Eлф

http://vbox7.com/play:cc53b4ed

http://www.youtube.com/watch?v=beFj9puaTkc&feature=related

Учителя за Настрадин Ходжа Или По следите на Настрадин "Един ден Настрадин Ходжа отишъл в гората да насече дърва. Понеже за пръв път трябвало да сече дърва, той се качил на едно дърво, стъпил на един клон и започнал да го реже. В това време един пътник минавал покрай Настрадин Ходжа и като видял, че реже клона, на който е стъпил, извикал: „Настрадин Ходжа, не режи този клон, защото ще паднеш на земята с него заедно“. – „Не е твоя работа – отговорил Ходжата, – аз зная какво правя.“ Той продължил да реже клона, но скоро се намерил на земята – станало, както пътникът му предсказал. Това изненадало Ходжата и като се вдигнал от земята, хукнал след пътника, да го пита кога ще умре. Той му казал: „Слушай, приятелю, виждам, че много знаеш. Както каза, така стана – паднах от дървото. Я ми кажи сега след колко време ще умра“. – „След три дни.“ Връща се Настрадин Ходжа у дома си, носи клона в едната си ръка и си мисли: „Това значи да слушаш женски ум. Послушах жена си да отида в гората да насека дърва, но ето, отрязах един клон, паднах от дървото, а отгоре на това трябва да се готвя за смърт“. Отдалеч още той извикал: „Жена, извикай децата, искам да се простя с вас, защото след три дни ще замина за онзи свят. Повече няма да ви нося дърва, трябва да се готвя за заминаване“. Жената веднага дошла при него, целунала го, прегърнала го и заплакала. Децата също го целунали. Настрадин Ходжа взел торбичката си и тръгнал. На края на селото той видял една хубава круша, пълна с плодове и решил да остане тук. Изкопал гроба си под крушата и легнал да чака смъртта си. От време навреме от крушата падали по една-две круши право в устата му и той си хапвал. На третия ден той чул наоколо някакъв шум, голямо движение. Повдигнал главата си да види какво става отвън и видял, че близо до крушата минава камилар с камили, които карали коли, пълни с грънци. Като го видели, камилите се уплашили и започнали да бягат. От голямото тресене на колите, повечето грънци се счупили. Силно разгневен, камиларят се върнал назад, сграбчил Настрадин Ходжа и добре го набил. Като видял, че работа излязла съвсем друга, а не както очаквал, той взел торбичката си и се върнал у дома си. Жена му веднага го запитала: „Ходжа, какво има на онзи свят?“ – „Там е много добре, круши падат право в устата ти, но трябва да бъдеш внимателен, да не уплашиш камилите, защото ще те бият – работата взима лош край.“ ... "Настрадин Ходжа имал едно хубаво магаре, с което ходел всеки ден в гората за дърва. Дотегнало му постоянно да отива в гората и да се връща в селото, та си рекъл: „Не може ли през два–три дни да слизам в селото? Ще храня магарето си на два–три дни един път. През това време няма да слизам в селото“. Както казал, така направил. Като видял, че магарето издържало на по-малко храна, Настрадин Ходжа започнал да го храни още по-рядко. Обаче магарето му се изтощило толкова много, че престанало да яде и умряло. Като останал без магаре, той се принудил да носи дървата на гърба си." *** "Настрадин Ходжа често посещавал богатите, да му помогнат с нещо, да облекчи материалното си положение, обаче всички го пъдели. Като не му помагали доброволно, той решил насила да си вземе това, което му се пада. Така си мислел той. За тази цел взел една пила и през една тъмна нощ се спрял пред къщата на един богаташ и започнал да пили бравата на вратата. Един познат минал покрай него и го запитал: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на кимане.“ – „Ами защо гласът му не се чува?“ – „Утре ще му се чуе гласът.“ *** “Настрадин Ходжа… си направил една пещ, но дохожда някой и му казва: Защо си я обърнал към изток? – Ами накъде? – Към запад, по-хубаво гори. Обърнал я той на запад. Идва друг: Онзи, който ти каза да я обърнеш към запад, толкова разбира той, не знае ли – към север гори по-хубаво? Обърнал я Настрадин Ходжа към север. Трети идва и му казва да я обърне на юг. Обръща я на юг. После, за да угоди на всички взима, една кола с четири колелета и направо върху нея пещта. Дойде някой, той го пита: Накъде искаш да бъде обърната пещта – На север. Обръща колата на север. Дойде друг, пита го: Накъде искаш да бъде обърната пещта? – На запад. Обръща я на запад. Каквото положение искат, това прави и на всички угажда. Често характерът у някои хора е такъв, като пещта на Настрадин Ходжа – на колелета.” *** “Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят. Настрадин Ходжа се чудил какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат. Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си.” *** “Има една малка приказка за Настрадин Ходжа, който, като живял известно време между източните народи, които минават за философи, научил много нещо за хората. Главно той научил, че хората не обичат да плащат. Един ден той взел една голяма пила и отишъл пред къщата на един богаташ, спрял се пред кофара на вратата му и започнал усилено да пили. Минава един познат и го запитал: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на кеманѐ.