Eлф

Нещо от драконовата книга на Омраам. "... . Колко религиозни хора полагат обет за безбрачие, без да съзнават достатъчно на какво се обричат! Твърде млади, без да познават човешката природа, без да познават себе си, застават пред олтара, а един ден, ко­гато инстинктите и страстите им се про­будят, те затъват в тях. Каква трагедия! Наистина, с колко човешки трагедии са изпълнени както мъжките, така и женските манастири! Много по-добре би било, вмес­то да се измъчва зад манастирските зидове, да нарича себе си невеста на Исуса, а мислено да прелюбодейства с кого ли не, една жена да се задоми и да народи деца. Бог не е толкова тесногръд и от никого не очаква да му се посвещава изцяло, щом това би превърнало живота на човека в ад. Той предпочита добрите дела на хората: да се женят, да се омъжват, да създават деца, вместо да водят един неуравновесен, объркан живот и да тровят атмосферата с незадоволимите си желания. Светиите също са били измъчвани през целия им живот от сексуалната сила, но с много усилия накрая са намирали по­кой. Света Тереза от Авила (1515 - 1582) е била много страстна натура. Дори за са­мата Света Тереза от "Младенеца Исус" в Лизийо (1873 - 1897) не се знае нито как е живяла, нито на какви изкушения е трябвало да устоява. Но тя съвсем не е била такава, каквато я представят - младо мо­миче с нежно и миловидно личице. Не, тя е била силна, мощна по природа. Аз много обичам Света Тереза, възхищавам се от нея, но не съм съгласен, че съществува причина, поради която да я представят невярно. II Много светци и светици запазват своята пламенност до последната си ми­нута и в това няма нищо лошо, напротив. Хората, които умеят да оползотворяват сексуалната сила, са най-богати, най-превилигировани, тъй като тази сила е благос­ловена..." Страхотна е книжката

"Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството." Димитровден Освен на всички именници, честит да е професионалният празник и на строителите !

Тери Пратчет:...´Освен това, имаше нещо обезпокоително в младия Траймън. Не пушеше, пиеше само преварена вода, а и Галдър с ужас подозираше, че е умен.´

http://www.youtube.com/watch?v=DguWTSdnmsI&feature=related

Много добро попадение, елфче! Струва си човек да се замисли какво се случва когато: 1. Се возим в градския транспорт; 2. Сме на конференция, където столовете са едни до друг; 3. Сме на мач; 4. Сме на митинг; 5. Сме на техно-парад; "Преди да започне своя ритуал, всеки вълшебник очертава около себе си един кръг, който му служи за защита. Колкото и злите духове да обикалят наоколо, да го заплашват, че ще го разкъсат и унищожат, те не могат да влязат в кръга. В него въл­шебникът се чувства като в крепост. Ни­кой обаче не учи хората как да се предпа­зват от силите на мрака....." Иванов, МихаилСексуалната сила или Крилатият дракон ~~~ Формули за ограждане „Дето е Господ, там съм и аз.“ Кажете ли така, вие се ограждате с една могъща аура и всички Бели Братя са на ваша страна. Учителят

"I. КРИЛАТИЯТ ДРАКОН В традициите на всички народи, в техните приказки и митове можем да открием образа на змея или на дракона, който в различните култури символизира почти едно и също нещо. В неизброими приказки се говори, как змей отвлича прекрасна, чиста и невинна принцеса и как я държи затворена в някакъв замък. Нещастната принцеса плаче, вехне и умолява Небето да й прати спасител, но змеят разкъсва един след друг рицарите, дръзнали да я освобождават. Тогава той заграбва техните богатства и ги трупа в подземието на своя замък. Но ето, накрая пристига най-красивият, най-благородният и най-чистият принц, на когото една магьосница разкрива слабото място на змея – в кой момент може да го завърже, прободе, победи - и предпочетеният, добре въоръжен и подготвен принц, излиза победител. Принцесата е освободена и... какви целувки, какви прегръдки! Красивият рицар-принц, благодарение на своето умение и чистота, излиза победител в тази битка и всички съкровища, натрупани в замъка през вековете, остават за него. Накрая, възседнали змея, двамата литват в прос­тора да обикалят света. Хората вярват, че тези приказки са предназначени предимно за децата. В същ­ност това са разкази на Посветените, а за да се изтълкуват тези разкази, е необхо­димо да се познава науката на символите. Змеят не е нещо друго освен сексуалната сила. Замъкът това е човешкото тяло. В замъка въздиша принцесата, т.е душата, която зле управляваната сексуална сила държи в плен. Рицарят-принц е човешкото его или духът. Оръжията, с които може да се победи змея, са средствата, с които духът разполага, а това са волята, само­обладанието и умението да се владее и да се използва тази сила. Така че, веднъж овладяна, тази сила се превръща в слуга на човека, в крилат кон за пътешествия в простора. Защото змеят има и крила. Ма­кар да е представен с опашка на змия, символ на подземните сили, той има и кри­ла. Ами да! Такъв е вечният език на симво­лите - ясен и прост. Митът за Тезей е вариант на това приключение. Благодарение на кълбото с конеца, което Ариадна му дава, Тезей вли­за в лабиринта, убива Минотавъра и намира обратния път. Минотавърът е друга пред­става за сексуалната сила. Могъщ и пло­довит представител на низшата природа, бикът може и трябва да се впрегне, за да оре земята. Смисълът на лабиринта е ед­накъв с този на замъка, сиреч физическо­то тяло, а Ариадна, възвишената душа, ко­ято води човека към победа. В еврейските и християнските тра­диции виждаме змея в лицето на Дявола, който вони на сяра. Всички тези горивни продукти като бензин, газ, барут, газовите смеси, причиняващи запалвания и експло­зии, представляват Змея, бълващ огън. Във всеки човек се намира един такъв змей, който може да се отъждестви с гориво. Ако хората знаят как да си служат с него, те биха могли да летят нагоре, но ако, поради невежество, немарливост и сла­бост, не знаят, те ще изгорят и изпепелени ще се разпръснат в бездната..." Иванов, МихаилСексуалната сила или Крилатият дракон Чудесно четиво, добре е да се прочете цялата книжка. Не е голяма, само 29 стр. Поздрави!

Скъпо Елфче, Благодаря ти много за беседите . Бих искала да прочета и останалите. Опитах в "Спиралата" на Беседи, на Михаил Иванов, на Омраам Микаел Айванхов - никъде нищо. Вместо да работя, си чета тези беседи. При втория прочит (при първия ги изгълтах като гларус) си пуснах музиката на Паневритмията в изпълнение на Стоян Димитров на акордеон. Като свърших второто четене, осъзнах, че акордеонното изпълнение ми създава френски привкус на Божествената Паневритмия - улучила съм синхрон с мястото на сътворяването на беседите. Огромно удоволствие от Хармонията между Слово и Музика. . НелиТ била си в пълна хармония с последната беседа носена от ...

