо очарование и вълшебство. Син на Пратоничество и Магия, на връзки и развръзки, баща на хиерофанти - Забулон е обладател на първото спираловидно движение, символизирано в Рака. 5. Юда, син на хвалата, владее ПЕТИЯ ЧАС. Той е господар на числото 4, правдив покровител и чист приятел. Юда е кръвосмесител като залог за блуд дава печат, лента посех. Силен и благороден е Юда, първенец е по дух, но не по раждане. В неговата земя е Соломоновият храм 44-стенният четириъгълник. Псалмопевец, царе и жреци ражда Юда; той е едничък верен страж на свещената традиция, на жреческия култ, на законите и циклите на Милостта; той узнава пътищата на мировата хармония в центъра на четирите стихийни сили. Той държи под ярема на десницата си враговете, под бремето на милостта си - приятелите на храма. Лъв е Юда - и никой не смее да го разбуди. Скиптри, законоположници, държави красят потомството му: "Сила" се ражда от него - "Оставеният за обещание". Той "връзва за лозата своя жребец и пере с вино своята риза; очите му са червени от вино, а устата му - бяла от мляко"(Вит. 49,11-12). Той държи оплодяващия камък. 6. Ашер - синът на насладата, владее ШЕСТИЯ ЧАС и числото 8. Той строи кораби на търсене; жито, елей, вино и метали дава страната му: трапеза е неговата душа - трапеза на царе. Житница е потомството му. Защото той е недостъпен за страх. 7. Дан, синът на присъдата, владее СЕДМИЯ ЧАС и числото седем. Той е силен, владее малка земя - воин и съдник. Той владее магнитната светлина. Дан ще бъде злия на пътя, Аспид на пътеките, който хапе копитата на коня.(Вит. 49, 17). Той е господар на развалината и жрец на възкресението. 8. Гад, синът на благоденствието, владее ОСМИЯ ЧАС и числото 11. Бащата го нарича "прихождане на много народи", а майката - "благополучие иде". Той владее Изтока, при реката на кръщението. Пасбища и керван е земята му - бой с врагове и грабители. "Разбойници ще го разбият, но и той ще разбие най-после." (Вит. 49, 17). Гад предвижда последиците, има огледало и меч, пресмята вечните числа и умее да уравновесява причините. 9. Йосиф, синът на изобилието, е служител и тайновидец на царе. Той владее ДЕВЕТИЯ ЧАС и числото 10. Той е жрец на промисъл, пазител на Вечния Склоп, плодовита вейка, израсла до извора; по стените на Храма пълзят листата й, той е властник на кубичния камък и на стрелите: "Всесилният ще те благослови с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу, с благословенията на ненките и на утробата".(Вит.49, 25); Той проследява произхода и развитието на свещената традиция , уважава тайните на магичните и езотерични догми и мълчи пред външните. 10. Нафталим, синът на разкоша, владее ДЕСЕТИЯ ЧАС и числото пет . Над гори и богати нивя царува той. Обладател на оръжия и монети. Пленниците са последните му синове. Той изучава звездите, небесните движения и кръгове в техните първоначала и далечни последици. "Нафталим е елен на свобода, който казва мъдри изречения". Оракули, пророчества и притчи ражда неговият чертог - тайната на словото и жеста владее той. 11. Рубин - синът на първенството , на когото бащата казва :"Ето син!", а майката:"Виде Бог смирението ми!". Той е владетел на ЕДИНАДЕСЕТИЯ ЧАС и на числото 1. Той отстъпва своето първородство по необходимостта на съблазнител и кръвосмесник: на леглото на баща си возлегва той, за да узнае загадките на Божественото Родителство; фалосът (3) и ктеисът (2) дават пентаграмата - една загадка, отлична от Едиповата, чието число е четворката. Той говори лошо и хитро, а действа добре и искренно. Избавител е името му, хляб и вода даваше земята му, месо и гладка вълна. Бездействие и вътрешна активност определят старостта му. С помощта на аналогията той проследява с проникване законите на живота и Всемирния Разум: "Изврел си като вода из горещ подземен извор, но ще имаш преимущество". (Вит. 49, 4) 12. Ефраим, синът на милувката и Манасии, синът на очарованието, владее ДВАНАДЕСЕТИЯ ЧАС и числото две. Столица е земята им, седалище на стари тронове, но те са последни служители. Отцепници от земята на Клетвата и от Закона на Обетованието - те са корави градостроители: кули, стълбове и палати съграждат. Изцерителни желания е потомството им - овча къпел, дето Ангел Господен размътва водите. Те извъртват шестте велики дела на природата при помощта на насочване и кръстосване светлицата. 204. Тази книга е написана догматично, строго и обладава поразяваща точност при предаване архетипните пътища и форми. YYYYYYYYYY 205 "Тълкуване на Йоановия Апокалипсис" - 22 книги, 313 листа - с магични пентакли, диаграми, линейни построения и фигури с две лица нагоре и надолу - работени с линията на Диафанита в средата. Книгата е много обширна и подробна по тълкуване и анализ, за да може да се резюмира нещо от нея. 206. "За Небесния Хлеб" - легенда за Дървото на Живота, построено върху основите на "Книгата на Енох", 13 книги, 209 листа; легендата обхваща само по 10-12 реда от всяка книга, а другото е коментарий на Антипа. 207. "Тайнопис на Милостта Божия" - изложението на кабалистичните богомилски ключове, 78 листа и 201 лист и изяснения. Там се дават следните ключове : 1. Азбучен ключ на човешките имена с превод, тълкуване, езотерична легенда, мистични насочвания и кабалистично мисловно значение; 2. Ключ на имената Божии - гностично-кабалистични указания, значения, магични действия, седем произношения, жестове, кадения и скъпи камъни, отговарящи на всяко име; 3. Ключ на митовите черти, лица, богове на всички религии: египетска, сирийска, асиро-вавилонска, еврейска, индийска, персийска, китайска, северна, гръцка, римска, старославянска, древна (сигурно мексиканска или маиска); 4. Ключ на ангелската йерархия - признаци, деяния, влияния, молитви, заклинания, дни и часове ; 5. Ключ на страните - страни, градове, острови, области - от създаването на света до тогава, с тълкуване и езотерични изяснения; 6. Ключ на деянията - подвизи, дела, изпитания, посвещения, загадки; 7. Ключ на символите - пентакли, букви, цифри, линии, знакове, образи, икони, начертания; 8. Ключ на службите - култове, церемонии, одежди, молитви, жертви, клетви, ръкополагане, тайнства, треви; 9. Ключ на тайните - мистерии и секретни церемонии. 208. Книгата е от грамадно значение : единствена книга, дето са спазени изложени точно и строго ключовете на едно тайно общество.Тази книга е била запазена във фалшив и непълен препис у един манихеец от Виена; в 1257 година е била преведена на латински, а в 1420 година печатана. Заглавието й в печатното издание е "Сименис Антипе "Де Криптограмате" Дей Грецие либри трес ин фолио - ин Беролинае МСССоХХ." Това издание, за добра чест, е било пропаднало при пренасяне с параход за Ирландия, за където е било назначено и от книгата са останали само 6 екземпляра, които се пазят в Малта. В това издание книгата е разделена на три книги, печатана е на стар зелон с едър гармонд и има 428 страници. 209. Освен това, Симеон Антипа е писал още "Книга на Пророчествата", 4 книги, 420 листа, дето се дава богомилско тълкуване по една скрита версия на библейските пророчески книги. 210. "Ледни Дихания" - 92 листа с магични молитви, богомилски по произход - и заклинания на Четирите и Седемте. Книгата е подвързана с тъмно-жълто кадифе, обсипано с бисери. Това е единственият богомилски ритуал, писан някога. 211. Отпосле той цял е влязъл в "Големия Ритуал на Марта", с който си служи само Хиерофантът на Ордена. 212. При това разнообразно съдържание ясно личи грамадната книжовна заслуга на Симеон Антипа: той направи онова, което изглеждаше излишно тогава, а наложително сега, като събра изгубените следи на четири века човешка история. Защото онова, което той скицира като деяние и подвиг на първите 32 години, разрастна и храни народите цели четиристотин години. 213. Прехласнати във вечността, богомилите не искаха човешката памет да запази следите на тяхната стъпка и време; те нямаха историк - и Симеон Антипа по необходимост трябваше да стане такъв. Защото в своята книжовна дейност той остана верен на онова начало, което четем в първите редове на неговата история - "Аз искам да запазя като скъп спомен на поколенията онова, което извършиха някои; аз искам да дам назидание там, дето смътната памет ще си спомни само метеж и позорно деяние; когато говорят: те бяха съблазнители и духовни лихсимци; аз искам младите да дадат правдивия ответ: Ние знаем какви бяха те - ние знаем за какво умряха!" 214. В наши дни това звучи като сбъднато пророчество, но тогава в далечната епоха на устрема и борбата, тези думи са звучали само като строга увереност. YYYYYYYYYY 215. Учениците, върху които аз се спрях, по необходимост бяха разпращани през идната 928-929 година. Те се пръснаха, работиха, само понякога минаваха през България и искаха насока и осветление. 216. Нуждите на времето бяха наложили всеки да бъде сам съдник и ръководител, понеже нямаше ни време, ни възможност да се искат наставления по всички въпроси. 217. Но за направеното се долагаше; когато това беше невъзможно - всеки питаше своето съзнание и съвест. Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябваше да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно искане - и метежът се наложи. Той дойде по шаблона на ония исторични закони, които еднакво извикват падането на снежинката и падането на метеора. Сега трябваше метеор да падне. 218. Цар Петър се сбираше с двама тогавашни църковници - презвитер Козма и патриарх Данаил. Последният бе сменил патриарх Стефан след неговата смърт. Патриархът бе користолюбец, упорит и разпуснат. А

185. Същият легендарен тон е запазен в Царицата на Сабах, явно подражание на Бояновата легенда, 17 листа, голям пергамент, късно копие. 186. Виждаме, без легенда и мит, едно чисто поглеждане на архетипните направления. Книгата силно напомня ранните неоплатоници, даже на места по стил и разпределение наподобява ясно платоновите Енеади. Но нищо заето няма, освен планът на първите две глава . Книгата има 14 глави, разделена е на строфи по 2 реда. Речта е проза, без размер. Формат - голямо фолио, съдържа 92 листа, една буква със заглавки и орнаментална рамка в червен фон. 187. С това се свършват книгите на Дубровнишкия епископ, дето личи разнообразна тема, жив език, догматична строгост, почти сухост. До кого са писани книгите не се знае, никъде в тях няма указано обръщение, нито на края е отбелязано кой ги е чел. Знае се, че Хамерон Дубровнишки не е отправял писма до никого вън от града. Значи, писани са за неговите ученици в града. YYYYYYYYYY 188. Светомир Македонец работеше из Южна Македония, но ходеше непрекъснато и основа църкви на далечни места. Той беше комитопул (вожд на племе), външен дворянин. Защото и самата история ни говори, че болярите се делили тогава на две: вътрешни и външни. Още при Борис от племенните, високородни българи се образувало около трона висше съсловие, българската аристокрация, произхождаща от старите водачи на отделните славянски племена в страната. Това съсловие се наричало "златно" болярство, или вътрешно. Оттук думата "златен болярин" в българските песни не трябва да се схваща като епитет, а като просто прилагателно. 189. А племенните водачи, "кметовете" на македонските славяни, присъединени при Борис и Симеон към българската корона, образували външно болярство. Те се наричали комити, т. е. водачи, воеводи, вождове. Комит (от гръцки - комес, комитас, нашето кмет) произлиза от комис - село. Значи, комит означава първоначално селник, владетел на селище, на племенна земя. 190. Във Византия така наричаха управителите на отделните области, а у славяните това название се даваше на ония, които открай време бяха владетели на отделните племена. Синовете им, които имаха болярска кръв и болярски права (синовете от първия брак), се наричаха комитопули. Те бяха владетелни князе, нямаха право да участват в централното управление на царството, зависеха направо от царя, дължеха му войска и право на реквизиране на храна в натура, а иначе бяха независими и се явяваха на общи земски събори. Аз настоявам да се запомнят тези характеристики, защото те важат за разбиране на събитията. 191. Светомир Македонец имаше двама братя. За управлението на областта се грижеше баща му, който беше комит на племето сагудати по долния Вардар. Светомир бе болярин, богат и образован. На младини много пътувал на запад и изток, помагал в ред войни ту на Византия, ту на България, много изживял и видял. Сега той беше зает с мирска организационна работа. Невъзможно изглежда за краткия пероид от 30 години да се изходят и уредят така здраво многобройните църкви, създадени от него. 192. Склина (сега Салона в Далмация), Кьолн, Вреслав, Бруга (Брюгга), Бергама, Мадрид, Флоренция, Динец (сега не съществува, в Южна Франция), Скробела (досегашна Бруса), Горни Понт (северно от Букурещ), Долни Понт (в сегашна Бесарабия), Летцина (сегашно Фиуме), Наполе (Неапол), Равена, Ипон, Скоция (на остров Милет), Сиракуза, Пиза, Аргос, Лемнос, Верховиц (Южна Русия), Зиденец (Моравия), Сиелово (разрушен, южно от сегашен Берлин), Брода ( Северна Италия), Дземли (Унгария, източно от сегашна Будапеща), Горно Ростов (Ростов на Дон), Дсетрийс (южно от Дрезден), Вахия (Ирландия), Селинец (Моравия), Келтона (северно от сегашна Салмалка), Хуза (южна Германия), Генуа, Тулуза, Сабона (сега Лисабон), Филипопол, Търновец (по Горни Вардар), Лимс, Алхабад (Индия), Стебниц (сегашна Бохемия), Макайя (на остров Цейлон), Адрианапол - това са градовете, дето той сам е основал и водил църкви. 193. Едната трета от всички църкви той сам е основал. В онова време, при невъзможни условия на движение, той е минавал бързо, усвоявал е различни езици и е имал все още време за наставление и проповед. Подвиг е тази работа: днес изглежда невъзможна. При тази жива организационна работа, той е намирал и време да пише. 194. Малта пази, подвързани в 6 книги неговите 493 писма към разни църкви. Те са послания на истински пастир, който увещава, учи, бди, наказва строго и не допуска заблуждение да размътва потока на живата вода. 195. Някои от тези писма съдържат разяснение на богомилските легенди, някои поясняват морални въпроси, а някои - проблеми, отнасящи се до космогонията, алхимията, херменевтиката, магията. Всичките шест книги имат общо 4 320 листа. Грамаден труд, даже вън от организационната работа. Те се пазят в оригинал, разни формати, разни пергаменти. Някои са отпосле красени с рамки и орнаментика. Тонът на писмата е равен, спокоен, уверен и съсредоточен. Напомнят по език посланията на апостол Яков. YYYYYYYYYY 196. Остава да се спомене още един от богомилските апостоли, за да се създаде пълната картина на оная първа епоха: Симеон Антипа, епископ Краковски, работил заедно с Петър Осоговски. Неговата дейност се простира най-напред във вътрешна България, дето придружава Боян и Богомил, а после бива изпратен в основаната от Петър Краковски църква да я ръководи като епископ. 197. Той обикаляше постоянно Рига, Виена, Варсовия, но център на работата му остана Краков. Той постави 35 презвитери на тия градове, дето събранията ставаха всяка вечер, цяла нощ понякога - и работа се водеше оживено. Той се интересуваше от историческия образ на събитията и настояваше да не бъдат забрявани онези обстоятелства, коита биха дали жива поука на поколенията изпосле. 198. Ето защо го виждаме да изисква от много църкви творенията на богомилските апостоли и да ги преписва сам или да поръчва точни преписи. 199. По занаятие миниатюрист и иконописец, учил се дълго в Атина, Византия, Флоренция и Венеция, той умело работеше заглавки, букви, миниатюри и църковни образи. Онава, което ръката му е оставила като книга или рисунка, носи явни следи на строга художественост. Нему Малта държи многобройни копия на книги - богомилски творения. В Малта се пазят ключове на Венецианското, Богомилското и Египетското Таро, рязани върху мед и красени със сребро и бисер. Те образуват 88 плочи. 200. Там виждаме и първия препис на Бояновите 18 легенди, точно копие на изгорения оригинал, Стефанит и Ихнилат, с коментарии от Симеон Антипа; преписи на всички книги, чиито оригинали съдбата бе присъдила да бъдат изгубени: - Йоаново евангелие, богомилско-гностична версия, с коментарии от Симеон Антипа; - Дванадесет книги за Брака на Богомил, писани под диктовката на самия Богомил, украсени с 48 миниатюри, изразяващи мистичната Сватбена Вечеря на Исуса Христа; - Образите на Боян, Богомил, Вотан, Алтотас, работени със суха темпера върху гипсовата дъска, в пълни, меки бои;- Начертанията на Скинията, диктувани от Боян и написани с рамки и рисунки, от които осем е работил сам Боян - със синя и кафява боя. 201. На Симеон Антипа се дължи единствената книга по история на богомилското движение - История на Милостта Божия, 270 листа, голям пергамент, дето се дават сведения за учениците, учението и събитията в тяхната вътрешна връзка: разгледани са 32 години на движението, от 928 г. нататък. 202. Наред с това, той даде и опит за системно изтегляне на цялото богомилско предание "Теория на Милостта Божия", две книги, 149 листа, обгръщаща мистериите, догмите и ритуалите на първото богомилство. По ценността на тия две книги не може не само да се спори, а и да се говори. Те са единствени книги, писани от вътрешен и то в ранния период на първата богомилска църква. Те се пазят в Малта на почетно място. Там намирам запазени в оригинал и другите книги на Симеон, които ще изброя. YYYYYYYYYY 203. Две книги за синовете на Яков, богомилско излагане на кабалистичното предание, 42 листа. Тук се дават езотерични картини на 12-те часа , подвизите , които трябва да извърши посветеният в седемте сфери на Вселената чрез развитие на качествата в себе си. 1. Венеамин, когото Майката нарича "Син на моята скръб", защото е начало на изпитанията, а бащата - "Син на десницата ми", защото е начало на скритите сили - властва над ПЪРВИЯ ЧАС. Той има числото 12, търпи изтребление, но после се засилва, става пример, "обичан Богу" и дава корона на първия цар - Саул, син на пещерата. Той укротява своите страсти, даже демоните си подчинява, кротък е, безгневен, хвали Бога. 2. Исакар, когото бащата нарича "Син на възмездие", защото е отплата за подвиг, носи арканите на ВТОРИЯ ЧАС. Той има числото 9, носи многочисленост, обича своята небесна родина, робува цял живот и мъдро служи. Той изучава равноденствието на годината, равновесието на силите, кръста, анализира пътя на хармонията в аналогията на противните, отричащи се полюси; негово дело е узнаването на Червения Змей и двойната поляризация (свастиката) на Всемирната Звездна Светлина; той научава хармонията на мълниите и пътя на бурята през кадуцея. 3. Леви, син на проклятието и Симеон, синът на измяната, обладателите на числото 3, господстват над ТРЕТИЯ ЧАС. Те отмеряват варварски за всеки чужд позор, бездомно се скитат и носят скритом тайните; те са обитатели на пустини, дебри и пещери; разнасят изваяния и магични фигури, изцеряват свои и убиват врагове. Техни синове са тримата; от тях се ражда Йохаведа, майката на Моисей. Те са левити, служители на Скинията и на Девата. Тям принадлежат десятъците, плодовите начатки и хлябът. Те проникват в тайните на триъгълника, знаят начала на седемте системи на Теогонията и владеят всички религиозни символи. Те са пазители на сестрата и отмъщават на онзи, който се кощуни с тайните: "Защото в гнева си убиха човеци и в упорството

