Скоро прочетох една мисъл ТУК която остави много силен отпечатък в мен:
"Ако някой ви е обикнал, туй чувство оставя нещо във вас. Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад. Любовта никога не се взема назад. Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш. Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта. Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта. Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя. И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи. Любовта остава в двама души. Видимо остава. Мога да ви я представя като един човек. Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи. Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път. Как ще разберете думите „по своя път"? Това е само проявената любов в дадения случай. Известна енергия остава във вас. Това, което остава във вас, не може да се измени. Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта."
„Дробни отношения”, МОК, 13 април 1934 г., София, Изгрев