“ – „Ами защо не се чува гласа на кемането?“ – „Утре ще се чуе.“ Тъй щото, когато Настрадин Ходжа дойде със своята пила да свири на вашия ключ като с кeманй, вие трябва да бъдете там и при това, трябва да бъдете толкова благородни, да турите нещо в джоба на Настрадин Ходжа, за да не излезе гласът на онова, на което той е свирил.” *** “Настрадин Ходжа, който карал 10 магарета. Като слизал от магарето, започвал да брои колко магарета води със себе си. Преброил ги, излизат 10 на брой. Качил се на магарето и пак започнал да брои. Сега излизали 9. Пак слизал от магарето, броил ги – 10 магарета. Така той слизал и се качвал на магарето, но не могъл да преброи магаретата. Той се чудил къде се губи едното магаре – не се сещал, че магарето е под него. Като слизал и се качвал на магарето, Настрадин Ходжа изпадал в един омагьосан кръг на съзнанието и се обърквал.” *** “Настрадин Ходжа… отишъл в обикновените си дрехи в едно турско кафене, но никой не му обърнал никакво внимание. Един ден той отишъл с един голям, хубав кюрк , и всички, които минавали край него, все се обаждали и казвали: „Е, Настрадин Ходжа, оправи ли ти се работата, забогатял си.“ Хайде едно кафе, второ, трето, всички го черпили. И той все изливал кафетата върху кюрка си. Ако те почитат за твоите дрехи, на дрехите си ще дадеш кафето. Това е един временен порядък, в който ние сме потопени и не го съзнаваме, че е заблуждение. И ако те почитат за твоето знание, и то е временен порядък, в който ние се заблуждаваме. Знаеш нещо, но като се мине една–две години, ти го забравиш.” *** “Настрадин Ходжа ходил по света и никой нищо не му давал. Дошло му наум да открадне. Купил си една пила и отива при един богат търговец, който си затворил дюкяна с един от тия старите куфари и започнал да реже куфара, да отвори, да влезе и да вземе, каквото му трябва. Питали го: „Настрадин Ходжа, какво правиш?“ – „На цигулка свиря.“ – „Гласът къде ѝ е?“ – „Утре ще го чуете.“ Това е един турски анекдот. Ти мислиш нещо в себе си. С пилата търкаш, търкаш. Нали някой път ти мислиш нещо и онзи те пита: „Какво мислиш?“ Той те вижда, че мислиш. – „Ще видиш.“ *** ‘’ Настрадин Ходжа... казвал: „Половината свят умира, като [умре жена ми]; като умра аз, целият свят умира.“ Не, като умре жената на Настрадин Ходжа, светът си е пак свят; и Настрадин Ходжа като умре, светът си е пак свят.’’ *** “Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания?“ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“. – Какво представя смъртта? – Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.” *** “Аз ще ви приведа един турски анекдот за Настрадин Ходжа, за да ви дам донякъде едно малко понятие за духовните отношения. Отива Настрадин Ходжа при кадията – има едно дело. И казва: „Ако успея, едно гърне с масло ще ти дам. Ама хубаво масло!“ Казва съдията: „Добре.“ Тегли едно решение. В турско мировият съдия решава делата. Та, Настрадин Ходжа бил свидетел. Той турил конски фъшкии в гърнето и отгоре – четири пръста масло. Праща го на кадията. Той като взима отгоре хубавото масло, като бръкнал по-дълбоко, вижда от конските, казва: „Тук на мене фъшкии ли пратил, лайна ли пратил?“ Настрадин Ходжа му казал: „Та ти лайната ги изяде, когато реши тази давия.“ Щом ти пращат тебе едно гърне с фъшкии, ти си изял лайната отнапред.” *** “После някои проповядват, че трезвени трябва да бъдат хората. А опасно е някой път трезвеността. От трезвеност умират хората. Ти си трезвеник, да не ядеш. Има една приказка: Настрадин Ходжа имал магаре, много ядяло, че искал да го отучи. Казва: Таман го отучих да яде, без разноски, умря магарето. Не е в поста. Изисква се да се научиш да ядеш на свят, да ядеш както трябва. Ще се научиш да пиеш както трябва. В пиенето къде е лошото. Един, който пие вода, едва ли ще изпие 3–4 чаши вода. Вода пие малко. Като започне да пие вино пие по 4–5–6 кила. Водата пести, вино пие много. Лошото е, че много вино пие. Да пие вино както водата. Първото нещо е, че вие сами се спъвате.” *** “Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание паднал и навехнал крака си. Който го срещнал, все го питал: „Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен?“ На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: „Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака?“ – „Това не е наша работа“ – отговаряли всички и продължавали пътя си. Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената погрешка…” *** “Като ви говоря, вие мислите, че всичко сте разбрали. Лъжете се, не сте ме разбрали. В това отношение вие приличате на Настрадин Ходжа, който казвал: „Ако намеря 99 златни монети, няма да ги взема, понеже не са сто“. – Възможно ли е това? – „Да, така ще постъпя“ – казал Ходжата. Един ден решили да го изпитат. Сложили 99 жълтици под един камък. Той ги намерил, преброил ги и си казал: „99 са, не са сто. Който е сложил 99 жълтици, ще сложи още една“. И ги сложил в джоба си. И вие, като Настрадин Ходжа, казвате: „Ако ми даде Бог богатство, ще работя за Него“. Дава ти се богатство, което скриваш в джоба си, и пак казваш: „Тук са 99 жълтици, като получа и последната, тогава ще работя за Бога“. Нито един човек не е изпълнил Божията воля напълно. Това не ме интересува – кой е изпълнил волята Божия и кой не я е изпълнил. Важно е какво аз върша. Аз искам навсякъде да бъда последен. Това проповядвам и на вас…” *** “Запитали един ден Настрадин Ходжа какъв е смисълът на живота. Той отговорил: „Докато жена ми е жива, аз разбирам половината свят. Докато аз съм жив, разбирам целия свят. Ако жена ми умре, аз изгубвам половината свят. Ако аз умра, тогава изгубвам целия свят.“ *** “Разправят един анекдот за Настрадин ходжа. На младини той прескачал големи трапове. На стари години се опитал да прескочи един трап и паднал в него. Той си казал: „На младини не беше така“, но като се огледал наоколо и видял, че няма никой, той казал: „Каквото беше на младини, такова е и на стари години“. *** “Ако всеки ден се оглеждам в огледалото и казвам: Остарях, но съм както едно време. Едно време какво беше! – Едно време беше както в следния пример: Настрадин ходжа като попаднал в един трап, който искал да прескочи. Той искал да прескочи трапа и паднал в него. Казал: На млади години така ли беше! – Мислил, че го слуша някой наоколо. После казал: И на млади години беше, както на стари години. Човек на младини какъвто е, такъв е и на старини. Умът на човека не се изменя. Умствената дейност на човека не се изменя. Умът зависи от вътрешното съзнание, как аз разбирам, как аз разрешавам нещата.” *** “Ще ви кажа онзи анекдот за Настрадин Ходжа. Влязъл той със своята работна дреха в едно турско кафене и както са насядали не на столове, но с кръстосани крака на земята, никой не му обърнал внимание. Станало му мъчно. Направил си той хубав кюрк от лисичи кожи със сукно, облича го и на другата седмица влиза в кафенето, всички станали, поздравили го и когато сяда, казва един: На Ходжата от мене едно кафе. Той взима кафето и го изсипва на кюрка. Друг казва: На Ходжата от мене едно кафе, той пак на кюрка го изсипва.” *** “Сега, ако един човек премълчи и нищо не каже, никой нищо няма да каже. Обаче, ако каже истината, веднага ще го затворят. Как може да се поправи светът по такъв един начин. Методите, с които ние си служим, не са прави. Запример някой човек разправя, че е направил погрешка. Защо е направил? Тогава ще замязаме на Настрадин Ходжа. Искал един ден да си направи къща. Покривал къщата си. Казва: „Тия хора не покриват както трябва, тече, аз ще я направя да не тече.“ Качил се горе на покрива, подхлъзнал се, пада и си изкълчил крака. Среща го един и го пита защо куца. Казва, че е паднал и си изкълчил крака. Че как падна, че защо падна, че защо не внимаваш. Той разправя и всеки му казва: „Как падна, как си изкълчи крака, защо не внимава, как стана?“ Най-после казва: „Няма ли някой от вас, който да е падал. Защо падна, че не трябваше. Че не трябваше, не трябваше, но паднах.“ Казвам, когато някой човек ни разправя една своя опитност, дайте му един добър съвет.” *** “Глупавите хора царуват. От тях всичко може да се очаква. Тяхната кола се обръща на всички страни, като колата на Настрадин Ходжа. Те нямат никакъв морал. Според тях правото принадлежи на силния. Моралът на живота е в яденето и пиенето. Като живееш трябва да бъдеш богат и силен. Ако някой те удари един път, ти го удари два пъти. Това е философия на хората с празните глави. Такива хора има навсякъде. Те причиняват страдания на всички. Единственото нещо, което може да оправи живота на хората, това е разумността. Когато настане затишие и ветровете престанат, казваме, че умните хора царуват.” *** “Като видя някой човек, отдалеч още гледам, носи ли торба на гърба си, или не. След това гледам, пълна ли е торбата му, или празна. Ако торбата му е пълна, той е човек на Любовта. И тогава казвам: този е човекът, който вярва в Единния Бог. Срещна ли човек, който говори за небето, за ангелите, за Бога, а на гърба си носи празна торба, казвам: този е един от учениците на Настрадин Ходжа. Искате ли да станете истински Христови ученици, трябва да се освободите от всичко старо, което ви спъва.” *** “Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь. Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ?“ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ?“ Такъвъ какъвто сега живѣешъ. „Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ?“ Каквито условия сега си приготовлявашъ.” източник П.П. Това са личните ми извадки от беседите на Учителя, за Настрадин Ходжа, но понеже съм го правила, за лично удоволствие, за това липсва описанието на всичките беседи, но който иска да се увери, че са от там спокойно може да провери. Материала не е много, само няколко странички с търсачката