156. Другата книга "Енигми за Чашата" трактува тайните на първия момент от Великото Дело: в ред въпроси и отговори между Кумоката Сибила (пророчица, предвещателница) и Тарквиний Горди се развива картината на странния произход на вътрешните качества. 157. Небесният Гарван , излязъл от Яйцето, се връща и носи хляб. Но Чашата не е още готова - и той умира от жажда. 158. Тарквиний пита Сибилата : Що е Чаша? Сибилата отговаря: Чашата е Девствената Утроба на Хаоса, която носи Деветте Реда . Кои са тия Редове? Яйцето, Гарванът, Езикът, Посоката, Чашата, Звездата, Чертата, Кръгът и Квадратът. - Как Редовете минават от Хаоса в Света? - Чрез Насърчението. - Що е Насърчението? - Следа на Словото. - Що е Словото? - Онова, което обитава в Хаоса и държи под власт неродените Редове. - Как Словото се ражда? - Из Утробата на Пътя на Лъча. - Що е Лъч? - Следа на Светлината. - Що е Светлина? - Огнището на Първото Искане. - Що е Искане? - Устрем за Сливане. - Как Искането се явява? - Заспалият в себе си се пробужда в себе си и вижда себе си вън: ето устремът да осъществи себе си вън - и да се прояви. Първата му дума такава е "Да Бъде!" 159. Тарквиний пита на друго място: - Какво ще налееш в Чашата? - Небесната Течност. - От какво е съставена тази течност? - Тя е спермата на небесната Червена Змия. - Какви свойства има? - Разтапя всичко. - Но в какво ще я държиш? В каква чаша? - Чашата трябва да е от Течността, само че втвърдена.- Защо мъдрите са казали някога, че Змията изяжда децата си, но не може да изяде своето яйце. Как ще втвърдиш Течността, за да образуваш Чашата? - Чрез Светлина, Мълния, земен "централен" огън. - Отде вземаш Светлината? - От Слънцето, от Палеца, от Пъпа (слънчевия възел). - Отде вземаш Мълния? - От златото, от очите, от гръбначното основание. - Отде вземаш земния огън? - От Светкавицата, от Фалоса, от Ктеиса, от женската Гръд, от Сърцето на Праведниия. 160. В третата част на книгата Тарквиний пита Сибилата: - Как ще уловиш Змията? - Змия яде опашката си, върти се на кръг, ти я пазиш от централната точка, от средното място. - Как ще я видиш у себе си? - Трябва да я целунеш между очите, да я погълнеш, да я разтопиш в кръвта си, да я чакаш седем дена додето кипне и почне брожението в квасната кръвна смес. - Как познаваш това време? - Сместта става тъмнозелена и постепенно преминава в златисто вещество. - По що се познава това в природата? - Там дава червената боя на киновъра. - По що се познава Змията в земята? - Коремът и гърбът и са жълти, главата тъмна и зеленикава. Четирите и крака са четирите стихии, трите и уши са трите изпарения, повдигащи се нагоре, раздиплящи се нагоре, разпадащи се настрани. - Какви са тези начала, по които върви това разпадане? - Първата змия предава на вътрешната змия в човека своята кръв, тя я зачева и ражда. 161. - По що се вижда, че е намерил човек змията? - Тя се е прострела пред вратите на прага; тя пази мълчаливо, с втренчен поглед прага на храма. 162. - Как ще я победя? - Кажи и трите четирисрични думи, убий я, одери кожата й , сдери я до костите на гръбнака, направи от нея стълба - стъпала до вратата на високия храм. Влез и ще намериш. 163. - Жрецът е бил меден, но се е променил лунен (сребърен). След четири дни ти можеш да го обърнеш в слънчев (златен). 164. - Какви са трите четирисрични думи? - Трите първи имена Божии, четени наобратно, произнесени на висок глас. 165. Тази книга, особено в последното цитирано място, силно напомня откъслечните ръкописи на Зосима, грък-александриец, четвърти век. Възможно е да са били знайни на епископа неговите книги, или поне идеите му. Защото на места даже и в стила се чувства силно влияние на Зосима и на ранните александрийци. 166. Книгата е препис от преписа на Симеон Антипа - на дебела хартия, сигурно от тринадесети век. Така е и с останалите книги на този автор. YYYYYYYYYY 167. Книга за домовете разглежда 12-те зодиакални дома в техния митичен и алхимичен образ. Пълни с прелест са разказите за раждането на Исус (Слънцето) и на шестте му сестри (планетните кръгове). 168. Той бива воден на Голгота като на празник - от 12 града му пращат дарове. Но, когато го приковават към кръста, той се мъчи в продължение на 12 часа, а когато умира, духът му посещава 12-те кръга на Ада. 169. Това тройно шествие на Слънцето през Зодиака е разказано с една велика умисъл: да се предадат на българската легенда отсенките на първите гностически митове. Адът по разпределение наподобява голяма човешка фигура. 170. Първият кръг (Овен) е Талет, жертвата, Агнец, заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Великия Човек, коленото на Вениамин, който държи вълк, негов знак е Аметистът. 171. Втория кръг (Телец) е Шар, плодородието, Девата на любовта с рога на главата, яздеща апис. Там е шията на Човека, племето на Исакар, държащ покорен осел; негов знак е Ахатът. 172. Третият кръг (Близнаци) е Теомим, съюзът - двамата близнаци, избили оскърбителите. Там са ръцете на Човека, племената на Симон и Леви, държащи меч и брадва. Негов знак е Берилът. 173. Четвърти кръг (Рак) е Сартан, привързаностите - рак на гърдите на Изис. Там е коремът на Човека, племето на Забулон, държащ кораб. Негов знак е Изумрудът. 174. Пети кръг (Лъв) е Ариел, силата - разярен лъв, згрявящ земните семена. Там е сърцето на Човека, коляното на Юда, държащ лъва и магичен скиптър. Негов знак е Рубинът. 175. Шести кръг (Дева) е Ветулех, чистотата, момиче с клас. Там е слънчевият възел на Човека, коляното на Апора, държащ тайна. Негов знак е Ясмитът. 176. Седми кръг (Везни) е Мознаим, правдата, жена с вързани очи. Там са бедрата на Човека, коляното на Дан, държащ скрижали и книгата на Енох. Негов знак е Брилянтът. 177. Осмия кръг (Скорпион) е Акреб, изпитанието, змията на дървото. Там са половите органи на Човека, коляното на Гад, държащ въже и бич. Негов знак е Топазът. 178. Деветият кръг (Стрелец) е Кещат, отплатата, Центавър с опънат лък. Там са слабините на Човека, коляното на Йосиф, държащ лък и кожа от сърна. Негов знак е Карбункулът. 179. Десетия кръг (Козирог) е Геди, грехът (Тайната), козел с рана на гърлото. Там са колената на Човека, племето на Нафталин, държащ сърна и свирка. Негов знак е Оникс. 180. Единадесети кръг (Водолей) е Дели, съдът, урна с вода. Там са прасците на Човека, коляното на Рувим, държащ амфора. Негов знак е Сапфирът. 181. Дванадесети кръг (Риби) е Догим, потопът, две риби. Там са стъпалата на Човека, колената на Ефраим и Манасий, приемащи кръщение. Негов знак е Хризолитът. 92 листа съставят книгата. YYYYYYYYYY 182. Наред с нея, като нейно допълнение, стои една КНИГА ЗА КРЪГОВЕТЕ, дето същия дух, тон и план са записани в разказите за седемте планетни цикъла - Иисус и дъщерите на Хисторазас. Когато Моисей се оженва за Сепфора, първата от тях, Иисус се изменя на огнена къпина и думи на горчив упрек сипе към него. Но Моисей извежда избрания народ - и на планината Синай Исус му дава едно цвете от крин, за да разгадае тайните му. 183. Тайните на крина са тайните на шестте кръга - шестте сестри на Сепфора. И когато Израил върви, под ръката на Исус Навин, към обетованите Страни, Моисей съзерцава на планината гордо шествие на Слънцето из шестте кръга. Заедно с кръга на Слънцето, те образуват седемте архетипни кръга, чието отражение през Диафаната са дванадесетте кръга на Ада. Защото 7=4+3; това отразено дава 12=4*3, тъй като знакът на събирането “+” отразен, дава знакът на отражението “*”. 184. Ето пазителките на кръговете, дъщерите на Хисторазас: 1. Сепфора - Венера - Любов и Мъдрост - утробата на Небесния Хермафродит, дето живее архангел Анаел, царят на "Звездната Светлина", който от Духа Святого приема оплодяване и пази семената на бъдещите неща. Сепфора държи огледало, арфа и седмоцветна дъга. 2. Минит - Марс - Вражда и Жар - Устата на Хермафродита, дето живее Самаел, царят на разорението и катастрофите. Минит държи меч, гърнило и пламък. 3. Тора - Юпитер - Майчинство и Царственост - носът на Хермафродита, дето живее Задкиел (Захариел), царят на безпристратието и безкористието. Тора държи държава, скрижали и везни. 4. Атобим - Сатурн - Смърт и Тайна - ушите на Хермафродита, дето живее Касиел, царят на мисълта и духопостигането. Атобим държи черна завеса, коса и седморка. 5. Амегедим - Слънце - Хармония и Начало - Темето на Хермафродита, дето живее Михаел, Победителят на Змията, царят на живота и безсмъртието. Амегедим държи златен диск, бяла завеса и тирс. 6. Шекимашем - Луна - Бременност и Хранителство - тилът на Хермафродита, дето живее Габриел, царят на посвещението и откровението. Шекимашем държи покривало, яйце и пентакъл. 7. Хермасим - Меркурий - Проводничество, Движение, очите на Хермафродита, дето живее Рафаел, царят на мъдростта и Изкуството. Хермасим държи сфера, лира и папирус. Книгата е малък формат, 70 листа, препис от препис.

