Eлф

Кой е Учителя? Йоан 14:17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде. Йоан 15:26 А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене. Йоан 16:13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. ~~~ Молитва на Духа Свят Господи, Боже мой, душата ми на Тебе уповава. Послушай молбата ми и дай внимание на молението ми. Подигни духа ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи ми виделината на Твоето лице. Господи, заради Твоята милост подкрепи ни с присъствието на Твоя свят Дух. Господи, да дойде Твоето царство, да възлезе Твоята правда, да възсияе Твоята истина, да се въдвори Твоята любов и да се вселиш Ти, Господи Исусе Христе, единият син на Бога живаго, в моята душа и да бъде слава на Господа Бога Отца, изявен в Духа на Своето Слово през всичките векове. АМИН.- Изт. ~~~ 36. МОЛИТВА НА ДУХА НА ТВЪРДОТО ОСНОВАНИЕ "Господи Боже мой, душата ми на Теб уповава. Послушай молбата ми и дай внимание на молени-ето ми. Повдигни духа ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи ми, Господи, виделината на Твоето Лице и заради Милостта Си подкрепи ме с присъствието на Твоя Свят Дух. Амин 22.11.1913 г., събота * * * Учителя работи индивидуално с всяка душа и дава тази редакция на „Молитвата на Духа Свят" на брат Пеньо Киров, като му пише: „ Пет неща са потребни в живота на човека: 1. Здраво тяло; 2. Добро сърце; 3. Светъл ум; 4. Силна душа; 5. Крепък дух.... Аз ти написах една молитва само като образ и дай място на духа си да я обработва, размножава и разплодява. Внимавай във вътрешната страна на нейното съдържание. Желая ти да бъдеш свободен от всички превзетости на живота. Аз ти посочих прости неща, които да развиваш и да придобиваш. Само тогава ти ще бъдеш едно с Мен. Пази тая молитва като нещо ценно за теб. Това са неща, които се дават рядко. Не я поверявай никому. Нека да бъде тя твоето богатство в тоя свят. Ти можеш да се молиш, както ти е добре. Пази осветените неща и не ги давай на недостойните. Търсете сила и свобода на своя дух. Нека Христос Единното Живо Слово да ви бъде радост и веселие всякога."- Изт. ~~~ " "1 При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби. 2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха. 3 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух. 4 Дарбите са различни; но Духът е същият. 5 Службите са различни; но Господ е същият. 6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. 7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. 8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; 9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; 10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. 11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно. 12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. 13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме. 14 Защото тялото не се състои от една част, а от много. 15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото. 16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. 17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието? 18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно. 19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото? 20 Но сега те са много части, а едно тяло. 21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. 22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими; 23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие. 24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава; 25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. 26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. 27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него. 28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици. 29 Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела? 30 Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли? 31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път."- 1 Коринтяни 12 глава Учителя е Единен в своето многообразие и всички са съработници на Божията нива и Той се проявява във всички отдадени Нему. Бог да би Благослови! Поздрави!

Да, много отдавна не съм писала тук и нещата са ми нови. Не успях да ги оправя сама. Ето още нещо от това Слово което смятам е по темата и пускам линк (ако мога) към цялата беседа: "Знайте, че във всички наши вярвания, всяко учение е на мястото си, затова Христос казва, че между нас не трябва да има никакви деления. Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва коя да властва, но по-добре ще бъде всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В даден момент трябва единство, а не разделяне. С това деление българите си пакостят много." Изт. https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1918-12-08-10.html