Ето и последната беседа от книжката с беседи на Омраам която си изтеглих от "Спиралата". Наблегнала съм само най- важното при все, че не съм я надробила на отделни цитати: " Музиката и песента в духовния живот Всичко в природата пее, вибрира, всяко същество излъчва трептения, които се разпространяват като звукови музикални вълни. Ето защо можем да кажем, че всичко в природата е музика. Музика има в пеещите струи на ручея, в бликащите извори, в дъждовните капки, в бучащите порои, в непре­къснатото вълнение на океаните и море­тата... Музика има и в полъха на вятъра, в шумоленето на листата, в трелите на птиците.. Музиката на природата буди не-прекъснато музикални чувства у човека, а в нея самата напира стремежът да се изяви чрез някакъв инструмент или песен. С музиката човекът спонтанно изразява своите чувства, усещания. Чрез нея той проявява религиозните си чувства, в нея излива своята мъка, радост, любов и всички свои най-дълбоки преживявания. Музиката е дишането на душата и на съзнанието. Чрез нея душата се проявява тук на земята. Когато в човека се събуди висшето съзнание и се развие способността му за субтилни възприятия, той започва да чува грандиозната симфония, която ехти във простора от единия до другия край на все­лената и започва да разбира дълбокия сми­съл на живота. Музиката събужда в нашата душа спомена за божествената ни същност и носталгията по изгубения рай. Тя е едно от най-мощните изразни средства, по-силна от рисуването и танца, защото действа непосредствено, моментално: човек си спомня изведнъж, че идва от небето и че там ще трябва да се върне един ден. Има, разбира се, и музика, която буди желание да оста­нем на земята колкото може по-дълго време - това всеки го знае, - но истинското пред­назначение на музиката не се състои в това. Всички слушат музика, но в окултните школи хората се учат да слушат музика така, че да освобождават духовните центрове в себе си, да се извисяват в прос­торите, да се издигат, облагородяват, пречистват, учат се дори как да се справят с проблемите си. Слушайки едно произве­дение, ние трябва преди всичко да знаем, какво представлява то. С добра или със зла сила е заредено, с какво можем да го срав­ним: с вятъра, гръмотевицата. Водопада, спускащ се от планината, дали е като електрически ток или като топлина?... Независимо каква е силата, вие трябва да умеете да я използвате. Ако е като вятъра, можете да си представите, че летите по вълните с прекрасна яхта, разпънали всички платна. Ако е като електричество, вие мо­жете да включите цялата си духовна апара­тура и т.н... Музиката е сила. Всеки звук, всяка вибрация предизвиква движение в пространството и освобождава възможности в човека. Аз искам да се научите да използвате музиката като инструмент за вътрешно изграждане и затова всеки ден преди храна ви предлагам да слушате музика. Благо­дарение на нея вие можете да извършвате една превъзходна духовна работа: да съз­давате сублимни идеи и образи, които един ден ще се осъществят. Преди всичко тук става дума за една задълбочена мистична, религиозна музика, за творби, които ви изди­гат, извисяват... Много духовни хора прене­брегват ролята на музиката и не я използват за повишаване ефективността на сво­ята дейност, а това им носи само вреда. Музиката може да бъде изключително ефективно средство. Тя е способна да събужда многобройните задрямали клетки, да ги облагородява, преобразява, усъвършенства. Не трябва да се пренебрегва музиката. Оставете другите да живеят, както си знаят, но вие, които търсите пътя на напредъка в духовния живот. трябва да можете да използвате всичко, което Бог би е дал. Ученикът[1] е човек, който мисли, по какъв начин да използва своето време, сили и материали, поверени му от Бог и природата, за да осъществи или постигне нещо повече. Това е като онзи слуга от Евангелието, чий­то господар, преди да потегли на път, поверява няколко таланта, които слугата решава да размножи, вместо да ги пази заробени някъде. Ученикът е интелигентния, разумен слуга, чието най-силно желание е да оползотворява всичко, което Небето му е дало, за извършването на една божествена работа. Независимо дали това е въздуха, водата, храната или тялото, очите, ушите, всичко, което съществува в природата, той знае как да го използва. Той знае, как да влага всичко в работата си и така непре­къснато с всеки изминат ден става все по-богат, докато другите пилеят времето си, прахосват силите си и обедняват, защото главите им не раждат никакъв метод за работа. И така, слушайки музика, старайте се да вършите някаква работа, да изграждате мислено всяко ваше желание. Това са толкова много неща, а вие не правите нищо, за да ги постигнете! Музиката ви предлага всички най-добри условия: създава една ат­мосфера, която предразполага към мисловна дейност, като вятър, който издува платната на вашия кораб и той лети все по-далеч към един нов свят, божествения свят. Музиката предлага несравнимо голяма помощ за реализирането на човека. Очевидно за да се свържете с божествения свят, не можете да слушате каквото и да е. За съжаление съвременната музика все повече се доближава до врявата, какофонията. Когато бях на Световното изложение в Осака Япония, аз слушах един концерт от съвременна музика. Просто да се побо­лееш, да полудееш! Слушайки тази музика аз чувствах как тя води до тоталното раз­рушаване на човешкото същество, до разби­ването на нервната му система. И се питам, дали някакви луди композитори не са си поставили за цел да подлудят цялото чове­чество? Някои хора с действията си до известна степен вече са го сторили, на музикантите остава да доведат това дело докрай. Твърде малко музиканти изучават истинската психология, за да знаят, че звукът, словото, всички вибрации въздействат върху човешкото същество. Това са психически закони. В някои мои лекции аз съм ви говорил за опитите на физика Кладни. Той посипва върху една плоча прах и с един лък предизвиква трептенето на плочата. Под действието на вибрационните вълни върху плочата се появяват силови линии (можем да ги наречем живи точки), които изтласкват трептящите прашинки към точките, които не вибрират (мъртвите точки). Тези мъртви точки образуват геометрични фигури. Аз също направих подобен експеримент и дой­дох до извода, че точно това става и с човека. Звуците, които чуваме, създават в нас геометрични фигури. Макар и да не ги виждаме, под въздействието на звуците, на силата на вибрациите, безкрайно малки час­тици в нас се организират и образуват фигу­ри. Ето защо, когато слушате някаква съвременна какофония, хармоничната структура, порядъкът, заложен във вас от Създа­теля, се нарушава. Погледнете младежите! Те предпо­читат възбуждащата музика, която ги хвърля в кипеж, кара ги да се гърчат, да се тресат... Като че ли другата музика, тази на големите композитори като Моцарт, Бетовен, Хайдн, е предназначена за ста­рите. Не, тези млади хора нищо не разби­рат! Те не знаят, че музиката, която оби­чат, събужда в тях само най-повърхностни и безполезни стремления. Някои видове музика оказват много вредно влияние върху поведението и чувствителността на хо­рата, но младите не се замислят за ефекта, който тяхната любима музика произвежда върху тях и накъде ги тласка. Те не искат да го знаят и търсят само онова, което им «казва нещо», което им носи удоволствие само за момента, без да се интересуват, какво ще им донесе то по-късно и колко лу­дости ще допуснат заради състоянието, което тази музика буди в тях. Аз не искам да кажа, че трябва да се слуша само мистична музика, само меси, оратории, реквиеми... Понякога аз ви пред­лагам да послушате фолклорни песни, пре­димно тиролски. Удоволствие е да се слуша, как тези момчета и момичета пеят, свирят и танцуват. Впрочем през всички времена, мъдре­ците, които познават човешката природа и нейните необходимости, създават празни­ци, на които народът може да се отпусне и повесели благодарение на музиката, танца или театъра. Дори и църковните отци са установили празници по примера на егип­тяните и гърците. Те не биха никога го сторили, ако не знаеха, че това поразпускане отговаря на основните необходимости на човешката природа. На хората, които са винаги сериозни, които никога не се отпускат, им липсва нещо. Те трябва да слу­шат тиролците. Всичко в тях е толкова младо, радостно, пролетно! Това са възпи­тани млади хора, които пеят, танцуват и гледат с възхищение слънцето, природата, небето, цветята. Тяхната радост е зара­зителна. Човек чувства заедно с тях, че животът е красив. Тиролските песни изразяват желанието на човека да остане вечно млад, да е щастлив, да обича цялата при­рода. От тях може да се черпи енергия за една благотворна работа. И така, музиката предлага една нео­ценима помощ за реализация. Ето защо всеки път, когато слушате музика, вместо да оставите вашата мисъл да блуждае насам-натам, устремявайте я към онова, което желаете най-много за вашата еволюция. Ако това е здраве, представяйте си, че сте преуспяващ човек: каквото и да правите -вървите, говорите, или се храните, вие из­лъчвате блестящо здраве, което предавате неудържимо на другите. Ако чувствате, че не ви достига светлина, разум, ако непрекъснато правите гафове и лудории, използ­вайте музиката, за да си представите, че научавате, че разбирате, че светлината и мъдростта проникват във вас и дори ги раз­пространявате и предавате на другите. Ако желаете да се сдобиете с красота, сила, воля и устойчивост, правете същото... Работете така във всяка област, в която чувствате, че нещо не ви достига и един ден ще усетите, че благодарение на музиката във вас са настъпили големи промени. Библейският разказ за превземането на Йерихон, чиито стени рухнали под звуци­те на тръбите, или митът за Орфей, който омайвал със своята лира не само хората, но и зверовете, скалите, бушуващите вълни..., ни разкриват, че от най-дълбока древност Посветените са познавали магическото вли­яние на звуците върху съществата и мате­рията. Интересно е да знаем, кои центрове в организма се активизират при слушането на звуци. Днес музикантите се интересуват повече от инструментите, отколкото от гласа. Те са склонни да вярват, че гласът е по-малко изразителен от инструмента, кое­то е невярно. Ако човешкият глас не отдава цялото си богатство, не проявява всички свои възможности, това е защото хората не мислят достатъчно за своя начин на живот. Гласните струни не са външен ин­струмент за човека, както са другите музикални инструменти, така че всичко, което той изживява, всички чувства и мисли, които носи в сърцето и главата си, дават отражение върху тях. Дори един певец или певица да притежава изключителна техника на пеене, неговите слабости, хаосът в него-вия живот прозират в гласа му. Затова тези, които истински искат да култивират и запазят гласа си много дъл­го време, трябва не само да предприемат превантивни мерки за здравето си, но да внимават и за чувствата, които изживяват. Най-слабото чувство като безпокойство, страх, съмнение, гняв, радост, надежда, се отразява върху гласа. Защо когато човек изпитва ярост или страх, не може да произ­несе никакъв тон? Напротив, когато обича, у него напира желанието за песен. Любовта е тази, която създава най-хубавите гласове. Следователно, за да може да пее, човекът трябва да се влюби в някого или в нещо. Аз ви съветвам да се влюбите по-скоро в нещо, това е по-лесно. Влюбете се в нещо много извисено, което непрекъснато ще ви вдъхновява и никога няма да ви нарани. Ако един певец живее чист, уравно­весен, хармоничен, природосъобразен живот, неговият глас укрепва, увеличава се него­вият обем, гъвкавост, сладост, субтилност, пъргавина, той става все по-послушен и певецът може да постига по-лесно всички ню­анси, които желае да изяви. Вместо да служи само на своята суета и страсти, да тича подир удоволствията и финансовите успехи, той трябва да се стреми към един най-висш идеал. Така той ще се върже с духовните същества, които ще дойдат да му помагат и да го водят по пътя, по който ще намери все повече и повече възможности за работа над обогатяването на гласа си. Очевидно този път не е лесен, той иска жертви, лишения, но те си струват. Много певци чрез своите гласове за­ливат своята публика с дисхармонични, зловредни вълни, които ги довеждат в хаотично, объркано, пошло състояние. Къде са онези, които чрез своя глас могат да внушат на своята аудитория желанието да скъсат със своя мрачен и посредствен жи-вот и да се отдадат на един нов, посветен на красотата и светлината. Сега са необходими певци, истински магьосници, които да преобразяват хората със своите песни. Но само този, който е работил с години за разширяването и засил­ването на своята аура, може да упражни такъв ефект върху душите. Да, аурата е тази, която създава условията, при които артистът може да въздейства магически върху своята аудитория. Дарявайки някои хора с красив глас, Небето им поверява голямо съкровище, с помощта на което те могат да вършат чудеса. Но те не знаят, как да го правят и преди всичко им липсва достатъчно вяра. Певците са често разглезени деца, които не са наясно с цената на своя талант, нещо повече, не се замислят за най-добрия начин да го оползотворят. Те трябва да имат един идеал, който да реализират. Благодарение на своя идеал един артист трябва да води хората към Извора. Тогава неговото име ще бъде вписано в книгата на живота и там ще бъде отбелязано, че той е спасил много души от печал и смърт. И нека никой не се страхува за своята собствена душа. Ако човек спасява душите на другите, ще дойде някой, който ще спаси неговата. На този, който разнася радост около себе си, други ще дой­дат и ще му донесат радост. И когато слушателите или крити­ците дойдат и го запитат: «Как постиг­нахте това пеене? Къде сте учили? Какво сте следвали?», Вместо да ги занимава с някакви баналности или да разказва карие­рата си, един такъв артист ще отговори ясно, така че хората да разберат и в тях да се засили желанието за трансформация. Той ще им обясни, че човешката душа е дъще­ря на Бога и за да я опознаем в цялата пре­лест, трябва да живеем божествен живот. Артистът не може да разтърси истински своята публика, ако сам той не е работил да развие Всички богатства, които Бог е заложил в душата му. Не можем да трогнем един човек, като му говорим посредствени и несъвършени неща. За да го променим и да накараме да заговори душата в