Eлф

Мислех си за това също си мислех, че това е бойното кръщение за мечето - урок по оцеляване. Обаче забеляза ли силата на любовта и мъдростта на майката която със сигурност е наблюдавала как ще се развият събитията и се намеси в точният момент? Нито миг по- рано или по- късно! Божествено Е!

)) То има и Психологическо Айкидо което да си призная на мен ми е много по- интерсно, а що се отнася до движенията, танците и т.н... това което е дадено на собствения ни народ ми е доста по- близо до сърцето, както между впорчем и учението, но интересно и най- вече полезно е от всичко да отсеем ценното

Всъщност ще го пусна цялото - "Генералният въпрос пред нас: Защо Айкидо може да бъде наречено Божествено стъпалце и защо Айкидо няма нищо общо с другите съществуващи в съзнанието на хората „бойни изкуства"? И защо Айкидо, единствено от другите толкова нароили се Изкуства на Воина, ще може да прекрачи през прага на отминаващата епоха в следващата? Отговорът на тези въпроси е следният: Защото в Айкидо главният принцип е хармонията и оттам и омиротворението в служба на хармонията. Защото в Айкидо няма място за състезания и демонстрации, които да развиват в практикуващия качества на горделивост и егоизъм произлизащи от чувство за превъзходство над ближния. Защото в Айкидо няма място нито за атакуващи инициативи, нито за самоотбрана като самоцел. Защото в Айкидо се използва всяко едно сторено движение, като поредна стъпка за оптимизация на цялостната траектория, тоест тук няма погрешни тенденции, а съществува постоянна оптимизация. Даже и от най-погрешната ситуация се извършва опит за повдигане в качествено ново направление. Оставя се противника да действува, като се използва до максимум неговата траектория, с оглед разнообразяване на света на хармонията. Точно тъй, както нашият Небесен Отец оставя всички действуващи траектории да се развиват върху неговата длан, внимателно ги направлява, облагородявайки ги и използва точно там, където е необходимо за изпълнение на Неговия Божествен съзидателен план.. Очевидно от бойните изкуства ще остане само тази част, която е изкуство. Останалото ще бъде претопено. Само историята ще се интересува от това, едно изкуство доколко е било бойно. Самоотбрана, атаки, всичко това звучи отживяло на фона на въпроса - а с кого ще се сражаваме и с кого ще се съревноваме? за автора ... Кишомару Уешиба, Дошу в Айкидо, е роден през 1921 г. Син на Морихей Уешиба, Основателят на Айкидо. Завършва университета Уаседа през 1946 г., става майстор в доджото на Главната Квартира на Айкидо през 1948 г. и през 1967 г. е избран за председател на Айкикай фондацията, главната Ай-кидо-организация, понастоящем в Япония и в чужбина. Официалното му назначаване за наследник от баща му, е през 1969 г. Той заема няколко важни поста, свързани с бойните изкуства, и е настоятел на Ниппон Будокан, залата за бойни изкуства в центъра на Токио. изт

За това казваме - Да бъде Волята Ти! А иначе ето какво казва авторът на книгата " Духът на Айкидо" : "Очевидно от бойните изкуства ще остане само тази част, която е изкуство. Останалото ще бъде претопено. Само историята ще се интересува от това, едно изкуство доколко е било бойно. Самоотбрана, атаки, всичко това звучи отживяло на фона на въпроса - а с кого ще се сражаваме и с кого ще се съревноваме?" Кишомару Уешиба син на Морихей Уешиба, Основателят на Айкидо

Предлагам да отвориш тема "Духът на България", освен ако вече няма точно такава, че в момента не мога да си спомня понеже съм на други вълни )))))) т.е. не помня от темите посветени на България дали някоя няма същото заглавие. За мен това е частичка от истинската България от нейният Дух, а не това което ми представят и внушават с нашумелите нови филми посветени на общоизвестната ни действителност. Поздрави! п.п. Много нещо човек трябва да отсее, за да стигне до истинските ценности.

Молитви, формули, псалми.. Отваряш се за Любовта да протича свободно. Бог е Любов! Кой може да се изправи срещу Живия Бог? На мен в момента през вечер ми се налага да се прибирам сама от работа. По човешки ми се свива сърцето, но се облягам на формулите и действам. Да бъде Волята Божия! Така де, ето едно великолепно утвърждение- " Срещу злото изпращам силата на Любовта." Точно така, Любовта предвижда, за това са тези защити/ формули, молитви, утвърждения/ самата Любов е дала тези методи оставени ни от Учителя от Христос . И нещо прочетено от мен ще споделя по спомен, защото не помня точно от къде. Питали един учител или голям майстор на бойни изкуства който се отказал да причинява болка т.е. да се бие / пиша по смисъл защото не помня дословно/ та питали го нещо подобно на това което споменаваш ти в поста си. Той отговорил, че в неговият живот няма тъмни улици . Поздрави!