"...Нима Истината и лъжата не изглеждат едакво в това което ние не разбираме? Тогава кое, освен нашата Душа, може да ги разпознае? Лесно вярваме ние в онова, което е свръх нашето разбиране; или пък се гордеем, давайки си вид на хора, които разбират. Нима не е това глупост и високомерие? Кой утвърждава най- нагло? Кой най- упорито отстоява своето мнение? Онзи, който е по- голям простак, че той обладава и по- голяма гордост... Всеки човек, когато си състави определено мнение, желае да си остане с него; но повече от всички онзи, който има най- голямо самомнение. Той не се задоволява от това, че предава Душата си на това мнение, но той иска да принуди и другите да му вярват." изт

Честита да е. И Мечо Пух си направи детските упражнения и се чувства твърде добре

http://www.youtube.com/watch?v=uawUgwYE46k&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=ZS2OFk250T0&feature=related

Така де, така, няма противоречие тука . Аз за себе си го наричам така - черковата винаги и гонила Църквата. Благодаря на Бог, за гоненията и за изпитанията. Така израства и се калява тялото Христово.

изт. изт. "Историята на свещите – кога и къде за пръв път са се появили, тъне в мистерия. Съществуват само легенди, описания в окултните книги и догадки. Едно обаче е сигурно – в древното минало свещите не са служили за осветление (за тази цел са се използвали маслени лампи), а за изпълнение на религиозни ритуали. За това говори дори самото название – думите свещ и свещен имат един общ корен. Пламъкът на свещта е символ на човешката душа, но и на връзката й с всички духовни сили във Всемира. Затова свещта е задължителен атрибут както в магията, така и християнската практика. Може би в този факт виждате противоречие, но смисълът е един и същ – независимо дали става дума за заклинание или молитва, свещта е проводник на човешките желания до трансцедентното. Играещият пламък е път не само към външните духовни сили, но и тези в самите нас. Затова наблюдаването му е най-лесният начин за изпадане в медитация. Може би не сте се замисляли, но дори и в ежедневието използваме тайнственото въздействие на свещите. Отдавна са преминали времената, в които имаше режим на тока и въпреки това с удоволствие купуваме и палим свещи. Казваме, че това създава атмосфера, но зад тези думи стои по-дълбок смисъл. Пред свещта на Бъдни вечер изричаме най-съкровените си желания за бъдещето. Същият смисъл влагаме и в издухването на свещичките от тортата на рождените си дни. Запалените свещи на романтична вечеря са несъзнателно заклинание за любов. Всеки важен празник е неизменно свързан с тайнствения пламък – Великден, Коледа, Нова година, с една дума примерите са безброй. Най-голямата сила на свещта се крие в мислите и желанията, които влагаме, докато наблюдаваме пламъка. Трябва да имате предвид обаче, че цветът на восъка не е без значение. Бялата свещ символизира духовното пречистване и защита. Палете я, когато искате да се избавите от чувството на безнадежност или мрачното настроение. Лилавата пък е пожелание за финансов успех и леко преодоляване на всички препятствия. Сините и сребърните свещи са надежда за изцеление и духовна мъдрост. Зеленият восък символизира виталната сила, изобилието, късмета и хармонията. Запалете жълта свещ преди изпит или в момент, когато трябва да вземете важно решение, тъй като тя стимулира интелектуалните способности. Червеният цвят, разбира се, е свързан с любовта и сексуалността. Използвайте тези свещи като прелюдия за изпълнена със страст нощ. Златистите свещи привличат позитивната енергия, а също така са много добър антидепресант. Преди всичко обаче се оставете да бъдете водени от вътрешното си чувство, когато избирате свещи. Интуицията е тази, която ще ви посочи най-подходящата за случая. " Източник

А аз сънувам по време на пълнолуние...Явно си празнувам празника както му е реда )). Честито!

