Eлф

Искам да дам един пример защото и на мен преди години като съм питала са ми го разяснявали. Ето в това Слово много народ се е препънал и много хора са злоупотребили с него: "32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му.37 Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.39 Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери." Матей 10 глава Сега, с това Слово Господ не иска да каже, че трябва да обърнеш гръб на всичко и да изгориш мостовете след себе си тотално и да направиш куп поразии в живота, не дай Боже и да посегнеш на него следвайки някой гуру, но напротив, ако близките ти са светски хора и за тях например е съвсем нормално да послъгват да покрадват да се опияняват и т.н... нещата присъщи, за условно да го наречем нормалните хора ти като ученик трябва да се смириш, да кажеш- Татко/ майко аз те обичам, уважавам, благодарен съм за доброто и на него ще се покорявам, но за злото няма да те следвам и имам право в това отношение да не ти се покоря. Дори и да ги разяриш ти си следвай Господа в живота си и бъди първо пример за тях нали и те са души които Господ Люби и иска да се спасят всичките човеци. Та бъди си свещица на своето си място и така работи за Господа .

Учителят те напътства и ти дава импулс за работа да развиеш качествата които са вложени в душата ти... помага ти да бъдеш успешен човек в ежедневието си той не те отделя от естествената ти среда обсебвайки и зомбирайки те но напротив и всички близки около теб виждат положителната промяна самият ти живот е вече достатъчно свидетелство. И мен преди време са се опитвали в София да ме зарибяват, направо няма откачане толкова са надъхани и промити че направо ме е втрисало. Веднъж един ме подхвана за Христос нещо се опитваше да ми говори и в един момент нещо се случи явно станах проводник защото така отвътре ми дойде, но споменът ми е доста избледнял, казах че ако Христовата Любов е в сърцето му аз ще я съзра в очите му, че там където е Любовта там е и Той и докато му го казвах изведнъж се изпари, направо избяга. Огледах се около мен се беше образувало празно пространство. Беше преди години на едно книжно изложение в НДК през зимата. Малко преди това някаква жена се опитваше да ми пробутва идеята колко е велико и съвършено в селището на Висарион, но по нищо не и личеше че думите и са истина оказа се че няма пари да си купи дори и Завета на цветните лъчи който и препоръчах, беше изцяло с промит мозък, изведнъж изкрещя, че и е много зле и че непременно трябва да се махне от там защото и е лошо че имало метални конструкции. Ами казах и че не може да е от това защото те металните конструкции са навсякъде, казах и да си вземе молитвениче, да казва поне "Отче наш" и 91, 23 пс. защото си спомням че се чудех нещо как така хора които твърдят, че са духовни не се молят, натам се завъртя разговора и тя изприпка и избяга, та изведнъж около мен се беше образувало едно доста обширно празно пространство и си тръгнах от там. п.п. Винаги съм се чувствала свободна да отида и да си замина радостна, преизпълнена със знания и енергия които след това да приложа в живота си да си добия собствения личен опит там е разликата тя е много тънка разликата но вътрешната и външната свобода и разширение може да спомогнат да се долови си мисля.

Поздрави и от Елфът който заради темата още е развълнуван и е потънал в мечти отвъд долините... http://vbox7.com/play:5172735e

...

