Eлф

Нещо срещам затруднение с източника. Най- добре е да си го прочетете цялото от писалка.нет

Пссссссссссссссссссст що вините хубавия плод !? Де е писано, че точно, за ябълка иде реч?

Bethedi, бях решила само да чета и да не се намесвам повече в темата. Изгасих компютъра и точно тези мисли се въртяха в главата ми. Не устоях на изкушението, седнах и реших да пиша, но видях, че Вие сте го направили преди мен и сте го написали перфектно. Това е и моето мнение към настоящия момент, всичко останало вече беше обсъдено подробно. Поздрави!

Е, нямам представа какво им е било в главите на тези хора. Знам само колко много ги обичат, колко много се грижат, по- истинско от това, здраве му кажи. Въпреки сътресенията и изпитанията големи на които бяха подложени те устояха на това и връзката им стана още по- дълбока и здрава и добрите плодове вече са налице. Никъде живота не е без изпитания, никъде, такъв филм няма та дори и родни деца да са или любов м/у двама души или нещо друго, (но в случая става въпрос, за осиновените деца) без изпитание по тънката лайсна не може. Иначе няма да е истинско, няма да е дълбоко, няма да е ценно. И при истинското приятелство е така и при всички стойностни неща. Дълъг път всеки трябва да измине докато стигне до същественото. ~~~ Плюс това всеки е отговорен само, за своите мисли, чувства и постъпки и дори и да иска не би могъл да спре другите да мислят, чувстват и постъпват по начина по който те са решили, а устата никой на никого не би могъл да затвори. Ако въпреки моето отношение и подход някой грубо се намеси отвън тогава какво!?! Това означава ли, че моят подход на пълно приемане, любов, сливане и т.н… на детето ми не е правилен!?! Или пък те, трябваше ли да напуснат работата и родното си място само заради това, че са осиновили две деца на които са отдали цялата си грижа, любов и внимание? Това ли е престъплението им, или това, че не е имало кой да ги научи и са живели с възпитанието, идеализма и нормите на поведение на онези времена!? Сложно е и никой освен Един Бог не може да отсъди кое е право и кое не защото само Той познава тайните ни намерения и помисли, а иначе всяко време си носи своите уроци и изпитания. Това което на нас днес ни се вижда лесно е било огромен проблем, за тези преди нас, но само заради това, на нас ни е лесно, защото днес вървим по отъпканите пътеки на тези които са били преди нас и проправяме пътеките, за бъдещите поколения които пък към нас може да погледнат с лека насмешка, недоумение и осъждение. Така е било от край време, така и ще си върви

Така е, докато не се намери някой който да ти го припомни грубо, да ти го натяква постоянно, да те изнудва и т.н... затова. Има всякакви ситуации, а това на което се нагледах и наслушах аз с времето от страна на тези мои близки и доброжелателите около тях беше отвратително. През носа им излезе на родителите всичко и все пак те и за миг не си помислиха нещо друго освен това, че това са техните деца.

Така де, от всеки татко, бабка - акушерка не става . Живи и здрави да са всички които се трудят благородно на своето си поприще Хубав ден!

А така вече съм съгласна. Благодаря!

Добре де. Така и така сме я подхванали тази тема и ме заинтригува истински. Простете ми невежеството, но искам да попитам тези които знаят и разбират от това. Ами ако по време на раждането нещо се обърка!?! Тогава какво ще правим аз и мъжът ми който ми бабува, освен ако не е акушер-гинеколог евентуално. Например и двамата сме си такива които сме чели от нета, от разни книжки и т.н... и нямаме сериозни познания и опит в това и пъпната връв вземе че се увие около вратлето на детето или пък се обрне (нали стават такива неща )? Тогава какво ще правим??? То вярно е че пра- бабите са раждали на къра, но сигурно и голяма смъртност е имало тогава. Е, не че не се случва и при специалистите в болниците де, но не е ли по- добре да се избегне по- големият риск, освен ако това не е наложително?