Развесели ме

http://www.youtube.com/watch?v=eCsNPqgt_4g&feature=player_embedded#at=95 "Пламъците се състояха от хиляди човечета, не по-високи от педя, и те опустошаваха Берион. Впиваха зъби в дървото и се радваха на богатото угощение. Телата им бяха течни, съставени почти единствено от вулканична лава. Всички те носеха къси панталони от горещи въглени, а няколко сини пламъчета им служеха за коса. Едно от малките същества се приближи до Амос и почтително коленичи пред него. Като изпускаше дим от устата и ушите си, то повиши глас, за да надвика пукота на огъня: — Изберете нас, господарю, ние сме добър народ! Добър народ! Много добър народ! Нямаме си бог и заслужаваме водач като вас! Добър народ!" изт

Слава Богу има Жива Църква съставена от светли души които се разпознават независимо от външното което е привидно и независимо от всичко външно както споменах се подкрепят особено в дни на изпитания . Права си Роза, нека се затвори тази страница, аз съм благодарна, за това изпитание което само ми доказа, че има живи, будни, действени, истински вярващи и трудещи се на Божията нива хора.Трудещи се с Любов и по свобода, хора които всеки ден се учат и израстват и в мъдрост и в слово имащи възможност да приложат знанията си на практика

Хм,точно вчера ми беше на гости една приятелка която си е православна християнка.За нея смея да твърдя, че е истинка, защото вярва по убеждение и със сърце и спазва законът вложен от Бога в сърцето и. С нея много пъти сме разговаряли и винаги сме намирали общи теми и сме се допълвали взаимно. Между нас никога не се е явявало някакво противоречие. Та се разговорихме по този повод и тя каза - " Само ще отблъснат хората още повече от себе си" и още нещо каза - " Аз обичам да ходя сутрин рано на църква, защото след това става панаир". Пламъче, добре си го казала в днешния си статус - " За човека се съди по делата му.." бих добавила и по плодовете от неговите дела.

Дяволски нокът в момента масажирам майка ми с този гел заради болки в рамото и и действа много добре.