Много приятна песнявка

Е всичко написано от него е много хубаво само едно да вметна, че си го помислих така неволно, за лесното приказване на земен език. Едва ли е толкова лесно си мисля аз ако Учителя е потънал в дълбока Тишина всеки звук и действие и въобще каквото и да предприемеш увисва... С две такива същества съм имала честта да се срещна /не го казвам от надуване а като споделяне на малък опит/. Та да застанеш до такова същество до такава пълнота просто всичките ти " мъдростички" се изпаряват тотално... Искам да кажа, че всъщност не е толкова лесно, но пък вътрешната връзка няма физически измерения. Поздрави п.п. Пък да не говорим като реши да проговори и вземе да ти дялка треските какво ти се случва с мъничкото его защото и това го знам, но първият път това ме заведе в планината и в течение на едно лято усетих такива невероятни неща, че просто не са за описване, а и страшно ползотворно ми се беше отразило на фигурата тогава, мда... Хич не съм ги и търсила /съзнателно/ те сами ме намериха всеки на своето си време. П.П."Отведе" ли казах то направо си беше "изритване" такъв начален тласък, такъв импулс получих , че свят ми се изви Еееехх какъв прекрасен спомен, сега се смея, но първоначално въобще не ми беше до смях обаче това ме запозна с планината и ме накара да се влюбя в нея докато преди това кракът ми не искаше да припари там. Майка ми като дете все насила ме караше да ходим за да поспортувам малко и на всички бях заявила че мразя планините . Докато "най- случайно" не срещнах един учител. Наистина той си беше и земен учител в най- обикновено българско училище ... Ани, благодаря за темата защото реших да потърся дали има нещо в интернет и попаднах дори на снимка Дано по някакъв начин да съм ти отговорила индиректно на въпросите от първоначалния пост Понякога под привидно груба външност се крие Сърце чисто като кристал. Ум светъл като Слънцето. Душа обширна като вселената. Дух мощен като Бога и едно с Бога и душата го разпознава моментално. Такива преживявания с думи не могат много да се обяснят, думите само загатват, а понякога и опушлявят нещата, важното е поне да са чисти. Ами ето, дори само при спомена, дори само при мисълта усещам вътрешен прилив на енергия и свобода и не се чувствам обременена от нищо. На лицето ми грее усмивка, изпълнена съм с радост и енергия. Това е Божественото проявление чрез някой пък въобще не ми се мисли за второто пришествие, ако Бог е с теб с мен с всички нас няма от какво да се боим