него, трябва да приемем учението на една Езотерична школа, която ни просвещава върху всички области на живота: хранене, дишане, жес­тове, чувства, мисли... Артистите трябва да посвещават своите дарби в будене на душите за свет­лината. Това, което ще ви кажа, ще ви се стори може би като от друга епоха, но вместо да се докарват пред силните и бога­тите, които заплащат своите места пре­скъпо, а душите им не са непременно от най-красивите, защо певците не пеят безплатно пред душите, които са готови да поемат един божествен импулс и да работят за но­вия живот? Защо не съберат всички души, на които е необходима божествената храна и да пеят пред тях? Така те може би ще спечелят по-малко пари, но нима това е тол­кова важно? Всяка творба, родена от безко­ристна идея и поставена в служба на една обща цел, носи в себе си кълна на безсмър­тието. Всеки, който е запознат с този закон, може да натрупа истински богат­ства, защото да спечелиш една душа за светлината, е най-висшето от всички дела. Ако вие притежавате красив глас, мислите ли, че тази дарба е за вас? Не, това ви задължава да вършите една работа върху другите. Рано или късно Небето ще ви поиска сметка за този дар и какво ще му отго­ворите тогава: «Аз го използвах, за да забо­гатея, да се прославя, да развличам хората, да изпълнявам желанията, капризите им, аз ги заливах с чувственост и страсти... - Е, добре, в такъв случай вие ще загубите гласа си!» Всички певци, които съзнават ролята си на будители на душите, трябва да се научат да работят с мисълта си върху своите гласни струни. Ще ви дам един при­мер. Постарайте се да си представяте често, че обгърнати в лъчисто сияние вие пеете пред огромна многохилядна тълпа, която ви слуша..., от вашия глас блика мощна субтилна енергия, която прониква в душите на всички, които ви слушат, те се вълнуват, техните сърца се разтварят, разумът им се прояснява и те решават да работят занапред за доброто... Упражнявайте се по този начин месеци наред и един ден вашият глас ще започне да буди в хората само тяхната висша, божествена природа. Каква огромна сила крие една песен, изпълнявана при подходящи условия! Не само материални и технически, но така също и психически, духовни, при които певецът кара да участва неговата душа, сърцето и духът му. Тогава всеки усеща, че привлечени от тази жива хармония, енергийни течения и светли същества изпълват простора. Ето защо хоровото пеене на четири гласа има много голямо значение. Това преди всичко е един символ на това, което трябва да правим, когато търсим съгласието и хармонията помежду си. Защото сливането на гласовете над гла­вите ни е същевременно и сливане на нашите души и духове. Вашият глас е наситен с маг­нетизма ви, с вашата виталност, с вашия парфюм. Вие сте свързани с гласа си, както едно хвърчило е завързано за една дълга връв, края на която държите в ръцете си. Вашият глас ви напуска, рее се над вас, среща други гласове, слива се с тях и се връща отново по-силен, по-богат с това, което е получил от това сливане. С хоровото пеене ние изразяваме же­ланието си да обгърнем вселената, да вле­зем в хармония с всичко. Ето защо преди да запеете, винаги трябва да погледнете в себе си, да въдворите там мир, да се разде­лите с всекидневните си грижи, за да можете да се хармонизирате с всички космически създания и да пеете в унисон с тях. И накрая пеенето на четири гласа се изявява и във физически план, като упражнение, което трябва да извършваме всеки ден, по няколко пъти на ден, за да акордираме ансамбъла на духа, душата, разума и сърцето си. Може да се каже, че четирите гласа: бас, тенор, алт и сопран съот­ветстват на четирите струни на цигулката, която е също един образ на човека. Струната сол представлява сърцето, ре -разума, ла - душата и ми - духа. Самата цигулка представлява физическото тяло, а лъкът - волята, която въздейства на чети­рите принципа: сърце, разум, душа, дух. Хармоничното сливане на четирите гласа или играта върху четирите струни ни учи, че четирите принципа в човека - на сърцето, разума, душата и духа - трябва да вибрират в хармония. Защо, мислите вие, цигуларят е длъжен да настройва своята цигулка? За да ни покаже, че човек не може да избърши никаква вътрешна работа, ако цялото му тяло не е акордирано. Следователно преди да започнем нещо, трябва да хвърлим поглед в себе си и да не пред­приемаме нищо, преди «струните на цигулката ни» да са настроени. Много е важно да се пее. Разбира се можем да се задоволим и със слушане на записи у дома. Във Франция рядко се срещат хора, които пеят за себе си. Те дори не из­питват такава необходимост. А разликата между пеенето и слушането на музика е огромна. Все едно да гледате как някой се храни или да се храните вие самите. Ако се задоволявате само да гледате, той трупа, а за вас - нищо. И когато стане от масата, той кипи от енергия, готов за работа, докато вие едва имате сили да се поместите. Това е разликата. Да, който пее, се свързва със света на музиката, а другите отслаб­ват вътрешно, защото не се хранят. Музи­ката, песента е храна, която позволява на човека да работи духовно. Вие ще кажете: «Я, че каква работа ще е тая, като ще се пее?» Разбира се, песента трябва да се възприема не като пилеене на време, а като дейност, която засяга всички части на човешкото същество. В Дървото на живота музиката принадлежи на сефирота Хокма, където царуват Херувимите. Те самите са чиста музика и за­това живеят в съвършена хармония. Хокма е региона на Словото, което е създало всичко, а то не е нищо друго, освен музика, хар­монични звуци, които оформят материята. Защото звукът моделира материята, придава й определена форма. Така със Словото Бог оформя лишената от форми, «тоху ва боху» (неустроена и пуста) материя, както пише на еврейски в Битие­то. Бог е говорил на космическия прах и се появили формите. Под въздействието на Словото Херувимите получават една божествена вибрация, която се препредава на всички други създания от регионите, разположени под сефирота Хокма чак до земята. Херувимите могат да пеят само всички заедно и в абсолютна хармония. Затова когато хората се опитват да пеят в хор, те се свързват с херувимското ангелско съсловие, съсловието на небесната музика и хармония. Когато пеете, без да знаете, вие се свързвате с Херувимите и тогава хармонията от звуци работи върху вас: тя успява да накара частиците на вашето физическо тяло да затрептят и един ден то ще придобие съвършени форми и хармония. Следователно песента подготвя най-добрите условия за пречистване и разкрасяване на физическото тяло. И един ден във вашата душа ще се пробудят антени, спо­собни да улавят Космическите сили, идващи от Хокма. Тогава бие ще получите вдъх­новение, ще чувате хармонията на сферите, ще запеете с Ангелите и мъдростта ще дойде и ще се настани във вас. Защото музиката е изява на мъдростта, Хокма на еврейски означава мъдрост. Хокма е област, Която се намира над нашата седмостепенна гама. Тя се простира над планетите от нашата слънчева система, обхваща зодиака и тъй Като той е символ на необятността, Космоса и безкрайността, музиката ни изви­сява и ние се сливаме с безкрая. Трябва да се опитате да разберете всичко това и да не се задоволявате само с удоволствието от усещането. Трябва да знаете, че благодеянията на песента стигат до най-субтилните региони. Ако вие добре разберете това, аз съм сигурен, че ще отделяте много повече време за колективно пеене, тъй като сами ще усетите осезаеми резултати от това. Вие винаги сте погъл­нати от привидно много важни дейности, които нито ви правят по-щастливи, нито по-благородни или по-озарени, нито от това се чувствате по-добре. Може би те ви носят някои улеснения, удобства, но това не добавя нищо за вашето преобразуване. Докато пеейки заедно и с убеденост вие се опит­вате да се настроите с един друг ред на нещата, вие еволюирате и се променяте. Понякога ме питат: «Защо пеете на български? Ние нищо не разбираме!» Аз веднага ще им отговоря, че има на разположение преводи на тези песни и те мо­гат да си ги доставят. В музиката обаче не е толкова важно интелектуалното въз­приятие, а преди всичко усещането, изживявано под въздействието на звуците, вибрациите, хармонията. Разбираме ли ние песента на птиците, водопадите, вятъра в клоните? Не, но я усещаме, долавяме, въз­хищаваме се от нея. За да вибрираме в хармония, не е необходимо да разбираме всичко. Когато някой ви гледа с любов, можете ли да кажете какво точно се крие зад тези очи? Не, но вие се вълнувате, треп­тите. Когато една меса се пее на латински, нима всички я разбират? Не, дори ако обя­вят, че е на френски, мнозина ще останат разочаровани. Те ще твърдят, че на латински е по-добре и може би ще имат право, защото латинският текст внася един елемент, който не може да се усети при изпълнението на френски. Що се отнася до песните, винаги е по-добре те да се пеят на оригиналния език, на който са написани. Дори и да не го разби­раме, между музиката и думите съществува съответствие, което един превод немину­емо нарушава. Музиката не се създава, за да се разбира, а да се чувства. Дори да е съпро­водена от думи, по-голямо значение има усещането. Разбира се, още по-добре е, ако двете вървят заедно, но по-важно остава все пак чувството. Във всеки случай в нашето братство ние разполагаме с един фантастичен репер­тоар. Всяка песен действа благотворно на всеки, който я пее. Дори без да я пеете, само от това, че звучи в главата ви, тя вибрира и ви въздейства добре. Когато почувствате, че не знаете накъде сте, че вашите идеи се объркват, запейте: «Мисли, право мисли» и тогава ще намерите по-лесно пътя. Когато усетите, че никой не би обича, запейте: «Бог е любов»... Какво повече искате, щом Бог няма никога да ви изостави?... Ако сте се малко поуморили, поразболели, запейте: «Сила, здраве е богатство», тогава стени, тавани..., всичко ще затрепти и вие ще се на­дигнете. Ако светът ви се стори мрачен и никаква радост не ви спохожда, кажете: «Красив е животът». А когато сте щаст­ливи, пейте: «Благославяй, душе моя, Гос­пода.» Ето, вие разполагате със средства, с цял един магически арсенал. Само се пи­там, дали ще си послужите с него? Трябва да си послужите и аз съм тук точно за това да ви напомням непрекъснато, че трябва да използвате всички средства, които имате на разположение. Оправяйте се, разтва­ряйте шкафовете и се самообслужвайте, всичко това е ваше. Необходимо е винаги някой да ви го напомня и аз правя именно това. Кажете си, че няма нищо по-лошо от това, човек да е богат, а постоянно да се чувства нещастен, защото не осъзнава сво­ето богатство. Така че, ако вие посвеща­вате повече време на пеенето и ако всички се научите да пеете заедно, хармонично, това ще даде големи резултати. Това е една работа първо върху вас самите, но с нея вие допринасяте за подържането и усилването на светлината в света, защото хармонията се отразява навсякъде и рано или късно целият свят ще я почувства. Ето така се работи за доброто на човечеството. Всичко, което вършим в нашия живот, е магично, но този аспект се пренебрегва, не се признава, защото хората се боят от думата «магия». Това е една област, която не трябвало да се изучава, признава, раз­бира. Всяко произведение на изкуството: живопис, скулптура, танц... и дори красо­тата на създанията, всичко е магия! «Магия» означава влияние, въздействие на едно нещо върху друго. Ако някакъв предмет или някакво същество упражнява около себе си благотворно въздействие, ако носи мир, светлина, хармония, казваме че това е бяла, божествена магия. Обратно, ако носи вреда, мрак, безредие, казваме, че тази дейност е черна, дяволска магия. Човек трябва да про­умее това и все повече да мисли, чувства, действа и се държи по един съзидателен, положителен, хармоничен начин, така той се превръща в бял маг. Когато вие сте събрани за пеене, притежавате една магическа, изключително благотворна мощ, но не забравяйте ис­тината, че тази мощ се основава на съюза, на хармонията. Мислете за семейството, което трябва да изградите. Оставете настрана различията в характерите, склонностите, нивото на еволюция, социалното положение, професията, те нямат никакво значение и не играят никаква роля в духовния живот. Усилете в своите сърца идеята, че въпреки вашите различия вие принадлежите на Всемирното Бяло Братство, че сте негови членове и пеете заедно, с цел да будите съзнанията на земята. Тогава, да, вие ще представлявате истинска мощ. Повярвайте ми, именно този съюз прави вашата сила. Не се обичайте, нека има различия помежду ви, това няма значение, само се събирайте да пеете заедно и ще вършите чудеса. Вие си мислите: «О, само да го срещна този и ще му прасна един!» Много добре, но първо идете, попейте и после ще видите. Попейте първо и може би след това няма да имате никакво желание да «праскате» някого. Вие няма да разберете откъде се е взел този неочакван порив за опрощение. От песента, разбира се, която малко би е променила, поукротила. Така че обичайте се, мразете се, имайте различни мнения, няма значение, важното е да осъ­ществявате този съюз. Вярвате ли вие, че всички войници от един полк, поели заедно по пътя на войната, се разбират помежду си? Често те не могат да понасят съседа си, но един път събрани с една обща цел, погледнете на какво са способни, за да изгонят врага! Те се поддържат, помагат си, дори взаимно спасяват живота си. Щом свърши войната, те отново може би ще започнат кавгите, но макар и за известно време са прекарали в съгласие. Защо и ние да не сме способни да направим това? Аз дори съм сигурен, че докато пеете и се молите, вашите противоречия ще се изпарят и накрая желанието ви за кавги ще изчезне. Това е разликата. Аз се надявам, че тези няколко думи ще ви помогнат да осъзнаете важността на песента, преди всичко на духовните, мис­тичните песни, които пеем тук. До този момент песента за вас е била само раз­влечение, забава, но занапред вие трябва да разберете, че тя е храна, потребност, ду­ховна необходимост. Постарайте се, направете си труда да приемете това ново съзнание. Бъдете сплотени, обединени от делото, което вършим тук, защото, без да знаете, във вас се извършва едно пречистване, подреждане, просвещаване, освобождаване... Вие градите едно ядро, една клетка от новия живот за тези, които ще дойдат един ден. <br clear="all"> [1] Отнася се за всеки, които изучава езотеричното учение."