Разделеното царство А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои“. Разделеното царство А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои“. „Разделяй и владей“, това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Ако някой ме пита, кои са причините, по които човечеството страда, ще кажа: лозунгът „разделяй и владей“. Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас така, както сянката върви след господаря си. Христос казва: „Всяко царство, всеки организиран живот, всеки организиран народ, раздели ли се, няма да устои“. Ще ви докажа, защо именно няма да устои. Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Христос казва: „Ако царството се раздели и домът няма да устои“. Следователно, и царството, и домът ще пропаднат заедно, или на търговски език казано – ще фалират. Фалитът не е нищо друго, освен това, че ставаш слуга, вол, впрягат те на нивата и онзи с остена казва: „Понеже ти си се учил да разделяш и владееш, хайде сега – дий“. Днес всички българи на нивата все това учение проповядват: „Дий, дий, синко, разделяй и владей, разделяй една бразда от друга“. Казвате: „Колко са хубави тези ниви!“ Питам: не може ли житото да расте, без да се дели земята? " Обаче, какъв е резултатът от днешния ред и порядък в живота? Днес всеки, богат и сиромах, гладен и сит, усеща една нервност, едно недоволство, има нещо да му липсва. Какво ще стане, ако сърцето, стомахът, очите, ръцете, краката или друга някоя част от тялото ви се отдели? Днес в живота се постъпва по закона на делението, както се отделят дъщери и синове от родителите си. Влезете в някое религиозно общество и там виждате деление. У всички хора сърцето, стомахът, мозъкът, дробовете не са на мястото си, разделени са. За светските хора казват, че се карат за пари, ами религиозните хора за какво се карат? " "Лъжливо учение е, където хората мислят, че като се разделят ще бъдат по-щастливи. Може да се делят само неорганизираните неща, а организираните не се делят. Добродетелите не може да разделяш, защото разделиш ли ги – ражда се злото. Ако шишетата, в които носите вода, се пукнат и се раздробят на части, къде ще остане водата ви? Ако мастилницата на някоя ученичка се счупи и мастилото ѝ се разлее, какво ще стане с бялата рокля на ученичката? – Тя ще се боядиса. " `~~~ "Мастилницата ще каже: „Понеже учението е – „разделяй и владей“, то и аз се разделих и там, докъдето е черно, е моя държава“. Христос казва: „Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои“, т.е. никакъв разумен живот не може да прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване. Домът е емблема на Любовта, а щом и в Любовта се яви раздвояване, тя няма да устои. Яви ли се неустояване, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго, освен празнина." ". И тъй, разделянето причинява празнини в живота, а те са мястото на злото. В съвременния живот, за да се организира едно общество, необходимо е да се запълнят всички празнини." "Пожелае ли коя и да е частица да се отдели от някой орган, напуска своята длъжност и ако няма друга клетка да я замести, на това място се поражда болезнено състояние, което не е нищо друго, освен прекъсване на Божествената връзка, която е съществувала." "Кога става разделяне? – Когато се яви алчността, т.е. чувството да владеем, да властваме, което се нарича индивидуализиране. Чрез разделяне се образуват държавите, домовете и т.н. Този процес е допустим в еволюцията на живота, допустим е в природата, но няма живот. В космогонията това се нарича хаос. Преди милиарди години, между боговете в пространството е имало големи боеве, в които са си служили с грамадни топове. От изстрелите на тези топове се образували световете. От умора, тези богове се смалили, станали са малки хора и днес разсъждават за велики въпроси: „Разделихме света и го създадохме“, а не съзнават, че са от тях създадени. Аз казвам: „Вие дадохте на Господа материала, вие донесохте камъните, а Господ от тях създаде света“. “ Процесът на делението е механически, а не духовен. В света не трябва да има никакво духовно деление. Това, което вие наричате деление, например при израстването на едно дърво, то не е деление, а размножаване. Размножаването е органически процес. Разделянето е скъсване връзките със самия източник на живота. Често съвременните хора сами си създават лоши мисли. Виждаме някой човек, който се стреми към Бога, но се съмняваме в чистотата на неговите подбуди и казваме: „Причините, които го карат да се стреми към Бога, не са религиозни, не са благородни подбуди, а някой дявол е влязъл в него“. Ние постъпваме като някой евреин. " "Нещастията произлизат от факта, че когато се породи у нас една Божествена мисъл или Божествено чувство, ние искаме да ги пометнем, а от това се раждат и големи страдания. Следователно, такъв дом, такова общество, такива учени хора – всички се израждат, и на мястото им се явяват нови хора. В прочетения стих Христос прави две сравнения: всяко царство и всеки дом. Христос казва: „Ако аз изпъждам лошите духове чрез Божия Дух, у вас е настало царството Божие“. Христос не казва, че дели, но казва, че изпъжда лошите духове навън. Пъдя и разделям, това са две различни понятия. " "Да изпъдиш човека, това значи, да му намериш място да работи другаде, а да разделиш, значи да го извадиш от онази връзка, която му дава условия да работи." "Турците казват: „Юварлаян таш темел тутмас“. То значи: камък, който се търкаля, основа не хваща. Някои казват: „Да сменим идеите и да се търкаляме от едно място на друго, това са две различни неща“. Да, да сменяш идеи е едно, а да търкаляш идеи – друго. Да сменяш волове, това е едно нещо, а да ги направиш на пастърма, на суджук, това е друго нещо. Сега ние искаме да преустроим съвременното общество, но първото нещо е да се научим да не делим. А за това трябва да научите изкуството да съединявате. Да разделяш е много лесно изкуство, но да съединяваш е много мъчно. Когато се яви у вас думата „разделяне“, нека се яви веднага противоположната на нея – „съединение“ – и веднага ще се научите да превръщате разделянето в съединение. Може да разделяш, но само непотребното в твоя организъм. Следователно, законът, който стои скрит в този стих, е: първото и най-важното нещо е да не се раздвоява доброто. Религиозните, добрите хора не трябва да се раздвояват." Не разделяйте ума от сърцето си, съединявайте се всички мъже и жени; нека всички народи се съединяват в тази бъдеща култура; нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура, която ще внесе в света мир и радост, които очакваме. Беседа, държана на 8 декември 1918 г. Източник- https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1918-12-08-10.html