Вижте, добре е човек да е информиран, защото никога не знаем какво живота може да ни поднесе. Някога жените са раждали при такива условия и това е било естествено за тях, имали са знанието и умението, за тези неща. Дори са били много по- здрави от нас, защото връзката им с природата е била неразривна и това се е предавало и на децата им. Та мисля си, хубаво е да знаем, въпреки че на мен досега не ми се е налагало да мисля сериозно по тези въпроси защото въпреки, че при лекарите има несъвършенства и т.н...все пак те са хора учили и практикували с години и за мен в момента естественото положение е да отида да си родя детето в болница. Затова не съм се и замисляла по въпроса и ако не беше този случай който гледах по телевизията нямаше и да се замисля, за тези неща признавам. Тези които искат да им се роди детето по този начин се интересуват и предполагам спазват редица правила след като са решили да поемат върху себе си този риск и отговорност, но тези млади хора, без да искам да ги съдя и без да имам някакви познания в областта, но като обикновено човешко същество си мисля, че не постъпват естествено поне от хигиенна гледна точка. Аз също имам кученце и паспорта му е съвсем изряден с всичките ваксини, хапчета и т.н...Да не говорим, че при всяка разходка го мием и трием и кърпите му постоянно се перат и т.н.. но да родя детето си при него... Незнам най- малкото, то постоянно се тръска и ръси косми наляво и надясно, затова и вечно летим с парцала и прахосмукачката. Както и да го мисля, не мога да го измисля. Нашето поколение не е онова поколение...Незнам. Ами освен лекарите да си скъсат дипломите, да ги хвърлят в кошчетата за боклук и да отидат да се запишат в БТ като безработни, защото ние жените ще раждаме при полеви условия и това е.

Семейство Флинстоун

Ето и един от коментарите по този въпрос: Швейцарка роди във вана, пъпната връв не е скъсана

Както често се случва на едно мнение сме . След като писах продължих да си мисля по въпроса, точно здравият разум според мен е границата м/у смелостта и безумието. Другото което си мислех ти вече си го написала чудесно и също си мислех, за онова момиче и за майчиния и инстинкт, по- точно питах се къде се е дянал? Първият въпрос който си зададох след като съобщиха, за раждането беше - Ами какво са направили с пъпната връв??? Как са я прекъснали!? И веднага след това като съобщиха, че не са го направили и са подписали, че се отказват от мед. помощ се хванах за главата, защото останах като гръмната. Лекарят който дадоха, за малко да се изказва като го гледах беше и той в потрес. Незнам... П.П. Хмммм то и бабите са раждали някога на нивата и на полето и им се е налагало да извършват такива манипулации. Сигурно е фасулска работа да срежеш пъпна връв, но на този етап, аз не бих се наела, освен както казах ако живота не ме постави в такова положение. Но съм сигурна, че тогава по чист инстинкт бих действала, защото усещам, че ми е заложено от природата. Все пак винаги е по- добре човек да знае как стават тези неща затова ще си потърся инфо по въпроса.

И аз снощи гледах това по новините и да, истината е някъде по средата и според мен. Къде е границата между смелостта и безумието!?!?! Бях изумена...Аз не съм раждала, но ако някога това се случи и обстоятелствата не ме принудят да раждам в такива условия, сто процента ще избера да съм в болница, дори няма да се замисля, а това с плацентата е направо безумно според мен. Незнам, всеки сам си решава и си носи отговорността. Не би трябвало да съдя, но това не го разбирам и не искам да го разбера. Само се моля живота да не ме поставя при такива условия и това е.

Точно това е. Някак, не е имало кой да им каже, кой да ги научи и самите родители как да постъпят. Те са от онези идейните и праволинейните изповядващи чистата идея на онова време и щом като е дала обет за мълчание, мълчи и страда до гроб, дори да я разкъсват на прачета, докато през това време направи какво ли не. Благодарение на любовта и грижите им едното дете не е инвалид, а другото е женено с две деца и професия, но това мълчание им съсипа живота.Което аз естествено най- накрая не можах да понеса и ми падна пердето и накарах майка ми да онемее и след това да се разкъса от рев и ... тя онемя първоначално и след това направихме един дълъг разговор тричките .Нямам представа дали е казала след това на родителите си за това наше преживяване, но знам, че нещата се обърнаха и сега когато баща и не е добре и лежи в болница а майка и е с него, тя си взе отпуска за да се грижи за тях.