[quote name='БожидарЗим' timestamp='1306473715' post='145705 А такаааа. Оказва се, че Великите учители използват и бели и черни методи. Е как ще ги разпознаем?! Ако въобще имаме достъ до тях "Стълбите свършиха точно пред една врата с формата на арка, от която започваше просторно помещение. Когато Амос прекрачи прага му, в четирите ъгъла се запалиха четири факли и осветиха цялата зала. Тогава момчето видя странно същество, седнало на един стол пред огромна метална врата. Чудовището имаше глава на козел с дълга грива от твърди и мръсни косми, над която стърчаха два дълги рога, подобни на рогата на антилопа. Издълженото му тяло беше сиво, космато, хилаво и гърбато. Краката му завършваха с мощни конски копита. Беше голо до кръста и носеше метални панталони, наподобяващи рицарска броня. Тази единствена дреха отразяваше светлината на факлите и пръскаше червеникави отражения из цялата зала. На шията му висеше доста голям златен ключ, изящно обкован с ярък сребрист метал. Създанието бавно се отправи към голяма коса, облегната до стената, взе я и се върна в центъра на залата. Амос отстъпи няколко крачки. Като не знаеше какво да очаква, той внимателно наблюдаваше сцената и се опитваше да анализира всяка подробност. Чудовището зае бойна поза и каза с прегракнал глас, смътно напомнящ блеене на овен: — Аз съм Фугър, пазачът на вратата. Този, който иска да стане бог, първо трябва да ме победи. Приготви се да умреш, младежо! Беше очевидно, че Амос не можеше да победи такъв противник. Цялата му сила се ограничаваше до владеене на въздушните маси. Но тя не беше достатъчна, за да вдигне ураган или дори много силна вихрушка, така че шансовете да победи Фугър изглеждаха нищожни. Само хитрост и находчивост можеха да го спасят. Амос пристъпи напред и тържествено заяви: — Ние ще се бием един с друг, но по-късно! Първо трябва да се уверя, че ти наистина си пазачът на дървото на живота. — Аз съм, да! — отвърна съществото, леко раздразнено. — Не мога да ти представя доказателства, освен този ключ. Аз бях избран от великия съвет на шестте пъкъла за пазач на тази врата. Ти победи ангела, първия пазач. Сега трябва да повалиш и мен, за да докажеш правото си да бъдеш божество. От векове чакам да изпълня дълга си. Защитавай се! — Щом чакаш от векове, ще почакаш още няколко минути — отвърна Амос с глас, който издаваше напрежението му. — Искам да се уверя, че ключът на шията ти е точно този, който ми трябва. Преминах през толкова изпитания, чух толкова лъжи, че сега не съм много доверчив. — Ще вземеш ключа само през трупа ми! — побесня Фугър. — Приготви се да умреш! — Престани да ме заплашваш и ме чуй! — заповяда Амос, като полагаше всички усилия да скрие тревогата си. — Настоявам да разбера дали това е точният ключ и дали ти наистина си пазачът на това място. Виждаш прекрасно, че не мога да избягам! Много лесно ще ме хванеш на стълбите. Давам ти честната си дума и ти можеш да ми се довериш. Почакай, ще ти предложа една сделка… Амос сложи на пода една от свещите, които носеше, и я закрепи внимателно пред себе си. — Чуй предложението ми — продължи той. — Дай ми този ключ, за да проверя дали това е ключът, който ми трябва. Когато тази свещ угасне сама, ще ти го върна и вече можем да се бием. — Добре — избоботи пазачът и свали ключа от шията си. — Оставям ти време, докато свещта догори. — Аз имам само честната си дума — каза Амос с надеждата, че хитрината му ще проработи. — Кълна се пред боговете, че ще ти върна ключа и ще се бия с теб, щом свещта угасне сама. Заклеваш ли се да спазиш уговорката? — Заклевам се и аз — отговори Фугър. — Заклевам се пред царете на ада и пред силата на мрака, че ще ти оставя ключа дотогава, докато свещта угасне сама. Заклевам се също после да те убия! — За после ще видим. Дай ми сега този ключ. Пазачът се усмихна зловещо. В крайна сметка момчето имаше право. Нямаше как да избяга и схватката беше неизбежна. Фугър наистина чакаше този миг толкова отдавна, че няколко минути повече или по-малко не бяха от голямо значение. Създанието бе доловило в гласа на Амос напрежение и силен страх. Това хлапе беше недоверчиво и без съмнение знаеше, че е осъдено на гибел. При тези обстоятелства, защо да не удължи удоволствието и да се позабавлява с измишльотините му, преди да му отреже главата? Пазачът доверчиво подаде ключа. Амос го взе и го нахлузи на шията си. После най-спокойно се наведе над свещта и я духна. Фугър попита, едновременно любопитен и ядосан: — Хей, какви ги вършиш? Дори не погледна ключа! — Той си остава у мен — твърдо отговори Амос. — Вече е мой. — Какво дрънкаш? Имахме споразумение. Ти държиш ключа, докато свещта не угасне сама. — Да, но аз току-що загасих тази свещ. Следователно тя не угасна сама, защото го направих аз преди малко. — Това беше клопка! Това беше клопка! — ревна Фугър. — Ще те убия! — Не можеш! — храбро се опъна пред заплахата Амос. — Ти се закле да ме убиеш, когато ти върна ключа. Не ти поставих клопка, просто те победих! Ключът е у мен, а обещанието ти ще ме пази от самия теб. Сега се дръпни, трябва да отида да си хапна една ябълка от светлина! — И дума да не става! — закрещя чудовището. — Няма тъкмо сега да откажа да изпълня дълга си! Твърде дълго чаках деня, когато някой ще има силата и куража да стигне до мен. Ще ти отрежа главата и ще те накълцам на парчета! Фугър вдигна косата си. Но миг преди острието да се стовари с все сила върху момчето, пазачът изведнъж се превърна в камък. Вцепенен в замаха си, той се бе преобразил на неподвижна статуя. Амос беше прав — той чисто и просто бе победил. Пазителят на маските се приближи до металната врата и се запита как може да я отвори. Изглеждаше тежка и добре укрепена. Внушителни панти я държаха от двете страни. Единствената й украса