И аз смятам така . Размислях тази сутрин по въпроса и мислите ми протичаха в тази посока - Откровение 3:19
Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
Мислех си и за това, че който не работи той и не греши, но грешките ни учат и ни съграждат, спомних си и учениците на Христос някои от тях Той е наричал синове на гърма - Марк 3:17
и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,
При все това Божието дело чрез тях пребъдва вече над 2000 гд.
Мислех си и за онази моя приятелка която преди време сподели с мен колко е впечатлена от книгите на Михаил Иванов. Наскоро тя навърши 60 год. а изглежда като на 45 здрава и жизнена преминала през много трудности и изпитания в живота при все това успяла да се съхрани тя се увлича по йога и разни упражнения, но е искрена и последователна в това и то и се отразява добре видно е, и си мисля как бих могла да застана пред човек като нея да я погледна в очита и да и заявя -Ти приятелко пиеш мътна вода, не пиеш вода от извора...Не бих могла да застана пред една душа да и говоря такива неща пък който може нека го направи, нека застане пред всички онези които са докоснати по този начин и да им заяви, че те са пили вода от блатото. Мислех си и друго като съм се позаглеждала така в клипчета с Михаил Иванов в youtube съм се удивлявала каква сила и енергия излъчва при все че видно е бил е доста възрастен, а колко обикновени хора са рухнали психически и физически още съвсем млади, и тогава мислите ми потекоха в тази насока - за мен той е осветил живота в плътта и е дал светъл пример на душите извършвайки мисията определена му от Учителя докосвайки същества вървящи по точно определен пътчрез него Бог им е показал нещата говорейки на техния език ако мога така да се изразя и друго си мислех. Ако тези слова от Изгрева са верни колко от нас биха изтърпели голямото изпитание Учителя да те подложи натакъв натиск и ти да устоиш и да останеш верен при все, че външните хора от братството и от света ще те залеят с тонове негативизъм не само тогава, а както е видно и сега, но видно е за едно обикно момиче като мен добрите плодове и съм усещала присъствието и благодатта когато това е било необходимо.Простете ми, че така малко разхвърляно пиша, но не се старая да го подреждам, просто предавам това което протича през мен. Незнам влака на къде пътува защото за мен самата гара се е превърнала в портала извеждащ до страната Нарния, а там имам среща с мъдрия Аслан.
"Децата знаеха кой е Аслан толкова, колкото и ти знаеш; но в мига, когато бобърът изрече тези думи, всеки почувствува съвсем различни неща. Може би някога ти се е случвало насън някой да каже нещо, което ти не разбираш, но в съня ти се струва, като че това нещо има огромно значение — или нещо ужасно, което превръща съня ти в кошмар, или пък нещо приятно, нещо твърде приятно, за да се изрази с думи, което прави съня ти толкова красив, че го помниш през целия си живот и винаги желаеш да сънуваш отново същия сън. Сега бе така. Като се спомена името „Аслан“, всяко от децата усети, че нещо подскочи в него. Едмънд усети, че го обзема някакъв тайнствен ужас. Питър се почувствува изведнъж храбър и готов за всякакви приключения. Сузан пък имаше чувството, че край нея се разнасят тънки благоухания или някаква прекрасна мелодия. А Луси изпита усещането, каквото изпитваш, когато се събудиш рано и изведнъж си спомниш, че е началото на ваканцията или началото на лятото. "
http://chitanka.info/lib/text/15831/7#textstart
Да, аз така се чувствам и каквото усещам това споделям. За моята душа нещата стоят по този начин и едва ли биха се променили. Това е от мен по темата моите уважения към всички. Хубав ден!