http://chitanka.info/text/35989-legendi-za-skypotsennite-kamyni

Кралят на блуса Би Би Кинг си отиде на 89http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/lica/kraliat-na-blusa-bi-bi-king-si-otide-na-89-6036153

ЦЕННОТО ВРЕМЕ НА ЗРЕЛОСТТА (послание от Марио де Андраде - бразилски поет, писател, музиколог)

Jazz For Romantic Moments - (full Album) http://vbox7.com/play:13be3543ed

Светът отбелязва днес Международния ден на джаза

"- Кажи ни за Религията. А той в отговор му рече: - Нима днес говоря за нещо друго? Не е ли религията всяко дело и всеки помисъл - а и онова, което не е нито дело, нито помисъл, а чудо и удивление, – и те бликат в душата дори когато ръцете дялат камък или тъкат платно. Кой може да отдели вярата си от работата си и своето упование от своето призвание? Кой може да просне пред себе си часовете и да ги раздели с думите: ” Това е за Бог, това е за мен; това е за душата ми, а онова – за тялото ми” ? Всичките ви часове са крила, размахани в простора, и всеки мах е по една от същностите ви. Който носи добродетелта си като празнична дреха, по-добре гол да ходи. Вятърът и слънцето няма да пробият дупки в кожата му. А който се води по общото понятие за нравственост, затваря потайната си птичка в клетка. Но волната песен не излиза от решетки. И тоя, за когото поклонението е прозорец – да го отвориш и пак да го затвориш, – той още не е бивал в обиталището на душата си, чиито прозорци са разтворени от зори до зори. Дневните ви творения са ваш храм и ваша религия. Затова, когато влизаш в храма, вземи всичко свое със себе си. Вземи плуга си и наковалнята си, вземи млата и лютнята си - нещата, които си създал от нужда или за разтуха. Защото в упоението си не можеш да се вдигнеш над постигнатото, нито да паднеш под загубеното. И вземи със себе си останалите люде: защото в поклонението не можеш да полетиш по-високо от надеждите им, нито да се смириш под отчаянието им. И ако искаш да познаеш Бог, не почвай да гадаеш. По-добре се огледай наоколо и ще видиш как Той си играе с децата ти. Огледай се и ще видиш как Той върви по облака и как посяга с ярката светкавица или се спуска с рукналия дъжд. И ще Го видиш как се усмихва с цветята и как се вдига и маха с ръка в дърветата." Джубран Халил Джубран

