Eлф

Уникално мнение! Сложих си го на видно място да не го загубя, да си го чета и препрочитам постоянно. Наистина, размисляла съм върху тези персонажи черпейки познание от всеки един от тях по отделно. Удивлявайки се как всеки постепенно бива направляван и заема своето място/ тръгва по своя път/ и по този начин свършвайки своята работа която му е отредена от по- висшата сила от една страна сам израства от друга с действията си допълва цялостната картина на нещата и спомага за реализирането на дълбокия план на Еру, но по този начин не съм ги свързвала признавам. Изумително е! Поздравления!

източник

Чакайте че писах- писах пък затвориха темата за снимката докато го написах, а написаното няма да ходи на вятъра сега. То неговото на онзи човечец си е въпрос на манталитет и темата е подходяща като заглавие си мисля )) Знаете ли сега се сетих, за една случка от миналото лято. Живееше в нашия блок един порочен старец, много лош човек единственото хубаво което му намирах е че обичаше животните. Видеше ли животинка цялата му лошотия се стопяваше и ставаше неузнаваем. Търпяли сме го с години още от деца защото все беше с хората които са на власт и правото винаги беше на негова страна. Беше решил че е домоуправител на целия комплекс и си правеше каквото си знае. Хубаво, посадил дръвчета, но нас като деца ни караше да ги поливаме, а неговите внуци все ги прибираше като трябваше да се свърши нещо, те все бяха от по- висша каста. Мина време и ние пораснахме, станахме големи хора. Един ден майка ми минала под вишната която е срещу паркинга в центъра на града дояли и се вишни и си набрала една шепа. Тези хора - старецът и жена му - веднага и се развикали и я засрамили пред хората, а тя толкова чистосърдечно винаги се е отзовавала да им помага, беше покрусена като се прибра. Станах, взех една торба излязох на вън и започнах да бера от дървото, старецът и бабичката веднага реагираха и тогава на всеослушание пред всички им казах нещата които съм събирала още от дете в душата си, но алчността му беше толкова голяма, че дори и с ампутирана ръка, стар и болен дойде да се бие с мен за двете шепи вишни които бях решила да събера и да му ги хвърля в лицето, обаче той ме изпревари сграбчи ги алчно та и чак ме зашлеви. Казах му че и малкото добро което е направил засаждайки това дърво се е изпарило и че това място не е неговия двор, а е достъпно за всички хора които преминават. Мина извество време след тази случка, един ден се разрази страхотна буря, падна гръм и разцепи вишната от нея остана само една малка част. Бабата и дядото с мъка и зор я завлякоха намериха кой да им я нареже и я прибраха, никой от съседите не им се притече на помощ. Така постъпиха и когато им докараха дървата за зимата. Не се хваля, вървях и гледах как се мъчат стари и болни и ми се късаше сърцето. Казвам на майка - Дай да отидем, че направо ми е мъка за тях, тази работа не е човешка, колкото и да са лоши не може всички да са толкова хладни и безмилостни към тях. Мама само това и чакаше, скочихме и излязохме навън и с голяма радост им помогнахме, сдобрихме се а след време старецът почина, но преди това понесоха гнева, хладината и омразата на всичките комшии. Когато умря бяхме спокойни от това че сме си оправили взаимоотношенията, сега бабата като има нужда от нещо звъни у нас и има някакво спокойствие, че не е съвсем сама в света. Та такива сме си ние т. нар. от правоверните - сектанти, измъчваме се когато ни се налага понякога да се държиме зле, докато има хора на които им е трудно и им става лошо ако трябва да се държат добре с хората и да намерят пътя и начина да се разберат.

Да не е снимано с краден фотоапарат? От къде да го знам? Не ме интересуват подобни екземпляри .

Честно, нали трябва да сме искрени . Понякога тооолкова ми се е искало да постъпя не- "сектантски" т.е. чисто по светски пренебрегвайки всички принципи на смирението, любовта, мъдростта, истината и да извикам с "цяло гърло" - Ай сиктир бе!!! Ти си този който си разрешава разни неща незнаейки и нарушавайки всички правила на доброто поведение и тям подобни... Ама се въздържам. Чудя се дали да не го направя сега!? Ами не мисля, хайде, пак ще си замълча щото нали трябва да сме търпеливи и да се оставяме да ни хулят.

