Eлф

Не се прощавам с вещицата в мен. И с феята добра не се прощавам. Различен смисъл има всеки ден - не знам, коя от двете ще играя. Противник съм - на злоба и лъжа. Проклета съм - за хора безсърдечни. Приятел съм. Повикай ме сега и мога да те следвам цяла вечност. Каква ще съм за теб - избираш сам. Коя от двете искаш да познаваш? Душата ми подобна е на храм - добре дошъл, щом идваш без омраза. Дребнав ли си обаче или сноб, от злото не усещаш ли тревога, ще бъда по-студена и от гроб. Излъжеш ли - да вярвам в теб не мога. Низвергнат или хвален от света - това дори не искам да го зная. Подавам ти приятелски ръка, Човекът, ако в тебе разпозная! Нина (choleova) - Прочетено във фейсбук

Привет ! Този човек е добрият пример, за Вашият въпрос. Самата Люси Дяковска ми въздейства много позитивно гледайки таз годишния Вип Брадър. Хубав ден!

Благодарение на Слънчевата Илиана цяла вечер слушам любими стари руски песни, а ето слушам вече за ПЕТИ път )).

Четях си преди малко откъси от една книга и смятам, че този е добър за темата: "Срещайки се, често хората нямат нищо особено да си кажат, но достатъчно е да произнесат името на един или друг човек, и веднага възниква тема за безкрайни коментари, които рядко са продиктувани от добронамереност и разбиране. След малко те се разделят, но само за да подхванат същата тема с някой друг: „А знаеш ли еди-кой си какво e направил...“. И така, съща та история се повтаря, но вече разказана с няколко допълнителни детайла, тъй като хората имат естествената склонност да преувеличават и украсяват случилото се. Светът е пълен с подобни „усилватели“, особено когато се отнася за разгласяване на непристойни истории. Така подправени с малко сос, разбира се по-специален, тези истории се превръщат в едно ястие, което постепенно става все по-несмилаемо. Но колкото по-несмилаемо е то, толкова повече любители привлича, които искат да го вкусят и да му се насладят. Ето как хората тровят атмосферата. Много неща могат да се кажат за въздействието на думите – за това как те създават форми и как влияят върху физическите органи и психиката, както на говорещия и на слушащия, така и на този, когото обсъждат1. Да бъдеш справедлив, премерен и точен в думите си, е едно от най-важните човешки качества. Както се пише с перо, така се пише и с езика. Всяка дума е, сама по себе си, едно писмо, адресирано не само до хората, но и до всички същества в природата. Без значение към кого се обръщаме, трябва да положим усилия да му говорим със златен език, защото човешката реч може да бъде от различни материали: от олово, мед, желязо, калай, сребро, злато… Чували сте за Свети Йоан, наречен още „Хризостом“, което означава „Златна уста“ (или, както го наричаме в България, Свети Йоан Златоуст). Защо? Защото от неговата уста излизали думи, които просветлявали и успокоявали душите. Речта, подборът на думите, разгръщането и пояснението на една идея – това е цяло изкуство. Спомням си начина, по който говореше Учителя Петър Дънов. Когато му задавахме въпрос, той често изчакваше малко, правеше лек жест с ръка, за да покаже, че е чул, прошепваше няколко недоловими думи, сякаш говореше сам на себе си, след което отговаряше. Тогава си казвах: „След като той, който може да ни отговори още преди да сме му задали въпроса, изчаква няколко секунди, за да подбере аргументите и да премери думите си, колко ли повече ние трябва да внимаваме, преди да заговорим?“. Представете си, че някой ви безпокои, не ви е приятен или заслужава критика – това дава ли ви право да го „разкъсате“ с упреците си? Не сте ли помисляли, че може би Създателят го харесва именно такъв, какъвто е, също както и ангелите, които го придружават и закрилят? Поискали ли сте тяхното мнение?... Хората безспорно са несъвършени и тяхното несъвършенство е част от самата им природа. Но знайте, че както вие, така и другите вървят по своя еволюционен път, и след като не можете да прозрете какви ще станат в бъдеще, това не ви дава основание непрекъснато да подчертавате техните пропуски и слабости и да не виждате нищо друго. Чуваме как някои хора се произнасят за всеки и за всичко. Те имат неточна преценка и покварен вкус, но какво от това? Нищо не може да ги озапти. А защо не се запитат дали не съществуват и други гледни точки – по-обективни и точни от тяхната? Те пак ще продължат да критикуват, щом толкова държат на това, но поне от време на време ще бъдат обзети от благотворно съмнение и ще си кажат: „Аз виждам нещата и хората така, но може би съществува и по-добра гледна точка“. Когато се произнасяте за някого, трябва да правите това с изключителна деликатност, за да не засегнете и нараните душата му. Ако по невнимание му навредите, помъчете се да поправите тази грешка. В противен случай това ще ви остане като дълг спрямо него. Всичко се записва в Невидимия свят2. Колко внимателен трябва да бъде човек, когато се произнася за дадена човешка душа или се обръща към нея! Душата е същество, богато и дълбоко, което Бог е създал с изключителна Мъдрост, и ако ние се отнасяме към нея с неуважение, Небето ни счита за престъпници. Именно такава деликатност, необходима при общуването с човешките души, съм наблюдавал у Учителя Петър Дънов. А що се отнася до вас – с какво право вие ги разтърсвате така брутално? Ако предложим на хората да се държат внимателно и тактично с околните, те ще възразят, че това би им попречило да се утвърдят, защото според тях да се утвърдиш, да имаш характер, означава не само постоянно да търсиш слабостите и грешките на другите, но и да ги разгласяваш на всеослушание. Постъпвайки така, те само разкриват вътрешната си нищета. И как не си дават сметка за отрицателното влияние, което всичко това оказва върху останалите им действия, та чак до техния светоглед! Те сами се лишават от хармоничните течения на живота и, малко по малко, природата се затваря за тях. Те не знаят дори как да вземат и да погледнат едно цвете. Да, това също съм го наблюдавал: дори само начинът, по който човек взема и държи едно цвете, ми казва достатъчно за неговия вътрешен свят. Колкото е полезно да имаш реална преценка за другите, толкова е ненужно и дори вредно да се концентрираш върху техните недостатъци. Щом веднъж сте ги видели и разбрали, не се спирайте повече на тях, а бързо преминете към нещо градивно. Мъдрият не губи времето и енергията си да се рови в нечистотиите... Да не помислите, че съм изцяло против критиката – не, разбира се. Само че, за да можеш да критикуваш, трябва да познаваш някои правила и да ги прилагаш." изт. …

