Да, Христос за това дойде, на Земята, умря на кръста и възкръсна. За свободата! Хареса ми това което си написала Донка, няколко пъти го прочетох. Три случки, т.е. три разговора имах през страстната седмица тази година. На единия бях по- скоро повечето слушател и свидетел, но за мен бяха показателни и ми дадоха дотатъчен повод за размисъл. Празникът е духовен, значи трябва да имаме очи и да търсим това което Духът иска да ни покаже, за да отсеем грубото от финото и да придобием това което е ценно за душите ни.
На цветница отидохме с майка ми на църква за да си запалим свещички. Купихме, запалихме и аз излязох да я изчакам отвън в двора на храма пред вратата защото ми става лошо от спарения въздух вътре, от пушеците и миризмата на свещите, затова излязох да я изчакам, а тя имаше желание да си вземе върбови клонки и остана вътре. Докато чаках отвън се появи една позната дама с която се поздравихме, след това дойде друга дама на което първата каза- " Ще ми купиш ли свещи защото снаа ми Гюрга(това не е истиското име на снахата) ги продава вътре, а ние с нея сме в развод и и тегли една сочна "благословия" без дори да се притеснява че е в Божи храм. Другата влезе, купи свещите и после известно време се търсиха една друга и се озъртаха вътре за да се видят...След това излезе един господин, явно с доста дебели връзки, понесъл цял кашон с върбови клонки при което една друга дама застанала до мен се възмути гръмко. Каза- Я го виж пък тоя, къде ги е понесъл толкова много, на козите ли ще ги дава, не види ли колко народ има вътре, ми то се взима по няколко клончета. Аз се усмихнах и весело и казах, защото се беше обърнала към мен въпреки че не се познавахме. Казах и - Едва ли ще са за козите, по- скоро за булките ще да са. В същия момент се спря при него една от големите шефки в града и той благоговейно и подаде клонки освобождавайки я от затруднението да се реди, няма нищо лошо в това, но пропусна обикновените хора, а даде на големката. Помислих си - брейййй не знаех че и от върбови клонки се правят връзки. В това време мама излезе, беше се доредила да си вземе няколко, усмихнахме се и си тръгнахме . На Разпет петък връщайки се рано сутринта от работа се спрях на сергията при едно лъчезарно момиче което беше наредило в една купа мънички, на пръв поглед обикновени, но наситени с много позитивна енергия глинени сувенирчета, купих си 2-3 неща и с радост се прибрах у дома. След това по центъра не можеше да се мине, целият град се беше изсипал навън. Излязох да разходя кучето си и срещнах една от приятелките си която се прибираше видимо много изнервена. Казва- Ох, прибирам се, ти не знаеш какво е почудище в магазина. Отидох да купя нещо, за да приготвя, че децата ще си дойдат, обаче незнаеш какви са зверове. Блъскат се пред щанда за мръвки с едни такива озлобени физиономии, фукат се една на друга, докато излязох от там и минах по центъра се натоварих със страшно негативна енергия. Прибирам се и няма да си подам носа навън. А тя си е човек, вярва си и си спазва българските си традиции, но е искрен човек и точно затове е чувствителна, тези неща и правят впечатление и си ги отразява. Казах и - Е да, и сега да е тук Христос сред тази тълпа, пак същото ще се случи. Май при болшинството от хора няма голямо изменение от онези времена. В събота "случайно" изгледах двете предавания споменати по- горе и това остави у мен доста силен отпечатък. Но, има и още един разговор. Между мен и едно момиченце двадесет годишно, работим заедно. Тя ме пита- Довечера ще ходиш ли в църква? Аз казах Не не ми е добре по този начин да прекарам празника и затова няма да отида. Тя каза- Аз ще отида, ще бъда с приятелите си там и най- важно е тръпката да си отнеса запалената свещичка до дома без тя да изгори по пътя. Това ми беше достатъчно. Бог ми показа, че сред тълпата има чисти зрънца, чисти съкровени бисерчета ...Поздрави!