Може би - Ах, колко нереално ме боли. Толкова нереално та чак ми се реве и тази болка е толкова до болка красива и прелестна в цялата си нереалност, че чак се разплаквам от красотата и а от Любов чак стомахът ми се свива защото се паникьосвам от срещата си с нея. Толкова грандиозна за мен е срещата ми с истинската реалност П.П. Нали, пак стигаме до любовта т.е. до истинската реалност да му се не види)))))

Сатори

http://www.youtube.com/watch?v=6RSh_mhN3Ts&feature=related

Незнам, аз съм се видяла в приключение опитвайки се да действам честно, точно, безупречно, според правилата и т.н. Изпробвала съм всякакви варианти само и само всичко да върви добре ама не би. Вече не знам какво още да променя в себе си та и другите да вземат да си вършат работата както подобава, но се оказва, че все аз съм кривата. А може би ако ме домързи ама мнооого, претупвам работите, мълча си, усмихвам се и се подмазвам ще имам по- голям напредък!? Знам ли!? Като гледам все такива теглят печелившия билет от лотарията, а такива като мен никога не са били на мода. Май ще трябва да опитам да се променя, а, защото аз съм другата в света. П.П. ААА sawme с хубав пост си ме изпреварил - а - докато съм писала разсъжденията си. Държа да подчертая, че мнението ми не е последствие на твоето защото в момента не ми се спори, разсъждавам си на "глас", а твоите неща са хубави и си ги знаем.

Бих искала да споделя какво се случи тази сутрин. Веднага след като писах в темата излязох да разходя кучето и на ъгъла на блока преди да завием по полянката беше поставено снопче от елхови клонки които очакваха притежателя си. Развиделяваше се а наоколо нямаше никой, само аз и кучето се разхождахме наоколо с букет от коледни клонки в ръце като дар от небето . А дали това не е доказателство за стихът който пуснах по-горе? Мисля си че не е случайно, т.е. нищо случайно няма, особено в ден като този . Пояснение: Споделих тази своя опитност като потвърждение за истинността на Словото за което се сетих, а именно, че там е писано за дърветата които украсяват мястото на Божието светилище . Сега някой да не реши, че възхвалявам себе си, сакън ))

Аз се сетих за един стих от "Завета на цветните лъчи" - 13 Славата на Ливан ще дойде при тебе, - Елха, явор, и бук купно, За да украсят местото на светилището ми; И ще прославя местото на нозете си. Исая 60 Поздрави и хубав празник!

Честит Рожден Ден, Орлин!

Честит Рожден Ден, Ани!

Честит Рожден Ден, Мария!

Честит Празник!

Боят е чудесен повод за почивка )) и понеже съм ги гледала трите части използвам тези моменти да си свърша нещо набързо като например да погледна какво става във форума )). Хайде сега няма да се гневим и караме, че много енергия отива на вятъра. Аз имам предложение за Sawme - то - Да предложи по- добрия филм да го изгледаме или да създаде такъв. Обещавам да го гледам с голям интерес, да сравнявам, да търся пропуски и да се изказвам във форума с огромна жар. В това поне грешка няма да намери в мен. Готова съм само да подаде материала т.е. филма.

sawme само да уточня, когато фактите говорят ангелите се хващат за корема от смях ( корема - условно казано). Ако за теб този филм, орязването на някои неща, мракът и т.н. са се превърнали в стена то за някои хора са станали врата и от там са започнали търсенето си и сравненията... Това че съм плакала е по причини от въд завесите на филма показан на екрана и в този смисъл, за мен филмът е изпълнил предназначението си и за мен този въпрос и дискусия с теб са приключили. Моля, продължавай да излагаш фактите си. Факт е че чрез този филм много хора са научили за Толкин и са се обърнали към книгите му. Добро утро и хубав ден на всички ))

Да, хубаво мнение на Станимир, за себе си смятам, че този филм е изпълнил целта си. Тази вечер се срещнах със старо приятелче, бяхме се разбрали да се видим, обаче всеки от нас преди това беше гледал последната серия на филма. Интересното което сподели с мен е нещо което и с мен се случи. При все че сме го гледали много пъти и двамата сме плакали и то за първи път на "Властелинът на Пръстените". Добре си поговорихме, както винаги когато се срещнем, въобще не отворих въпроса, че във форума се обсъжда темата така, че каквото и да се опиташ да ми вмениш, за себе си аз знам и ще продължавам да подкрепям мнението на Ина което цитирах пък другото си е твое мнение.

Честит Рожден Ден, Пламъче!