132. В "Думи по притчите Соломонови" той взема известни места от тия притчи и ги тълкува по гностичен начин; разяснявайки основния, коренен смисъл, той указва паралелно всички седем разбирания - трите идейни и четирите формени схващания на основния смисъл. 133. По този начин са изложени и "Начертаниятя на Апокалипсиса" - в широка картина той чертае с ясни думи мистичните пентакли, картина след картина. Той указва, наред с това, паралели от пророците, от книгите на сибилите, от гностично-кабалистичните предания, най-много от "Зохар". И навсякъде речта му е силна - тъй силна, както и животът му. Оставил жена и три деца, този млад епископ отиде в своето усамотение, дето цял живот не допуска вихрите на външни събития. Това усамотение той внесе в себе си - не в пустинята подири усамотението той, а в живота, дето плачат, престъпничат, разпътстват и проливат кръв онези, които той трябваше да лекува и възкръсва. Той страда, бори се, поучава. И няма нищо по-искрено от неговите силни беседи: те живо отразяват сложните пътеки на неговата интересна преживелица и ни унасят в една епоха, която - при треперливата светлина на тия редове - наистина изглежда чудна и приказна. YYYYYYYYYY 134. Наред с него (Теодор Преславец) работеше Петър Осоговски, отпосле Доростолски епископ. Той обикаляше северна и източна България, мина в земите на сегашна Румъния, до самите Карпати, както и в Западна Русия. 135. Основа църкви в Доростол, дето година след встъпването си стана епископ в Рига, Севастопол, Краков и Виена. 136. Там дейността му се сплита с тая на Симеон Антипа и мъчно би било да се определи кое кому принадлежи. 137. Знае се със сигурност, че споменатите църкви са основани от него. Но в някои от тях - в Краков, Виена и Рига - е работил почти изключително Симеон Антипа, който беше епископ Краковски. 138. За църквата във Варшава се знае, че е основана също от Петър Осоговски. Той проповядваше явно по улици, площади, църкви, събрания. Наред с презрението и смеха на тълпата, той понасяше не само упреци, груби обиди, но и мъки. Затварян е бил често, особено в Севастопол и Рига, изтезаван е бил от ония, които така рязко нападаше - духовници, дворяни, войници, властници. Това е била общата участ на всички богомили, но в живота на Петър Осоговски ясно виждаме докъде може да стигне дълбоката преданост към едно учение,преданост, чужда на граници, не признаваща изключителни моменти. Човек от народа, с искрен и жив темперамент, правдив и рязък, той беше женен и остави две деца. По увещание на Боян, един стар дворянин прибра жена му и децата му в Преслав и ги отгледа. 139. Петър Осоговски е оставил две големи книги: той не беше безкнижен, но не владееше онова, което епохата назва "хитрословие словесно". Тия две книги, пазени в Малта, говорят за неговия начин на мислене, начин оригинален и непосредствен. Едната има 384 листа, малък, грубо работен пергамент, кафяв с жилки. Тя се нарича "Деномесечен Указател" и съдържа онова, което бихме нарекли сега "богомилска астрология". Ден по ден той проследява цялата година, с Кръговрата на Слънцето, шестте планети, Северната Колесница, Петела (Орион), Двете Рала (Андромеда и Касиопея), Кадилницата (Лебедовия Кръст), Птицата на Бога (Скорпион), Трапезата на влъхвите (Северната Корона), Соломея (Волопас), Млечния път и Старците (Северната Змия). Наред с оригиналните легенди, повествуващи за съвсем ново разбиране на Звездните Митове, той наивно и благоговейно рисува, в широки, счупени линии, образите на тия звездни пътища, както неговата проста и непосредствена интуиция му ги диктува. 140. В тоя "Деномесечен Указател" намираме на 25 април въпросите, които Пилат задава на Иисус. Тази страница е много интересна: тя представя едно схващане на Голгота съвсем ново и зряло. Иисус е разпъван вече, той седми път отива на кръст и заявява на Пилат, че отива в чертога на своята съпруга; жертвата се тясно преплита с брака и това схващане придава трагично величие на целия тон. 141. Буди интерес основната парабола, която свързва страничните легенди за съзвездията. Соломон, Царят - Маг, верният хиерофант, тръгва да се поклони на родилия се млад цар - Иисус (Слънцето); той се качва на северната колесница, впрегната в девет бели коня, но трябва да принесе в жертва Петела пред извора на Двете Рала. 142. На пътя той взема от Кръглия Храм на Абрахам Кадилницата и в гнездото на Божията птица намира златно яйце. 143. При излизане от храма той среща Соломея - Суламит, египетската жрица и царкиня. Пред вратата на Бетлехемската пещера той вижда Трапезата на Влъхвите, които чакат своя Цар, за да се поклонят на Новородения. Водени по Млечния път от Соломоновата звезда, те са стигнали и очакват мълчаливо. 144. От Пещерата излизат Тримата Старци и приемат в ръце даровете на влъхвите, а Соломон собсвеноръчно поднася Златното Яйце на новородения Цар. 145. Книгата е интересна. Около тази основна, макар и наивна донякъде легенда, се редят други притчи, доста зрело замислени. И така е изложена цялата книга. На всяка страница се срещат рисунки, които уясняват мистичното, магично и митично изобразяване на влиянието през тоя ден; ред сфери се кръстосват, грубо дадени, свързват се с мистични фигури - библейски лица, растения, апокалиптични атрибути, животни. 146.Тук ясно личи влиянието на богомилското Таро: но свързването на предметите обладава известна живост и е пълно с характер. Личи добро изучаване на Апокалипсиса и на пророческите книги. Това е важно. Когато някой се заеме да излага българската магична догма, той ще пропусне с тази книга най-важния извор. Тази книга е писана от автора с назначение за някакъв руски дворянин, който сам си откупил пергамента и боите. 147. За него е работена и втората книга, еднакво важна - "Митарствата на душата", която в едно апокалиптично разпределение от 22 глави дава страшните картини на онова, което средновековната магия нарича Велико Дело. Иисус слиза в ада, пазен от Голям Змей, за да посети местата на митарствата. Над всяка врата стои съответен надпис, разясняващ стадиите, през които минава душата. Всички врати са 21: толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух. 148. Донякъде близо до тази книга стои старо пелеагическо предание за Подвизите на Херкулес. Тя е също изписана с рисунки: Пазачът на Прага стои, по-приличен на гущер, отколкото на Змей, а пред него рицар с тогавашната българска дворянска носия, му дава стрела и пентакъл. И редят се всички фигури на Великото Дело - шест български, оригинални, с кратки, едро написани пояснения. Тези пояснения са интересни по форма и съдържание. На второто митарство под фигурата стои текст: "Ти знаеш ли как яйцето става петел, а петелът - жена? И ето, ти не знаеш тези работи." А на седмото митарство пише: "Аз минах вратите, Господи Исусе, аз свърших. Мъртъв труп е душата ми, а духът ми - при твоите нозе: аз умрех. И ето, аз минах вратите." 149. На един от последните листа стои широк, едър надпис : "Божията Милост над Маслиноносците излива светлина. Зората носи вятър - а ти не знаеш отде иде и накъде духа. Божията Милост да бъде над Синовете на Разрушението." Книгата е писана, види се, не от самия автор: стилът бие на руски, някъде е чист народен руски език, а само тук-таме проблясва българската книжовна реч на епохата. Тази книга е от също такова значение за нашата алхимична догма, от каквото е първата за астрологичната. 150. Езикът е прост, сбит, някъде неясен, претрупан с народни изрази, които го правят неразбран, понеже научно не са установени в никой речник. Но това не намалява огромното значение на книгите: като окултни паметници те са нещо неоценимо, понеже никога вече българската ръка не се е връщала към тия проблеми с такъв прост, но пронизващ поглед. YYYYYYYYYY 151. Додето названите ученици работеха на много места, двама души се бяха затворили само в една отделна област и работеха там, без да излизат, докато ги извика великия ден на неверна отплата. 152. Хамерон Дубровницки, или както по-често го наричат , Камерун Добровницки. Той беше от Александрия. Учен, дълбоко просветен, той стана епископ на Дубровник, дето стоя затворен, в едно истинско усамотение, без да посещава никого. Учениците му дохождаха при него и го виждаха да работи по книгите, които искаше да остави тям и на поколенията. Лишен от някои качества, необходими за проповедник и организатор, той уясняваше, тълкуваше, просветляваше, но не на основа на една църква; даже църквата, на която стана епископ, беше основана от Стефан Венециянец. Той умря млад, но написа много. Характерна за неговото книжовно дело е онази черта, която го доближаваше силно до диалектиката на Платон и първите неоплатоници. Наред с това, неговите книги дават широчина и грандиозност на построението, което го слага близо до Василий и Валентин Гностик. Книгите му са малки, но писани строго, ясно и с отчетлива мисъл. Дух на висока интуиция разкриват те. Основният тон е сигурност и строга увереност. В Малта се пази оригиналът само на първата от тях. Другите са в препис от Симеон Антипа. Оригиналите са били изгорени от самия него, когато е виждал, че учението ще бъде поругано и заклеймено с печата на незаслужен позор. 153. Те са характерни книги. Първата от тях " За Тайната Вечеря" повествува за два предмета: за Тайната Вечеря на Човека и за тайната Вечеря на Вселената. 154. В Библията , според автора, има записани много моменти на Тайната Вечеря: когато Ева изяжда плода на Познанието, когато Абрахам приема Двамата Странници, когато Мелхиседек посреща Абрахам, когато еврейския народ треви празнува своето излизане из страната на робството, когато Моисей снема скрижалите втори път, когато Соломон среща Балкиза и пр. 155. И той, с тънка разборчивост, разглежда двата образа на Тайната Вечеря при тия случаи: митът на Равноденствието и Везните върви успоредно с мистиката на двойното самооплодяване у божествения зародиш. Книгата има 43 листа, голям зеленикав пергамент.

YYYYYYYYYY 111. На един презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише по кабалистичните елементи на Богомилстото. Така се е явила книгата "За Петела и Млечния Път", 130 листа голям пергамент, където епископът анализира Кабалата в нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са дадени в езотеричната версия на "Три Небеса". 112. Запазени са също там и четири големи книги, подвързани заедно под общото заглавие "За Тирса и Багреницата", където намираме параболи, разкриващи седемте пътя на богомилското Посвещение. 113. У друга една книга "За Стареца на Планината" намираме онези дълбоки истини, които ясно ни разбулват пътищата, свързващи Атлантис с Богомилството: в законите и речите на Вотана (Стареца на Планината) рязко се чертаят ония думи, които Боян отправял към своите вътрешни ученици. 114. От значение са и двете посветителни легенди, писани в стройна, размерна реч "Змията на Дървото" и "Конете на Елиас". В своята вътрешна композиция те издават строго и системно познаване на есеинянството и гностиката, защото епископ Михаил Унгарец се беше срещал с Алтотас и беше научил твърде много от него. 115. Към тия книги следва да прибавим още две, свързани по форма и съдържание: "Одежди на Сиянието" и "За Небесната Жена", където в кратки глави, напомнящи Салустия Христа, трактува един и същ въпрос - очистването на духа чрез самооплодяване. Духът стои, изправен пред Дверите на Чистотата и една жена му дава седемте Одежди на Сиянието, като му говори онова, което отразяват тук, долу, тези одежди. Съдържанието на тези книги е построено върху една мисъл, позната на окултистите от всички времена. Както се знае, аналогията между младежа и духовнородения почива върху три факта: първо - една жена трябва да пробуди към узряване младежа, а един Учител - да разбуди тайната сила у второродения; второ - и в двата случая узряването се движи от основата на гръбначния стълб нагоре, като се вие по цялата нервна система, с основа в половата и симпатично- нервната област; трето - и в двата случая усилването на животинския импулс и темпо зависи главно от непознатите тайни на пола : в първия случай узрява оплодяващата физически енергия, а във втория - духовно оплодяващата енергия. При любовта жената оплодява младежа, за да я оплоди той, когато узрее като мъж, а при духовния живот същото върши Учителят. И тъй - аналогията е пълна: ето защо раждането на Христа в човека винаги се символизира с брака и неговите атрибути. На тази основа е създадена Соломоновата "Песен на Песните". На нея почива и Апокалипсиса, където виждаме Разпътницата да блудства със земните царе, т.е. посветените. Защото полът води към блуд, а разкриването на тайната - към проклятие. 116. На същата основа е изградена и двойната парабола у Михаил Унгарец. Стилът на двете книги е стегнат, силен и издържан. Оригиналите са били изгорени, понеже книгата е била търсена като порнографическа, намерена и изгорена. В Малта се пазят само три преписа от нея. Единият, който принадлежи на Симеон Антипа, минава за единственото верно копие. То е украсено със заглавки от споменатия преписвач, с 13 миниатюри, изобразяващи Небесната Жена, работени със сепия, киновър и охра. Тези миниатюри, грижливо и тънко писани имат висока цена като пентакли, а не само като обяснения. Там виждаме Небесната Жена в чертозите на Слънцето, а после - нощ след нощ - под балдахина на дванадесетте царе на Зодиака. Тя празнува своите брачни нощи с всекиго от тях по ред и редят се подробно начертаните атрибути на тези дванадесет царе. Заедно с основната линия на езотеричната легенда, ние виждаме умело разказаните от миниатюриста всички мистични и магични подробности на Великото Дело у Всемира, на онова, което се нарича Брак на Слънцето и Луната - и което в мистериите на Изис се нарича "Шествието със сребърната лодка".Като един миров празник се разгръщат пред нас сложните шествия на една и съща идея, сложните шествия през вековете. 117. Но в богомилската книга формите са чисто архаични и никакво лично разбиране не петни строгата линия на небесните оригинали. Като че тези книги са копирани от небето на първите форми - и ние виждаме в рисунките и писмената им трудната работа да се предаде на слабия човешки език онова, което няма ни език, ни линия, ни измерение. 118. Преписът на Симеон Антипа е ценен паметник. Заглавният лист е тънка орнаментална работа, изпълнена с дървен пергел. Боите са синкави - индиго, тъмен олив, синкав виолет, отровно зелено. Изобразява Дървото на Живота, Змията, Небесния мъж и Небесната жена. 119. Спирам се на тези подробности, защото този препис справедливо минава за най-красива работа с ръка от запазените в Малта. Той е и най-красивото произведение на ръкописна миниатюра у нас. YYYYYYYYYY 120. Наред с Никита Странник, във Византия работеше и един малоазиец - Василий Византиец. По занаятие ваятел и мозаист, умел преписвач на ръкописи, той работеше при Боян още от неговите школни дни. Преписваше му ръкописи, които заемаше от императорската библиотека чрез Никита и Николай Мистик. Оттам, запознат с интересите на Боян към известен род книжнина, той го питаше често по ред въпроси и получаваше отговори, които го учудваха по дълбочина и точност. Привързан към него с онова безмерно почитание, което се приближава до тайнствен страх, той заслужи скоро доверието му и влезе между учениците. Когато тези ученици излязоха да разпространяват Учението, което трябваше да разрушава и гради едновременно, Василий бе пратен епископ в Кипър. Там делото има нечуван успех измежду гърците и островитяните. Кипърската църква скоро достигна висока ревност - и Боян и Богомил два пъти я посетиха. Дълги години работеше Василий Византиец по островите, обиколи повечето малоазийски градове, минаваше често през Александрия, Крит и Малта, дето имаше три църкви, ръководени от негови близки ученици. Ревността на тези ученици напомняше, че времената на първото хритиянство можеше да се върнат. Богомилската епоха е едно доказателство, че епохите на истинско духовно величие не са епохи завинаги изгубени. Василий Византиец не е писал нищо: той не беше писател. Неговото тънко разбиране на хората, проникването му във въпросите на практическата опитност, както и в духовния път - го издигат високо. Но не беше неговата работа да пише - той преписваше и умело изясняваше. В Малта се пазят майсторски работени копия на всички Боянови легенди, както и на богомилските беседи. Но обясненията си той правеше устно пред учениците и не е запазено нищо. Той дълго работи и учи. Неговият живот е тясно свързан с живота на Боян и, изобщо, на цялото движение. Върху живота му - превратен и пълен със странни съвпадения, се е отразил духът на оная борба, която ясно изразява цялото движение, отрича всеки компромис и не прощава никаква грешка. 121. Няколко месеца след като учениците бяха пръснати и Учението затвърдено в страната, изпъкват нови имена. 122. Теодор Преславец, епископ Средецки, еднакво прочут като ритор, както и като писател, става най-предан помощник на Богомил в работата из страната. Заедно с него или сам, той обикаля цялата Западна и Южна България в трескава работа като основава центрове, особено на юг, в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт. Църквите в Атина и Прилеп задълго пазеха спомена за неговата жива наставническа реч; той разясняваше с дълбоко мистично затваряне, с конкретна дума, с остро проникване легендите на вечните проблеми, долавяше Местните разбирания, близък беше до старите народни сказания и умело използваше тези елементи, за да присади чрез тях новото в духа, да го накара да дири, недоволен и устремен. 123. По този път се явили онези 42 беседи, наречени "Тълкувание на Исусовите притчи", онези странни по разбиране и език 13 "Катехизически поучения", назовани "Думи по притчи Соломонови", както и класическите четири "Беседи по Начертанията на Апокалипсиса". Те се пазят в оригинал в Малта, писани от един негов ученик Марк Средецки, отпосле презвитер Солунски. 124. В тия речи странната алегорична реч отведнъж се сменя със строгите заповеди на една изключителна етика, дълбоките иносказателни форми рязко отстъпват пред смелите нападки на духовенство, държава, народ. Всичко тук е иносказателно - онова, което лъха като пророчество, както и това, което свири като разрушаващ самум. Без преувеличение, може да сравним неговата реч с острата меланхолична реч на Йеремия, библейски пророк. 125. Не трябва, също така , да се налива ново вино в старите мехове - грешният проводник. 126. Излезе сеяч да сее: той пося семе на пътя - в бурната дейност на външния живот - и стъпкаха семето; пося между тръни - в глухите дебри на порочното сърце - и заглуши се разтъкът; пося на камък - в сърцето на глухия себелюбец - и изкълва го птицата на сластта; и на добро място падна само едно семе, но подхранвано със соковете на устрема и пълно със сълзите на превратни изпитания, то даде на едно 10 000. 127. Силата на вътрешния морал и влиянието изходящо от устоялия човек, е подобно на квас или синапено зърно. И блазе на онзи човек, който изрови съкровище в нивата - всичко ще продаде, за да откупи тая нива; защото съкровището е скритото учение и скритата помощ отгоре. 128. Затова и в деня на небесния брак, ти трябва да се явиш с брачна дреха, с чист дух и с прозрение на устрем: инак ще те хвърлят във "външната тъмнина". 129. Стари дрехи не се подплатяват с нови късове, защото може да скъсат дрехата: при работа в едни условия е необходимо съобразяване с тия условия, за да не се провали твоята дейност. Пази се, бди, защото нечистият е около тебе всеки миг - и ти ще бъдеш измамен; когато спиш плевели ще посее в нивата на твоето сърце, а и в нивата на твоето деяние - също. 130. Онези, които работят от единадесетия час, ще вземат също толкова, колкото и онези от първия; не мисли за печалбата и не роптай, той равно награждава; когато и да се върне блудния син, изходил грехове и позор, той ще бъде пръв на пира в бащиния дом. 131. Не е възможно да се скицират, даже и накратко, главните мисли на Теодор Преславец. Те са и без това сбити.