... Чувствам аз , че Стан ще протегне невидима ръка и ще ме докопа за ушите простирайки ме на някое много проветриво място. Тук друг емотикон за изчезване освен този - няма така че го хващам и изчезвам до... то ще си каже. Хубав ден

Поздрав!

Хип, мнението Ви ме впечатли много силно, прочетох го на един дъх. Замислих се значи истинските екстрасенси са заявили един вид, че нямат силата да помогнат и са се отказали докато шарлатаните са залъгвали. Обаче истинските екстрасенси са спряли до там, не разбрах дали са дали някакъв съвет на жената какво би могла да предприеме за да се освободи. Да, и аз смятам така. Значи в това което човек е безсилен може да помогне единствено Спасителя - Христос. За да се разчупи всякакъв вид магия е необходима Божията помощ, а пътят е знаен -Обръщане изцяло към Бога чрез Покаяние за спесение и опрощаване на греховете и тръгване по Неговия път. От Бога по- мощна сила няма и от Неговата защита също така знам аз, а иначе никой не е застрахован от зловредните влияния независимо дали вярва или не в тях. Жива вяра трябва да има в сърцето на човек, мъничка колкото синапено зрънце, но Жива със смирение и благодарност пред Всевишния, това е достатъчно, а молитвата която Той влага в сърцата ни ще извърши чудеса . Поздрави!

Иванов, Михаил (Омраам)Беседи

Прав си За това не се бях сетила, но те са само четири така че има още саааамо едничка, но не смятах да я пускам цялата, а ако се сетя, че е полезно нещо за някоя тема да го пейстна там. Ами на мен от една страна всичко ми се струва важно и полезно от друга, ако някой се нуждае точно от тази информация ще я открие с някоя търсачка от трета си мислех, за ценните извадки които хората дават. Смилат го и ми е хубаво като го прочета ама те много крошета получават и аз съм ги получавала така че реших - така и така ще има крошета най- добре&nbsp; да е за нещо цялостно. Виж сега, съжалявам за затруднението което съм ти причинила ще се постарая да не се повтаря, но го погледни от положителна гл. т. така и така се се случило вече . Поздрави!

Аааааа Не! Всеки да си отсява за себе си. Бях започнала, но се отказах. Аз го глътнах на един дъх, за мен по- семпъл версия от това здраве му кажи . П.П. Вместо да цъкам цитати от беседата, цък цялата беседа всеки да си чопне каквото му харесва и ако иска да го представи за обсъждане .

