Цяла сутрин си мисля за теб дори когато видях първия си лъч за деня отново за тебе си мислех и се сетих, че преди време споделих нещо в една от темите в портала но не си спомням точно в коя беше. Помня, че кучето ме беше накарало да галопирам след него и му се ядосах че заради него ще изпусна изгрева както и стана, но дълбоко в себе си усетих една мисъл. Беше нещо от рода, че нищо не съм изпуснала от вечния изгрев, че слънцето е постоянно там и ме благославя. Прибрах се у дома и веднага споделих това в една от темите тук и после върнах назад да прочета какво са писали и другите форумци. Спомням си че чак тогава попаднах на мисъл пусната преди време от Станимир за / по спомен/ Бялото Слънце което може да говори, така ми е останало в спомените - възхитих се. Значи това ми дойде тази сутрин като идея - Търси не изгрева, а първия слънчев лъч за твоя ден който ще съзреш, той ще ти донесе благословението и откровението за деня и не забравяй за вечния изгрев на Бялото Слънце което е винаги тук винаги сега във всеки един Божествен миг и е венчо благославящо и че за него не са ни необходими физически, но духовни очи. Важно е само да разтворим сърцето си за Него. Прегръдки!
П.П. Кой знае може би това, че по някакъв начин си лишена от изгрева на физическото слънце може да те провокира да достигнеш до непреходното. Както гласи поговорката - "Всяко "зло" за Добро /Вечното Добро/"