Така, наложи ми се да тръгна по стъпките си за да си спомня с какво православието анатемосва. Намерих го поста си както и отговорите си към техните анатеми. "Аз все пак реших да хвърля едно око на това "А какво казва Библията: "НА ЧОВЕЦИТЕ Е ОТРЕДЕНО ДА УМРАТ ЕДИН ПЪТ, А СЛЕД ТОВА СЪД." (Евр. 9:27). "А КОЛКОТО ДО СТРАХЛИВИТЕ, НЕВЯРВАЩИТЕ... И ВСИЧКИ ЛЪЖЦИ, ТЯХНАТА УЧАСТ ЩЕ БЪДЕ В ЕЗЕРОТО, КОЕТО ГОРИ С ОГЪН И ЖУПЕЛ. ТОВА Е ВТОРАТА СМЪРТ." (Откр. 21:8). И това беше 1-ва анатема за г-н Дънов..."Да, отделен веднъж от Бога вече си осъден за хиляди прераждания.Е не е ли това адът кажи?!? "2-ра анатема- Дънов нарушава Божията заповед: "ПОЧИТАЙ РОДИТЕЛИТЕ СИ", а също и "БЪДЕТЕ КРОТКИ И СМИРЕНИ". Отричайки се от православието (баща му е бил православен свещеник) и като се възгордял, "подобрил" Христос и апостолите. "БОГ СЕ ПРОТИВИ НА ГОРДЕЛИВИТЕ, А НА СМИРЕНИТЕ ДАВА БЛАГОДАТ"(1 Пет.5:5). Затова Дънов и последователите му ще получат обратното на благодатта!" Къде пише че Дънов се е отрекъл от баща си че аз такова нещо досега не съм срещала?!? 1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; 2 "Почитай баща си и майка си", (което е първата заповед с обещание), 3 "за да ти бъде добре и да живееш много години на земята". 4 И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно. Ефесяни 6 глава Галатяни 1:10 Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга. 1 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно; 2 но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба. 3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина; 4 но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. 1 Солунци 2 глава "3-та анатема- Дънов се нарича учител, въпреки Божието слово: "А ВИЕ НЕДЕЙТЕ СЕ НАРИЧА УЧИТЕЛИ, ЗАЩОТО ЕДИН Е ВАШИЯ УЧИТЕЛ - ХРИСТОС..." (Мат. 13:7). И още: "НИКОИ НЕ БИВА ДА УЧИТЕЛСТВУВА, АКО НЕ Е ПРАТЕН." (Римл.10:15) - т.е. ако не е ръкоположен. Незаконно присвоилите си тая власт са: ЛЪЖЕУЧИТЕЛИ (2 Петр.2:1), ЛЮТИ ВЪЛЦИ (Деян. 20:29), ЛУКАВИ РАБОТНИЦИ (2 Кор. 11:13), НЕ БЛАГОВЕСТВУВАТ ХРИСТОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ (Гал.1:8), ГОВОРЯТ ИЗОПАЧЕНО (Деян. 20:30), ОТСТЪПВАТ ОТ ВЯРАТА И СЕ ПОДДАВАТ НА МАМЛИВИ ДУХОВЕ И БЕСОВСКИ УЧЕНИЯ..." Дънов казва: "...ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. Ще кажете: „Колко са учители?“ – Един е Той, един Учител аз познавам. Той може да има 250,000 косми на главата, но това не ще рече, че са 250,000 учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче в дървото и клончетата му прониква един живот. Така трябва да стои единството в ума ви. И когато дойде Учителят, духът, който е във вас, били сте мъже или жени, трябва да слушате дълбоко в себе си този глас на меката нежност, на Любовта. Любовта не е кисела." Марта и Мария Ефесяни 4:11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,... Да не продължавам защото доктрината е много дълбока... Кой е по-добре да го ръкоположи Бог ли или човеците, свещеник по Дух и Душа или само външен такъв. За тези неща не се филосовства, те се усещат. Всичко с думи може да се завоалира, но Бог не може да бъде излъган. "4-та анатема- г-н Дънов се смята за прероден Христос, тълкувател и изправител на Христовото учение и точно пасва към Христовите думи: "АКО НЯКОЙ ВИ КАЖЕ: ЕТО ТУК Е ХРИСТОС, ИЛИ ТАМ - НЕ ВЯРВАЙТЕ; ЗАЩОТО ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ ЛЪЖЕУЧИТЕЛИ И ЛЪЖЕПРОРОЦИ..." (Мат.24:23). "Христос живее между нас, казва Дънов, и всеки може да го види ... с туй зрение, което вижда през стени." Не, бай Петре, Христос живее на небето, а между нас живеят поднебесните духове на злобата, и те дебнат на кой горделивец да се явят като светъл ангел, за да се възгордее той още повече, да повлече след себе си и други, та всички да погинат: "САМ САТАНАТА СЕ ПРЕОБРАЗУВА В АНГЕЛ НА СВЕТЛИНАТА" ( 2 Кор.11:14 ); "ДЯВОЛЪТ, КАТО РИКАЕЩ ЛЪВ, ОБИКАЛЯ И ТЪРСИ КОГО ДА ГЛЪТНЕ" (1 Петр.5:8). Нима Иисус не каза "АЗ СЪМ С ВАС ПРЕЗ ВСИЧКИ ДНИ ДО СВЪРШЕКА НА СВЕТА" (Мат.28:20)! До свършека на света, "учителю" а не до 2000 години. За Него 2000 години са като 2 дни!" Откровение 1:18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Христос живее във всяко любещо и отворено сърце. Христос е в Любовта и ако ти отвориш сърцето си за нея ще я виждаш навсякъде и в себе си и около себе си. Твое е решението на кои вълни ще се настроиш. И така може да се произнасят хора които не са си направили труда дори мъничка част от Словото Му да проучат. Първо проучи после ще си поговорим, става ли? Хмммм байно ле като те чета се чудя май точно тези духове чрез теб говорят "5-та анатема - Дънов отрича Църквата Христова. Когато ХРИСТОС ОСНОВА ЦЪРКВАТА СИ Мат. 16:18), като "СТЪЛП И КРЕПИЛО НА ИСТИНАТА" (1 Тим. 3:15) "И ЧРЕЗ НЕЯ ВСЕКИ МОЖЕ ДА СТАНЕ СИН БОЖИ" (Йоан 15:1), и "КОЙТО НЕМАРИ ЦЪРКВАТА, ТОЙ Е КАТО ЕЗИЧНИК И МИТАР" (Мат.18:17). Дънов насажда убеждението, че Църквата, основана от Иисус Христос се е загубила (макар че Спасителят обещава да пребъде до СВЪРШЕКА НА ВЕКОВЕТЕ!) и ще се образува една "нова църква" на любовта. А тайната му цел е да погребе в тая "нова църква" и истината, и любовта, защото не може любовта да цъфти на почвата на лъжата." Ааааааа така и аз си мислех за някои неща докато не започнах да чета. Предлагам и ти да опиташ: Библиотека „Триъгълник“ Ето по този начин и Савел стана Павел: Деяния 26:14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен. Ако това Учение не Беше от/по Бога нямаше да устои до сега, но то не само че устоява но се и разраства. Цитат 6-та анатема -"Дяволът е отличен учител",казва Дънов. Не, казва Библията, "ДЯВОЛЪТ, ЗЛИТЕ ДУХОВЕ НИ УЧАТ САМО НА ЗЛО"! (Деян 5:3, Йоан 8:44). "ДЯВОЛЪТ И ЛЪЖЕПРОРОКЪТ ЩЕ БЪДАТ ХВЪРЛЕНИ В ОГНЕНОТО ЖУПЕЛНО ЕЗЕРО И ЩЕ БЪДАТ МЪЧЕНИ ДЕНЕМ И НОЩЕМ ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ" (Откр. 20:10). Дяволът понякога е допуснат от Божието намерение за да бъдем изпитани и за да се проближим още повече до Бога: 6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. 