Eлф

...Тук става въпрос, за онази дълбока вътрешно неизменна радост която осиява лицето и озарява очите... Смелият човек имал една специална усмивка дори и пред смъртта

В крайна сметка, по- добре е да те мразят за това което си отколкото да те обичат, за това което не си . Нали така!? Тази мисъл не е моя, на Кърт Кобейн е, но независимо кой я е изрекъл, аз я приемам като своя, затова си позволявам да я цитирам .

Ето нещо сенчесто от мен по този повод . Това в кръга на шегата, обожавам Пабло Неруда: Любов, безкраен път до първата целувка и дива скръб на пътника самотен! Все тъй се носят влакове дъждовни. И пролетта все още е далече от Талтал. Но ние, ти и аз, любов, сме заедно, от дрехите до корена сме заедно, като вода, като стебло, като бедра сме заедно, преди да сме отделно. А колко дни те търсих, колко камъни реката в устието си натрупа и колко влакове, народи колко разделяха ни с теб, родените за обич, споените със толкоз други влюбени и със земята, пълна с карамфили. Поздрави! Милена спомням си когато Венцислав сподели Езерните молитви в калдата, направо онемях от дълбочината им...Безкрайно благодаря за което. Поздрави!

В момента чета "Пътешественикът от този свят до небесната страна" една алегория на Джон Бънян . Признавам, на пръв поглед изглежда простичка и наивна, но има много дълбок смисъл и добре описва опасностите и трудностите по духовния път. Самият автор е имал доста сложен и интересен живот така, че книгата е писана от личен опит и дълбоки вътрешни изводи. Книгата е добра, за всички, но най- много би докоснала хората тръгнали по пътя на Християнската вяра според мен. Поздрави!

Картинки на Galaxie.ru">

http://www.youtube.c...h?v=8dBbPWYZdcA http://www.youtube.c...feature=related

Хехехехееее Хамелеона . Това ми напомня, за една приятелка и нейният син . Когато беше малък задал въпрос на майка си - "Абе, аз как съм дошъл?", а тя "Ами през корема на мама." Той се поогледал, поогледал и попитал - "Ами как съм влязъл бе " и тя му отвяла на бързо плявата, рекла - "Чрез сперматозоид." И той млъкнал, сложна дума значи, но явно дълбоко се е замислил по въпроса, защото сутринта се събудил с отговор. Казал, аз знам как съм влязъл, а тя - "Как?", "Ами през устата "

Може би ще се повторя, но е така. Когато почина баща ми, приживе той ме наричаше 'Котка'. "Котаката, котката..." все така говореше. На първия ден след погребението когато отидохме рано сутринта на гроба ме очакваше една красива и много пухкава котка. Като че ли очакваше да се появя, никога няма да я забравя, след това си тръгна и повече никога не я видях. После в един храст на близо винаги ме очакваше някаква причудлива птица и когато се появях тя излиташе още преди да стигна до гроба, усещах че ме е очаквал, незнам как да го обясня точно. Спомням си как в двора на къщата един човек спореше с мен относно баща ми, а аз пламенно му отговарях, точно в този момент над нас се рееше един сокол който той не забелязваше, но аз знаех, че това е знак и че той е до мен и ми дава сила в този момент. До 40-я ден както казах в предния си пост изживях целия си живот с него отново и нямаше нито миг нито дума .... които да не си спомних, които да не "видях". Особено много ми помогна наряда, за заминали от молитвеника на Учителя тогава. Просто никога няма да ми омръзне да го казвам/споделям като своя опитност с хората които изживяват подобно нещо и търсят начин. Наряда до 40-я ден е нещо незаменимо както за душата на заминалия така и за душата на този който скърби на Земята. Усещането няма как да ви го споделя, но е хубава темата, добре е да се знае, за това пък всеки ще си намери начина и метода. Поздрави!