Ч.Р.Д. на Дивите! Ops. Девите ))

Ще го систематизирам в три думи. Будност, Безупречност, Свобода. Събитията ще се развият добре ако се съумее да се открие баланса и не се изпада в крайности.

За Вятър . Ти си Вятър и това никак ама никак не е случайно... Никой външен не познава този храм!

Ееееейййййй прочел си ми мислите )))). Как пък нищо скрито не остава?? Като се замисля за нещо и то цъфне в портала )))))))))). Не, не смятам, че е отживелица! В никакъв случай! Само че има много литература по въпроса, добре е човек да прочете, за да има някаква представа, но аз си мисля, че преди всичко трябва сам да си усети нещата. Това си мислех снощи прибирайки се след работа ще го споделя и тук. Мислех си че ние хората не обръщаме достатъчно внимание на помещенията в които обитаваме т.е. третираме нещата като бездушни предмети които само и единствено употребяваме за нашите цели и след това изхвърляме като ненужни. По стечение на обстоятелствата известно време работата ми е била свързана с това да се запознавам с атмосферата на различни места и знам за себе си че трябва да се сприятелиш с дадено място, то да ти разкрие вътрешния си живот за да си взаимодействате хароминично и след това постепенно се научаваш как да постъпваш, как да подреждаш и да ползваш нещата т.е. те сами ти помагат в работата )). Щуро е но е личен опит извлечен от собствения ми живот, не е прочетено в книгите. Поздрави!

Потърси по антикварните книжарници или библиотеките. Ами да! Добрите стари библиотеки ))

... И като си помисля че точно тази книга преди години беше на съхранение у нас и дни наред ми е била пред очите, но... мен ме привлича друг път макар и в същността си всичко да е в единство, всеки черпи светлина от различни източници. Имах приятелка която в библиотеката си имаше всичко на Фройд, но за съжаление реши да напусне този свят и поради тази причина, за съжаление не бих могла да съдействам. Като прочетох заглавието си мислех, че точно това е най- лесното нещо на света, понеже все бяха на една ръка разстояние от мене тези книги. Така и си останаха недокоснати. Същото се случи и с книгите на Елена Блаватска. Като говорят за нея все са пред погледа ми в библиотеката на една друга моя позната и знаех, че винаги когато пожелая мога да посегна към тях, но ме привличаха другите неща... Е, поне книгите на Елена могат да се намерят в Спиралата, но за съжаление не е същото с Фройд. Успех в търсенето!

Точно . Думите ти потвърдиха първоначалният ми пост за което благодаря, сверих часовника си . И аз познавам добре това съсловие защото едни от най- близките ми хора са учители - това им е професията и призванието в живота и приятелката ми в последствие сподели с мен нещата които съм подчертала. Ти правиш най- доброто - молиш се преди всичко и след това отдаваш всичко което е по силите ти. Другото което исках да споделя. Снощи гледах репортажа и чух думите на това момче което потвърди и още едно нещо което протече през/ чрез мен. От това не ми порастват повече ушите, някой да не си помисли, просто търсим истината във всички гледни точки. Ето какво протече през елфът - " Да, иначе ще си дрънкаме само след дъжд качулка, а самата Любов предвижда нещата. Човек е длъжен ако е човек с главно "Ч" да опита всичко което е по възможностите му, но с разум и добре, че той се е оказал на това място, не е било случайно със сигурност, на другите тази възможност им е била отнета.За щастие има и такива хора все още и на тях се крепи този свят, на това което носят в себе си макар и обикновени на външен вид. Голям урок за всички ни е случилото се, повод за много дълбоки размишления... " А ето какво сподели момчето - „Аз знам, че няма разлика между героите и обикновените хора, всички ги е страх от смъртта, въпроса е, че това, което правят едните ги прави герои, а това, което не правят другите ги прави обикновени хора. Не е героизъм, просто реагирах на момента и това беше всичко, казва Христо." Но той сподели и нещо друго много съществено което виждам, че са изрязали. Беше нещо за чистата Любов която трябва да се проявява свободно и да си помагаме, а не да постъпваме както до сега - перифразирам по спомен от чутото. Тези които са гледали снощи ще се досетят, а ако някой открие видео с репортажа, ще бъде още по- добре. Поздрави!