7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея. 8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? 9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога? 10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята. 11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице. 12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа. Йов 1 глава Без тези уроци душата не би могла да разцъфти и да благоухае... "7-ма анатема- "Ние не сме венец на творението, казва Дънов - ние още крякаме в блатото, ние сме жаби, жабички, а не образ и подобие на Бога." Напротив, казва Библията: "ЧОВЕК Е СЪЗДАДЕН ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ" (Бит. 1:27) и "БОГ ГО Е УВЕНЧАЛ СЪС СЛАВА И ЧЕСТ." (Псал. 8:6)." Да, обърналия се към Бога човек който се е покаял с цялото си сърце, отвърнал се е от злите си дела и е тръгнал в Божествения път. Човека който се пречиства, а това както видяхме става и чрез изпитания И наистина Господ казва: "АЗ СЪМ С ВАС ПРЕЗ ВСИЧКИ ДНИ ДО СВЪРШЕКА НА СВЕТА" (Мат.28:20)! Славата и честта не се дават на: "Не, бай Петре, Христос живее на небето, а между нас живеят поднебесните духове на злобата, и те дебнат на кой горделивец да се явят като светъл ангел, за да се възгордее той още повече, да повлече след себе си и други, та всички да погинат: "САМ САТАНАТА СЕ ПРЕОБРАЗУВА В АНГЕЛ НА СВЕТЛИНАТА" ( 2 Кор.11:14 ); "ДЯВОЛЪТ, КАТО РИКАЕЩ ЛЪВ, ОБИКАЛЯ И ТЪРСИ КОГО ДА ГЛЪТНЕ" (1 Петр.5:8)." "8-ма анатема - Дънов отрича християнските обреди и тайнства и създава свой култ: гимнастика, ходене по роса, посрещане на слънцето, песни и др.,докато Христос и апостолите са вдигали ръце при молитви (1 Тим.2:8), кадили са тамян (Фил.4:18), запалвали са светилници при богослужение (Деян. 20:7-8), обличали са свещени одежди при богослужението (2 Тим. 4:13). Дънов казва: "Не бива да започваш работа във вторник и петък". - С това суеверие се отрича Христос: "СЪБОТАТА Е НАПРАВЕНА ЗА ЧОВЕКА, А НЕ ЧОВЕКЪТ ЗА СЪБОТАТА" (Марк 2:27). Виж филма който пуснах малко по-горе. И пак казвам, отвори сърцето си и започни да проучваш ако искаш ще ти се даде. Матей 7:8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори. Лука 11:10 Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори. "9-та анатема - Дънов ни поучава: "Няма смисъл да живееш за семейството си, за народа си, дори за човечеството. Ако искаш да живееш като българин, ти не можеш да живееш като християнин. Необходимо е да се живее по закона на Божията любов. Не бива да се интересуваш от външните промени на живота, от социалните борби... необходимо е да сееш само за себе си..." Тези пагубни идеи са чужди на Библията: Нима Господ живя само за Себе Си? И нали трябва да носим неговия кръст! Проповядващият "абсолютната свобода", анархиста Дънов е чужд на Бога наш: "ОТДАЙТЕ КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ, А БОЖИЕТО - БОГУ" (Мат.22:16), казва Иисус. "ВСЯКА ДУША ДА СЕ ПОДЧИНЯВА НА ВЪРХОВНИТЕ ВЛАСТИ, ЗАЩОТО НЯМА ВЛАСТ, КОЯТО ДА НЕ Е ОТ БОГА" (Рим. 13:1), казва Библията. "Една жена, която блудствува, ако зачене, изкупва греха си", поучава ни Дънов. "А КОЛКОТО ЗА БЛУДНИЦИТЕ ... ТЯХНАТА УЧАСТ ЩЕ БЪДЕ В ЕЗЕРОТО, КОЕТО ГОРИ С ОГЪН И ЖУПЕЛ" (Откр.21:8), пък казва Господ... Голямо противоречие - то даже да беше прероден Христос, сам на себе си нямаше толкова да си противоречи. "ИИСУС ХРИСТОС Е СЪЩИЯТ ВЧЕРА, ДНЕС И ВО ВЕКИ (Eвр.13:8). т.е до края на вековете, г-н Дънов." Я дай да видим къде са писани тези неща и да прочетем/ да се запознаем или и ти четеш Дънов както Дяволът Библията. С това съм Съгласна и то е което обяснява всичко и в което всичко се съдържа: Необходимо е да се живее по закона на Божията любов! "ИИСУС ХРИСТОС Е СЪЩИЯТ ВЧЕРА, ДНЕС И ВО ВЕКИ (Eвр.13:8). Е, нали това и Дънов проповядва в Учението си, а аз слушам всеки който проповядва Божия Син. Всъщност това доказва че Той е навсякъде и в нас и около Нас, не виждаш ли? "10-та анатема - Дънов казва: "Няма рай и ад, няма вечно блаженство и вечни мъки." и "Ако аз отида в ада, в огъня там ще пея." Сигурно пеете г-н Дънов, но се страхуваме за текста и мелодията - това не са дори и жални песни, а са по-скоро скръбни стенания. "... И ОНИЯ КОИТО ВЪРШАТ БЕЗЗАКОНИЕ, ЩЕ ГИ ХВЪРЛЯТ В ОГНЕНА ПЕЩ: ТАМ ЩЕ ИМА ПЛАЧ И СКЪРЦАНЕ СЪС ЗЪБИ." (Мат. 13:41-42), казва Библията, обратно на вашите лукави заблуждения. Господи, бъди добър, помогни на дъновистите, просветли ума им, отвори очите им, за да видят страшната пропаст, която е зинала пред тях и да не ги погълне, а да се спасят, та всички заедно да вдигнем ръце към Теб и да извикаме: Слава Тебе, Боже! Слава, сега, всякога и до свършека на вековете! Амин!" Скърцане със зъби тук дочух, а иначе: 7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? 8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. 9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето, 10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи. 11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ, 12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични. Псалми 139 глава" Ето да видите, за какво иде реч.