ДЪРВО НА ЖИВОТА Когато Яков вижда светлата стълба, по която се изкачвали и слизали ангелите, той се намира в областта на астралното и на менталното ниво. Тези два потока - ангелите, които се изкачват и ангелите, които слизат, - са артериалното и венозното кръвообращение, сиреч душата на вселената. Ето защо сърцето и белите дробове са поставени между главата и корема, в тази междинна област, която съответства на душата. А ръцете са изявите на душата в едно или в друго направление. Както виждате, ръцете произхождат от областта на душата. Висшият разум е сътворил всичко в съвършено съответствие. Да, ръцете принадлежат на областта на душата. Това е съвсем ясно. И ако очите, ушите, устата, носа не са разположени под краката, а по-горе, в областта на духа, това е, за да наблюдават нещата, да ги чуват, да ги вкусват, да ги проумяват. Тук също всичко е съвсем ясно и именно на това трябва да се учат децата. На тях обаче никой и никога не им обяснява, защо тялото е изградено по този начин, защо очите са така поставени, краката иначе и т.н. Това би могло да ги просвещава и да им помага по-късно да разрешават много проблеми. Ето на това учителите трябва да учат децата!... Естествено, ако някой инспектор влезе в клас точно в този момент, подобен урок не би му изглеждал твърде...„католически", но защо в училищата се изучават толкова много неща, а не се изучава основното. Очевидно всичко, което ви говоря, остава само една теория. За да научи що е душа, човекът трябва да я види... Да, каквото и да се говори, както и да се обяснява какво представлява душата, хората искат да я видят. Може ли да видим душата? Разбира се! Макар че тя е изградена от една много лека, нежна, субтилна материя и минава за нещо невидимо, в действителност можем да я видим. Вие веднага ще възкликнете: „О, разкажете ни как изглежда тя! Има ли очертания?" Да, тя има и в същото време няма очертания. Това е много подвижна флуидна материя, която диша и е толкова жизнена и променлива, че е способна да приема всички цветове и форми...И тъй като душите могат да бъдат видяни, те могат също да бъдат класирани. Просто се вижда, че тази персона, въпреки всичките й бижута, финтифлюшки, украшения и гримове, носи черна и ужасна душа, докато зад дрипавите и изпокъсани дрехи на онази, другата, блика светлина, изразителност, красота... Душата е реалност, скъпи мои братя и сестри, дори съвременниците ни, които се занимават с психология, сиреч с „науката за душата", да не вярват в това. Странна е една „наука за душата", която се прави без душата. Дали те вървят по верния път? Да! Вие ще ме обвините, че си противореча... Не, но трябва да ме разберете. Всичко е вярно, но трябва да се търси случая, в който това е така. Ако за вас нещо е истина, това решава въпроса. Ако вие кажете: „Няма Бог", това е истина. Във вас наистина няма Бог, защото казвате, че Той не съществува. Ако вие кажете: „Не вярвам в душата", това също е вярно. Вие наистина нямате душа, защото ако я имате, ще я чувствате. Щом я отричате, значи вие я нямате. Всичко е истина, всичко съществува или не. Това зависи от гледната точка, която избирате. Точно в този смисъл говори и Исус. Той казва: „И ще ти се въздаде според вярата ти!" Това обяснява всичко. Ако вие вярвате, че ви преследват разбойници, не се съмнявайте, вас наистина ви преследват разбойници. Даже и да не ги виждате, те са вътре във вас. Ако вярвате, че разговаряте с духовете и това е истина, но на какво ниво се нами­рат тези духове, това е друг въпрос... Защото съществуват някои категории духове, които много обичат да мамят хората. Това учудва ли ви? Е, не трябва да ви учудва. Съществуват духове на мрака, които правят номера на хората и това много ги забавлява. О, духовете посещават толкова много хора, разговарят с тях, търгуват с тях! След това тези хора разказват за своите срещи и всичко е истина, само че трябва да стане ясно за какви духове става дума. Всичко, което ви обяснявам, се съдържа в буквата Алеф, в първата буква от еврейската азбука. То обаче придобива още по-дълбок смисъл, ако си спомните думите на Христос. Той казва: „Аз съм Алфата и Омегата", т.е. Алеф и Тав. Аз съм Алеф ще рече: „Аз съм този, през който преминават елементите от Земята към Небето и от Небето към Земята. Аз пренасям благословиите от Небето надолу и от душите - нагоре. За да стигнете до Небето, трябва да минете през мен." Защо хората не се научат да уточняват нещата, да свързват различните части на текста, за да разберат точно техния смисъл? В Библията е казано всичко, но обясненията са разпокъсани. В Апокалипсиса например се дават най-различни примери, но те не се предлагат в определен ред, както обикновено хората са свикнали да си ги представят. Някои са поставени в 21 глава, а те се отнасят до първа глава или обратно. Точно като картите за таро, които се хвърлят наслуки. Посветеният взема от тези карти, подрежда ги и гадае по тях. По нататък ще ви изнеса уроци по такива карти. Ще се научите как да тълкувате числата, как да им давате съответните значения и ще видите колко много неща могат да ви разкрият картите. Ще видите също така как думите и фразите, които привидно нямат никаква връзка помежду си, след като се съпоставят, всяка една обяснява другата и от всичко се получава една превъзходна логична съвкупност. В природата, както и в Свещените книги, всичко е разхвърляно и за да се прочетат, трябва нещата да се подреждат и да се свързват помежду им. „И как става това?" - ще попитате вие. В човека има едно същество, което знае всичко, може всичко, вижда всичко, но което човекът пренебрегва, страни от него и не иска да се отъждествява с него. Отъждествяването, разбира се, не става отведнъж. За него е необходимо време. Исус не се отъждествява отведнъж със своето висше Аз. Той е бил тридесетгодишен, когато Светият Дух слиза върху него в образа на гълъб. Вие ще ме запитате: „Защо за Исус е възможно това, когато е бил на 30..., а на нас и на 99 години нищо не ни се случва?" За да ви успокоя, аз ви уверявам, че между вас и Исус няма никаква разлика. Не ме разбирайте накриво, но Исус идва с една мисия, която е в съответствие с всичко преживяно от него по време на неговите предишни превъплъщения, както и с космическите събития, които трябвало да се случат по негово време. Трябвало е той да се изяви точно в този момент и затова всичко при него става ускорено. Това не се отнася само за него. Твърде често хората умират твърде млади. Да, има гении, велики гении, които само осемнадесетгодишни създават своите безсмъртни шедьоври, но самите те не живеят дълго. Срещат се изключения, разбира се, когато велики гении умират много стари, но обикновено в живота най-често бурените надживяват всички, защото най-здраво са вкопчени в земята. Погледнете скъперниците и егоистите! Те доживяват до дълбоки старини, защото не искат да си тръгнат. Вкопчени здраво в земята те я смучат, а невидимият свят си казва: „Добре! Да ги оставим още малко, защото, когато дойдат тук, ще трябва да си запушваме носовете и ушите. Така, поне докато са надалеч, няма да ни досаждат" И така ги държат по-дълго време на земята. А прекрасните, Небето бърза да покани и затова всички ангелоподобни същества напускат земята толкова бързо. Не ме разбирайте зле. Аз не искам да кажа, че всеки, който умира млад, е ангел и всеки старец - бурен! Не! Има същества, които остават векове, за да довършат своето дело на земята. „Възможно ли е да живеем векове?"- ще попитате вие. Да, Матусал например е живял почти десет века, а за Бабаджи не се знае на каква възраст е сега. И ако някои са живели или живеят толкова дълго, това значи, че всички имат тази възможност. Но, както виждате, хората не се възползват от нея, защото се появява нещо, което премахва възможността. Няма постановление, което да гласи, че човешкият живот не може да надхвърля осемдесет, деветдесет или сто години. Той може да продължава хиляди години. Човекът е една съвършена машина, предвидена да издържи дълго време. Ако не издържа, това значи, че тя е разрушена и че вече нищо не действа в нея. Но, ако я почистим, ако отстраним всички отпадъци, колелата отново ще се раздвижат. Точно душата има свойството да съживява тялото. Като влиза в тялото, като прониква в него, тя му доставя кръв, сиреч задвижва енергийния поток. И когато тя си отиде, всичко спира. Не бива обаче да се смесва душата с жизнения дъх. Макар и свързани помежду си, това са две различни същества. Душата може да се дефинира по най-различни начини, но най-добре я изразяват стеблото на дървото и стълбата на Яков. След тях вие можете да обяснявате, че тя е електричество, течност, излъчване, магнетизъм, топлина и каквото искате, в това винаги ще има нещо вярно, но никое от тези понятия не засяга основната дейност на душата като посредник. Аз мога, ако вие сте съгласни да сравня душата с дилаф..., точно така, с дилафа, с който разравяте жарта в камината. „Но как можете толкова да принизявате душата ?" - ще се възмутите вие. Е, чак пък толкова... Душата е един жив дилаф, с който вие бъркате в огъня, без да се опарите, така че тя е инструмент, посредник. Сега ще ви покажа как аз си служа с ключа на аналогията, когато искам да хвърля светлина върху някои въпроси. Имайки предвид, че благодарение само на някакви малки изменения всичко е сътворено от едно и също начало, ние откриваме навсякъде делението на три: форма, съдържание, смисъл или тяло, душа, дух. Вземете едно яйце!... Да, едно яйце, и то всичко ще ви обясни. То ще ви каже: „Да, приятелю, аз съм създадено според всемирните закони. Строежът ми е като на вселената, само че в умален вид. Разрежи ме!... Какво виждаш? Жълтък, в който се намира зародишът на живота, белтък, албумин, който храни зародиша и накрая черупката, която го предпазва. Аз съм сътворено по образа на вселената, а ти приличаш на мен! (...вместо да каже, че прилича на човек, яйцето твърди, че човекът прилича на яйце. Какво нахалство!...) Жълтъкът, това е духа, белтъкът - душата, а черупката - тялото." - приключва яйцето. Я, че то имало право! Зародишът е в центъра, белтъкът - в средата и черупката - около тях. Клетката също е изградена по тази схема. Различни са само названията (ядро, протоплазма и ципа). И какво става, когато яйцето се счупва? Всичко се разлива и животът си отива. Подобно на черупката тялото служи за закрила на живота, сиреч на душата и духа. Когато тялото се разрушава, животът си отива от него и душата и духът го напускат. И така, що е душа? Както белтъка на яйцето, така и душата е носител на всички хранителни елементи, необходими за поддържането на живота. А животът, той идва от духа. Зародишът не се намира в белтъка. Неговото място е в жълтъка. По същия начин животът, истинският живот, се намира в духа, а душата храни, поддържа, задвижва живота. От къде съм научил това ли? Но всичко това е съвсем очевидно! Ето, природата излага всичко пред очите ни!... С гроздовата семка е същото. В нея, както в ядрото на клетката, се намира зародишът на живота. Всичко друго около нея е душа. А ципата е физическото тяло. И когато се храните, вие ядете живота, който е в душата, но който идва от много по-далече, от духа. А със семката какво правите? Нея вие не изяждате, а я посаждате. Ето ви обичта, мъдростта и истината! Истината е в семката, обичта е онова, което се яде и мъдростта - онова, което обвива всичко. Да, мъдростта е всичко, което е изписано отвън, във външния вид. Обичта е онова, което се яде, сиреч живота. И истината е онова, което се сади, за да продължи животът. Виждате ли колко е ясно всичко? Тук също има дух, душа и тяло. Но да попитаме отново природата, къде можем да открием тялото, душата и духа. „В четирите елемента!" - отговаря ни тя. Къде е тялото? Това е земята. Къде е душата? Това са водата и въздуха. Къде е духът? Това е огъня. А защо на душата се падат два елемента? Аз вече ви обясних, че душата е двойна и че свързва двете други области: тялото и духа. По същия начин водата е свързана със земята, а въздухът - с огъня. Водата напоява земята, а въздухът подхранва огъня. Водата и въздуха, сиреч душата храни земята и огъня. Това са кръговрати: както водата се издига и отново слиза, така и въздухът се движи по същия начин. Както видяхме вече, душата е съставена от низшите тела - астрално и ментално. Следователно през нея преминават два потока: единият-чувството и другият - мисълта. Чувството (водата) и мисълта (въздухът) се движат напред-назад между земята и огъня. Въздухът подхранва огъня, а водата напоява земята. Без водата земята остава безплодна. Ето тук е вече делението на 4. Аз чувствам обаче, че четворката не ви допада. „Как пък сега от 3 стана 4? Те съвсем не се пасват!" - ще кажете вие. Пасват се и то много добре, ако