Eлф

До колкото разбрах от репортажа по тв. те са питали да ги пуснат да си купят сувенири, а не да отидат след това на скалите. Не смятам, че ръководителите имат някаква вина за това, че са ги пуснали за сувенири. Все пак на 15 години човек може да бъде пуснат да отиде да си купи сам такова нещо.

Eshavt сигурно сто пъти прочетох мнението ти от вчера. Страхотно е наистина, единствената дума която ме гложди отвътре и не ми дава покой е думата "подчинява". Сто пъти си казах, че се подразбира от целия ти пост за какво става въпрос, обаче тази дума ми се заби като трън и каквото и да правя все се връщам към това в мислите си. Сигурно, защото всяка дума е врата, знам ли и аз обаче думата "подчинява" ми звучи като върхът който "покоряват". Според мен няма покорени върхове, има благоприятни условия когато върхът те е допуснал до себе си. В този смисъл водата се е отдала в служба, това някак ми звучи по- разумно за тази както я нарече ти - уникална - бих добавила - могъща стихия чиято тайна е неизповедима. От вчера си мисля, че колкото и да си мислим, че знаем, всъщност нищо не знаем за водата и въобще за тайните на света около себе си...Дано не се засегнеш от мнението ми, това е което исках да споделя и да разясним, а искам да те подкрепя и също да наблегна най- вече на последното ти изречение, то е най- важното според мен Поздрави!

Не знам Пламъче, тълпата е безглаво чудовище. Добре, че все още се намират и човеци в нея както този готвач който е бил в точния момент на точното място и е направил това което е по човешките му възможности нито повече нито по- малко. Останалото е Божа работа както се казва. Радвам се че не си получила фобия, наистина се радвам, за теб, аз снощи стоях в леглото и направо живо си представях случилото се, не знам защо съм такава, направо усещах мириса и вкуса на водата, и като че ли виждах какво се случва с момичето...Просто не знам защо съм такава.... п.п. " Може би причината е в това, че никой не им е подал ръка, когато са се нуждаели от помощ?" А би трябвало да е обратно да бъдем по- човечни особено след подобни инциденти. Дано все повече хора да го осъзнаят това,

Обаче не ви ли направи впечатление какво каза една от учителките /мисля че учителка беше, защото това не го хванах от самото начало/? Тя каза, че се чувства виновна, да, но другото което каза - "Ние ги заведохме на екскурзия защото няколко дни знамето беше червено и не ставаше за плаж", а ето какво се е получило, което направо си ме наведе на мисълта която споделих в началото...

Моли се, това наистина обръща много неща в човека. На мен ми се е случвало подобно нещо само че раницата ми се закачи на трамвай в София и всички стояха и гледаха безмълвно, изживях такъв ужас който просто не мога да опиша. Добре, че не бях сама тогава, а с вуйчо ми който най- накрая се пресегна и ме откачи иначе просто си мислех, че ще бъда смляна пред погледите на всички, на една ръка разстояние от тълпата която ме гледаше безучастно и се почувствах толкова сама и изгубена сред хората в този свят, че повече няма на къде. След това и след смъртта на баща ми се започна с както в последствие разбрах от форума - агорафобията и за сега съм благодарна, че поне в града си мога да се движа за да работя, а за пътуване извън града дори и не мога да помисля ако съм сама. П.П.Та те хората на твърда почва пред очите им не пресягат да помогнат, какво остава да се хвърлят в лапите на тази страховита стихия особено като са неспособни да плуват и както споменаха по тв. духал някакъв опасен вятър ...

Да, иначе ще си дрънкаме само след дъжд качулка, а самата Любов предвижда нещата. Човек е длъжен ако е човек с главно "Ч" да опита всичко което е по възможностите му, но с разум и добре, че той се е оказал на това място, не е било случайно със сигурност, на другите тази възможност им е била отнета.За щастие има и такива хора все още и на тях се крепи този свят, на това което носят в себе си макар и обикновени на външен вид. Голям урок за всички ни е случилото се, повод за много дълбоки размишления...

