~~~
"...Месецът на Рамазана отмина бързо и бях толкова заета, че нямах кога да мисля за това. Ейд се падна в неделя. След четири дни оженихме Кимя и Шамс.
Вечерта преди сватбата се случи нещо, което промени изцяло настроението ми. Бях сама в кухнята, седях пред поръсената с брашно дъска с точилка в ръка и точех питки за гостите. Най-неочаквано, без изобщо да се замислям, се заех да оформям една топка тесто. Изваях малка мека Майка Мария. Моята Майка Мария. С нож й изрязах дълга дреха и лице, ведро и състрадателно. Бях погълната от това и не забелязах, че зад мен стои някой.
— Какво правиш, Кера?
Сърцето ми подскочи в гърдите. Обърнах се и видях, че Шамс е застанал на вратата и ме гледа изпитателно. Мина ми през ума да скрия тестото, но вече беше късно. Шамс се приближи до тепсията и погледна фигурата.
— Това Мария ли е? — попита, а когато не му отговорих, извърна към мен грейнало лице. — Охо, красива е. Липсва ли ти Мария?
— Преди много време приех исляма. Мюсюлманка съм — отсякох.
Ала Шамс продължи да говори така, сякаш не ме беше чул:
— Вероятно се чудиш защо в исляма няма жена като Мария. Със сигурност има Айша, има и Фатима, но ти вероятно ще кажеш, че не е същото.
Притесних се, не знаех какво да отвърна.
— Искаш ли да ти разкажа една история? — попита Шамс.
И ми разправи ето какво:
„Имало едно време четирима пътници, един грък, един арабин, един перс и един турчин. Стигнали те в един малък град и решили да си купят нещо за ядене. Но понеже не разполагали с много пари, можели да изберат само едно. Всеки заявил, че предлага най-вкусното нещо на света. Когато ги попитали какво е то, персът рекъл «angoor», гъркът — «staphalion», арабинът поискал «aneb», а турчинът настоял за «uzum». Тъй като разбирали само своя език, четиримата се скарали. От минута на минута се изпълвали с все по-голямо негодувание и огорчение, докато накрая не ги прекъснал един суфист, който минавал край тях. С парите, които четиримата били събрали, той купил чепка грозде. После я сложил в един съд и я натиснал с все сила. Накарал пътниците да изпият сока, а люспите изхвърлил, понеже важна била същността на плода, а не обвивката.“
Християните, евреите и мюсюлманите са като тези пътници. Карат се за обвивката, докато суфистът търси същността — уточни Шамс с усмивка, толкова развълнувана, че нямаше как да не се усмихна и аз. — Опитвам се да ти кажа, че няма причина Майка Мария да ти липсва, защото изобщо не се налага да се отказваш от нея. И като мюсюлманка можеш да се чувстваш привлечена от Мария.
— Аз такова… не мисля, че е редно — изпелтечих.
— Че какво нередно има! Религиите са като реки: всички се вливат в едно море. Майка Мария олицетворява състраданието, милостта, обичта и безусловната любов. Тя е личностна, но принадлежи и на всички. Нищо че си мюсюлманка, пак можеш да я обичаш и дори да наречеш дъщеря си Мария.
— Аз нямам дъщеря — напомних му.
— Ще имаш.
— Така ли мислиш?
— Не мисля, а знам.
Развълнувах се от тези думи, но не след дълго вълнението беше пометено от друго чувство: съпричастност. Двамата гледахме заедно фигурата на Майка Мария и споделяхме необичаен миг на ведрост и хармония. Шамс ми стана мил на сърцето и за пръв път, откакто беше дошъл у нас, проумях какво вижда в него Руми: човек с голямо сърце...
Из. Ериф Шафак - Любов