На седмия месец Богомил се върна, а Михаил Унгарец остана там, зает с уреждане на унгарските църкви. Дейността на Михаил надминава рамките на това сбито изложение. Неговите похвати на работа, влияние и въздействие са многобройни. Делата и заслугите му надхвърлят границите на всеки животопис, а книгите му могат само да се изброят. Той е писал много. В Малта се пазят по няколко екземпляра от неговите книги, подвързани с желязо и кожа. За своите двама презвитери у Липиска той написва 225 листа, съставящи Книга на Означенията , дето излага развитието на древната глифика, като дири паралел между богомилските ключове на Таро и старите свещени начертания на Червената Земя. Тази книга е несравнима по великолепие и синтез и по дълбоко разучаване на символистичния език. Най-напред там се излагат 22-та аркана на атлантското Таро в египетската му редакция; после - атлантското Таро, днес известно под името "Мексикански ключове"; след това - кабалистичното Таро на есеите, а най-после - богомилското. Тук аз ще изброя, само по названия, тези ключове, както ги даде Михаил Унгарец. YYYYYYYYYY ЕГИПЕТСКО ТАРО 1. РОБЪТ - прав човек, едната ръка нагоре, другата - надолу, ходящо положение, с престилка до коленете; 2. АСКЕТЪТ - ходящ профил, двете ръце вдигнати молитвено, с тъкана дреха, очертаваща формите; 3. Милостивецът - обърнат профил, ходящ, с престилка, раздаващ плодовете на тайното учение; 4. СМИРЕНИЯТ - отпуснати ръце; 5. ПРОПОВЕДНИКЪТ - профил, вдигнати от двете страни ръце, с тъкана дреха; 6. ОТСТЪПНИКЪТ - ръце, вдигнати зад тялото, с шапчица; 7. ДВОРЯНИНЪТ - ръцете като в първи ключ, краката, обути в обуща, тъкани над коленете; 8. ПРОБОДЕНИЯТ - анфас, човек с отпуснати ръце, разделени крака, цял издупчен, с отпуснат фалос; 9. ИГРАЧЪТ - ръце подгънати под прав ъгъл, едната - вдигната, другата - напред изпъната; краката - единия изправен, другия - изпънат напред; 10. ПИСАЧЪТ - широко тяло, ръце подгънати назад, с шапчица; 11. МЪЖЪТ - изправен, с шапчица, с една отпусната и с една напред подгъната ръка, с оплодяващ фалос 12. БЛИЗНАЦИТЕ - два профила един срещу друт, с по една отпусната ръка, с престилки; 13. УКРОТИТЕЛЯТ - човек, стъпил на два жирафа, уловил ги за шиите; 14. ХОДЯЩИЯТ ИЗ ПЪТЯ - профил, с шапчица, държи в двете си прегънати напред ръце води, вълновидно счупени линии; 15. ЖРЕЦИТЕ - два профила, както у 12-ти ключ; държат два кръстосани светилника; 16. МОРЯКЪТ - ходящ, носи на рамо, върху тояга, сплитък от змия; 17. ПАЛАЧЪТ - в хоризонталната си ръка държи ваза с кръв, а в другата - двоен бич; 18. ХИЕРОФАНТЪТ - с двойна двурога, четиривърха корона, в едната ръка - змиевиден тирс, а в другата - Тау; 19. ГРОБАРЯТ - ръцете във фас крепят над главата свещената лодка; 20. УВЕНЧАНИЯТ - стъпил върху преплетените опашки на две змии, държи с ръце шиите им; 21. ПЕВЕЦЪТ - със шапчица, свири на шестструнна арфа; 22. ПРОСИТЕЛЯТ - на едно коляно, другото подгънато, в едната ръка държи свещения крижал, а в другата - полулък за убиване на жертвите. МЕКСИКАНСКО ТАРО 1. ЮЖНИЯТ КРЪСТ - съзвездието, четири моми и три корони с двоен звезден пояс; 2. КЕТЦАЛ - птица със звездна опашка, разперени криле, носи в уста хляб, а в краката си държи дете; 3. АГХУЕГХУЕТЛ - дървото на живота с небесния мъж и небесната жена, с изумрудено-перест змей под ствола; 4. ВИТУЛИПОТХЛИ - с меч, мълния и чук в ръка; 5. ОПИЯНЕНИЯТ - (Кетцалкоатл) седи в съзерцание под една ахана; 6. ЦИКГХУАКОАТЛ - богиня - змей, крилата, обсипана с остри шипове; 7. ТЕЦКАТЛИПОКА - бог с голяма глава, втренчен поглед, държи топуз и отсечена, скалпирана глава; 8. ЗМЕЯТ - Кетцалкоатл - кръстовиден, разперен змей; 9. УСУМАСИНТА - вечната река с черна и бяла вода; 10. ТЛАПАЛАН - Червена земя, четиривърха пирамида; 11. КОЛИБРИ - на клонче, с вълни вода под него; 12. ВЕЛИКО ДЕЛО - орел върху кактус разкъсва змия; 13. КОАТЛИКУЕ - жената със змийска дреха; 14. ТОНАКАТЕКУТЛИ - властник на битието с меч, килим и скиптър; 15. ТЦИЕНТЕТЛ - бог на началото със жица, чук и арбахан; 16. КСОЧИКВЕСТЦАЛ - изумрудената розовидна дева, с було и открит ктеис; 17. ПРОКАЖЕНИЯТ - върху пламтящ костер, отгоре - слънце; 18. ДЪРВОТО НА КОНТЕСУМА - Царят гол седи под дървото и вие венец; 19. ВЕНЕЦЪТ - гирлянда от акрас с бодили, носена от три моми с червено, жълто и черно лице; 20. СТЪБЛОТО - Хокота - разперена широко, с надписан камък под нея; 21. ПРИШЕЛЕЦЪТ - Вотан с корона от червени пера и пламъкови езици; 22. КРАЯТ - море, по вълните трима души плуват - виждат се само три глави - старец, младеж и момиче. ЕСЕНИЯНСКО ТАРО 1. ЕДИНИЯТ - човек с една ръка нагоре, другата - надолу, отляво теле, отдясно - слон; 2. УСТАТА - къща, на мястото на вратата - човешка уста; 3. ВЗЕМАЩАТА РЪКА - ръка взема свитък от гърба на камила; 4. ГЪРДИТЕ - женски гърди над една затворена врата, с два стълба; 5. ДИШАНЕТО - двоен клон с цвят, зад него - хралупа, от която излизат изпарения; 6. ОКО И УХО - око и ухо съединени, чрез остър гвоздей, който ги пробива; 7. СТРЕЛА - меч, кожен щит и стрела; 8. НИВА - разорана нива и в нея четиристенна сграда с пламъци, излизащи от нея; 9. ПОДСЛОН - стреха на шатър и под нея свита змия с разтворена уста; 10. ПОКАЗАЛЕЦ - разтворена ръка с изправен показалец и петно от кръв във вид на жаба; 11. СТИСНАТА РЪКА - юмрук с две ленти, образуващи плетка; 12. РАЗПЕРЕНА РЪКА; 13. ЖЕНСКА УТРОБА - отразена върху застояла вода; 14. ПЛОДЪТ - плад със седем зърна и върху вейката свита двуглава змия; 15. ЗМИЯ - увита върху подпорката на кладенец ; един мъртъв труп до кладенеца; 16. ВЪЖЕ - плитка, една риба виси с разтворена уста; 17. ЕЗИК - отворена уста с език, за който е закачена въдица; 18. ПОКРИВ - на колиба, на него кукумявка, 6 яйца и сухи листа; 19. БРАДВА - разсича бисерна огърлица; 20. ГЛАВА - на човек с корона, кръст на челото и огърлица; 21. КОЛЧАН - без стрели, с увита змия; 22. БЕДРА - на човек, препасани от пояс със седем реда, меч и тул. БОГОМИЛСКО ТАРО 1. МЕЧ - впит в затворена книга, запечатана със седем печата; 2. ЧАША - с вино, до нея хляб, две празни амфори, свитък и женска отрязана ръка; 3. МЪЛНИЯ - събаря една кула, на нея човек с три рога, държащ 2 скрижали; 4. ВЕЗНИ - четиристранен храм, с везни на купола, ограден с ров, лоза край вратите; 5. РЪКА - разгъната, с пет рани на дланта, раните - змии, на пръстите - пръстени; 6. ПЕЧАТ - лилия, бяла драперия и двама младоженци с венци; 7. ТАЙНА - затворена врата, кипариси, змей пази вратата, двама отиват към нея с ключове в ръка; 8. МОМА - с венец от слънчогледи, държи пентакъл и две разтворени книги; 9. САТАНАИЛ - с три зърна в ръка, с чаша и мълния из нея; 10. РОВ - в него - вода, змии, риби и пет човешки глави; 11. БЛИЗНАЦИ - единият държи триъгълник, другият - квадрат; 12. СЪВЕТ - трима забулени старци и пещера със сталактити отгоре и отдолу; 13. СМЪРТ - хубава жена с коса и вдигната туника държи в другата си ръка паметен стълб; 14. СЪКРОВИЩЕ - в атакор се сгрява лекарство от метали; 15. ПОБЕДА - две риби и един кръст; 16. СЛЕДИ - Млечният път, звездите и стъпки по небето; 17. ДОМ - затворена къща гори, ангели сипят цветя; 18. ИЗМАМЕНАТА - жена стои с разкъсани дрехи, държи счупена стомна; 19. ПЕТЕЛЪТ - със седем златни яйца; 20. ДИМ - от три комина, над тях бухали; 21. ПРАЗНИК - езеро с лилии; 22. МОЛИТВА - три пламъка с три змея и три бича.

оплодена от Христа - и как, чрез Трима Ангели Божии, бива изнесена на земята, за да се обръчат с нея Синовете на Наследието. Останалите две Увещателни слова - "Увещателно слово към царете" и "Увещателно слово към свещениците" са особено важни. Обърнати към онези, които са разделили Едната и Неразделната Божия Държава - Царството Божие - те говорят за "истинските тайни на царство и свещеничество отвеки"; като обглежда изначало още двете институции - царската и жреческата, като двойна схема на онова, което в подробности трябва да изпълни и осъществи Посветеният - "Увенчаният", както го нарича той. Никита Странник дава пътищата на жреческия и царски закон. Царят е уредник, а жрецът - наставник; първото налага правда, а второто - милост. Жрецът и Царят са двата мистични полюса, дето се уравновесява бурята на държавния живот. Ето защо, цар и жрец трябва да бъдат винаги един и същ човек. 88. Пълни със значение са двете "Посветителни слова" на същия апостол, две от 17-те изгубени или изгорени. И двете са произнесени на остров Крета, в годишния празник на Слънцето (нашата Коледа), когато Никита посвещава трима избрани, минаващи в степен съвършени, приемащи посвещението на Милостта Божия. Двете слова са от грамадно значение: там пръв и последен път богомилски апостол говори за Мистериите на античния култ на Пелеагите, дошъл от север – от "Царствената Майка на Запада", според китайския мистик. Словата са строги, резки, студени; те се обръщат към ония, чиято минала вяра иде да обнови апостолът, като запазва древното очарование на един забравен култ, но добавя новите строги форми на едно оригинално разбиране. 89. Тези слова са названи "Две посветителни слова за Крета". Те съдържат истински съкровища. В кратка форма там минават стройните образи на чисто античната мисъл : мит, мистика и кабала. 90. На Крета лежат затворени двама ученика, минаващи изпитанията. Лабиринтът е голема волута, преплетена със седем малки волути. Минотавърът лежи свит в последния кръг. Дедал и Икар, затворени и измъчвани, трябва да слязат през всички седем волути (зали на тайната), додето стигнат устата на Минотавъра. 91. Там, като Едип пред Сфинкса, те трябва да разрешат три загадки и да извършат четири подвига. И после могат да минат през съкровищницата на Минотавъра, за да получат деня на своята истинска свобода отвъд лабиринта - на другия пробод на земята. 92. В лабиринта - Великия Храм на Посвещението - живее онази, която е истинската душа на Минотавъра - Мнемозина, мировата памет. Нея трябва да питат неофитите , за да получат тайните плочи. Но те не могат я намери никъде. Суетни са техните дирения. Мнемозина е мъртва, казват залите; Мнемозина е изчезнала, казват водните басейни. И от зала на зала, търсейки я, те се изгубват. На третия месец, в една тъмна пещера пред тях се появяват деветте дъщери на Мнемозина, внучките на Уранос, Небето: деветте дъги на посветителната буря. 94. · Клио, държаща книга, перо, лъч и нож;· Терсипхора - жица, сандали, везни, арфа;· Талия - усмихната маска, вино, амфора и котурни;· Ерато - звънче, шипков клон, драперия и пръстен;· Мелпомена - лира, навъсена маска, тирс и кедров стригил;· Урания - пясъчен часовник, пергел, екер и отвес;· Калиопа - изваяние, медна плоча, лаври и стилона;· Евтерпа - флейта, вретено, гривна и котва;· Полемина - резец, чукче, папирус, перо от кукумявка;· наредени в три кръга, те водят шествие от мисти и епопти към подземните водоеми на Мнемозина, откъдето на среброковани лодки ще заминат в Делфийските подводни храмове. 95. Шествието е разказано с конкретни подробности и картината е подчертано езотерична; Мнемозина може да се види само там - в Делфи. И ето - двамата неофити влизат в шествието. При минаването на четвъртата волута те биват спрени от черно шествие, водено от трите отмъстителки - горгони: Медуза - с отровен диск (медно зеленясало огледало), кървава драперия и трънен венец; Евриала - със скорпиони, девствен пояс, нагръдник от крокодилски люспи и фалос от чернозем; Стено - със стършели, горчив мед, златна игленица и железен тул с отровни стрели. Те спират неофитите, ослепяват Дедал и му поръчват да изплете от змии егидата на Палас - Атина, а на Икар заповядват да им донесе златното яйце на Хелиос, което се пази в чертозите на Слънцето. 96. Мъчни са стъпките на подвига. Дедал бива четири пъти ужилван, той пада немощен, покрит със сини струпеи - змийски гнезда; Икар, полетял смело нагоре, пада в страшна пропаст, защото восъчните му криле са разтопени от лъчите на Оногова, когото той сам дири. 97. И ето, сбрани в една тъмна бездна, те плачат: Дедал за своите разбити от фуриите капони, в които беше въплътил първите творчески форми, а Икар - за слънчевите птици - деви, които биха изплашили и прогонили грозните фурии. 98. Но, на шестия ден се явяват трите грации : Аглая, със златен огледален диск, гребен от слонова кост, драперия за танц и черна маска; Талейя - с вино за опиване на мъжете, коприна за завиване бедра на неплодна, подвеска от лен и ктеиз от жълта глина; Ефросина - с було от паяжини, къдрици от свила, пояс за зряла жена във формата на Т -Тау и ваза за менструална кръв. Идват трите очарователки на небесния свят, трите посланички на Венера - и разкриват на стареца и на детето тайните на девствената Палас - Атина и на Хелиосовите чертози. Дедал получава шепа прах, а Икар - огнен кон. Старецът си натрива ръцете с праха, змиите падат като мъртви - и егидата е сплетена. Икар обуздава коня, възсяда го и стига до златните чертози. Яйцето се пази от трите центавъра на Хелиос, но момчето им разказва чудесата на минотавъра, а конят взема през това време в уста пламтящото яйце и слизат на земята. 99. Когато предават на горгоните исканото, пътят се освобождава и те стигат до водоемите на Мнемозина. Но шествието ги е оставило, те не знаят пътя и нямат среброкованата лодка на Ангеране. Те трябва в трепетно мълчание да молят три деня Ангеране. Явяват се трите и слугини - фуриите: Алекто носи огърлие от татулови зърна, тигрови зъби и кости на гущер; Мегера - черна книга, кадилница със сива амора и черно покривало; Тизофена - питие за неплодство, клещи и кожа от прилеп. Те задават на двамата по един въпрос.На Дедал: кое е най-хубаво, а на Икар: кое е най-мъчно? И двамата отговарят едновременно: Мълчанието. При тоя отговор фуриите онемяват, чертозите на Ангеране са разкрити, те намират лодката, минават коридорите с тъмна, гъста вода и стигат Делфи.Тук спира езотерическата линия на словата и почва наставителната. 100. Никита Странник говори дълго и за тайната на мълчанието, като първа и най-важна посветителна добродетел. А после завършва с края на езотерическата линия. Дедал и Икар виждат Мнемозина, получават плочите на тайните, връщат се в лабиринта на Крета и отиват до устата на Минотавъра. Но там виждат, че Минотавърът е просто изваяние, а не жив змей - и свободно минават през царството на страха, за да получат седемте печата на освобождението и "да видят отново звездите". YYYYYYYYYY 101. Тези слова еднички са запазени. Лесно е да си представим какви богатства са се криели във всичките посветителни слова на апостола, когато те са били на брой седемнадесет. 102. Симеон Антипа ги изброява в своята История. По неговите думи ние можем да си съставим представа за изчезналите 15 Посветителни Слова: Две Посветителни Слова на Малта, дето се разкриват езотеричните тайни на Червенокосите; Три Посветителни Слова на Лемнос, дето се говори за първото творчество и за реда, в който са се явили върху архетипното небе първите богове на античното постигане; Две Посветителни Слова за бащата, произнесени във Византия, дето се ясно дават старокабалистичните предания, една малка част от които е достигнала до Елевзис и Делфи; тези две слова са били много дълги, обстойни и пълни; Четири Посветителни Слова на Египет, в които се излага езотеризма на погребния египетски ритуал; Четири Посветителни Слова на Мемфис, дето се раздиплят магичните церемонии на примитивната херметична догма. Всички слова са бележити еднакво, но съдбата не ни е присъдила да ги имаме; ние не сме заслужили даже онова, което ни е оставено. Тези "слова" са характерни и бележити, защото по тях виждаме начина на писане, свойствен на Никита Странник. Те издават у него строг дар на ритор, тънко обяснение и са пълни с притчи, взети от обикновения живот. 103. Наред с тия достойнства, неговите слова говорят за една широка култура: той познава всемирната мистика, философите на древността, църковните писатели, творенията на Изтока. Той говори с еднаква твърдост по мъдростта, както и по изкуството. 104. Неговата притча за ваятеля, който създава деветте музи и ги разрушава, когато чува проповедта на Спасителя, защото вижда суетата на своя резец, е класическа по сила на аналогията и по дълбочина на постигането. YYYYYYYYYY 105. Между първите апостоли на богомилството ясно се отделя една млада мома по име Макрина, която на 16 години прие кръщение. Нейното име е записано в рода на ония, чиято ревност в делото има малко последователи. Тя е известна под името Михаил Унгарец и е умряла девственица. 106. През 928 г. още Боян я изпрати в Унгария с Богомил. Там те обиколиха много градове и оставиха църкви в Липиска, Марсилия и Париж.