Почина британският писател Тери Пратчет ~~~ "Онова беше тогава. А това беше сега. Като че напоследък вечното не траеше толкова, колкото някога. Още едно дърво се разпадна на пепел в огнището. Дезидерата не си бе направила труда да поръча гориво за зимата. Наистина нямаше смисъл. И освен това, разбира се, имаше го и другото нещо… Тя го опакова внимателно като дълъг тънък пакет. После сгъна писмото, написа адреса и го пъхна под връвта. Готово. Погледна нагоре. Дезидерата беше сляпа от тридесет години, но това не беше проблем. Тя открай време си беше благословена, ако тази е точната дума, с второ зрение. И така, когато обикновените очи откажат да ти служат, просто се научаваш да виждаш в настоящето, а това така или иначе е по-лесно, отколкото да виждаш в бъдещето. И тъй като окултното зрение не зависи от светлината, пестиш свещи. Винаги има и добра страна, ако знаеш къде да погледнеш. Така да се каже. На стената пред нея висеше огледало. Лицето в огледалото не беше нейното — кръгло и розово. Беше лице на жена, свикнала да дава заповеди. Дезидерата не беше от заповедническия тип. Всъщност тъкмо обратното. — Ти умираш, Дезидерата — каза жената. — Тъй си е. — Остаряла си. Такива като тебе винаги остаряват. Нямаш почти никаква сила вече. — Това е факт, Лилит — меко отвърна Дезидерата. — Значи твоята защита се вдига от нея. — Уви, да — въздъхна Дезидерата. — И така, оставаме само аз и злобарката от блатото. И аз ще спечеля. — Май така изглежда за съжаление. — Ти трябваше да си намериш наследница. — Все нямах време. Не съм от тия, дето си планират нещата, знаеш. Лицето в огледалото се приближи, сякаш фигурата пристъпи по-близо до нейната страна на огледалото. — Ти загуби, Дезидерата Куха. — Стават такива неща. — Дезидерата се изправи малко несигурно и взе парче плат. Фигурата изглежда се ядоса. Съвсем ясно бе, че губещите трябва да свеждат поглед надолу, а не да реагират така, сякаш се забавляват за твоя сметка. — Не разбираш ли какво значи да загубиш? — Някои хора доста ясно го показват — рече Дезидерата. — Сбогом, г’спожо. — Тя метна плата върху огледалото. Чу се ядно поемане на въздух и после стана тихо. Дезидерата стоеше, като че потънала в размисъл. После вдигна глава и каза: — Чайникът тъкмо завря. Ще заповядате ли чаша чай? — НЕ, БЛАГОДАРЯ — отвърна глас точно зад нея. — Отдавна ли чакате? — ВЕЧНО. — Не ви задържам, нали? — НОЩТА Е СПОКОЙНА. — Ще сипя чаша чай. Мисля, че имаше една останала бисквита. — НЕ, БЛАГОДАРЯ. — Ако сте гладен, тя е в буркана на камината. Оригинална клачианска керамика. Направена от истински клачиански майстор. От Клач — добави тя. — НИМА? — Имах навика да обикалям доста в по-младите си години. — ДА? — Интересни времена бяха. — Дезидерата разрови огъня. — Такава ми беше работата. Предполагам, че и при вас е същото, разбира се. — ДА. — Никога не знаех кога ще ме извикат. Е, разбира се, на вас са ви ясни тези неща, нали? Кухни предимно. Май винаги бяха кухни. Понякога балове, но общо взето бяха кухни. — Тя взе чайника и сипа врящата вода в самовара на огнището. — НИМА? — Изпълнявах желанията им. Смърт изглеждаше учуден. — КАКВО? ИМАТЕ ПРЕДВИД… ПОПРАВЯХТЕ КУХНЕНСКИТЕ ШКАФОВЕ? НОВИ МИВКИ? ТАКИВА НЕЩА? — Не, не. На хората. — Дезидерата въздъхна. — Това е голяма отговорност, да бъдеш фея-кръстница. Имам предвид, да знаеш кога да спреш. Хора, чиито желания се изпълняват, често накрая се оказват не много мили. Така че дали да им дадеш това, което искат, или което им е нужно? Смърт учтиво поклати глава. От негова гледна точка хората получаваха това, което им дадеш. — Като например в Генуа — започна