Много на място си го споменал. Точно за това наблегнах на думите на Eshavt малко по- горе - " Както казва Учителят, ние не сме защитени и всеки момент ни дебне опасност. Будно съзнание и молитви за ограждане." Това са думи с изключително значение, независимо дали става въпрос, за планината или за морето, ако не си ограден то си те привиква, направо си те придърпва и тръгваш... Поне за два- три ярки случая се сещам в моя живот в който съм попадала в такъв капан. Единият е много стар и не помня, но в другите два просто бях забравила увлечена в други неща да си прочета "Завета на цветните лъчи". Първият път след като се омотахме и нямаше излизане от мястото в което бяхме попаднали в планината с една приятелка, след малко щеше да мръкне и аз така се бях паникьосала -което е най- лошото в случая, но завета беше с мен, седнах и си прочетох лъчите за деня и след малко стъпките ни бяха насочени към правилното място. Вторият път щях да си умра като кон без история на равна поляна както му се казва, чак и небето беше притъмняло, а жената която беше с мен въпреки че си е редова православна християнка т.е. интересува се от други неща не от тези и рядко обръща мислите си към това- най- вече що се отнася до традициите които трябва да се спазят в православието, обаче и тя настръхна направо и каза, че се е почувствала като герой от роман на Толкин и ми каза, чеслед като вече чета тези неща не трябва да си позволявам да ги пропускам. Ето тук си мисля за това, че българската официална религия трябва да изиграе своята роля и дори в училищата да има поне СИП по вероучение. Трябва да се обяснят на хората тези неща. Аз на пример казвам на мои приятели и познати, че никой не ги насилва да следват дадено учение, но след като са православни християни и живеят в православна страна би следвало поне с календарчето на православната църква да са запознати, а там има молитви. "Отче наш" да казват сутрин хората- достатъчно е и няма да отнеме кой знае колко време, но народа не е научен, а в Библията е писано, че хората гинат от нямане на знание /по спомен/. Поздрави! Цитирам този свой пост защото тази сутрин нещо се случи. Минавайки покрай книгите си "случайно" погледнах и ръката ми се насочи към нещо което съм забравила и за което сега си спомних, а именно - " Наръчник на Християнина- Молитвите които всеки трабва да знае- Канонът и как да го следваме" - излязъл безплатно с в-к 24 часа през 2008г. Разгледах го в него има всичко необходимо с което всеки обикновен човек би следвало да бъде запознат, много добра основа е. Потърсих с Гугъл и попаднах на нещо, не е съвсем същото, това което притежавам аз е много хубаво и е добре да го преиздадат и да се постараят да стигне до хората, но ето на каква ценна молитва попаднах търсейки в интернет - Към Ангела Пазител Ангеле Христов, мой свети пазителю и покровителю на душата и тялото ми, не ме изоставяй и не отстъпвай от мене заради невъздържанието ми. Не давай място на лукавия демон да ме завладее . Укрепи ме и ме насочи към спасението. О, свети Ангеле Божий, прости ми всичко с което те оскърбих. Закриляй ме през днешния ден и ме запази от всяко вражеско изкушение та с никакъв грях да не огорча Бога. Моли се за мене пред Господа да ме утвърди в любовта към Него и да ме направи достоен за Своята Благост. Амин Освен значението което имат за някои от нас.. тези неща, както споменах малко по- горе - изграждат моралните устои на човека, така, че е добре да се възродят старите български традиции си мисля. Поне това, а за по- дълбокото Бог да промисли. Поздрави!

Привет . Бях отворила подобна тема преди доста време. Разгледай я ако искаш, може да откриеш нещо ценно по въпроса Поздрави! http://www.beinsadou...0%BD%D0%B8&st=0