имате предвид, че душата се представя от два елемента - въздуха и водата, които се изкачват и слизат, подобно на нея. Нима земята се изкачва и слиза?... Трябва да разберете още нещо. Въпреки че духът, душата и тялото се различават по природа, по действие и по облик, те са еднакви по същност. Разликата между тях се дължи на степента на материализация. Тялото представлява сгъстен до материя дух. Духът е субтилизирано тяло и душата е посредник между тях. Да вземем например водата. Тя обикновено се среща като течност, но се среща също и в твърдо (лед), и в газообразно състояние (пара). Това е все вода, все същата субстанция, но в повече или по-малко субтилно състояние, в зависимост от въздействието на температурата. Ледът е твърд, но това само така изглежда. В действителност ледът по природа е много субтилен, тъй като може да се превръща в течност или в пара. Следователно тялото, душата и духът са изградени от една и съща субстанция, повече или по-малко сгъстена или субтилна. Ето защо алхимиците ни учат, че съществува една единствена материя, от която произхожда всичко: металите, кристалите, цветята, животинската плът, хората, въздухът, огънят..., всичко, всичко, всичко. Всичко зависи от степента на концентрация. Каква прозорливост! Тялото е кондензиран дух, а духът е материя, доведена до състоянието на чиста енергия. Затова алхимиците казват, че всички преобразувания са възможни, ако се прилагат операциите „солве" (разреждане) и „коагула" (сгъстяване). По какъв начин? Чрез топлина! От по-високата или по-ниска температура зависи гъстотата на материята. Значи огънят е магьосника, който дава формата и естеството на всяко нещо. Златото притежава определено количество топлина, среброто - друго количество, оловото - друго и пр. Ако адептът открие подходящия огън, магичния фак­тор, той би могъл да превърне оловото, среброто или желязото в злато и обратно, да превърне златото в желязо. Но, разбира се, огънят на алхимиците не е този, от пещите на стъкларите и ковачите, а субтилния, скрития философски огън. Сега вече по-ясно ли ви е що е душа? Това е съединителната черта, това е живота, който пиете и ядете. Да, това е пространството между жълтъка и черупката на яйцето, между центъра и окръжността, цялото това пространство, то е душата. Духът е една едва забележима точка, докато душата е една необятност. За да може да храни духа, тя трябва да е огромна. Гладният дух се храни с душа и за да го насити, тя трябва да е безкрайна. Вие не може да не забелязвате, че душата, колкото и да храни духа, той не расте, а си остава винаги точка. Вземете една свещ и тя всичко ще ви обясни. Запалете я и ще имате пред себе си четирите елемента: земя, вода, въздух и огън, както и трите начала: тяло, душа и дух. Тялото, земята, това е самата свещ, душата, това са водата и въздуха (водата - восъкът, който се топи и въздухът, който храни огъня) и духът, това е пламъка. За да съществува огънят, той трябва да се храни и тъй като това става за сметка на други материали, свещта намалява - пламъкът я поглъща. Душата е тази, която храни огъня. В свещта тя е представена от водата, сиреч восъка, който се топи (ако не се стопи, пламъкът не може да го изяде) и от въздуха, без който пламъкът угасва. Душата храни духа, огъня, и неговият пламък, който е винаги изправен, прилича на буквата Йод - десетата буква от еврейската азбука, а тя е символ на духа. „Запалил свещта си от двата края!"- казват хората за някого. Какво значи това? Това значи, че този човек е неразумен и че се отдава много на чувствата си, на силните си изживявания и на страстите си. Той гори, гори, прахосва запасите на своето физическо тяло, на своята свещ. За душата можем да намерим толкова определения, че накрая дори да станем за смях, но ето още едно. Душата е един хранителен склад..., да, един голям склад за хранителни продукти. „Но в това определение няма нищо религиозно, нищо, мистично!" - ще ме упрекнете вие. Може би, но е вярно. Всичко съвпада, всичко е ясно и няма никакви противоречия. И не мислете, че щом свещта има такава форма, а яйцето - друга, между тях няма някаква връзка. И тук началото е общо, но изразено в различна форма, в различно съотношение и различно приложение. Създателят се забавлява да твори от едно и също нещо най-многообразни форми. Хермес Трисмегист казва в своята Таблица на смарагдите: „И тъй като всички неща са Едно, произлизат от Едно с посредничеството на Едно, така от това единствено нещо, чрез приспособяване, се е родило всичко." Според схемата, която ви показах, етерното тяло принадлежи на физическия план. Етерното тяло е все още физично, но то е най-субтилната част на физичното тяло. То е нещо като изпарение, като еманация, някакво подобие на атмосфера, която обвива физичното тяло и го съпровожда. Етерното тяло е част от физичното тяло. То е неговото изпарение, но това все още не е душата. Душата идва след етерното тяло, там от където започва областта на чувствата и мислите. А духът? Духът е едно повторение на душата във висшия план. Духът е също област на мислите и на чувствата, но на най-чистите и светли мисли и чувства. В духа няма нищо тъмно и нечисто, докато при душата лошото и доброто понякога се смесват. Като посредник между тялото и духа едната й половина е помрачавана от физичното тяло, а другата е пречиствана от духа. Ето още една неяснота за философите. В обикновения разговор думата „дух" се употребява безразборно. Казват „лош дух", „зъл дух", „лукав дух"... Не! Не духът е лош и зъл, а умът или по-скоро душата, защото тя носи в себе си едновременно и доброто, и лошото. Така че всички тези изрази, които се повтарят навсякъде, не са точни. Те не са основани върху истинското познание за човешкото същество. Изключено е духът да притежава каквато и да е злина или мръсотия, иначе това не е той, духа. Ядрото носи в себе си живота. Неговото място е всред съвършена чистота и духът, онзи, който идва от Бога е абсолютно чист и светъл. Не трябва да се обърква всичко. И виждате ли, пламъкът може да говори. Той самият е един език. Какво върши той? Пламъкът изгаря всички нечистотии. В огъня изгаря всичко нечисто. Той понася само онова, което е чисто като него, докато водата и въздухът могат да бъдат замърсявани. Спомням си за водата, която видях, при пътуването ми из Индия!... „О, да, Ганг!" - веднага ще кажете вие. Не! Има къде, къде по-лошо от Ганг! Съвсем близо до Бомбай се намира един остров, който се казва Елефанта (Слонски о-в). Този остров е известен със своите храмове, издълбани в скалите. Това са различни пещери, които съхраняват огромни статуи на божествата Брама, Вишну, Шива и др. Аз посетих този остров. Той е място за поклонение и както многобройните религиозни места в Индия са много шумни, така и там цареше непоносима врява. Близо до тези пещери се намира един басейн. Както всеки храм и този също се възприема като един микрокосмос, като едно отражение на макрокосмоса и по принцип притежава басейн, който символизира първичния океан. Та водата на този басейн беше застояла и очевидно никой и никога не я е подменял. Тя не само че беше мръсна, водата беше зеленясала и аз бях изумен, когато видях многобройни поклонници да пият от нея. За тези хора не съществуваха микроби. Никой от тях не беше чувал да се говори за тях и те умираха, без да знаят каква е причината. Аз ги разбирах, че те пиеха от водата, за да получат някакво свещено въздействие. Една вода, пропита с мистичната атмосфера на едно свято място, се оказва в известни случаи светена, но въпреки това съществуват физични закони, които не бива да се пренебрегват. Една толкова замърсена вода е вредна дори и за онези, които вярват в своята духовна мощ. Както виждате, водата и въздухът приемат нечистотиите. Само огънят не ги приема. Той ги изгаря. Земята обаче поема всички нечистотии. Това е нейно свойство. Тя е като магнит, който привлича всичко мръсно, нечисто, за да го преобразува в своите лаборатории. Ето защо, когато почувствате някакво безпокойство, вълнение или терзание, предайте ги на земята. Изровете малка дупка, поставете в нея пръстите си и се обърнете към земята като към разумно същество. Помолете я да поеме всичко, което ви измъчва. Повярвайте ми, тя няма да се почувства нито нещастна, нито обидена. Тя ще приеме всичко и ще ви облекчи и освободи. В миналото хората са познавали всички тези неща, но сега те са забравени... Когато почувствате някакво терзание или някакво страдание, предайте ги на земята. Тя ще ги приеме. Водата също поема нечистотиите. Ето защо, когато човекът се къпе или взима душ, веднага чувства облекчение. Никой обаче не се запитва защо е така. Всеки го върши автоматично. Дори въздухът притежава това качество. Когато нещо не върви както трябва, излизайте навън, поемайте дълбоко въздух и ще чувствате как вятърът поема товара ви. Но, за да бъдат тези методи наистина ефикасни, вие трябва да ги упражнявате съзнателно. Чувствате ли вече, че вашите представи за душата са по-ясни? Вие можете да откриете духа, душата и тялото навсякъде и в най- различни комбинации, но съответствията, ролите и проявите са абсолютно същите. Може би вие искате да знаете къде още можете да откриете тялото, душата и духа. Добре! Погледнете една жена! Тя винаги носи със себе си шишенце с парфюм, което отваря от време-навреме и най-вече, когато отива на среща с любимия си. Та значи шишенцето е тялото, течността е душата, а уханието, това субтилно изпарение, е духа. Течността храни уханието. Когато няма течност - няма аромат! Остава шишенцето и тъй като никой не цени празните бутилки, то отива на сметта. По същия начин заравят човека, след като умре. Когато ги няма нито душата, нито духът, остава тялото и хората казват: „Заровете го!" Защо затваряме добре шишенцето с парфюма? Защото парфюмът ще отлети, ако оставим шишенцето отворено. Духът е много летлив. Той се чувства в шишето като в затвор и тъй като не обича да го лишават от свобода, винаги се стреми да се върне в родината си, към Извора. Така че, за да го задържим, ние трябва да го храним с нашата душа и да го държим добре затворен. Сега по-разбираемо ли е? Но да видим сега какво става, когато човекът се храни. Най-грубите съставки на храната влизат в тялото, за да изграждат и заздравяват скелета, докато субтилните съставки преминават в кръвта, за да разнасят всички хранителни частици в организма и, разбира се, в нервната система. Както виждате и тук действа същият принцип. От една страна кръвта, течността, или душата, която храни и от друга - духът, представен от нервната система, който трябва да бъде хранен. Или храносмилателната система (тялото), кръвоносната система (душата) и нервната система (духа), ето как откриваме отново същата тристранна структура в организма. Кръвта е тази, която храни и изхранва. Тя храни дори и нервите. Ето защо, когато човекът пречиства своето тяло, пречиства кръвта си, сиреч душата си, той създава за своя дух най-добрите условия за изява. Всичко се връзва, както виждате. Защо хората не виждат онова, което е винаги пред очите им! Сега ще добавя само нещо, което ще ви помогне да намерите един добър начин за работа. Когато посветените разкриват нещата, те подражават на природата, сиреч правят го до половината и предоставят на ученика да търси другата половина. Вие сте чели вероятно книгата „Граф Монте Кристо". Ако си спомняте, в този роман става дума за едно писмо, което разкрива тайната на едно съкровище. Но тъй като половината от писмото липсва, героят трябва да намери другата половина, за да открие тайната. Така е и в живота. Защо според вас хората търсят „своята половина"? Защото това е другата половина на скъсаното писмо и за да го прочетат цялото, трябва да намерят и двете. Много просто! Всеки човек е едната половина от страницата, която разкрива тайната и затова трябва да намери другата половина. Като е казано: „В началото бе словото!", това също е едната половина. Вие трябва да намерите другата половина. А другата половина, много просто, това са ушите! Защо ли? Защото словото няма никакъв смисъл, ако няма уши, за да го чуят. Словото, това е мъжкото, предаващото начало, което предполага, че приемното, женското начало, това са ушите. Ако словото не попадне в ухото, за да бъде чуто, преценено и разбрано, то е безполезно. И когато се говори за ключ, дори да не се споменава ключалката, тя се подразбира. Ето, виждате ли как стоят нещата? Чувствате ли как нещата започват вече да се подреждат в главите ви? Да, чувствате го! Ето, това е най важното. Вие трябва да работите всеки ден, за да може всяко нещо да намери своето истинско място във вашето съзнание. Париж-Севр 24 април 1962 Изт. Беседи от Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванхов) - "Спиралата"

