Диана направо си описала истинската действителност, явно е така навсякъде в България, за съжаление. Моят баща също беше професионален шофьор, цял живот с това се занимаваше с коли, мотори, автобуси, кранове и т.н... Накрая като се пенсионира каза - Еееех цял живот танцувам между гроба и затвора, слава Богу, Господ ме опази нито аз да убия някой и да вляза в затвора нито себе си да убия. И така, човек цял живот занимаващ се с това знаещ и спазващ правилата, за движениие най- накрая загина по най- нелеп начин на една пуста улица в една мразовита нощ оставен да умре на пътя от раните си без да повикат бърза помощ от страх и рано сутринта хората го открили и по номера на колата който бил изпаднал установили кой го е направил. Аз така и не поисках да се науча да шофирам, защото винаги съм се плашила точно от тези неща, но съм пешеходец и прекрасно разбирам, за какво говориш, а и напоследък силно впечатление ми прави понеже съм в малък град и нямаме светофари, че пешеходните пътеки са до такава степен заличени, че вече въобще не се забелязват на платното и всеки си мисли, че другите трябва да са наясно, че това там е пешеходна пътека, но аз изчаквах и преди когато се виждаха, дори съм виждала учудени физиономии на шофьори за това, че изчаквам на пешеходна пътека, но много рядко някой е спирал и ми е давал предимство. Веднъж тъкмо бях тръгнала да пресичам като преди това се бях огледала внимателно и насредата на пешеходната пътека изхвърча един младеж и като погледнах той въобще не намали трябваше да се отдръпна, за да не ме сгази, мина си най- нахално пред мен с победоносна физиономия, че едва ли не е спечелил и е направил голямо геройство та каквото и да си говорим както каза ти и от едната и от другата страна на бариерата положението е отчайващо. Майка ми се сърди, че все я предупреждавам и като сме заедно постоянно и правя забележки по улиците. Казва, че предизвиквам съдбата по този начин ама съм се наплашила и постоянно го правя пък и тя си е пенсионерка и недовижда много хубаво, а в същото време бърза като пале пред майка си та много пъти сме имали спорове по този въпрос.
п.п. Това малко извън темата, ама много точно ги нарече някои пенсионери- инвалиди - антилопи. Три години съм работила точно това, гледала съм точно такива хора и съм се учудвала на какви тарикатлъци може да са способни те и какъв театър могат да изиграят на човек и точно това сравнение съм правила с баща ми който е бил значително по- млад от много от тях и колко трудно се движеше и как го болеше пък някои де ги болеше де преиграваха и като мислят, че не ги виждам и се преобразяват за миг и уж не излизат пък знаят цените на стоките в магазините чак на другия край на града и като ми даваха поръчки за пазаруване аз оставах без крачка щото в единият магазин олиото струвало с незнам колко стотинки по- евтино в другия захарта в третия хлябът бил най- хубав и веднага познаваха ако не съм го купила от там дето са ми казали та така... Който не е минал през школата на бабите нищо не знае, мдаааа.
***
На цялата трагедия успя да ме накараш да се засмея с това което си написала за велосипедистите. Сетих се, че един познат наричаше баща ми - Старият Бос, защото колелото му беше хибрид между велосипед и моторетка и сам си го беше направил, изглеждаше странно, но му вършеше чудесна работа и беше много атрактивен с него, всички в градчето го познаваха )). Та това колело беше и велосипед и мотор и патерица. Да, то беше хибрид наистина, но по- добре то отколкото велосипедиста нали така, важното е всички да се съобразяваме с правилата за движение и ние да се пазим и Бог да ни пази!