Честно, това което си помислих в първия миг след като чух лошата новина е че този път човеците не могат да бъдат съдени. Не знам, така си помислих още в първия миг в който чух трагичната новина. Ето, тези които е трябвало да живеят са били спасени по един или друг начин па макар и непрофесионален, а другото момиче водата си го е отнесла и като че ли някой е махнал с ръка и е отрязал пътя на човеците - никой не е посмял да се намеси. Да, понякога не всичко зависи от нас, понякога провидението си казва тежката дума и ние не знаем дълбоките причини за това. Можем само да се опитваме да разсъждаваме и да се обвиняваме един друг за грешките и пропуските си, но има неща които са извън човешките възможности. Така си ги мисля нещата във връзка с този случай.

Аз също се притеснявам, но когато ми се е налагало да се изказвам пред хора две неща са ми помагали. Едното е когато някой ме е амбицирал с някоя неправда или нещо, което в момента съм отразила като неправда през собствения си мироглед и тогава не съм имала никакъв проблем да изкажа гласно мнението си макар и пред много хора от което следва, че гневът ако е осъзнат и добре овладян може да послужи като двигател за справяне със срама. А другото е когато съм искала да споделя нещо с което съм смятала, че ще прегърна целия свят и което е толкова ценно, че ще докосне сърцата на хората та Любовта е тази която дава криле, когато се налага човек по един или друг начин да се изяви пред света . Както и да е, важното е че по един или друг начин се налага да заявиш себе си пред света което означава че трябва да се концентрираш и да откриеш начина по който да го направиш най- добре- твоят начин. Специалистът писал по- горе със сигурност има сигурните методи да те насочи в това начинание. УСПЕХ! Вярвам че ще се справиш

Вярвам, че се изяснихме, от там нататък нещата са в ръцете на Учителя. АУМЪ

Стан, познавам един учител по философия завършил СУ. Той е и планински спасител, алпинист и парапланерист и още много други работи, ако гледаме на външните неща- по човешки казано. По- скромен човек от него не съм срещала, и друго- според цитата ми по- горе той отдавна е пристигнал в мъдрото детство. Ако едно знание не те доведе до тази дълбочина, ако няма силата да възкреси душата ти като феникс от пепелта, ако не е изиграло ролята си на трамплин от който да отскочиш и заживееш в дълбоката реалност то това знание може да е красиво, може да е много умно и сложно, може много да се цени като полезно от хората и обществото, но е мъртво и ще те ползва единствено до края на земното ти съществувание. Казвам това без никаква критика, осъждение или гордост, но с голяма болка в сърцето си защото за мен тези текстове са нещо съкровено.Поздрави!

Томи, бях понечила да ти напиша, че ми изправяш косъма с тези цитати. Аз много отдавна не си го позволявам това тук или ако все пак това се случи то е след размисъл до къде мога да си го позволя защото от личен опит знам, че няма да се разберем и то не защото считам себе си т.е. личността си за нещо особено, не, просто Учителя води всеки от нас по своя път, а това което си цитирал се чува по друг начин и ти го знаеш. Знаеш, че в това слушане няма външен свят- той е изчезнал, няма ум раздвоен, няма нищо. Останала е само една душа чиста и несътворена- излъчена от Бога която слуша и попива потоците Жива вода. Въпреки всичко ще застана зад Словото, но те предупредих, че ще предизвикаш катаклизъм с тези неща. Моля те да не си го позволяваш, но ако продължиш съм зад теб та ако ще и клада да ми запалят за това. Прегръщам те! И аз с нетърпение очаквам Ахарама Мордот Ин Махария - Съкровеномъдрието на Старците от Елеазар Хараш