http://www.youtube.com/watch?v=Ux1LVyhs6Pg&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=factG4iKxaY

Случайно или не скоро се бях сетила с усмивка, за един любим филм от детството ми - Мики и Мод (1984) Ако го откриеш изгледай го може и да си направиш хубави изводи, ако не поне ще те отпусне и ще се успокоиш, че това не е единствено твой проблем. Подобни ситуации в живота съществуват и вече е помислено по темата. Аз се опитах да го открия, но го намерих на руски, ако си го намериш на български ще е страхотно, дори ще се радвам да споделиш в темата, за да го гледам отново. Поздрави, ето и линка - http://filmin.ru/9440-mikki-i-mod.html

http://www.youtube.com/watch?v=AeyW6eUi2aE&feature=related

Реших да използвам вече съществуваща тема вместо да отварям нова. Във фейсбук попаднах на зов за помощ отправен от Нед. Нед е много борбено, свободолюбиво, свестно и т.н... същество. Не го познавам лично, но такива впечатления е оставил в мен общувайки с него преди години в сайта посветен на хората с увреждания на Христо Ватев. Никой не ме е молил да правя това, сама реших попадайки на този зов да се обърна и към вас. Нека му помогнем!

Древни китайски трактати - изложение на стоте болести Древни китайски трактати - възхвала на стоте лекарства

~~~ "Имало едно време един остров... ~~~