“Понякога дори не се самозалъгваме.Жената в една връзка с не-истинския за нея човек често знае,че това не е той и той знае,че това не е тя.Но има нещо не-случайно и не-безсмислено в това да са заедно,да се опознават и работят посредством уморителните трудности и междуличностни противоречия върху себепознанието и себеизграждането си.Както и да се учат на Любов към различното,да виждат нещата в тяхната сърцевина.”
Импулса, замислих се върху тези твои думи и се сетих за една вярваща жена. Познавах и нея и съпругът и децата и и имах “честта” да работя на едно място с любовницата му при която той често идваше. Аз бях страничен наблюдател в тишита. Виждах жена му посещаваща църквата, кротка една такава тиха (въпреки че у дома никой не знае какво се случва), но тя имаше едно такова хубаво излъчване… Като се сетя за нея и неволно се усмихвам щастливо. Тя имаше огромен повод да напусне мъжа си, беше и независима от гл. точка на професия, а децата вече не бяха толкова малки. Плюс това на работата виждах и чувах за какво ставаше въпрос…, но… някак сестрата взе решение и избра да устои. Сполетяха я какви ли не изпитания, но тя издържа тихо, кротко, мълчаливо, а излъчването и никак не беше на паднал и отчаян човек. По- скоро отсрещната страна се пържеше в собствен сос и го казвам без сянка от злорадство защото всеки носи в себе си душа, мечтае и смята че постъпва правилно. Както и да е доколкото знам най- накрая мъжът и се определил изцяло в семейството си и нищо повече незнам. След време Бог го повика в невидимия свят…Та тази жена взе решение не да бъде жертва а да устои като ученик на Христос така прие нещата и смътно си спомням (не съм сигурна но виждах че когато той си замина тя си го преживяваше по неин начин, но смътно си спомням че спомена- той повярва в Бога. Такъв беше нейният избор, а дали е бил прав или не, това само Един Господ знае ние човеците нямаме право да отсъждаме.
Сетих се и за други два случая на две жени които не са така дълбоко свързани с вярата, по- скоро светски жени, но дали са свободолюбиви или егоизмът при тях е надделял това също аз като човек не бих могла да отсъдя. Едната беше с богат съпруг и с две деца, но срещна един мъж, реши и остави семейството си, омъжи се и роди още две деца. Хората говориха… пък престанаха, но тя е независими и хорските думи въобще не я интересуват или поне това демонстрира пред света. Има доходоносна професия така че парите не я вълнуват въобще. Рече и отсече и това е, има си друго семейство.
Другата пък се омъжвала два пъти и с по едно дете от двата брака, накрая си заряза децата при втория съпруг и отиде да живее при любовника си “праведните” клюкарки от нашият град освиркаха светилата ха ха ха но кучетата си лаят керванът си върви… Обаче мъжете не можаха да я разделят та ту се връщаше при единия ту при другия, накрая и писна от всички, заряза и мъж и деца и любовник и се изнесе да живее сама, хвана се като продавачка и на Великден ми връчи едно боядисано яйце като отидох в магазина защото се познаваме и казва – ох, напоследък от тази работа нямам врема та сина ми ми боядиса яйцата и ми ги донесе. Ха сега де ))). Ако не друго поне са смели тези жени, някой може да каже безразсъдни са, но в крайна сметка ще се случи това което е в дълбокия план на Първата причина. Тук се сещам за думите на Кошимару Уешиба“Точно тъй, както нашият Небесен Отец оставя всички действуващи траектории да се развиват върху неговата длан, внимателно ги направлява, облагородявайки ги и използва точно там, където е необходимо за изпълнение на Неговия Божествен съзидателен план..”
А що се отнася до изборите които сме направили и уроците които научаваме в следствие на тях, те само ни помагат да достигнем до осъзнаването на това че всичко е в Неговата Ръка и в премъдрия му план. Накрая ще завърша с една молитва много дълбока от Учителя и ще ви помоля да ме извините за предългият ми пост и правописните грешки които в момента нямам време да оправям. Желая ви прекрасен ден. –
“29. Молитва, когато сме недоволни
Господи, ние сме недоволни от живота, но затова идваме при Тебе, да ни научиш как да се освободим от недоволството. Прости ни, че сме недоволни. Направихме крив избор в живота си, но втори път няма да правим никакъв избор. Тогава ще бъдем родени от вода и Дух.
Господи, прости ни! Никому добро не направихме, но и на себе си добро не направихме, ние сме големи безверници!
Амин.”
Изт.