64. Към средата на тези доисторически епохи виждаме отново Алтотас - онзи, чието име преданието е запазило, като име на първия маг, родоначалник на магичната догма и ритуал. 65. Кабалистичното предание го нарича Енох - "Божествен Гигант". В Битие четем следните стихове, които са мит, но носят и черти на история: "И позна Каин жена си и тя зачна и роди Еноха. И градеше Каин град и нарече името на града на името на сина си Енох."(4 -17) Името Енох е име и на един от синовете - потомци "седмият от Адама". Един кабалист, като говори за Еноха, казва, че споменаваният в Битие 4-17, е първият Енох, а седмият от Адама е седми Енох. 66. Завършването на един род от едноименници означава винаги завършек на едно езотерично предание, на една догма. И тъй, не важи кого от седмината подразбира западното предание, като въплъщение на Алтотас - първият и седмият са едно лице. За "седмият от Адама" Битие пише: " И живя Енох 65 години и роди Матусаила, а угоден бе Енох Богу и 300 години след като роди Матусаила, роди синове и дъщери - и станаха всичките дни Енохови 365 години. И угоди Енох Богу и не можеше никой да го намери, защото Бог го взе."(5-21-24) 67. Юдиното послание цитира едно Енохово пророчество, което липсва в книгата на Енох, както е спазено сега: "Ето иде Господарят с хиляди избраници да направи съд над всички и да изключи между хората всички нечестиви - за делата на тяхното нечестие и за всички лоши думи, които говореха против него..." (Юд.14-15). 68. Когато Апостолът на Разсеяните пише за вярата, като спасяващо начало, той започва с Енох, библейския титан на тая добродетел: " С вяра Енох бе преселен да не види смърт". (Евр,II,5) 69. В Малта се пази още оригиналът на бележитата "Книга на Еноха", която съществува препечатвана много пъти с грешки и празноти. 70. В своята Пневматология(III-29) Мирвил цитира Selepus Geraldinus, където се говори: "Като уреди церемониите и обредите на първобитния култ, Енох отиде на Запад, дето основа 140 града, а после се върна в Египет, за да стане там Цар." Оригиналните два ръкописа на Selepus Geraldinus говорят за тия 140 града, градовете, дето Енох е издигнал жертвеници на Светата Петолъчна Звезда, като градове на примитивно посвещение. 71. За същият Енох се отнасят думите на Абдул Феда, цитирани от Фишер в Historia Anteislamitica, че той е открил езика на звездите - lingua sabeitica . Коранът го назова Едрис и го почита като един от великите мъдреци. YYYYYYYYYY 72. Приближавайки се през вековете насам, ние срещаме Мелхиседек и Абрахам - Вотан и Алтотас. Когато Абрахам се връща от "Победата на враговете", Мелхиседек го среща и му дава хляб и вино. Мелхиседек, царят на мира, хиерофант, без баща и майка, въвежда патриарха на Обещанието в Храма на Тайната. Защото Абрахам е победил седемте врага: Крокодила, Аспида, Базилиска, Кротала, Очиларката, Пепелянката и Хвърковатия Гущер. Среща го и му разкрива тайните на Жречеството и Царството. 73. В Египет виждаме Рамзес II, жреца Кунтис и прорицателката Занетомиас - Вотан, Алтотас и Иисус. Виждаме после Вотан - Моисей, а Алтотас - Хирам. 74. Но за тези лица даже историята дава много. Най-после, в реда на историчните епохи, съзираме същите трима: Елкезай, Алтотас и Иисус от Назарет. В тази последна връзка ще намерите казано доста у Иисус и Преданието на Запада. 75. Съвременници на същата епоха виждаме Филон Александрийски (Боян) и Йоан Богослов (Богомил). Филон, творецът на онази величествена система на Логоса, учи Йоана, ученика на Иисус, и му разкрива, като на свой по-млад брат, тайните на кабалистичната догма, която даде съдържание на Апокалипсиса. 76. Към залеза на примитивната църква те отново излизат - Климент Александрийски (Боян) и Ориген Адамантът (Богомил), за да изразят на избраните свещената Тайнопис, която се нарича Мистерии на Царството. 77. В Малта се пазят творенията на Филон, Йоан Богослов, Климент и Ориген. 78. Ред е сега да се спомене и друг един от четиримата, когото ще срещнем в развитието на събитията, които са тема на тая книга. Онзи, който късно се яви в нашата история като цар Самуил, в рода на мировите събития носи много имена: Орфей, Луксорий, Гавриил Лесновски, Исус Навин, Лао-Тзъ, Йоан Кръстител, Марк Подвижник. 79. За пълнотата на тия знания, трябва да споменем оногова, когото западните наричат Княза. Историята знае имената му. Даже източните знаят, че тези имена принадлежат на един и същ човек. Франциск Бейкън, монах Монтереджио, Амадис Галски, граф дьо Сент - Жермен, Розенкройц, Янош Хумиади. Когато друг път дойде реч за делата на Четиримата, ще бъдат назовани и други от техните въплъщения, ако е необходимо. Върху тези факти аз не спирам вниманието никому, защото не важат дрехите, с които човек се явява на света да работи, не важат титлите, имената и положенията, а само онова, което е принесъл той като реализация на една точка от мировия план. Затова се и не спирам върху личностите, които работят в тези събития, освен толкова, колкото е ноебходимо, за да знаем точно кои са били те. YYYYYYYYYY 80. Истинската дата на основаване на Богомилското общество трябва да се търси през 928 г. , когато патриарх Стефан отстъпи на Боян манастир "Св. Параскева". 81. Този манастир не съществува вече. Може би, след време ще бъде разровено мястото на северо-запад от сегашния град Преслав, дето се крият подземните коридори на манастира. И днес се знае, от малцина, една пещера далеч от Преслав, дето лежи входът в коридорите. 82. Три подземни коридора,пресичани от потоци и урви, разкриват неравната повърхнина на един път. След 2-3 часа уморителен бавен ход се стига до някогашния храм. Храмът има за основа квадрат. Трите страни на квадрата - северната, южната и западната - държат малки квадратни продължения, а източната има триъгълен олтар. И тъй, цялата основа дава кръст. Сградата е малка - основния квадрат има страна от 5 метра; височината на олтарния триъгълник е 2 метра, а страната на долепените квадратни продължения по три и половина метра. Под олтара има малка зала за вътрешни събрания, квадратна страна 2 метра. Там се влиза през стълба, чиято врата е в лявата стена на олтара. 83. Там за първи път, една нощ на 12 април същата година, Боян среща презвитер Йеремия - Богомил, когото извиква чрез патриарх Стефан и му съобщава, че двама сириици на другата вечер ще пристигнат там. На 13 април двамата Непознати се явяват в подземната зала на манастира. Там намират Боян, Йеремия, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василии Византиец и Гаврил Лесновски (името на седмия не е споменато). Двамата Непознати приемат клетвата на седмината, дават на Боян онези 22 таблици, които езотеризмът нарича Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие. Те слагат върху олтара на подземната зала едно старо изваяние на Петолъчна Звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знакове на дванадесетте часа, което изваяние обладава голяма магична сила. Сега то се пази в Малта, В Ристилището на Меча. После сирийците благославят присъстващите и си отиват. Това е тяхното последно дохождане в България. От тогава до днес те не са минавали през страната. 84. Така, постепенно, почват онези дни, които принадлежат на Богомилството и на богомилите. Тежки дни, защото през тия именно дни е било носено бремето на робството за другите. Но Един е казал някога : "Вземете Моето иго на себе си, защото моето бреме е леко и приятно е игото ми!" И те го взеха. 85. На 11 февруари 929 г. Боян изпрати на проповед първите апостоли на Богомилството. Патриарх Стефан бе изпратен във Венеция, дето събра ученици, издигна ги и стана епископ на Богомилската църква във Венеция. Той обиколи за три месеца Рим, Дубровник, Флоренция и Малта, дето основа църкви и остави свои ученици да ги ръководят под негови грижи и опека. Както вече казах, той умря на 22 юли 929г. Затова на 11 юли празнуваме паметта на патриарх Стефан Венецианец. 86. Във Византия бе установен за епископ Никита Странник, придворен магистър, книгохранител на Константин VII Багренородни, а после и на Роман Лакапин. Той успя да привлече скоро ученици между болярите, войниците и благородните. Във Византия негови ученици бяха повече от 300 души, а той пътуваше из цял Изток, по островите на Архипелага и по всички селения на Империята. Остави някъде ученици, а някъде цели църкви, които умело водеше. Той не остави книги, но някои от увещателните му слова са записани от Симеон Антипа и се пазят в Малта. YYYYYYYYYY 87. От увещателните му слова, на брой 109 се пазят само четири. Първото: "Увещателно слово към народите" се обръща към всички народи да ги призове към покаяние. "Лъвът Божи" е излязъл от леговището на Небесната мъдрост и дири плячка. Блазе на ония, които той си избере за храна. Някога народите слушаха онези, които се наричат Ангели народни, сега е забравен техния глас. После Никита говори за народната съвест и народната опитност; народното единство е тяло, когато слуша Духа, който го оживява Ангел Народен, иначе е мъртъв труп. Второто: "Увещателно слово към островитяните" - се отнася до онези, които някога са били посвещавани в мистериите на Цибела и на Тъмната Майка; векове са минали и мистериите отново им разтварят своите врати. Ако Хермес някога им е давал пред входа на адитума лавров жезъл, сега Иисус ще им даде кръст. Защото Тайната има много имена. В тоя век, когато Никита ги привиква към старите пътеки на търсене, тази тайна се нарича Милост Божия - Бога Милости. И той нашироко уяснява значението на тия две думи: какво е Милостта Божия, как Тя се ражда от Утробата на Девственото Начало

