Eлф

Споменът ми е че беше малко обяснение почти незабележимо, но съществено. За жалост доста хора са го пренебрегнали...

You Everything can Change

Самият Дон Хуан не поясняваше ли някъде из книгите, че на него такива не са му били необходими, но за Карлос са били и то естествено се е случило под ръководството на Учител. Смътно си спомням, че го пишеше някъде и това според мен е важна подробност защото иначе много народ ще си намери нужното оправдание, за употребата им, ще се успокои привидно и ще продължи .

Ооооо каква приказка вълшебна...

Не съм запомнила дали сме пускали някой от многото варианти на Пс. 23

~~~~~~~~~

Тери Пратчет. Стражите! Стражите! " - Видяхме как един тип обра човек през нощта - унило занарежда Колън. - Пред очите ни!И капитан Ваймс ни вика "Хайде!".Втурнахме се, ама номерът е да не припкаш много, ако схващаш.Иначе може да догониш някого.Пък като го догониш, почват едни неприятности..."

http://www.youtube.com/watch?v=91ImdfZfGgQ&feature=related

Аз като не-специалист търся принципа, защото за сметка на алкохола имам зависимост от никотина все още и съм търсила за себе си причините за това обсебване, за това и съм обмисляла нещата, разглеждала съм ги от различни ъгли, правила съм паралел... и в следствие на това в различните мнения тук виждам много парченца от пъзела които сглобяват цялостната картина. Замислих се за това което каза Ани в другата тема която отвори, че проблемът може да се корени в наследствеността и да, в това има истина, казвали са ми, а и аз си знам, че съм копие на баща си. Рис също е права, че децата подражават на родителите си. Спомням си като малка как гледах около мен всички с цигарите и кафето заканващи ми се никога да не пуша и как си мислех - Ооооо само веднъж да порасна, веднага ще се науча да пуша защото сигурно е много хубаво. За мен цигарите бяха нещо като знак за това че човекът е голям и независим. Възрастните около мен ми бяха кумири и исках да бъда като тях. Много сладки ми се виждаха тези цигари и... отворих вратата, за обсебването. И сега все още има нещо в мен което обича да пуши, харесва ми и точно по тази причина не мога да пожелая истински да се откажа от тях. Майка ми го възнамери и след няколко молитви помощта дойде, брат ми не е вярващ, но е със силна воля, рече и отсече - отведнъж се освободи завинаги. Докато аз все още не съм и работя по въпроса да поискам, да го възнамеря, за да се запали волята и да дойде помощта. Говоря малко и от ок.гл.т. от зрънцата на които съм попадала през годините разглеждащи този въпрос. Другото върху което се замислих върху поста на Ани от дугата тема беше - "Познавам човек, който до 55 – та си годишнина отричаше твърдо алкохола, цигарите, лекарствата – изведнъж в следствие на увлечението по някакви диети, затъна в алкохолизъм. Започна се от квас!!! И продължи през вино, бира, концентрати. И все с лечебна цел..." Точно така, когато отричаш твърдо едно нещо без да го познаваш изпадаш в крайност и веднага ти се доказва точно обратното и понеже той е бил напълно убеден не е допускал възможността да стане зависим, не се е познавал достатъчно. Неговата будност е била приспана и постепенно е преминал тънката граница... Така, че до болка ми е познато това за което говори Станимир - "...Ако човек се е отказал от нещо, но продължава да мислиш за него и да го желае, значи въобще не се е отказал. Преодоляването на навика означава независимост от него, свобода...В отказа от алкохола примерно няма тъга, а свобода. Самият отказ е преди всичко ментален. Няма потискане. Вниманието ти вече не е насочено върху пиенето, твоето аз не е там чувствайки щастие или страдание в зависимост от употребата или неупотребата на алкохол. Твоето аз е в тебе, необвързано наблюдавайки от центъра на своята същност, която сама по себе си е щастие...." По отношение на алкохола при мен е така и знаейки вече какво е да си зависим, н аз го оценявам с пълна сила, мечтаейки един ден да ви се похваля, че с цигарите се е получило.

In Memoriam - Steve Lee - Angel ~~~

In Memoriam - Steve Lee - Angel

Станимир- изт.

Много добре разбирам и не само аз за какво иде реч. Не е необходимо човек да е някакъв голям специалист за да стигне сам до тези изводи. Темата е за всички които спазват правилата на форума, а твоето отношение е очевадно за всеки така че докато носът ти прави здрасти с облаците винаги ще има кой да го натрива независимо как го наричаш. Искаш ли да ти кажа нещо на уше, много знаещи и разбиращи хора не пишат тук именно заради подобно на твоето отношение. Хайде сега затворете и моята уста, че да мирясате поне за малко въпреки, че както казах винаги ще се намира кой да го казва. П.П. Що се отнася до Тишината, тези които имат Ухо знаят... Учителят е говорил по този въпрос, няма сега да издирвам точната беседа. Той нали ти се е явил, значи ще съумееш да осъществиш вътрешния контакт, за да почерпиш дълбоко познание по въпроса.

Благодаря за споделеното, това наистина са съкровени неща... но не бъди убедена за преживяванията на останалите. Учителя .... от тук нататък всяка изречена дума обезличава нещата така, че в случая по- добро от мълчанието няма. Някои неща най- добре се чуват в тишината...

Според зависи. Не с всички хора е така. С булшинството може и да е, но има и много други които не мислят по този начин. Спомням си думите на един стар колега някога - "Мога да пия, мога и да не пия". Той сам си решаваше дали да пие, кога да пие и по колко ако въобще реши да пие.