Това не смятах да го споделям, но предвид обстоятелствата ще си го позволя. Споделяла съм и друг път че рядко сънувам запомнящи се сънища, но точно в нощта преди да се случат всички тези събития свързани с Учителя сънувах сън. Веднага станах и го споделих с някого като помолих, за тълкувание. Ще го копирам точно така както съм го писала с правописните грешки нощес в два и нещо, за да не го забравя: 14 март в 02:12 "..чудех се на кой да споделя съня си и се сетих, за теб. Незнам дали имаш опит със сънищата, норешихда сигосподеля с теб. Сънувах, че Учителя ми е дошъл на гости у дома, беше седнал на дивана и изглеждаше жизнен и младежки , разглеждаше ми книгите и ми даваше някакви насоки по тях, беше доволен, майка също беше в хола и на нея обясни, за някакви сънища ... както и да е, но най- явно си спомням това, че Той ми каза дазамълча, за да ми чуе Тишината, аз замълчах и след известно време Той ми каза, че всъщност съм мъж въпреки, че съм в женска обвивка и за това минавам през трудни условия и за това трудно ще си открия половинката. Ще я откриеш казва, но трудно. После бяхме в къщата на стария ми пастор , овътре излезе една жена май съругата му, нещо говорихме, но аз си спомням, че му разказвах, за бора отвън и как съм усетила по този бор разглеждайки гоот външната страна, че понеже това е дом на вярващи той се намира в съвсем друг свят при все, че видимо е в този. После си тръгнахме аз и още някой може и майка да е била с мен от там и вървейки по улицата ми направи впечатление една стара къща и това че прозорците и бяха запълнени с нещо може би със слама. А но преди това докато бяхме у дома му споделих, че посещавам лекциите на ... и това което ми каза беше нещо много добро, но не гопомня. Ти какво мислиш за този сън. Аз се събудих притеснена и уплашена, защото съм сънувала Учителя и си виках, но като ми беше у дома на гости с нищо не Го нагостих, с някакви такива притеснения се събудих въпреки, че си спомням в съня, че май Го питахме дали ще обича нещо и Той нищо не поиска. Това е Ти какво мислиш? Извинявай, ако съм те притеснила" П.П. Пояснение - уплашена в смисъл на страхопочитание и преклонение пред Учителя. Защо го споделих, заради старата къща която ми беше показана в съня и пълните и със слама прозорци което сега в последствие свързвам със събитията. Вие какво мислите? Да не забравя да поясня и нещо друго. Някой да не вземе да изтълкува думата " мъж" буквално, че всичко се случва. В живота съм от женски пол т.е. жена която естествено се привлича от срещуположния пол т.е. мъже, с други думи казано с хетеросексуална ориентация. Не, че ако природата ми беше вложила друго щеше да е лошо, но по този въпрос съм размишлявала и съм наясно със себе си. Поздрави!