41. Спиакок и Смукане са двамата Непознати Вотан и Алтотас. Навред те навлизат едновременно, като братя или като съпрузи. 42. А после Вотан се явява като Великия Повелител на Източния Север; неговото име, по данни от Попол Вух, е Топилтцин Акситл Кетцалкхуатъл - Изумрудено Перест Змей, бог на четирите Ветрове. Това име е митическо, има връзка с първите слънчеви митове на Юкатан и Мексико, но се прилага към Вотан, както и в древно-гностическите книги Слънцето се нарича Исус. 43. И тъй: "На Изток реши да тръгне племето Каичи, на Изток показваха с пръст техните бащи, говорейки за странстване и не забравиха те тогава уговореното на своите бащи..."Защото от Вотановото царство, на Северния Изток, са дошли техните бащи. И казаха те, тръгвайки: "да идем на Изток, откъдето са дошли някога бащите ни"- тъй казваха те, тръгвайки на далечен път; те бяха трима синове наследници: Кокаиб е името на първия, което значи "Над двама стоящ", син на Балам Квитцен - вожд на Кавеките; Коакутен е името на втория, "Хубавият цветец", син на Балам Агхаба, вожд на Ногхаибите; Коагхау е името на третия, което значи "Де е Царят", син на Могхукута, вожд на Агхау - Квичите. 44. И тъй, ето имената на онези, които минаха оттатък Морето - трима бяха тръгнали на път... И когато застанаха пред Властелина, чието име беше Накксит, Самоцветен Камък, пред Великия Властелин, пред единствения Съдия, чиято власт нямаше синур, ето, дава им той в дар знамение на Царственост и всичко, което я въплъщава: ето отде е знакът на достойнство на Владетеля на Килима и достойнството на Втория Владетел на Килима, - ето отде е знамението на всичкото величие и власт на Владетеля на Килима и на Втория Владетел на Килима - и даде им накрая Накксит, Самоцветният замък, всички отличия на царственост; а неговото име беше още Топилтцан Аккситл Квестцалькиглуатл - той, който кърмеше и бдеше над Царството на Северния Изток." 45. Ясно е от цитираното за какво отиват тримата древни владетели при праотеца на царете. Той им дава царско достойнство, дава им онова "знамение на царственост", което е "разбуждането на Великия Змей" у човека и има за свой външен израз магичния жезъл и короната. 46. На езика на древните етруски царят се нарича Rex Pontifex Maximus, което слива три понятия - Цар, Жрец и Първенство. 47. Това бе Посветеният, който в средните векове получаваше от Хиерофанта своите външни атрибути - жезъл и корона, у тамплиерите - меч и държава, у розенкройцерите - кръст и амфора, у орфеиците - тирс и маслинена вейка, у офитите - зъб от пепелянка и люспа от крокодил, у елевсинците - лавър и фигова семка, у богомилите - жезъл и перо от паун, у първите масони - екер и кръгъл пентакъл, у Йоанистите - стрела и чаша, у египетските секти - стилон и пергамент, у първите кабалисти - перо от злато и кръгла плочка, у китайците - памучна книга и тривърха игла, у бранниците - свастика и чаша със сома, у гностиците на Маркиона - Клин и светилник с елей, у есеите - житно зърно и кърчаг с вино, у първите талмудисти - каменен скрижал и жезъл от кедър, у зароастрианците - плат на раменете и ваза с горещо масло, у старите християни - стихар и орар. 48. Явно е още, защо двамата Хиерофанти на Юкатана, посветени от царя на Северния Изток се наричат Властелини на Килима: те носят като свой таен знак - един килим, дето са изшити с условните бои на символичен език всичките букви - 61 - на древната хиероглифика. А те са букви - пентакли, ключове на първия закон, мистични знаци на Таро, които претендират да изясняват всички тайни на небето и земята. 49. И после: " А ето названията на ония отличия, които следват по своя ред, отличия на царственост: Тъкан, Трон, Седем флейти, гърмящ Чам-Чам, разноцветен прах за натриване на тялото, благовония, миризливи кадения, властителен Тигър, загадъчна Лисица, Елен, Раковини, Цветец, борова Шишарка, Тамтам за пригласяне при свещени песни, пеещи тръби, Знаме с пера на чайка и колибри; всичко това те пренесоха на връщане през Морето, а Тулан взе и сръчността да живописва, в която бе умел, за да запечата случилите се събития." 50. Дълбокият вътрешен смисъл на тия атрибути ясно ни говори за характера на древно-юкатанското посвещение. Тези знакове са ясни, мисля. Ето ги за ония, които не разбират: 61 ключове на Таро, самовластие, разбиране законите на седемте архетипни сфери, обладание равновесие на мистичната Змия (далекия мистичен проводник на Елифас Леви), тайни за минаване във висшите области на първите форми и четене идеите на тяхното собствено поле, власт над Четирите стихии, познание на вътрешната природа на човека, подчинение под себе си на Деветте Монархии във Вселената, разчитане на Клинопистта на Съдбините, мистичен устрем, постигане Всемъдрост (добиване злато и бисер - мистично разбрани), схващане вътрешната схема на Битието и вътрешния ред на Съществуването, власт над скритата змиевидна сила у човека, долавянето на Божественото Влияние, способност за апостолство и проповед, магична догма и магичен ритуал - с една дума - постоянните способности на Миналия през Вратите. YYYYYYYYYY 51. Преданията на Мексико повествуват за Вотана, че дохождал в Мексико и когато си отивал - на брега на Усумасинта - видял грамадно дърво. Той го пронизал със стрела и там се отпечатал кръст. На другия бряг на реката пък издигнал грамаден камък, по който царе и жреци следяли отбелязан вечния ход на звездите. Той оставил на двама царе една книга, съдържаща седемте тайни на Южния Кръст. 52. Тази книга, състояща се от седем големи свитъци папирус , се пази в книгохранилището на Малта. Пазят се там и 80 плочи от жълт сиенит, дето са вдълбани неговите 162 закона, изразени в мистично-символични фигури. 53. Дълги са повествуванията за тоя страшен цар, който е оставил навсякъде, като верни отпечатъци благоговението и треперливата почит. 54. Един фрагмент от юкатанските писания, озаглавен "Начертанията на царицата на Маите", съдържа тия бележити редове: "И после, о, много от после, Великият Стрелец, Великият Древен Справедливец дойде: той вървеше направо към нас, почиташе племето и племето почиташе него, всеки го почиташе; гласно упрекна той жестокия, на дръзкия изкусител той в лицето говореше и великия си лик нам яви... С народ могъщ, славен, бърз, със знамение лазурно, като лазура на океана, като далечния шум на вълните - по път той тръгна... Велик беше Древният Лик, що ни обедини, - и неговото величие е величие на всеки от нас." 55. Писали на прага на захождането, когато това величие било само спомен, тези думи имат една траурна мощ, - те говорят за страшното, непостижимо влияние, легнало върху народа: хиляди години бил помнен Великанът на Севера, хиляди години - почитан с песента и словото на един благодарен род. 56. Странният облик на величие е запазен за тая мощна фигура - за него и неговия брат. 57. Преданията на Мексико и Юкатана, както и тия на скандинавите, ни ясно чертаят тайнствените фигури на трима души - онези, които историята нарича Вотан, Алтотас и Иисус от Назарет. Вотан - Огненият Папагал. Иисус - Вожд на Уксиал; още - Цветето на Звездата. Алтотас - Великата Змия на Океана. Тези трима явно царят в едно наивно очарование, което им е принесла в дар примитивната мисъл. Ето ги: "Сила свещена на Бог, Старец премъдър, изкусен, запечата Съкровеното Слово в начертания. Вожд, глава на род, заедно с Властителя и Повелителката, тримата заедно седяха на трон, те - украсени с пера на главите, защото високородните блестят с украса от пера - той, Главата на Планините, Гребенът на скритите пещери, той - Перестия Бог, чара на тайната, власт скрита в отражението на словото, в очертаване на наредени камъчета, кръгло загладени... Сега подземия пазят скритом нежността и благостта на Великия Старец, на Бога - промислител". 58. Това е строго изказано - така говори за тях тримата един втори фрагмент, пазен у Малта. Тринадесет листа червеникав папирус , наречен "Слова на Майския владетел". Това е строго и верно - еднакво верно, както и това, което ръкописа на Майската царица е запазил. Защото векове подир ония дни двама души - жена и мъж - пишат тия странни начертания, чудни по език и страшни по мисъл, от които лъха студеният дух на глухи, подземни тайнохранилища - лъхът на първите творчески форми. 59. Двамата - Майската Царица и Майският Ваятел - са известните Алтотас и Иисус. Една връзка на кръв и дух минава в историята на Западния път и свързва тези титани. Виждаме същия Иисус - майка на ония, които историята ни е дала като Боян и Богомил. Тя е момата, Майската Мома, чието име е Сквик, бързата кръв, на която е посветена цяла глава от Попол Вух. 60. Праотци на Гхунахпу и Сбаланке бяха Вотан и Алтотас, а тяхната майка е Иисус. Ето що говори същата книга по това: "Чуйте, какво ще разкажем сега за раждането на Гхунахпу и Сбаланке. Ето повестта за раждането им, която ние предаваме. Кога дойде часът, предначертан за това, младата мома на име Сквик, бързата кръв, роди. Старата не беше там, когато се родиха те; мигновено се те появиха, и двамата излязоха от утробата - Хвърляч на Топки и Тигърът - Ягуар, Гхунахпу и Сбаланке. Защото тъй бяха имената им там, на Планината, дето се те появиха." 61. В тази връзка на кръв и дух влизат Четиримата - ония, които сега държат Разклоните на Западния път. 62. И ето ги пак - сега едновременно: Боян е Балам - Квитце, Богомил е Балам - Агхаб, Ракоци е Магхукута, а Самуил е Ика - Балам. 63. Попол Вух говори: " Четирима бяха те, нашите предци, нашите бащи: Балам-Квитце, Балам-Агхаб, Магхукута и Ика-Балам. Тъй бяха имената им : Тигър с кротка усмивка, Тигър на нощта, Тигър (..?..), Тигър на Луната. Те бяха и от тях се разотидоха земните племена, големи и малки." YYYYYYYYYY

16. Даже и след близката смърт на Роман Лакапин, тя често отиваше у Византия под предлог, че вмекчава политическите отношения, за да раздухва подземни вражди, да предава чутото и станалото в Преслав и да получава наставления и нареждания за управлението на България. А най-много да види Боян, когато той е там. 17. През зимата на 927 година Боян, седемнадесет годишен, се върна в Преслав. Това се налагаше от нуждите на управлението. Двама летописци като говорят за реда в тогавашното управление, споменават, че Иван и Боян "били украсени с мантии". Това не ни дава никакво понятие за работата, възложена на двамата братя. Но ние знаем, че мантии носеха в оня век най-близките царски съветници, додето болярите и престолниците (свитата от избрани дворяни) носеха само пръстен и меч. Почетната длъжност бе дадена на Боян по две причини: той бе царски брат и главно - неговата енергия и тънка здрава мъдрост говореха за способности, които не биваше да се игнорират. 18. И почва животът на Боян посред други дворцови интриги, сплетни, хитрости, груби коварства: Византия бе пренесена у Преслав, и хитрата царица не допускаше чиста намеса и желание за правдива управа. 19. Старата любов бликна: Мария следи Боян навред и жадува неговите милувки. Но студен е Боян - и онова, което говорят за мраморната колона, не е легенда. "Върви, не доближавай! Иди си: прегърни тия мрамори - те биха те прегърнали, защото аз съм по-студен от тях." 20. Луитпранд, епископ Кремонски, посланик на Отона II, бе дохождал у Преслав два пъти, и няколко пъти у Византия, силно заинтересуван от личността и делата на Бояна. Той едничък ни е оставил две-три думи за него: "... а Бениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование"-пише той. И знае се, че отпосле 10 години след ония времена на първо, далечно благоговение, кремонският епископ тайно посети Боян във Византия и получи от него магичен жезъл и пръстен. Луитпранд, зрял мъж вече, разнесе из своята родина ученията на вълшебника и разпрати ученици да основават центрове и да преписват първите версии на легендите. Цитираните редове на Кремонския Владика изразяват по-скоро възхищение пред магьосническата мощ на Бояна; те не дават никакви сведения за неговата работа на маг. 21. Но ние и днес можем да обгърнем листата на оная книга, която наричат "Летописи на света" и да го видим затворен нощем в подземни покои, наведен над фолианти и пергаментни свитъци от кожа на крокодил и бенемот, надвиснал над алхимични уреди, настръхнал: да разчита пътя на човека и металите, изправен пред черно, старо изваяние, изобразяващо Тайната загадка, змея, да произнася магични заклинания и да покрива с палец една от буквите на свещения магически алфабет. Каква е работата на този странен младеж, който още на 16-годишната си възраст знаеше ключове на Великото Дело? YYYYYYYYYY 22. Исторически е известно, че през ония времена българските пазари във Византия са били широки и богати. Наред с тържищата на руси и ромеи, зад двора на Исавренина, недалеч от мястото, дето някога една циркова танцьорка е спасила живота на един император, бяха разположени тези тържища. Византия тогава бе средище на три търговски пътя: за Венеция и Запад, за Преслав и Север, за Сирия и Изток. Скъпи платове, византийски изделия от кост, дърво и жици, източни платове, багри, съсъди, оръжия, книги, цветя, дъски, храни - това минаваше през българи и се разнасяше навред. Дълги кервани сновяха, за да разнасят плодовете и придобивките на три култури в епохата, за която говорим като византийско влияние. Българският пазар във Византия обменяше западната студена мощ с красивата мисъл на замечтания изток и даваше път на южните строги построения да сплитат в едно сложно влияние пътеките на двата духа. И тъй, по търговския път, минаваше и онова, което е чуждо на спекула и корист. 23. По тия пазари виждаха Бояна често да се губи и да стои по дълги дни в широките подземия на един склад за коприна и платове, после да излиза от там с двама Непознати, заметнати с покривала.Те го дирят в двореца. Нощем се губят някъде, пак ги виждат във Византия, винаги заедно, винаги мълчаливи и скритом разговарящи. 24. Те спират внимание на Николай Мистик и той се безпокои за чистите планове на ученика си. На два пъти те напускат Византия, отиват с някаква гемия на Изток. 25. Един ден Боян се връща сам, върху ръката му блести пръстен с оникс и изумруд, а на лицето му има черно покривало. 26. Но време е този волен монах да се върне в Преслав и да облече мантията на съветник. Когато Боян отива в Столицата, Непознатите дохождат няколко пъти там. 27. Един ден Боян посещава стареца патриарх Стефана и измолва от него манастира «Света Параскева» за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае малко. Но неговите кратки дни са вече дни на вътрешен ученик, на "приет и заклет". След това Стефан живее само една година и умира на 11 юли 929 г. - на 74 - годишна възраст във Венеция, дето пет месеци е вече епископствал, оставяйки патриаршеския си трон за трудната работа на прост богомилски епископ. Неговите ученици в Дубровник, Рим и Венеция запомниха чистата фигура на побелелия старец. В Малта, в голямото книгохранилище на Храма на Слънцето се пазят до днес 29 листа голям пергамент, под надслов "Слово на чудесата", писани и рисувани от самия него със синя боя, окръжена с орнаментална рамка - лилии и птици. Силно по форма, просто по език и дълбоко по прозиране, това "Слово" може да се сравни само с писанията на първите аскети. Треперливата и несигурна ръка е ясно наложила начертанията на едно постигане, сигурно до безграничност и уверено до несравнимост. YYYYYYYYYY 28. Оттогава обител "Света Параскева" става център на новото Учение и там се групират онези неизвестни хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост. 29. Там виждаме фигурите на първите ученици; там външните дават страшна клетва, за да приемат послушание и робство - "да бъдат като трупове". 30. От там, несмело начало, но ярко по-после, светва огънят, чиито пламъци мерят да пречистят света; огънят, чийто пламък трябва да изгори и самите опожарители. 31. Там дохождат и двамата Непознати сирийци, които само със знаци на ръцете си говорят и чиито лица никой не вижда, а гласовете им никой не помни да е слушал кога и да било. Тези непознати мълчаливци изрекоха онова "телита куми", което трябваше да роди духовната зора на българите. Нечути, скрити, те ходеха при ония чисти ратници, които довериха себе си за векове на тяхната ръка, без да могат я стисна някога. 32. Кои бяха тези неизвестни Двама, чиито имена не са записани, чиито дела никой не може да отрече и чието учение е пускало кълнове навред от Северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? 33. Те важат нам, тези първи Майстори на Светата Тайнопис, защото Западът не познава Велика Мисъл, Ярко Дело и Широк Устрем, които да не съобразяват техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жад за чистота, Двамата Братя на Светото Западно Предание, Мъжът и Жената на онова Огнище, което се нарича на мистичен език СЕВЕРНО СИЯНИЕ и се бележи със знака ИЗУМРУД. YYYYYYYYYY 34. Спрени пред страниците на оная летопис, която не се пише и печати, ние виждаме една грамадна, сияюща фигура. От тъмните руини Чкемал и Паленке до горещите колоси на Мемнона и от ледните дворци на скандинавите до кръстовидния храм на Малта и Либанон - една песен е звучала из тъмните пътеки на всечки векове: Словото за Тайната. 35. Тук и жреците на тъмна древност от камък ковяха стона на Човека, който дири зад лазури Ново небе - небето на Апокалипсиса, лазурните чертози на Откровението - и в островърхи обелиски вдълбиха човешката мъка. 36. Един Титан-Бог е отбелязал със стъпките си огнени звезди по тия пясъци и ледове: Вотан-Пришелецът тук е градил пирамиди и ваял закони. Вотан - синът на Тайната, сам тайна неразгадана, синът на Тайната и на Дракона огън; Вотан - пророкът, Гадателят, могъщият Тектон и хиерофант на тия места преди хиляди векове е учел хората да разчитат Клинопистта на Северното Сияние и да разбират тайните на Южния Кръст. 37. Не е чудно, че именно в преданията и книгите на Юкатан и Мексико трябва да дирим спомените за Вотана: там дойде той, там мина и остави царства, закони, храмове и легенди за Първите Неща. 38. И другаде има запазени слова за него, но там той е даден с примитивния жар на ранната реч, в широки линии - и неговите стъпки набелязани с истински възторг. 39. Той е най-напред Бащата на Гхунихпу и Сбаланке: "Ето, ще изявим ние първо името на родителя на Гхунихпу и Сбаланке, както беше името на Хвърляча на Топки и на Малкия Тигър, Тигърчето-Ягуар - това ще възвестим ние. Но ние ще надиплим върху родословието им покривало тайнствено и с тайна ще покрием ние приказката за раждането на Гхунихпу и Сбаланке; едва половината ще кажем ние, малко само за техния родител. 40. Ето приказка за него: "Всеки от тях се казваше Ахпу, Хвърляч на Топки, Стрелец от Сарбакан (стрела) и техни родители бяха Спиакок и Смукане; първородители бяха Спиакок и Смукане на Хвърляча на Топки и Тигърчето-Ягуар. В тъмна нощ Спиакок и Смукане родиха Гхунгхун-Ахпу и Дукуб-Гхунихпу." Така повествува Попол Вух, книгата на маите, първите жители на Юкатан.