Ха така те искам ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Знаете ли в момента се окопитвам т.е. смятам, че мога да кажа нещо, но каквото и да кажа ще е повърхностно. Все пак в момента на смъртта на някой който ти е близък на сърцето не можеш да кажеш нищо... Просто, нищо не е на място в такъв момент, никаква, дума, никакво действие, нищо, освен (за мен е така) може би музиката. Не знам дали е знак след смъртта, незнам какво е, но попаднах на Gotthard вчера малко след като научих, за смъртта на една от моите приятелки. Знаете ли, когато си отиде някой близък на сърцето всичко което си изживял с него, всяка дума, всеки жест, всяка случка минава като на кинолента през съзнанието ти и изживяваш нещата отново. При мен е така и не за първи път ми се случва. Та от вчера изживявам моментите с приятелката си с която седяхме с часове, пиехме червено вино и филосовствахме по цели нощи, за нещата от живота. Слушахме любимата си музика, а тя рисуваше и пишеше стихове... Незнам дали това е знак след смъртта, незнам, единственото което мога да кажа е че тази музика пресъздава по някакъв начин онази атмосфера- Gotthard - Angel

Хе Веско, радвам се че се завърна и намираш време да споделяш музиката която те вълнува Продължавай ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

РАДИО Z-ROCK- Gotthard ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Аз продължавам да се наслаждавам на Gotthard. Радвам се че ги открих, за себе си при все че за повечето хора това може би не е ново, за мен е и съм много приятно изненасана и възхитена. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Тази музика винаги ме е откривала в най- точните моменти.... Нека това да е специално за Ани . Gotthard - Heaven ( превод)

Да си дойдем на думата Повече в любимата ми Rock & Metal ТУК

Ти си знаеш ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

За необходимостта от Молитвата Молитвеник Учителя много е говорил за молитвата, не само в молитвеника, за молитвата има много неща дадени от Него.... А се досещам и нещо друго, нека ако някой се сети по- точно да каже. Самият Учител не е ли казвал на учениците си, че техните лоши мисли и чувства предизвикват много нещастия по света? Така, че по - добре е да се покайваме постоянно за нашите съзнателни и несъзнателни грехове като се стремим да ги изчистваме и преодоляваме и да се отдаваме на молитва и служение смирено пред Бога, като Го молим Той да влага най- чистите и точни думи за молитва в нас. Нека всеки бъде съкровенодействащ. АУМЪ.

Вижте, не съм прочела всичко т.е. откъслечно прочетох от тук от там. Ще изкажа своята гледна точка по въпроса. Щом има представена нужда, за молитва ние имаме великата привилегия дадена ни от Бога да се молим, за нуждите и проблемите както за нашите собствени така и за всички нуждаещи се същества и Нека бъде Неговата Воля, за всичко. Значи, наше право е да се помолим смирено и да се доверим на Великата Божия Воля или по друг начин казано, вярващите вършат своята работа с Любов и по свобода доверявайки се на Бога и изпълнявайки това което Бог е вложил в сърцето им. По- ясно от това не мога да се изразя.

Веско радвам се, че преосмисли решението си и реши да се върнеш за да споделиш всичките тези красиви неща с нас. Както ти казах, бях започнала да ти ги събирам, но виждам, че това можеш да направиш и сам и то по най- красивия начин, а именно, твоят собствен . Моята препоръка е да си направиш блог, сигурна съм, че ще се получи нещо прекрасно. Поздравявам те с нещо което открих миналата година и което ми пълни душата. Слънчев ден ти пожелавам: Природна суета

Утре в седем

Александър повярвай ми, отдавна така не съм се смяла

Чебурашке с приказният герой от подписа ти съм печелила първа награда от карнавала в края на седмицата на детската книга някога мнооого отдавна когато бях хлапе . Подариха ми книгата "По кървав път" . Хубав спомен Karlson koito jivee na pokriva

Ммммммммммммммммммм и аз, също обожавам мляко с инка. Ако искат да ме линчуват пък, ОБОЖАВАМ ГОООООО. Добър ден и едно кафе от мен

Това пък е за теб Крис . Поздрави! ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">