Тук. Преди да ме заведе Есита каза, че когато е ходила за първи път сама е открила мястото, усетила го е и ми каза- Да видим ти дали ще го откриеш сама . Аз казах ОК. и си помислих - С питане и до Цариград се стига. Качихме се на другата сутрин и отидохме. Автобусът спря обаче нали е село и беше почивен ден, жива душа от никъде нямаше. От едната ни страна на пътя малко по- нависоко имаше къщи от другата дере и много зеленина. Казах си - Ще вървя натам накъдето ми пее сърцето, то само ще ми подскаже къде е къщата. В представите си знаех какво търся, не защото знаех нещо предварително, преди да тръгна за София Еситка не ми беше споменала за плана си да ходим Мърчаево така, че не бях търсила предварително информация, но се досещах по други лични причини . Така, по едно време тя нещо беше избързала напред, а аз бях малко по- назад на пътя. В двора на една къща зърнах един човек който тъкмо се прибираше от градината си и се канеше да влиза, повиках го и го попитах, а той ми показа зеленото дере и казва - Ето тук отсреща има една мъничка пътечка в тревата свърни по нея и ще стигнеш до порта на която ще видиш само върха, влез през нея и от там ще стигнеш. Намерих пътечката но беше толкова зашумено, че си помислих, че нещо не съм разбрала и се отказах малко след като бях тръгнала. Върнах се назад, но нещо накара онзи човек да излезе от къщата и ми каза - Не я ли намери!? Върви- върви, там е, ще я откриеш. Аз извиках на Еси и тя се върна и тръгнахме заедно, открихме портичката и надолу се спуснах много бързо защото сърцето ми наистина пееше, знаех, че къщата отвън ще е цялата в бяло и като я съзрях... усещанията бяха неописуеми, всеки сам трябва да си ги преживее. Благодаря на Бога!
П.П. Знаете ли че има хора на които целият им живот е минал по тези места и те въобще не знаят нищо за Учителя и за това че там се намира Изворът на Доброто и Музеят и въобще нищо не знаят. Бях много учудена, миналата година като лежах в болницата в София и жената на леглото до мен беше от Владая. Станахме приятелки и тя ме води през уикенда на гости, но нито тя нито съпругът и знаеха нещо за това, а са възрастни хора и целият им живот минал близо до тези места. Тя имаше проблеми като всеки човек и беше хукнала по разни врачки да я предпазват от магии и да и развалят и т.н... имах възможност да и разкажа т.е. да посея семенцето на Божието Слово пък в благоприятно време Бог ще възрасти, не е била случайна срещата ни знам това. До като и бях на гости знаех, че все пак отново съм близо до Мърчаево и това ми даваше сила и радост