Съзерцание за неуловимите неща Има уловими неща в живота и има Неуловими. Всичко, което можеш да уловиш, и всичко, което можеш да обясниш, се превръща в знание, а знанието разваля живота, знанието убива живота. Вижте знанията на света, вижте знаещите хора. Носят ли те в себе си истинския живот? Не, защото знанието в тях е погребало Отношението към Неуловимото. Неуловимите Неща са Тайната на Живота. Животът се съхранява в Тайната. Само човекът на Любовта може да расте от Незнание в Незнание. За човекът на Незнанието всичко е Тайнство. Той е като малко дете, заобиколено от хиляди Тайни. Той не иска нищо да си обясни, той иска да живее в тези Тайни. Тези, които са поискали да си обяснят Тайните на Живота, са погубили собствения си живот и живота на другите чрез многото обяснения. Няма знаещ човек в света, който може да обясни и най-малкото нещо. Абсолютно всичко е необяснимо. Вижте малката тревичка – кой може да я обясни? Всички знаещи на света, взети заедно, не могат да обяснят нейната Тайна. За Мъдрия тревичката е Тайнство. Само човекът на Незнанието може да каже нещо реално за тревичката, защото той не знае, а се удивлява. В своето удивление той се слива с нейното Тайнство. Чрез моето Незнание аз ще ви кажа нещо за тревичката. Тревичката не е създадена, за да я изучаваш като химическо съединение или за да я тъпчеш. Това правят знаещите. Тревичката е създадена, за да придобиеш чрез нея Отношение към Тайнството на Живота. Най-малкото, което придобива ученикът на Незнанието по този Път, е Удивление, Възторг, Възхищение. Това са първите три стъпки. Те не увеличават знанието в човека, а Любовта. После следват вторите три стъпки: Екстаз, Блаженство и Разтворение. По тези стъпки вървят всички, които имат Любов към Душата си и Любов към Неуловимите неща. Вижте малките деца и вижте старите хора. Вижте старият човек колко е безжизнен и отегчен. Ако беше разбрал само Тайнството на тревичката, щеше да кипи от живот. Но той е напълнен със знания и знанията са го убили. Знанията отнемат Душата на човека. Но вижте децата, колко са живи. А защо са толкова живи? Защото те чувстват, че живеят заобиколени от Тайни. Те чувстват, че всичко около тях е Тайнство. Те се радват и на най-малките неща, защото ги разглеждат не със знания, а с Душата си. Но децата трябва да извървят един дълъг път и да съумеят да станат Мъдреци. Мъдреците са Божествените деца. Те живеят във вечен Възторг и Вдъхновение, защото са съхранили в себе си Любовта към Неуловимото. Те са имали истинска Любов към Душата си, а не към знанията си. Те са знаели, че земните училища напълват човека със знания, които убиват Душата на човека. Те са отстранили знанието от своя Път и са запазили в себе си Удивлението, Възторга, Любовта към Неуловимото, и така са съхранили Душата си. Мъдрият има Душа, а не знания. Мъдрият има Любов, а не обяснения. Нима някой може да обясни Любовта…освен знаещия, който е човек на смъртта. Само умрелите имат големи знания за Любовта. Мъдрите нищо не знаят за Любовта, понеже те са толкова потопени в нея, че са изгубили всичките си знания. И ако срещнеш Мъдростта по пътя си, и ако имаш очи, ще видиш в него Душа и Възторг, Удивление и Любов, Изумление и Вдъхновение. А има ли нещо по-хубаво от това да срещнеш в живота си едно Божествено дете, едно дете на Незнанието – Незнание, което е пълно с Красотата на Живота. Сафа Таора Книга на Съзерцанията на Древните Атланти

Чета те... и не откривам противоречие, а само и единствено пълнота. Ако има нещо то е само привидно, усещам, че си стигаш по своя начин до нещата

Така е Summertime . Както споменах и в тази тема, децата са сродни с Дзен. Поздрави! п.п. Благодаря ти че повдигна този въпрос, за да бъде доизяснен

Аз съм благодарна за всичко което прочетох до тук. Извадих много ценни заключения за себе си и сверих часовника си както се казва. Наистина, благодаря Жул, че припомни за вече съществуващата тема.

Според мен и Станимир и Канел имат право защото от една страна децата са сродни с Дзен, а от друга при тях е започнал процесът на опитомяването за което говорят толтеките. Ако родителите са пробудени ще уловят този момент и ще насочат детето си правилно. Поздрав!

