Цветовете през вековете
" Откакто свят светува, изучаването на цвета и неговото разбиране продължава да предизвиква интереса на хората. В тази статия ще разгледаме какво, кога и как се е случвало във връзка с цветовете.
Цветовете винаги са пленявали човечеството и са били разглеждани като една от най-големите загадки на живота. Всяка цивилизация е има своите митове и асоциации с цветовете.
Няма как да разкажем всичко за цветовете, но можем да разгледаме „крайпътните камъни”. Нека започнем отзад-напред:
През 4-ти век великият философ Аристотел определя като първични два цвята синьото и жълтото. Той ги асоциира с двете противоположности на живота: слънце и луна, мъж и жена, стимулиране и подтискане, разширение и стесняване, вътре и вън. След това той асоциира цветовете с четирите елемента: огън, вода, земя и въздух, както разгледахме тук. Това са принципите, които се следват от художниците до 19 век. Нютоновите открития през 19-ти век обръщат представите с краката нагоре.
Хипократ, съвременник на Аристотел, бащата на медицината е използвал цвета предимно в медицината и е разпознавал някои терапевтични ефекти на цветовете. Знанията и опитите му в тази посока са били доста малко и ограничени.
Авицена, живял в Иран през 11-ти век, вярва, че психическото излъчване на човека е оцветено и индикира неговата предразположеност към различни заболявания. Той е бил лекар и методите му използват оцветяването на пациента при диагностициране.
Ренесансовият лекар фон Хохенхайн, познат като Парацелзий изследва и използва цветовете през 15 век. Съвременник на Коперник, Мартин Лутър, Леонардо Да Винчи и много други, той е силно повлиян от поривите на Ренесанса.
15 век е белязан със страхотни катаклизми в отношенията църква-наука. При последвалото „разделяне” на влиянията, бъдещото изучаване на цвета е било включено към раздела “Наука”, докато за художниците се е смятало, че са родени с инстинктивен усет към цветовете.
Стигаме до най-важният от всички, който е дал най-много за познанията на човечетството за цветовете – Нютон. През 1672г Сър Исаак Нютон публикува своята първа дискусионна статия за цвета, и четиридесет години по-късно, своя труд “Оптики”. Опитите на Нютон преобръщат представата за цветовете на 180 градуса!
Един от най-великите умове на историята , Йоханес Волфганг фон Гьоте, работи върху теорията за цветовете и издава труда си “Теория на цвета”, който се преиздава и до днес. Гьоте не е напълно съгласен с Нютон и в трудовете си се опитва да докаже неправотата му.
През 19 век интересът към цвета е претърпява бум. Изкуството на цветовата терапия е възродено и днес дори най-консервативните лекари използват цвета в ежедневната си работа.
През 1920г в известната школа Бахаус, Германия, където са преподавали светила като Итън, Албърс, Кандински, Мондриан и Клее, технологията и изкуството се обединяват напълно. Йоханес Итън подробно се е интересува от връзките между цветовете и емоциите, цветовете и формите. Той също забелязва, че всеки от учениците му е имал предпочитана палитра от цветове при работата си и тази палитра е свързана с психологическото оцветяване на конкретния ученик. Той издава “ Изкуството на цвета”.
Днес познаваме природата на цветовете повече от когато и да е, но все още не притежаваме пълното знание. Все повече се говори за цветовете и психологията. Безброй „търсачи” на истината за цветовете оставят отпечатък в знанието за цвета. Такива са К. Гьорсдорф, Дж. Олпорт, Х, Фрилинг, Бресендорф, Кох, Бах, Анджела Райт, Лореа Шиъринг и много други.
Езотеричните вярвания за цветовете също набират сила и все по-ясно става, че науката и езотериката вървят към обща цел..."
Източник