Точно, аз смятам, че се изказах пределно ясно. Това е което търся аз. Какви роли!? Всичко би трябвало да е взаимно, двамата да се допълват, всеки да мисли първо, за партньора си и в това аз дори бих забравила, за себе си . Обаче докато пиша, чувствам как думите обезсмислят и ограничават всичко и точно затова приказките "свършват" така и ти го знаеш много добре, умът не го разбира, защото ще го ограничи и убие. Какви роли, за Бога!? Това ми звучи като пози, честно си го признавам с това си изказване нямам за цел да нападам или да споря, казвам така както на мен ми изглеждат нещата и как ги чувствам. В тези отношения ние сме ЕДНО, няма разделение на Аз и другия та ако ще света да пропада наоколо ми.... Това е, знам, че го има и това търся с по- малко не се задоволявам та ако ще да ми предложат света на тепсия, мерси, не ми трябват външни богатства ако сърцето ми е празно и самотно. Може да звуча идеалистично, но за мен си е така. Това е.
п.п. А ако чакаме да станем готови, за това, по- скоро ще цъфне на баба ми налъма. То си е определено как, кога и къде и май много, много не ни пита -
Мария Нейкова - Вървят Ли Двама
<h1></h1>