Чебурашка аз не съм психолог, но имам живи примери пред себе си с много близки мои роднини. Грижливо пазената тайна доведе до много тежки сътресения в пубертета и огромни проблеми. Нещата се изродиха до изнудване, а огънят беше подклаждан от "доброжелатели" които на ухо казваха истината, докато сърцето на майката и бащата се късаше от мъка и се чудеха как да угодят и какво да направят. Най- накрая, аз поех риска и отговорността да разсека възела и... си седна на четирибуквието т.е. осъзна какви родители има и колко много ги обича. Другия случай е с детето на бившия ми шеф . То и нямаше как да го крият защото е мулатче и си личи от далече , но те и никога не се опитаха да го направят . При тях изобщо няма никакъв проблем, любимецът на всички расте,хубавее и беснее като за световно. Така, че на твоето мнение съм по въпроса, трябва да се намери начин и подход децата да го научат и осъзнаят по възможно най- безболезнен начин. Поздрави!

Покрай детското се присетих за един приятел който замина в дън горите тилилейски за златни ябълки Поздрави! Perfume One Room Disco Live

Горкичката тя съвсем се е стреснала и каква невинна физиономия е направила

Наистина важно е кой как се е самоопределил, но за всеки има строго определен път по който ще се завърне в Праогъня който е знаен само от Единия Поздрави!

Смятай че вече сме дОфРъчАли, аЙ изтегли си едно късметче с/у дИпРеС докато запретнем ръкавите и ти сготвим истинска баница - http://www.banici.net/. На мен пък сега ми се падна - Среща - годината идва красива и съдбовна, ще бъдеш в плен на магията Любовна. Еййййй веднъж и на мен да ми се падне, друго си е, казват хората -"Сговорна дружина планина повдига" и прави са да знаете. Обичам ви и аз

Споко Жасминовата капка ми се падна също щото и аз не се задоволявам само с един пък другите неща ми се паднаха в домашната баница, същите които са се паднали и на теб. Така, че от вълшебния килер с карфиола и морковите отлитаме заедно на почивка. Само че се чудя къде!? От една страна си мисля за Копакабана от друга страна се чудя дали да не посетим русокосата фея Лу и заедно с нея и дядо Коледа (който вече трябва да е в заслужена ваканция) да се джмурнем в някоя сауна....ммммммммммммм, раздвоявам се. Май ще хвърляме ези/тура освен ако нямаш други идеи и предпочитания П.П. А може и до о. Мартиника да се магипортираме, колко му е. Един приятел беше ходил там и снимките които разглеждах след това бяха изумителни.

Ми защото си обичен затова . А аз си спомних, че ощеее преди си бях пожелала тук в портала като добро дете дядо Мраз да ми подари цял вагон с вълшебни приказки (по спомен, че не ми се търси сега) и тази нощ си получих подаръка, даваха по btv cinema Али Баба и 40-те разбойника и то в две части една след друга та и аз летях нощес на летящо килимче висооооко над бомбардировките П.П. Най- смешното е че във виртуалната баница ми се падна късмет - Метлата, от теб зависи дали ще метеш или ще летиш

Чебурашка подобна радост и при мен с късметите, но докато те четях си мислех, че Любовта не ти се пада защото тя винаги е с теб дълбоко вътре в сърцето ти! Ч.Н.Г. на всички!

xameleona и аз смятам така. Мислех го и се ровех в дебелите книги защото знам че съм чела по този въпрос, но както винаги се случва нещо което в момента ти трябва никога не го откриваш, идва ти точно тогава когато не го мислиш и не го търсиш. Но, да, Драконът е символ на нашата древна изначална същност която никога не е падала ако мога така да се изразя . Чух се с една приятелка по случай НГ и при въпроса и какво правиш? Веднага отговорих - Завръщам се към себе си, към собствената си същност търсейки драконите и тя веднага ми направи новогодишен подарък който започва така: "Някога змейовете живеели на земята сред нас — знаем от народните приказки. Били крилати, с блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето. Ходели дори по седенките и там се задявали с момите. Имало ли война, змейовете ставали невидими и също тръгвали да се бият. На която страна помагали, тя побеждавала. Но с появата на барута змейове, самодиви и таласъми един по един се изгубили. Може и да са оцелели нейде, ала много надалеч, и до наши дни никой не ги бе срещал, ни виждал… …до 19 май 1996 година, когато едно змейско дете…" Николай Теллалов Да пробудиш драконче…Сега започвам да я чета, тя каза, че се изчитала на един дъх. Вярвам и защото ме грабна още в началото. Приятно четене!