оооо не, започвам от началото защото иначе ще стане голяма каша... ЕПИСКОП СИМЕОН (Николай Райнов) БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ СОФИЯ, 1968 Бога Милости Над сьнь Разрушении От Полярната Звездапрез Южния Кръсткъм Слънцето Тази книга е предназаначена За всички Вътрешни Секретно І ЧАСТ 1. Един век след епохата, наречена златен век на нашата култура, българското съзнание празнуваше истинското време на триумф. Пирът на литературата бе свършен, доспехите на бранните победи - забравени, Симеон бе умрял. Отзвучала бе годината, когато българската буква и родното слово учеха на светлина славянското огнище. 2. И тогава, през хилавата епоха на слабия цар Петър, бе дошло ред до страшното: българската реч трябваша да възвести забравените тайни и магичното очарование на легендата навлизаше в царството на начертанията, общи за цял свят. Родната мисъл трябваше да стане мисъл всеобща. 3. Историята не е запазила имената на ония, които дадоха искрите и издържаха последиците от пожара. Те не се знаят - освен от Ония, които бдят над всеки подвиг и определят границите на всяка национална история. Скъдни данни: две - три дати и няколко съмнителни названия: ето що ни е запазила летописта на човешкото перо, но Летописта на Света пази много повече. 4. И тъй, да отхвърлим неправедната реч на тогавашните скудоумни съдници, ще оставим слабата книга, която повествува с трепетликав глас за неизвестни ней лица и събития: да чуем Ония, които са се движили тогава като духовни воини и които знаят тези неща. 5. Един летописец от 10в. пише подробно за императорската школа у Византия, дето са се възпитавали наследниците на престола. Понеже тъкмо тогава, още от Симеонови дни, между Преслав и Византия имаше връзки на приятелство, ако не на интимност, един от българските наследници, Бенеамин - Боян, беше изпратен там да учи. Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките сплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва Константин VII Багренородни в своята летопис, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да оформят ранните търсения на необикновенния юноша. 6. Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени дантели, книги на строгост и проникновение, бранни потреби, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни дни - това е средата, която дава почва за работа на Оногова, Който трябваше да даде най-добрата българска книга, най- дълбоката теория на вечните искания и най - тънкото дело на човешко осъществяване. Ако знаем характера на изкуството и книжнината от Симеонови дни, ще ни стане ясна строгата категоричност, с която се налагаше византийската черта на всеки български ум: тя му беше близка, защото същият този българин я беше създал четири века по-рано, през периода от IV до VI век; не трябва да ни смущава подобието между византийската миниатюра и орнамент, както ги виждаме тогава, и българските - у оригиналите на богомилските легенди: те бяха български. 7. В тая среда от изкуство, форма и начертание, дето го бе поставил нарочният каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години. В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития и да дадат дан на почет Бояну: Мария, внучка на арменеца Роман Лакапин, която също се учеше там и един от главните възпитатели на императорската школа - Николай Мистик, канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята. Тези две лица - княгиня Мария и Николай Мистик - ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да се заченат и да родят между двата набелязани полюса: тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта. 8. Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител можеше да остави върху тия две лица, защото то е характерно: Мария го обикна, а Николай Мистик се уплаши от него. Една неразбрана връзка тежеше върху тия трима души, не за дълго събрани там. Пословичната хубавица предложи на магьосника своите стръвни милувки и измамните чарове на една змийска снага, които той студено отблъсна, както отхвърли и умело скованата сухо-догматична лъжемъдрост, която му бе предложена от патриарха на тогавашната ученост. YYYYYYYYYY Малко история. Симеон бе умрял на 27 май 927 година. От първия си брак той остави един син, Михаил, когото покалугери. А от сестрата на Георги Сурсубула остави Петър, Иван, Бенеамин - Боян и една дъщеря, на която името, неизвестно на историците, е Зоя. За 20-годишния Петър бе нежелателен престолът, но той го прие като необходимост. 10. Историята знае другиго, който е станал цар не по волята си. Възцарил се, Петър остави за настойник и главен съветник на престола вуйчо си Сурсубула - дипломат, хитрец, но демократичен. 11. Византийският император тогава бе Константин VII Багренородни, човек свързан донякъде с делата, които са предмет на тая книга. Но вместо него управляваше майка му Зоя, която падна и отстъпи настойничеството на Роман Лакапин, хитър арменец. Той заяви на народа, че императорът е още непълнолетен, та е необходима и неговата ръка в управлението. Нарече себе си Хетериарх - втори управител, съуправител, началник на наемната гвардия. За да скрепчи връзката си с престола, ожени своята мургава дъщеря за император Константин. В деня, когато последния се женеше за Елена, през 928 г., той се провъзгласи базилеватор (баща на царя), а длъжността Хетериарх даде на сина си Христофор, бележит само по това, че обуздаваше коне по цирковете. 12. Личността на Константин е важна в много отношения. Мек и любящ човек, тънък художник, поет по усет, отличен миниатюрист и разбран летописец, той не обладаваше ни една черта на властник: нямаше строгост, разпроделителност, не бдеше бдителен, не умееш да тълкува законите и да присъжда. По натиск на тъста си, той го провъзгласи цезар, а тънкият и хитър Николай Мистик го короняса император. На Константин остана да се предаде на наука, книжнина и изкуство – и той не протестира. 13. По това време Петър беше цар, но и неговото царуване не бе завидно: кротък и слабодушен, безволев и лек, той избягваше външния шум и не можеше да гледа кръв. 14. За скрепване на връзката с Византия, Сурсубул го ожени за Мария. До Цариград го придружи Никита, византийски министър, който също има място в предметните събития. Залог за мир бе този брак и Мария бе наречена Ирене (мир). Венчал ги тогавашния преславски патриарх Стефан, който малко преди смъртта си - скрепи с дума и дело почвата, върху която събитията трябваше да се родят. 15. Мария-Ирене, дъщерята на Христофор, донесе в преславския двор източната нега и византийския разкош.

Скъпи приятели, оказа се че от години притежавам една невероятна книга която въобще не съм докосвала защото са мезанимавали други неща ине съм стигала до нея. Книгата е изключителна, но нямам време в момента за по- дълбоко проучване, а тя наистина го изисква...Бих искала малко по малко на части да ви я представя цялата, но ми е трудно защото съм без мишка и пиша от един миниатюрен компютър, за това ще започна както се казва от никое място, а когато намеря време малко по малко ще започна да я пускам от самото начало. Обичам ви!

Благодаря ти Пламъче , аз специално нямам претенции за местоположението и стига хората да се чувстват спокойни да си споделят независимо къде е . Относно 12- те часа се сетих, за нещо което съм писала отдавна като Фют. Може и да е от полза, пък дано малко по малко се сглобят нещата. Най- вече с Божията помощ. Поздрави! "Хубаво е когато знаем значението на часовете, да си правим по една малка молитва за тия моменти, когато имаме мъчнотии и опасности т.е. предварително да си плащаме полиците които имаме за деня. - В 0 ч. – критичен час, човек се свързва с дванадесетте апостоли, с Христа и със силите на дванадесеттезодиакални знака. Тогава той трябва да благодари на Бога за всичко, което му е дал, за да превърне негативните сили в тялото си в позитивни. - В 1ч. и 13ч. човек се свързва с Бога и най-строгия принцип на живота, изразен с единицата. Пред Бога ние трябва да бъдем изправни. Това са часове на Слънцето и тогава умът на човека трябва да бъде светъл като Слънцето- да има само положителни мисли. В такъв случай 13ч. няма да е критичен за нас. -В 2ч. и 14ч. човек се свързва с промените, които постоянно се явяват в живота. Това са часове на Луната – на голямо пречистване и преминаване през болезнени състояния. В 2ч. и 14ч. не трябва да се започва никаква работа и да не се тръгва на път. Трябва да мине поне половин час след точното време- 2ч.30 мин. За да може човек да има резултат от започнатата работа и пътя, по който ще ходи, да е чист. -В 3ч. и 15ч. човек се свързва с всички същества на Бялото Братство които целокупно посещават Земята точно в този час. 3ч. е час на Юпитер, която помага за духовното развитие на човека. В 15ч. се прави най- лесна връзка- общение с Бога. -В 4ч. и 16ч. човек се среща с всичките противоречия на земния живот и несгодите в семейството. Този час е на Земята, която е отклонила своята ос на 23 градуса – толкова градуса е отклонен и умът на човека, затова животът на Земята е изпълнен с постоянни бъркотии. В 16ч. в организма на човека се чувства една умора и тежест и липса на воля и инициатива за работа. -В 5 и 17ч. човек се свързва със Словото Божие и Школата на Учителя. Този час е на планетата Меркурий – обективния материален ум на човека, с който той оправя земните си отношения и работи. -В6ч. и 18ч. са часове, в които се решават въпросите на Любовта тези часове са под влиянието на планетата Венера и нейните положителни сили и методи за правилната проява на Любовта в живота. -В 7ч. и 19ч. човек влиза в контакт с отрицателните сили, които забавят развитието му и го правят крайно критичен, стиснат и ревнив. Тези часове са свързани с планетата Сатурн, носител на човешката правда и изпълнител на кармата в живота. -В 8ч. и 20ч. човек се свързва с Божествената Мъдрост и ако не я разбира, тя го прекарва през най- големите мъчнотии и страдания. Тези часове са свързани с планетата Уран, която воюва за абсолютната свобода на човека и иска той да има отворени очи, за да вижда добре нещата и да не прави никакви грешки. -В 9ч. и 21ч. представляват човешкият порядък, който развитият човек може да се свърже с Божествената Любов, коята въздейства благоприятно на човешката психика. Тези часове са под влиянието на планетата Нептун, която подтиква човека към света на изкуството – към красивото и изящното, музиката, художеството и поезията, или обратно – в негативно отношение силно изразени чувства и страсти. -В 10ч. и 22ч. са свързани със закона на Истината или с отрицателните сили, които разрушават живота. Тези часове са свързани с планетата Плутон, господар на подземния свят и всички катаклизми, които стават в тялото на Земята. -В 11ч. и 23ч. има най- силно влияние но нисшите отрицателни сили, когато човек изпада в тъмнина и безлюбието го обхваща изцяло. Както вече отбелязахме, тогава се вършат най- големите престъпления. Тези часове са свързани с планетата Марс." Изт. Молитвеник/ София 2005г.-Значение на часовете за ставане