Благодаря ти за уточнението което съм подчертала също и на Пламъче и на останалите. Аз не съм учител, но съм работила в детския кът на едно заведение. Само Господ ме е опазил и мен и децата, защото бурите бяха страховити в това помещение докато родителите от вън си празнуваха и не хаеха въобще. На скоро и моя близка ми се разсърди за това, че върнах детето и половин час предварително тръшкащо се че го прибирам. Тя каза - А мен питаш ли ме? Казвам - Не знам, това си е твоето дете ти така си го възпитаваш, но в случая аз не мога да поема повече отговорност за нея. След малко и угоди, ами... какво повече, то така си е свикнало, като се тръшне и да му се угоди, утре ще легне на ръцете на някой учител и някой друг не дай Боже ще бъде обвинен, а то си тръгва всичко от семейството най- напред. Обаче при мене не минава, щом съм поела отговорността за нечий живот ще се спазват правилата иначе купонът се прекратява моментално.Иначе съм много добра и весела, до един момент в който ме изпробват и покажа, че няма да го бъде и в следващият просто слагам край и това е окончателно. Е, много са ми сърдити, но това е положението. п.п. Как може да връзват на човек ръцете и на края да искат да опази нечий живот?? Малко строгост в разумните граници винаги е била полезна иначе настъпва анархия. Всяка крайност е вредна и тук както и за всичко останало би следвало да се търси равновесието.

Странна работа, ти къде забеляза майтап!? И от къде на къде подразбра, че някой мисли че тази смърт е заслужена!? Не е ли темата за това да се разнищи въпроса и да се видят всички гледни точки?! И няма нужда от български, английски, патагонски и т.н... Всеки сам решава кое мнение е важното за него.

Мдааа, оказва се че учителите са бавачки и трябва да са плътно до всеки постоянно и непрекъснато. " Аз му казвам - Не на скалата! И след малко се обръщам -той от горе" - Думи на една учителка...

Дано, дано ама не чуваме нито по- големите, а какво остава за тийнейджърите и реването после все е след дъжд качулка. А не е ли по- добре хората да са подготвени т.е. научени предварително на някои неща??? На скоро Слънчева беше писала в една от темите за скаутските организации, някои неща хубави от миналото е добре да се завърнат защото са изпитани методи, а не все да викаме колко здрави и дълголетни са били бабите, дядовците и колко умения са имали бащите и майките ни ами то е защото някой е положил нужните усилия да изгради моралните и физическите им устои, а сега всичко живо е на самотек освен ако някой по- богат не си плати и не си изпрати детето да му го научат някъде. Аз не съм в нещата, но не чувам нито виждам нещо да се прави по тези въпроси. Поне близките ми които са учители не съм чувала да разказват, че се провеждат с учениците такива занимания то няма и къде, за плуването имам в предвид пък за друго не знам. За въвеждането в познанието на официалната ни религия също съм сигурна, че нищо не се прави и какво искаме повече те нещата са комплексни, капка по капка вир както се казва и последствията са на лице.

Много на място си го споменал. Точно за това наблегнах на думите на Eshavt малко по- горе - " Както казва Учителят, ние не сме защитени и всеки момент ни дебне опасност. Будно съзнание и молитви за ограждане." Това са думи с изключително значение, независимо дали става въпрос, за планината или за морето, ако не си ограден то си те привиква, направо си те придърпва и тръгваш... Поне за два- три ярки случая се сещам в моя живот в който съм попадала в такъв капан. Единият е много стар и не помня, но в другите два просто бях забравила увлечена в други неща да си прочета "Завета на цветните лъчи". Първият път след като се омотахме и нямаше излизане от мястото в което бяхме попаднали в планината с една приятелка, след малко щеше да мръкне и аз така се бях паникьосала -което е най- лошото в случая, но завета беше с мен, седнах и си прочетох лъчите за деня и след малко стъпките ни бяха насочени към правилното място. Вторият път щях да си умра като кон без история на равна поляна както му се казва, чак и небето беше притъмняло, а жената която беше с мен въпреки че си е редова православна християнка т.е. интересува се от други неща не от тези и рядко обръща мислите си към това- най- вече що се отнася до традициите които трябва да се спазят в православието, обаче и тя настръхна направо и каза, че се е почувствала като герой от роман на Толкин и ми каза, чеслед като вече чета тези неща не трябва да си позволявам да ги пропускам. Ето тук си мисля за това, че българската официална религия трябва да изиграе своята роля и дори в училищата да има поне СИП по вероучение. Трябва да се обяснят на хората тези неща. Аз на пример казвам на мои приятели и познати, че никой не ги насилва да следват дадено учение, но след като са православни християни и живеят в православна страна би следвало поне с календарчето на православната църква да са запознати, а там има молитви. "Отче наш" да казват сутрин хората- достатъчно е и няма да отнеме кой знае колко време, но народа не е научен, а в Библията е писано, че хората гинат от нямане на знание /по спомен/. Поздрави!