беше малка ключалка точно в средата и. Амос пъхна ключа в отвора и го завъртя. Отстъпи крачка назад. Върху вратата се появиха следните думи, които една подир друга преминаха пред погледа му с огнени букви: Този, който умре и се върне към живота, този, който отплава по Стикс и открие пътя си, този, който отговори на ангела и победи демона, той ще намери ключа за Браха. Земята започна да се тресе. Засилващите се вибрации се концентрираха около стаята и изведнъж стените от двете страни на вратата експлодираха с гръм. В помещението нахлуха потоци вода. В центъра на стихията, Амос разбра каква е ролята на тази врата. Тя го бе предпазила от отломките от камъни, тухли и скални парчета. Сега момчето се изправи пред друг проблем. Водата се изкачваше бързо в стаята, която само след секунди щеше да бъде наводнена догоре. Той трябваше да плува под водата, за да се издигне на повърхността. Щеше ли да му стигне въздухът? Амос умееше да плува, но досега нямаше кой знае какви героични прояви в тази област. Момчето бързо събра мислите си. Като повдигна едната си ръка, то образува около себе си мощен въздушен поток, който леко изтласка водата, колкото да образува въздушен мехур. Въздухът се задържа около момчето и продължи да се върти около него. Това движение във водата направи мехура още по-устойчив. Сега беше непробиваем. Все така концентриран, Амос усети, че се раздвижва. И тъй като въздухът, освободен във водата, винаги намира пътя към повърхността, Пазителят на маските разбра, че скоро ще бъде спасен. Въздушният мехур бързо се измъкна от стаята и започна да се издига нагоре. Докато се оглеждаше на всички страни, Амос видя във водата тела и лица. Кожата им беше зелена и изглеждаше лепкава. Всички тези странни същества имаха дълги кафяви коси, които се виеха около главите им в причудливи извивки. Кръглите им очи приличаха на жабешки, а зъбите им, остри и яркозелени, не вдъхваха никакво доверие. Бяха стотици. Те бавно помръдваха и спокойно гледаха преминаването на Амос. Ужасен от странните създания, той затвори очи, за да не загуби концентрацията си. Не можеше да позволи въздушният му мехур да се спука. И дума не можеше да става да почне да плува в същата вода, където се носеха водните чудовища. Докато Амос се бореше с обезпокоителните мисли, най-после усети, че изплува на повърхността. Когато отвори очи, загуби концентрация и се озова във водата. Наблизо съзря малък остров. Никога през живота си Амос не бе плувал толкова бързо, за да се добере до брега. Мисълта, че някое от зелените същества можеше да го сграбчи за крака и да го повлече към дъното, му придаваше силата и бързината на шампион по плуване. Задъхано и изтощено, момчето най-после стъпи на острова. Когато се успокои и се съвзе напълно, видя пред себе си, в средата на острова, дървото на живота на Браха. Приличаше на гигантски баобаб, беше с огромен ствол и несъразмерно големи клони и покриваше цялото небе с листака си. Ябълките от светлина образуваха бляскави и неописуемо красиви съзвездия. Това, което Амос бе помислил за остров, всъщност беше самото дърво. Пазителят на маските стоеше върху корените му. Когато сведе поглед към тях, видя, че те тънеха дълбоко във водата. Зелените кръглооки създания плуваха под дървото и го хранеха. Те се гмуркаха последователно във водните дълбини и се връщаха с нещо като гъста каша в ръцете си. Намазваха корените с тази кафява кал, вероятно много богата на хранителни елементи, и веднага след това отново слизаха надолу. Това постоянно движение, организирано и хармонично, на Амос се стори като истински танц с великолепна хореография. Пазителят на маските откъсна поглед от този спектакъл и на няколко крачки пред себе си видя Бялата дама. Веднага я позна. Вече я бе виждал като малко момиченце и като старица. Сега беше около тридесетгодишна жена, красива като зората. Около нея се вееше бяла рокля, изтъкана от светлина. На главата си имаше корона от пера, които образуваха фигура на лебед. Лека като въздуха, Бялата дама се приближи до Амос и погали дългите му коси. Усмихна се и му каза: — Амос Дарагон, млади Пазителю на маските, не очаквах да те видя толкова скоро по тези места. Избрах те заради голямото ти сърце и виждам, че не съм се излъгала. Аз съм майка на всички богове и на всички земни създания. Аз създадох света и аз те избрах да възстановиш равновесието. Ти си още млад и имаш много да учиш. Боговете, моите деца, ти устроиха клопка, за да се освободят от теб. Великата война на божествата ме изпълва със скръб, но реших никога да не се намесвам пряко в живота на моя свят. Дойдох при теб, за да те подкрепя в изпитанието, на което ще бъдеш подложен. Скоро ще отхапеш от ябълката на светлината и самият ти ще станеш едно от божествените създания. Това ще повлече ужасни последствия. Ще загинат милиони хора и други създания. Светът на живите ще се срещне със света на мъртвите. Чета в теб като в отворена книга и знам какво възнамеряваш да направиш. Искаш да си послужиш с новата си божествена сила, за да поправиш положението, но трябва да знаеш, че ще ти бъде трудно да изпълниш плана си. Имам ти доверие и в мислите си ще бъда с теб. Не се отричай от себе си заради власт и могъщество, мисли винаги за другите, преди да помислиш за себе си. Прави каквото трябва и твори добро. До скоро виждане, млади Пазителю на маските. При тези думи Бялата дама изчезна. Амос бавно се запъти към един от плодовете на светлината. Протегна ръка, за да откъсне ключа за Браха. Плодът беше прозрачен като кристал и необикновено лъчист. Момчето го поднесе към устата си и го захапа." изт А дали в изпитанията, изкушенията и враговете които се изпречват на пътя ни можем да съзрем Учителя и Великият Божествен промисъл? Необходимо е смирение си мисля...