ДУШАТА - ИНСТРУМЕНТ НА ДУХА Въпрос: „Учителю, можете ли да ни кажете, що е душа?" „За да отговоря на вашия въпрос, аз ще започна с различните начини, които редица религии и философски системи прилагат, опитвайки се да разберат и обяснят човешкото същество, като се по­зовават на различните принципи, заложени в него. Индусите избират деленето на 7, което в последствие е възприето и от теософите. Астро­лозите се спират на 12, в съответствие с дванадесетте знака на Зодиака, а алхимиците - на 4, според четирите основни елемента. Тъй като различават 4 свята, кабалистите избират или 4, или 10, според броя на сефиротите. В религията на древните перси, маздеизма, а след това манихеизма, човекът е разделян на 2 според двата принципа: на добро­то и злото; на светлината и на мрака. Това са Ормузд и Ариман. В противовес на тази теория някои твърдят, че човекът е едно неделимо цяло. В християнството често срещаме делението на 3 -тяло, душа и дух - и ние ще се върнем след малко на това тризначно деление. Ще добавя още, че някои езотерици избират деленето на 9, като повтарят деленето на три в трите свята: физически, духовен и божествен. Кои са прави? Всички! Зависи от каква гледна точка се разглежда човека. Независимо дали е 1, 2, 3, 4, 7, 9, 10 или 12, всички са прави. Можем да отидем по-надалеч и да го разделим на 3 пъти по 12, т.е. на 36, и още на два пъти по 36, сиреч на 72, и още на два пъти по 72 или на 144. 36, 72, 144... Това са ред от числа, които Кабалата изучава и които крият голямо съдържание. Можем да отбележим обаче, че най- често срещана е тройката. 3x3 = 9, 3x4= 12, 3 х 12 = 36 и т.н. Тридесет и шест, това са гениите, а 2 по 36 = 72, това са седемдесет и двете имена на Бога, Шем Хамефораш. Казано е, че който знае 72-те имена на Бога, той може да заповядва на всички планетни гении. Всички тези числа не са избирани от кабалистите произволно. Да вземем например числото 72. Точката на пролетното равноденствие в Зодиака, а това е пресечната точка на екватора с еклиптиката, изостава с един градус на всеки период от 72 години; 72 пъти бие човешкото сърце за една мину­та; нормалният дихателния ритъм при човека е 18 вдишвания и издишвания за една минута, а 18 е точно четвъртината на 72. В своите наблюдения върху движението на звездите и на планетите, както и в последо­вателността или повторението на многобройните природни феномени, древните мъдреци откриват известна закономерност, т.е. определени ритми, които могат да се изразяват с числа. С тези извън­редно изразителни числа те представят свои идеи. В зависимост от аспекта, от който желаят да ги представят, те използват едно или друго число. Този начин използвам и аз, като често за удобство деля човешката природа на две: низша природа или персоналност и висша природа или индивидуалност. Това деление улеснява обяснението на някои пробле­ми. За други обяснения, ако това ми се вижда по-изразително, аз избирам деленето на 3 или на 6, или на 7. Тези деления са само удобно средство за представяне на дадена действителност от един или от друг аспект. Никое от тях не противоречи на другите, защото всяко едно от тях е вярно от определена гледна точка. Човекът е изключително сложно както фи­зически, така и психически същество, така че той може да се дели до безкрайност. Да вземем само анатомията. Една илюстрация не може да представи всички елементи на тялото и затова анатомите са принудени в отделни илюстрации да представят отделно костната система - само скелет; кръво­носната система - с артериите, вените и капилярите; мускулната система; нервната система и т.н. Всичко това е човешкото същество, представено всеки път от различен аспект, тъй като за човешкия ум е невъзможно да го възприеме в неговата цялост. По същия начин работят и географите. Те не могат да изобразят на една и съща карта всички характерни подробности за една страна и затова изготвят физически карти, на които изобразяват океаните, реките, планините, равнините...; геоложки карти, на които отбелязват възрастта и естеството на почвите; икономически; политически и други карти. Така стоят нещата във всички области на познанието. И точно както анатомите и географите, Посве­тените също си служат с определени деления в зависимост от аспекта, от който желаят да представят нещата. Сега, за да си обясним що е душа, ние приема­ме деленето на индусите и теософите, сиреч на 7. И така първо ще ви кажа, че човекът е съставен от седем тела: физично, етерно, астрално, ментално, каузално, будично и атмично. Ако искаме, ние можем да заместим това деление на 7 с деленето на 3 (тяло, душа, дух), с което са свикнали повече на Запад. Това е въз­можно. В деленето на 3 „тялото" отговаря на физичния и етерния план, които са тясно свързани. „Душата" отговаря на астралния и менталния план и „духът" - на каузалния, будичния и атмичния план. Така че на духа отговарят три, на душата - две и на тялото също две области. На тази схема вие виждате, че душата е посредник, връзка, между физичния и духовния свят. Тя е проводника, който пренася елементи от Небето към Земята и от Земята към Не­бето. Всичко преминава през душата. Да вземем за пример дървото, тъй като и за него можем да приложим деленето на 3: корени, стебло и клони. Храненето на дървото се извършва от цяла система съдове-проводници. По централните съдове суровият сок тече от корените към листата, където се преработва, а по периферните съдове, които са по-близо до кората, преработеният сок тече в посока към корените. Това са два потока: единият - възходящ, а другият - низходящ. И много е важно да отбележим, че те не се смесват. Те по­добават напълно артериалния и венозния поток на кръвообращението. Венозната и артериалната кръв никога не се смесват. Тяхното евентуално смесване води до синята болест. Следователно душата е онази междинна област, през която преминават потоците от Земята към Небето и от Небето към Земята. Стълбата на Яков от Битието е нейния символ. „Яков пристига на едно място, където прекарва нощта и сънува сън. Ето една стълба, опряна на земята, а върхът и докосва небето и по нея слизат и се изкачват ангелите Божии... И ето Вечният застанал над нея..." Стълбата, по която ангелите се изкачват и слизат, е поставена в душата, сиреч в астралния и менталния план, така че има два потока: един - на чувството и друг - на мисълта, които не се срещат. Душата не създава нищо. Тя е само място за преход, през което преминава всичко, което слиза от Небето, от божествения свят, към създанията долу и всичко, което отдолу се изкачва към Небето. Небето и Земята, духът и материята, и между тях - душата. Духът работи върху материята с посредничеството на душата. Следователно душата е инструмент на духа. Този инструмент служи на духа да достига до физичния план, тъй като той сам не може да стори това. Само душата е в състояние да докосва материята, така че именно чрез нея духът може да моделира материята, да я оформя и да се разпорежда с нея. Без душата с нейните възможности, духът няма никаква власт над мате­рията. Всички елементи, натрупани във физическото тяло, като метали, кристали, петрол, злато, скъ­поценни камъни, символично казано, не могат да се ползват от духа, освен посредством душата, която се промъква, прониква в тялото, защото тя е много близка до материята. Така че душата има по-голяма възможност да докосва материята и да извлича от нея елементи. И когато успява да улови от тези елементи, тя ги изпраща на духа. Какво ли не се говори за душата! Какви ли не фантасмагории и неясни теории съм чел и то най-вече в книгите, писани от теолози. Това е защото те не наблюдават добре природата. Когато човекът знае как да наблюдава природата, може да намери отговори и на най-сложните и абстрактни фило­софски и духовни въпроси. Вие би трябвало да сте свикнали вече с тази изследователска дейност. Аз много пъти съм ви говорил на тази тема, но вие не гледате на това сериозно. Вие приемате моите тълкувания за оригинални, поетични, но подходящи за деца. Те ви се струват прекалено елементарни за вас. Ако искаме да се спрем на всички възможности на душата и на начините, по които тя е представяна, остават още много неща за казване. Душата е пластична. Тя може да променя формата си. За нея няма граници и може да се разширява до размерите на вселената. Ето защо я наричат звездна светлина, всемирен медиум и т.н. Но от всички символични изображения, с които е представяна душата, има един, който остава неразгадаем за мнозина. Това е образа на змия, захапала опашката си. Тук също можем да открием делението на 3: глава, тяло и опашка на змията. Главата представлява духа, опашката - физичното тяло, следователно всичко останало, което се намира между тях и което ги свързва, представлява душата. Аз обаче нямам право да ви разкрия какво означава това. Ще ви кажа само, че в течение на години този символ много ме е занимавал. Аз исках да зная какво представлява той и когато го узнах, това беше за мен неописуемо откритие. След това направих всичко възможно, да осъществя онова, което Пос­ветените са скрили в този символ. В действителност то е много просто. Ако Небето ви помогне, лесно ще го проумеете. А сега да се запитаме, къде се намира човешкото същество? Навсякъде!. „Даже и в своето физично тяло." - ще добавите вие. Да, даже в своето физично тяло! Човекът, който се отъждествява с тялото си, както правят толкова много хора и чийто живот се свежда само до задоволяване на стомаха, на секса и т.н..., да, съществото на този човек е само в неговото тяло. В действителност очевидно е, че тялото не е самия човек. То е неговия инструмент, неговата дреха. На вас могат да ви отрежат крак или ръка, да останете без един бял дроб или без един бъбрек и въпреки това да живеете. Вие казвате „Аз", но чувствате, че не сте нито в краката, нито в ръцете, нито във всичко останало. „Тогава човекът е в своята душа!" - ще кажете вие. Да, разбира се, предимно там, но не изцяло. Истинското убежище на човека е неговия дух. А душата му? Чрез душата човекът се изявява, като чрез едно очевидно висше, светло тяло, но все пак тяло, което един ден се разпада и човекът остава да живее единствено в своя дух. Когато говорят за човешката душа, че е безсмъртна, в действителност става дума за висшата душа, сиреч за духа. Низшата душа, онази, която съответства на низшите (астрално и ментално) тела, изчезва, защото е тленна. Да, обикновената душа на човека е смъртна, но неговата духовна душа, която не е нищо друго освен неговия дух, е безсмъртна и в нея той продължава да живее. Очевидно човекът може да заживее там и от днес, но при условие, че се научи да не се слива с всичко онова, което не е той. И като се самонаблюдава, самоанализира, медитира, моли, човекът трябва да търси и да намери себе си. Защо ли? Защото се е заблудил, а заблуденият губи всичките си възможности. Хората са се отдалечили от Извора, от духа. Те са загубили съзнанието за своята истинска идентичност, а който загуби това съзнание, загубва всичко. Ето по тази причина всички Учения на посвещението поставят пред ученика задачата да се преоткрива и опознава. На фронтона на Делфийския храм е изписано: „Опознай себе си!", немалко са мислителите, които разбират правилно тази заръка. Хората смятат, че да познаят себе си означава да опознаят своя характер, слабостите си, качествата си... Не, това е нещо повече. Ако се отнасяше само до психология, древните хора никога не биха издълбали тези думи върху стената на един храм. Прекалено лесно е да се опознава човек по този начин. Истинското познаване според посветените е взаимното сливане, сплавяне в любовен акт. Както е казано в Библията: „Адам позна Ева" или „Авраам позна Сара". Истинското познаване е сливане. Като казват „Опознай себе си", Посветените искат да кажат, че човекът не е това, което мисли че е. Следователно той трябва да се научи да се познава, а да се познава, това ще рече да се отъждествява, да се слива със самия себе си, с онова висше Аз, което е горе в областта на духа. Ето защо той трябва да захвърли всичко онова, което е обвивка, фалшиво украшение, илюзия и да върви все по-нагоре и по-нагоре, докато стане едно цяло със своя дух. Това е то, да опознаваме себе си. Точно това е и едно от значенията на символа на змията, захапала опашката си. Разбира се, само една нищожна част от целия смисъл. Останалото търсете сами. Смисълът на посвещението, повтарям, е човекът да се научи да се откъсва от своята низша природа, за да може да трепти в унисон със своя дух, който е неговото същинско Аз. Именно в този момент той става притежател на всички качества на своя дух: неговата мощ, неговото самообладание, на неговите познания. Сливането с висшето Аз е сливане с Бога. Да, да се преоткрива човекът, да се опознава, това означава да се разтопява в Божественото, защото тази искрица, този дух, който е у човека, е вечно свързан с Бога и като се търси и преоткрива, човекът достига до висшето съзнание, съзнанието, че живее и диша в Бога. Скъпи мои братя и сестри, тази философия е необятна, грандиозна... Как сте я възприемали до сега не зная, но аз ще се опитвам с всички средства да хвърлям светлина върху нея и да я споделям с вас. За мен всичко е ясно и просто. Всичко е събрано в символа на змията, захапала своята опашка. И виждате ли, изключителното у Посветените е тяхната способност да обобщят, да съберат една изумителна наука в един наглед толкова незначителен символичен образ. „Защо трябва да са съединени двата края на змията?" - ще попитате вие. Ще ви кажа само, че ако човешкото същество остане като права линия или като синусоида, образно казано, неговите сили се разпиляват и то отслабва. Но, ако се съединят двата края, двата полюса, тогава мощните сили се натрупват в центъра на кръга. Докато човекът не се преоткрие, всички тези сили се пилеят неоползотворени, но щом намери себе си, той намира силите си, събрани, запазени и готови за работа. Да, главата и опашката... Истинското познание идва тогава, когато главата се съедини с опашката. Нещастието на хората се състои в това, че те винаги търсят другите, за да опознаят себе си. Мъжът винаги търси жената, а жената - мъжа. Те се търсят, за да се слеят, но нито единият, нито другият намира сам себе си. Това е така, защото външно никой не може да се намери. Така само се губят, прахосват сили. Никой не може да се открие чрез някого. Това са напразни усилия. Има, разбира се, някакви дребни усещания, малки удоволствия, но веднага след това идва отдалечаването. Двамата са отново разделени и то толкова разделени, че започват дори да се карат. Те искат да се сливат, да се съединяват, но нищо не могат да сторят. Те са двама и винаги си остават две различни същества. Който иска да намери себе си, трябва да престане да се търси навън, чрез другите, а да се потърси вътре у него самия. Така той ще осъществи символа на змията, захапала своята опашка. Тогава силите се натрупват, просвещението нараства и човекът се чувства в пълнота. Това обаче е само един от аспектите на символа. Аз мога да добавя и още нещо по темата и това е, че двата края на змията носят различен поляритет. Ако вие сте мъж, то на другия край стои вашето женско начало. Ако сте жена, на другия край стои мъжкото начало. Затова именно тяхното съединяване води до пълнота. Докато за един мъж и една жена, взети поотделно, никой не може да бъде сигурен, че наистина се допълват взаимно. Ако вие сте мъж, би следвало мястото до вас да е заето от жена, но ако там се окаже маскиран мъж..., тогава при вашата среща ще захвърчат искри! Обратното също е вярно. Докато втората ваша половина абсолютно ви допълва и сливането между двете е единствено истинското. Разбира се, вие бихте могли да откриете навън вашето допълващо същество, но подобни случаи са рядкост. Възможно е само, ако срещнете вашата сродна душа (душа-сестра или душа-брат), защото единствено тя е в идеален поляритет с вас. Да, но това може да се случи на човек само 12 пъти през неговата еволюция. Ако вие не се слеете с вашата сродна душа, бъдете сигурни, че вашето сливане няма да трае дълго. Но, да се върнем към душата. Основното, което трябва да помним, е, че душата е сила, способна да въздейства на материята, да я отправя към Небето, както и да привлича Небето, за да го осъществява на земята. На нас душата ни е необходима, за да обработваме материята: било да я направим по-субтилна, било да я сгъстим. Алхимиците наричат тези две действия „солве" и „коагула". Тях само душата е способна да ги осъществява. Нито духът, нито тялото могат, но душата може. Ако в човешкото тяло потърсим съответствие на делението тяло, душа, дух, ще открием, че духът отговаря на главата, тялото - на областта на корема и стомаха и душата - на двете ръце. Това е много интересно, защото точно душата изпълнява две функции: сгъстява и разрежда, изпраща нагоре и привлича отгоре. Тези два процеса се представят с еврейската буква Алеф К. Алеф съдържа в себе си цялата наука, отнасяща се до дейността на душата. Душата е посредникът между Небето и Земята. Тя направлява земните течения към Небето и привлича небесните течения към Земята. Следователно душата е поляризирана. Тя е изградена от две течения, които във физичното тяло се представят от двете ръце. Духът ръководи, заповядва, разяснява, но не може да докосне материята. Душата с двете си ръце обработва материята, разрежда я, сгъстява я, сгрява я, превръща я в кристали... Очевидно да твърдим, че душата се проявява чрез ръцете, е неочакван начин да пред­ставяме нещата. Общото мнение е, че душата се изявява чрез очите. Да, разбира се, тя може да се проявява по всякакъв начин, но символично главата с мозъка, очите и т.н. принадлежат на областта на духа. Душата също има своето убежище и горе, и долу, но нейната област не е главата, а ръцете. Духът разяснява, управлява, заповядва, но ако не са ръцете, материята остава непокътната. Човекът върши всичко с ръцете, с душата си. Именно в душата се намират двата вълшебни потока на привличането и на отблъскването. Ръцете изразяват тези два потока. В Кабалата двата потока са представени от колоната на милосърдието и колоната на строгостта. Но, внимание! Строгост тук не означава омраза. В Дървото на сефиротите справедливостта и строгостта имат своите места, но място за омразата няма. Според кабалистите, на десетте сефирота от Дървото на живота, които представляват божествения свят, се противопоставят, като техен обърнат образ, десет други сефирота, представляващи долния свят. Именно в това обърнато дърво се намира омразата. Така на областта на справедливостта Гебура се противопоставя областта на жестокостта и омразата... и така и за останалите сефироти, но за това аз не желая да говоря.