Богомилска Астрология – презентация п.п. И нещо интересно за Царя на мрака

IХ КЛЮЧ - САТАНАИЛ На десната страна на Олтара стои изписан Сатанаил. Той държи в Дясната си Ръка Трите Зърна , а в Лявата - Чаша с Мълния, която прелива от нея. Трите Зърна са: Лавър, Фига и Маслина. Те са родили Тристволовото Дърво на Първичните Форми. Трите Зърна са родили в Едема на Посвещението Дървото на Познанието, Дървото на Живота и Дървото на Жертвата. Върху Кръстното Дърво се преплитат и трите дървета : Дървото на Познанието дава отвесния ствол, Дървото на Живота - Водоравния, а Кръстното Дърво - Присъдния надпис и Подстваката. Пълна е с мълния Чашата, прелива Чашата на Сатанаил: пази се от робството на Вавилон, ти, който доброволно напусна Робството на Египет. Ти напусна Тайната, за да приемеш Блудодеянието - Смърт е твоята участ. Бди в Деня на Равнаденствието - да не би в твоето сърце да прелее мълнията му и пламъка да кипне по жилите ти. Божи противник ще бъдеш наречен ти. Пръв си слезнал от Небето на Земята, последен ще напуснеш Земята: ти ще притвориш Вратите на Тайната. ... Ето какво е писано в Тайната книга на Богомилите в раздел наречен Делфин Е. РАЗКРИВАНЕ: Делфин Богомилите - СТАДИЙ НА ПОСЛУШАНИЕТО 14.За да минеш първото голямо стъпало, трябва да се научиш да слушаш Вътрешния си Глас, да намериш Себе си. 15.Вътрешният Глас винаги говори, защото е един за всички. 16.Затова трябва да изчистиш онова, което пречи на внимателния ученик да слуша Вътрешния Глас. 17.Щом премахнеш онова, което пречи, тогава Гласът стига до Вътрешните уши. И Неговите звуци са чаровни. 18.Премахни звуците, които идват отвън, за да чуеш Вътрешното. 19.Премахни влиянията /лъчите/, идващи от телесното и предметното, за да видиш Светлия вид на Безплътното, което има за предмет само Вечната Неръкотворна Светлина. 20.Измамните звуци и лъчи /влияния/ са от Сатан, който е баща на формите и архонт на всичко създадено земно. Те се преграждат с отричане от света и славата му, с отричане един път завинаги от тях. 21.Послушникът трябва да преодолее Сатан и тогава последният ще му се покори и ще му служи. Първата победа над Сатан става, като се победят Стъпките му. Те се наричат на наш език - Желание. 22.Учи се да познаваш широките пътища на човешкото страдание и ти ще разбереш, че страданията се раждат от Желанието. Страдаме, когато желаем и не постигаме желанието. Страдаме, защото не знаем какво желаем. 23.А откажем ли се да желаем, не страдаме вече. 24.Страданието ражда нови желания, а желанията раждат връзки. Връзките отдалечават крайния миг на нашето освобождение. 25.В началото указания не се дават. 26.Търси момента на Вечното и променливите стъпки на Времената. Под игривия ритъм на Нереалното /това, което не /, търси да прозреш Вечното дишане на Реалното /Това, което е/. 27.И се бори с ритъма на първото в себе си, за да достигнеш до дишането на Вечното вън от себе си . Защото трябва да го усетиш най-напред вътре в себе си. То е лесно за отличаване. Питай се винаги: "Това променя ли се?"- Тогава значи, не е вечно. 28.Питай се: "Това разрушава ли се, изчезва ли, ражда ли се от нещо друго?" - Тогава значи, не е реално. 29.Търси да намериш причината му в него самото. И усвои по вътрешен и съзнателен ред тази причина. Преживей я. Но, улавяй Непроменящото се, онова, което ражда в Непроменливото - роденото. И като го изживееш чрез съсредоточено сбиране върху него, ти ще проникнеш в онова, което ражда всичко. 30.Защото Него именно ти ще намираш навсякъде, като семе на Непроменливото и Реално съществуване. 31.И като размишляваш върху елементите на Първородното, ти ще го познаеш в себе си и ще забележиш пълнотата на Единното Всепребиваване. 32.Когато изживяваш в своя частен живот само Реалното и неговите пътища, ти ще разбереш скритата наредба на света. А Вселената ще ти разкрие своите сили, защото органите се явяват, когато функцията е установена вече. Това наричаме ние РАЗКРИВАНЕ НА ОЧИ. 33.При всяко желание, мисъл, усещане, спомен, чужда дума, дело - ти навикна да се питаш: Има ли нещо реално тук? Кое е реално? Защото елементи /макар и далечни/ на реално, има във всичко нереално? 34.И се мъчи да мислиш, чувствуваш и искаш само реалното! Така ти стигаш до начертания Път: мирските грижи и необходимите за външният живот дела ще отстъпят и ти ще живееш в тях само механично, без да влагаш там своя съзнателен опит. 35.Като знаеш, каква пречка са желанията, отвикни да харчиш себе си за тях, защото желанията отвличат най-скъпото от нашите сили. Когато те нападне желание и ти не можеш да го отпъдиш с усилие на мисълта, събери своята воля и мисъл върху Слънчевият Възел и насочи нагоре към главата си силите, излъчващи се от там. 36.Когато стигне силата до Възела, проследи я, със схващане и мислене, я прокарай около главата си, за да се сбере по Витловиден Път на върха на главата ти. 37.И кажи си тогава сбрано и трезво: аз убих това желание и ето силата му, погълната от насочването на моята воля! 38.Тази сила аз ще употребя за помагането на ония, които страдат! 39.В обикновените случаи на живота реалното личи при ясен поглед, който умее да взира отвътре на нещата, формите и отношенията. Опитвай се само с мощно усилие на волята да побеждаваш натрапчивия набег на онова, което не е реално. 40.Тайната на волевото усилие е: да оставиш волята чисто да действува, без примес на мисъл и чувство. Дойде ли желание, което изглежда силно и не се отпъжда с прехвърляне на мисълта върху друг предмет, отведнъж спри всяка мисъл и чувство и остави волята в нейната самостойната сила да го отпъди. С усилие го изгони. Волята ще победи. Знай това! 41.А ако те прихване случай труден, когато не можеш конкретно да видиш длъжния път, попитай се: Що би сторил Христос сега, в този случай? И постъпи тъй, без да се интересуваш от условията и последиците 42.Досега ти си бил учен да започваш своя разговор с буквата "Х". Нима не се досещаш, че и своята мисъл трябва да започваш с инициалите на Христа! Че не трябва да мислиш, искаш, говориш всичко, което не би било угодно на Христа? 43.Че твоята реч трябва да води света към Христовото слово, към дните на жертвата. Защото започваш речта си с буквата, която е знак на Кръста на Равновесието, Двойният Екер, Мечът и Тирсът - кръстосани. 44.И тъй, братя мои, така постъпвайте! Живейте на Дело и Реч, Кръстното слово, защото за Кърваво Кръщение се готвите! 45.Изхождайки от Кръстното Слово, научи се да намираш Единното и Множественото. Какво прави тази тълпа, така недоволна? Тя търси своя скъден хляб. Жадта на низшата природа я води към пътеките на протеста и нейното име е Заблуждение. 46.Къде е тука Единното? То е подтиснато в многослойната форма на заблудата, че тялото е същественото. Негова проява е жаждата за духовен растеж, но в долните пластове, тя граничи с инстинкта за самосъхранение и ражда престъпните устреми на отделното същество, което жадува за запазване на тая отделеност. 47.Погледнете тази война! Народите се бият. Единното ражда героизма на борбата, а отделното - грабежа на насилието. И престъпното пак се съглежда да подава глава изпод жадните устреми на множеството. 48.По този път ти ще оставиш себе си и отделното и не ще долавяш с радост отражението на своята крехка личност върху вълните на битието. 49.Защото - има ли го отражението, не си убил още онзи, що се отразява там. 50.Три граници ти трябва да прекосиш: едната обхваща областта на различаването /ти я преминаваш сега/, другата - областта на измамата - наричат я Дърво на Познанието /ти влизаш в нея/. Третата обхваща областта на Мъдростта: наричат я Дърво на Живота /далеч си още от нея/. 51.Напусни първата област, без да стоиш в нея. Във втората бди бодро: там е Змията свита в седемте гънки на своето изумрудено тяло. Нейното име е........... Ти трябва да я надвиеш или да паднеш. Бързай към извора на третата област, Жаждущий висши наслади! Защото са горчиви плодовете на Дървото на Живота: Жертва, Милосърдие и Тайна се наричат те.............. 52.Затвори се в себе си и търси Пътя, брате мой! Научи сложното и трудно изкуство на Вътрепребиваването! 53.Щом се събудиш сутрин, надникни в себе си и дръж взора си "навътре". Не прави като невежите, които още при събуждането мислят за своите делнични грижи и бдят цял ден над своето тяло. 54.Искайте Светлина и ще дойде Светлината. Но изгонете първо Мрака от себе си! И ако през деня, нещо те принуди да погледнеш "навън", веднага си прибери отново погледа навътре. И така, научи се, даже при делничната си работа, да не изпускаш Вътрепребиваването. 55. Различавай винаги с бдящо око скъдното познание на ума от светлите дадености на Духа, които са плодове на зряла Мъдрост. При своята мисъл следи, има ли наченки на мъдрост или в нея само умът разкриля криле. 56. При разговор отбелязвай в ума си, какво смяташ, че е плод на мъдрост - било на твоя съветник или случаен човек. Защото Мъдростта личи , щом я търсиш. 57. Не вярвай на своите сетива /сетивни чувства/, защото те измамват понякога. Когато срещнеш непознат, кажи си: "Срещнал съм този човек, аз му дължа много." И се отнасяй с него, както би се отнасял с някой, комуто дължиш наистина много. Гледай да му се отплатиш с всичко, което му е нужно. Защото ти си длъжник на всичко, което живее. 58. И затова, покори сетивните чувства, които буди този човек в тебе: добри или лоши. Ако той ти е приятен, не се свързвай с него, нито му разкривай каквото и да било! Неприятен ли ти е, бъди равнодушен също тъй, но подави в себе си чувството на неприятност! 59. Пази тайна винаги и не разкривай никому сложните пътища на своя вътрешен живот - най-вече на външните хора! 60. Търси в безличното, лишеното от форма и отношения - своя Вътрешен Аз и не дири да намериш там някаква физиономия, подобна на твоята. Той е общ и един за всички. Съчетавай ум и мъдрост в едно, но подчинявай ума на слабите проблясъци на Мъдростта! Ще дойде време, когато цял ти ще бъдеш Мъдрост и умът ти тогава не ще сбърка никога. Затова сега ти го дръж подчинен. Защото само по този начин, познанието ще изгуби своя измамлив блясък и своето отровно жило.то какво е казано в тайната книга на богомилите в раздел наречен ДЕЛФИН

Аз направо се бях отказала от нея т.е. смятах да си ги мисля самичка тези неща без да ги обсъждам. Изключителна мъдрост е това и в един момент направо съжалих, че с такъв глупав ентусиазъм прибързах да я отворя, но много ми се искаше да не съм сама в това, а да научавам повече и повече неща от мъдри и знаещи хора. Ако съм сгрешила простете, а ако не съм с радост бих приела споделената мъдрост от всеки. П.П. Мислех да пусна обява, че "Замъкът на Тайните" е в строеж и че се търсят добросъвестни, безкористни работници за него и че всеки който отговаря на тези условия е повече от добре дошъл . Поздрави!

Добро да е

ХIХ Ключ - ПЕТЕЛЪТ Ето този Сфинкс: Той има вид на Петел : краката му са крака на кукувица, опашката - на глухар, крилете на лебед, кълвунът на гъска. Но на главата му има гребен, а под кълвуна му - висулки. Той има седем Златни Яйца. И ето имената им: Обръщане, Мелничен Камък, Съюз, Мъгла, Посох, Сандали и Мираж. Над Петела стоят наредени Дванадесетте Зодиакални Дома, а под него - Дванадесетте Часа. Името му е - Феникс. Животът на всеки човек е един сфинкс, т.е. една гатанка. Ако не можеш да отговориш на себе си, ти се саморазрушаваш. Става въпрос ако не можеш да си отговориш напълно, ако не можеш да си отговориш тотално. Тайната на Сфинкса е тайната на Истината. Това е въпрос, който всеки лично трябва да разреши, всеки лично трябва да си отговори какво е Истина. Гатанката на Сфинкса означава да разбереш своя истински път. В този път не можеш да объркаш вечното с преходното. Сфинксът казва: Винаги и всякога ще преуспява само Истината. Всичко друго е обречено на гибел: хора, партии, народи, цивилизации – всичко друго е обречено на гибел. Сфинксът пита: Що е Истина? Но не отговаря. Той пита безмълвно, защото както казах ти сам лично трябва да отговориш на този въпрос. Що е Истина пита глупавият и лекомислен Пилат, без да види реалността на Истината пред себе си. Истината е цялата Реалност, но той просто пита не като търсач на Истината, той пита като човек. Той пита без желание да я разбере. Търсачът пита по друг начин. Той пита без желание да я узнае. На неговия въпрос му липсва тайната на Любовта. Христос не му отговаря, но на своите ученици той казва: Аз съм пътят, истината и т.н. Значи зависи кой пита и как пита. Учителят Мелхория от Атлантида казва: Щом възлюбиш Бога изцяло, тогава всичко става истинско, започваш да виждаш с очите на Истината, с очите на Бога. Какво означава любя? На египетски език любя означава само едно нещо: да дадеш същността си, това означава любя. Всичко друго е общи приказки, защото любя означава да дадеш целия себе си на Истината. Истината те иска целия. А който люби – казва Тот – той вселява Нетера в себе си. Значи който люби, той вселява Бог в себе си. Сфинксът пита, но безмълвно, защото той знае, че въпросите са прикрити недъзи и всеки, който не е търсил искрено Истината е болен и с въпроси, и с отговори. А който е търсил искрено, Тот казва: Сфинксът ще му отговори насаме, интимно, безмълвно. Както знаете, на египетски Сфинкс означава шешет анх, т.е. окото на Мъдростта, това око ще го учи. Още означава окото на живота, означава както и подобно на пирамидите, храм на космоса. Значи съвсем друга реалност ще го учи. И то ще го учи безмълвно, защото Сфинксът ще му даде да преживее Истината. Сфинксът загатва: Посвети се на Истината и тогава ще се превърнеш в спасител на самия себе си. Когато се посветиш на Истината, ще се превърнеш в самия себе си. В тази връзка Тот казва: Сфинксът пита безмълвно (другият безмълвен въпрос): Ти имаш ли рядката способност? И Тот я изрича с две думи: Непрекъснатото развитие. Значи оня устрем, онази огромна устременост за непрекъснато развитие – това е рядката способност, едно от нещата, за което пита Сфинксът. 7.11.2006.E.X. ... Най-древната птица Явил се спор. Спорели три птици. Спорели за това коя лети най- високо. Първата птица, която била наречена Адирахия, казала: Най- високо лети тази птица, която е най- разумна. -Втората птица, която се наричала Адиралия, казала: Най- високо лети тази птица, която е победила смъртта. - Третата птица се наричала Орилия. Тя казала: Най- високо лети тази птица, която владее и най- малкия полъх. Само тя разбира мига, защото е господарка на мига. - Тогава сред тях се явил най- древният Глас, Бащата на думите, Бащата на Адирахия, Адиралия и Орилия. Той казал: Най- високо лети тази птица, която се е освободила от крилата си. Само тази птица може да стои неподвижно в своята най- висока област. Има само една такава птица и не се е раждала втора. Тя е наречена Абенира, или "Превъзхождащата живота". На човешки език това се изрича като Богиня. Но това е птицата Абенира. Наречена е още "Превъзходната". Тя е решила най- трудния въпрос във вселената. Тя е надминала живота, тя превъзхожда живота. А това което превъзхожда живота, е повече от живота. Във вселената това е известно като Любовта. И затова тя е наречена птицата на Любовта. Тя е Абенира - най- древната птица. По- късно тя е била наречена Феникс, или "Самозараждащата се". Любовта символизира самозараждането. Ра Авинор - Книга на Сиянията ... Тук откривам връзка и с картата от книгата на Тот към която дадох линк по- горе - Звездата . Разбира се и с чакрите, те са ключов момент.

VII КЛЮЧ - ТАЙНА..продължение Из. лекция на Елеазар Хараш- май 2000г. ето ги седемте печата... картите са взаимо- свързани, то е ясно... а защо книгата е бяла= Нищо. Така е - преди посвещението цепи дърва и носи вода и след посвещението цепи дърва и носи вода.Мдаааа ...нещо ме гложди да спомена и за книгата на Живота на Ян Бибиян...

VII КЛЮЧ - ТАЙНА..продължение Следва продължение -

VII КЛЮЧ - ТАЙНА..продължение Следва продължение -

VII КЛЮЧ - ТАЙНА..продължение " И така, до третата чакра, хората не знаят какво е Любов. Размишляват, говорят, понятия много имат, но те не знаят какво е Любов. Само при разцъфтяването на четвъртата чакра, т.е. “сърцето”, наречено още “анахата чакра”, започва да се осъзнава този въпрос на духовно ниво. Тук не говорим за Божествено, а за втория план, за духовно ниво. Докато Божествената, Безусловна и Неизменна Любов, се намира на друго ниво и тя се познава само в седмата чакра, наречена от Учителя “Любов към Бога”, и наречена още “Сахасрара”,.. Анахата чакра, или както казах духовното сърце на човека, тук се намира началото на Любовта към човечеството, към хората, и началото и посоката към Бога. Значи в сърцето на човека се решават много важни неща, свързани с неговото освобождение. Ако човек е пречистил духовните си желания, той вече може да се занимава с всичко, дори и с наука и религия, защото по принцип те не са лоши неща. Но лошото идва от другаде. Когато лоши и нечисти хора се занимават с наука или религия. Когато чистият се занимава с науката, той може да се изпълни с Любов към живота, защото това е неизбежен закон. Чистотата води натам. Защото чистотата води до “жизнелюбие”. В книгата си “Наука за живота”, Учителят казва: “Любовта е наука за придобиване на живота”. И началото на тази наука е чистотата. Както казах, тази четвърта чакра, сърцето, е център и тя е по средата. Това не е случайно. Тя е чакра, която може да даде духовно равновесие на човека. Характерното за тази чакра, става въпрос за чистото сърце, е че този човек, или човека анахата, никога няма жажда за власт. Защо? Защото окултният закон гласи, че всеки човек, който има жажда за власт, той е против Любовта, т.е. той отрича живота. Той може да не вярва че е така, но няма значение. Само в чистотата на тази чакра може да се разбере този закон. Този закон “жажда за власт” е против Любовта. Човек, който има жажда за власт, няма благоговение към живота. Това е мярка. Може да е прикрито, но това е мярка и тези в тази чакра разкриват пътищата на своите желания. Човек, който има нечисти желания, може да мисли че жаждата за власт е нещо правилно, защото тогава нечистотата, заблуждението става силно. И става нещо естествено, то съпровожда човека като спътник. Но в чистотата на сърцето това желание отпада, желанието за власт се разпада." Следва продължение -

VII КЛЮЧ - ТАЙНА.. продължение: Следва продължение -