Или пък научил/ насърчил точно тези постъпки за да може да се справя с живота. Има и такива хора за жалост и от там нататък се завърта един порочен кръг.

Канел, това което си разказал ми припомни горчив спомен от моето детство. Като деца играейки на село приятелите ми бяха открили едно гнездо с яйца и искаха да видят какво има в тях. Събрахме се и някой пръсна едно в земята, видяхме как птичката започна да лети тревожно около гнездото, съррцето ми се скъса в онзи момент, но и другите осъзнаха злодеянието което бяхме извършили. Това е нещо което никога няма да забравя и винаги с голяма болка си го спомням. Рассвет, благодаря, за цитата от Зор Алеф. Сверих часовника си с него, а както знаеш аз дълбоко го уважавам, въпреки, че малко е това до което съм се докоснала, предимно в един от томовете на " Мъдреци и Мистици" . Поздрави!

Да, те наистина проявяват в по-малка или по- голяма степен и доброто и злото заложено в природата на всеки един човек. Още от самото раждане, опознавайки света около себе си те опитват различни неща и когато никой не ги възпира т.е. когато всичко им се позволява безнаказано те започват да се усещат като господари на положението. Тирани които се чувстват значими изпитвайки удоволствие от деспотичното отношение както към по- слабите така и към към тези които от криворазбрана обич са готови да направят и да дадат всичко за тях без да разбират, че по този начин им правят мечешка услуга. Разбира се попивайки всичко те подражават в много отношения и на родителите си копирайки тяхното поведение смятайки ги за авторитети или пък погледнато от друг ъгъл в последствие тиранията може да се прояви като един вид бунт срещу отношението на по- възрастните към тях. Но на каквото и да се дължи тя не можем да отречем, че жестокостта в децата съществува и това е проблем пред който не бихме могли да затворим очите си. Как постъпвам аз в подобен случай. По чисто човешки - непрофесионален начин, просто влизам в ролята на детето т.е. обръщам се към него като към равно и по начин по който смятам че ще ме разбере му обяснявам нещата. Не знам до колко успявам, знам само, че със "злодейчетата" на шефовете се разбирам добре при все че съм изпитала на гърба си колко върли могат да бъдат още от най- ранна детска възраст.

Божидар "... Ами човешките сетива непрекъснато изкривяват истинността на действителността и ни подлъгват. Сетивата само ни създават илюзия за реалност. Човек не вижда нощем, според нашето зрение нощта е празна, совата обаче успява да сграбчи мишка, която според нас изобщо я няма. Нашата действителност ни казва, че мишката не съществува, ние обаче знаем, че отвъд нашия опит съществува друга реалност. Зрението ни, вместо да ни разкрива истината, я скрива от нас — още по-лошо, то ни дава грешна представа за реалността. Сетивата ни заблуждават. Кучетата подушват цяла вселена от неща, несъществуващи за нас, понеже нашите сетива са ужасно ограничени. Как е възможно едно куче да последва миризма, която ние не успяваме да уловим, ако сетивата ни казват кое е истина и кое не. Сетивата ограничават възприятията ни за реалността. Ние сме склонни да мислим, че сме способни да опознаем непознаваемото — нима не разбирате? Не сме съоръжени с подходящите сетива, за да опознаем истинската същност на действителността, да различим действителното от недействителното. Единственото, което познаваме, е една мъничка мостра на света. Съществува един цял свят, скрит за сетивата ни, един цял свят от тайнства, които ние не виждаме — но той така или иначе си е там, независимо дали го виждаме или не, независимо дали имаме достойнството да признаем непригодността си към действителността или не. Това, което си мислим, че знаем, всъщност е непознаваемо... — Това, което виждаме, е проекция на действителността, сенки, самовнушена илюзия — плод на изкривените ни възприятия..." Тери Гудкайнд от поредицата "Мечът на истината" Именно, това непознаваемо условно доколкото е в човешките възможности наричаме Бог. Някои го наричат с други имена, но все така то си остава непознаваемо и неизговоримо. Та за самотата в плерома....