Дезидерата. Смърт погледна остро. — ГЕНУА? — Знаеш ли я? Е, разбира се, че знаеш. — АЗ ЗНАМ ВСИЧКО. Изражението на Дезидерата омекна. Нейните вътрешни очи блуждаеха някъде. — Бяхме двете. Кръстниците винаги са две, ти знаеш. Аз и лейди Лилит. Има голяма сила в кръстничеството. То е като да си част от историята. Както и да е, момичето се роди извънбрачно, но в това няма нищо лошо. Не че те не можеха да се оженят, просто никога не стигнаха до това… И Лилит й пожела красота, власт и да се омъжи за принц. Ха! И оттогава работи по въпроса. Какво можех аз да направя? Не се спори с такива пожелания. Лилит знае силата на една история. Аз направих всичко възможно, но у Лилит бе властта. Сега чувам, че тя управлява града. Променя цяла една държава само и само да се изпълни приказката! А сега е прекалено късно. За мен. Тъй че предавам отговорността. Така става с кръстничеството. Никой дори не иска да бъде фея-кръстница. С изключение на Лилит, разбира се. Това й е като муха в главата. Изпращам друг. Може би доста закъснях. Дезидерата бе блага душа. Феите-кръстници вникват в човешката природа много задълбочено, което води до това, че добрите стават благи, а злите — властни. Дезидерата не бе от хората, които говорят силни думи, но когато тя кажеше за някого, че има „муха в главата“, със сигурност означаваше, че въпросният някой е на няколко мили отвъд хоризонта на лудостта и състоянието му се влошава. Тя наля чай и продължи: — Това му е лошото на второто зрение. Виждаш какво става, но не знаеш какво значи. Аз видях бъдещето. Има някаква каляска, която е направена от тиква. А това е невъзможно. Има мишки, които са превърнати в кочияши. А това не е много за вярване. А има и един часовник, дето бие полунощ, и някаква си стъклена пантофка. И всичко това ще се случи. Защото историите си действат така. И тогава си помислих: познавам някои хора, дето карат историите да се случват по техния начин. Тя въздъхна отново. — Ще ми се аз да отидех в Генуа. Щях да понеса жегата. А идва и Тлъстия вторник. Преди винаги ходех в Генуа за Тлъстия вторник. Настъпи очаквателно мълчание. Тогава Смърт каза: — НАЛИ НЕ МЕ МОЛИШ ДА ТИ ИЗПЪЛНЯ ЖЕЛАНИЕ? — Ха! Никой не изпълнява желанията на фея-кръстница. — Дезидерата отново се вглъби, говорейки на себе си: — Знаеш ли, аз трябваше да ги накарам да отидат в Генуа. Трябваше, защото ги видях там. И трите. А това не е лесно с хора като тях. Наложи се да използвам главознание. Да ги накарам сами да се отправят за там. Ако кажеш на Есме Вихронрав да отиде някъде, тя няма да го направи от инат. Кажи й да не ходи и тя ще отърчи, ако ще и по счупени стъкла. Това е то да си Вихронрав. Не знаят как да губят. — Изглежда нещо й се стори забавно. — Но една от тях ще се научи. Смърт не каза нищо. От негова гледна точка да губиш бе нещо, което всеки научава, си помисли Дезидерата. Тя си допи чая. После стана, с известна церемониалност си сложи островърхата шапка и закуцука към задната врата. Недалеч от къщата, под дърветата, имаше дълбока яма, някой предвидливо бе спуснал малка стълба до дъното й. Тя слезе по нея и с известно затруднение я избута нагоре върху листата. После легна. Всичко беше точно. — Тролът господин Кремъчко долу при мелницата прави много хубави ковчези, ако нямаш нищо против боровия материал. — НЕПРЕМЕННО ЩЕ ГО ИМАМ ПРЕДВИД. — Накарах Хъркър Бракониера да изкопае дупката и на връщане ще дойде пак да я затрупа. Надявам се да е прилично. Вземи го, маестро. — КАКВО? О-О, ОБРАЗНО КАЗАНО. Той вдигна косата. Дезидерата Куха умря. — Е — каза тя, — това беше лесно. И сега какво? " - Тери Пратчет Вещици в чужбина