Тони това намязва на Тути-Фрути

.

Не, тя просто се опитва да завърти отново колелото . По пътечката се търкаля колелото на съдбата. От седемте му отвора надничат ангелчета и най- различни причудливи същества... Оста на колелото е неподвижна и посочва скритото "Аз" в човека, а горната част разкрива панорамата на живота. ... "Престани да клечиш в тази солена локва на „егото" . (малкото „себе"). Купи си едно голямо „Себе", което се лее като река с чиста вода." Маулана Джалал ал-Дин Руми" ... Коментар: Символът на тази карта е огромно колело, олицетворяващо времето, съдбата, кармата. Около това безспирно движещо се колело се въртят галактики, а дванадесетте знака на зодиака са разположени по периферията му. От вътрешната й страна са осемте триграми на Идзин, а още по-близо до центъра са четирите посоки, всяка от тях осветена от енергията на светкавицата. Въртящият се триъгълник в този момент сочи нагоре, към божественото, а в центъра са китайските символи ян и ин, мъжкото и женското начало, творческото и приемащото. Често е казвано, че единственото нещо, което не се променя в света, е самата промяна. Животът не спира да се променя, да еволюира, да умира и да се възражда. Всички противоположности играят роля в този необятен кръгов модел. Ако упорито се държиш за периферията на колелото, ще ти се завие свят! Придвижи се към центъра на урагана и се отпусни в осъзнаването, че и това ще мине. изт

Отговорът е универсален+ това одеве се налагаше да ви отговорям от самия център на кръга т.е. Човеко-кучето надаваше вой за разходка обикаляйки ме в кръг с чехъл в устата / не е ли мъдрец/ та ако приемем върха на иглата за центъра на кръга? АУУУУУУМЪ То уж било простичко,а умовете ви пак усложниха работата . Ай, аз отивам да се правя на готвач че днес на мене ми е ред да храня къщата. С Бог Ом и до нови срещи

Не знам, питай Ян Бибиян ... Стан, точно за това отговорих така както отговорих в другата тема към която съм пуснала линк. И понеже включих на Фют - Матей 5:37 Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

Пък аз ти отговорих в другата тема . Канел да, отговорът на такъв въпрос би следвало да е много простичък, точно това си мислех тази сутрин, за което ти благодаря. При все че може да се интерпретира едва ли не безкрайно отговорът/те изтичат от и се връщат в пустотата... Поздрави!

Ооооо по този въпрос има цяла тема в портала. И да и не и не и да. Според както ти дойде от вътре

Мелеййй къде заби в комунизма пък сега та сИчКо се опорочи!? Ами брутално е да )). Нали в съзнанието трябва всичко да се случи?

Виж сега, моето лично мнение е че да се привикват духове по какъвто и да било начин не е добро. Едиствената Истинска връзка между душите е Любовта независимо кой в кой свят се намира. Огънят на Любовта стопява разстоянията и прокарва мост над бездната. Значи Любов, а като я имаш от само себе си ще ти дойдат и най-светлите мисли които ще изпращаш и ще получаваш и както много пъти съм споделяла на мен ми е помогнал наряда за заминали в молитвеника на Учителя Петър Дънов. Поздрави! http://triangle.bg/b...1995/index.html

6+

И ти ли Бруте?

"Ако името на болестта е "безпричинна вражда", името на лекарството е "безкористна любов". изт. И още малко от същия източник: "Какво е свободата, ако не възможността да се променяш? *** Човек моли за милост, а не вижда, че тя е пред очите му. *** Ако вярвате, че можете да паднете, вярвайте и че можете да станете!"

Тази вечер бях на този спектакъл: http://www.mhtv.clic...irectlink&id=29 ...Трябва да се гледа....