Но аз не го бях чела това преди да напиша тези думи - ". ..Същевременно беседата е много дълбока. Да, такъв е стилът на Учителите, навсякъде около себе си разнасят светлина и всичко одухотворяват . " Като отговор на това за което съм мислила. В момента чета тази беседа П.П. "Със своята всеотдайност и обич Към Съз­дателя, Светците, Пророците, Посветените развиват своите каузално, будическо и атмическо тела, Което се отразява в необикновената пре­лест на тяхната аура. Тя блести в най-ярки, преливащи се Живи цветове, подобна на празни­чен фойерверк. Тя е много обширна. Казват, че аурата на Буда се простира на няколко десетки километра. Големите Учители са способни да разширят своята аура и приютят под нейна закрила всички хора, да проникнат в тяхната аура и им вдъхнат дори нов Живот. Тяхното най-голя­мо желание и стремеж е да разширяват колкото е възможно аурата си, за да вземат под своя закрила колкото може по-голям брой създания. Това е върховният, сюблимният идеал на големи­те Учители. Тяхната аура пречиства атмосфе­рата около тях. Тя разкрасява, озарява, възкресява създанията. Тя работи за покълване на семена­та, подпомага вегетативните процеси, променя атмосферните влияния. Да! Аурата на Посвете­ните е божествена." ~~~ "...Частиците, които големият Учител из­лъчва са живи, интензивни, светли и мощни. Про-никвайки в нашата аура, тези частици влизат в състава на нашата структура и я променят. Онези, които приемат с обич тези еманации, постепенно започват да разсъждават като свои­те учители. А да мислиш и работиш като своя учител, означава да бъдеш свободен. Това, разби­ра се, е въпрос на години, но е осъществимо." И т.н...

Днес съм подхванала беседите на Омраам. Втората беседа след "Медитацията" е за аурата, но още не съм я прочела, така, че я пускам да я четем заедно: Беседи от Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванхов) - книжката се намира в "Спиралата"