Да, точно за това става въпрос. Спомням си че преди доста време търсех нещо относно намерението и попаднах на тази статия която доста ме впечатли и си я добавих като отметка и правейки си ревизия снощи (защото списъкът с отметки е станал доста дълъг и на практика неизползваем )попаднах на това и реших че ще е хубаво да го споделя с вас . Хубаво е че има и друга тема по този въпрос . Замисляйки се върху това си казах- да, методът е много хубав, но за себе си реших, че разполагайки с това знание и опитвайки се да го приложа на практика в живота, то изисква огромна отговорност и будност + стремеж към искреност първо към себе си и своите намерения + труден и дълъг път на изчистването им. В противен случай това знание попаднало в ръцете на човек с недобри намерения крие в себе си опасности както за другите така и за самия човек който го използва по този начин по силата на закона -каквото си посял това ще жънеш. Затова реших да го споделя с вас, защото знам, че за повечето хора тук то не е нещо ново и ще е добре да го обсъдим заедно, но не знаех за другата тема . Статията е хубава и е добре да се прочете. При мен линкът се отваря идеално затова ще я копирам и ще я постна тук. Поздрави!
"Фрейлингът е чаровна технология на човешките отношения. Искате ли да оказвате влияние върху хората, за да постигнете успехи? Това е най-неефикасният и твърде съмнителен начин. Не е нужно да прилагате натиск върху околния свят. Ще се убедите, че светът върви насреща ви с отворени обятия. Хората ще почувстват необяснима симпатия към вас.
Откажете се от намерението да получите, заменете го с намерението да дадете и ще получите онова, от което сте се отказали.
Свикнали сме да измерваме успехите в живота си, от една страна, с равнището на постиженията си, а от друга - с обема на натрупалите се проблеми. Транссърфингът ни помага не да се борим с проблемите и дори не толкова да ги решаваме, колкото да не се сблъскваме с тях. Целите се постигат пак по нетривиален начин - с помощта на външното намерение. Така или иначе, проблемите и постиженията, се раждат в отношенията с хората, било то лични или делови.
Какво движи хората? Вътрешното намерение. Така че използвайте намерението им, вместо да използвате своето. Откажете се от своето и позволете на външното намерение да пусне механизма на вътрешното намерение на другите. За да получи желаното от външния свят, на външното намерение му е достатъчно да помръдне малкия си пръст, защото то самото нищо не желае и не прави, а позволява да работи вътрешното, настроено към света. Използвайте вътрешното намерение на хората за постигане на своите цели.
Въпреки користния оттенък на тази фраза, вие не използвате хората, а просто не им пречите да правят това, което искат. Всички проблеми така или иначе се раждат поради възникването на противоречия между вътрешните намерения на хората. Ръководейки се от интересите си, единият иска да получи нещо от другия. От своя страна, другият мисли другояче и иска да постигне своето. Как да се балансира разликата в интересите и да се задоволят потребностите и на двамата? Сложна задача, не мислите ли? А всъщност е много лесна. За нейното решение е достатъчно само да се определи общото, което е в основата на вътрешното намерение на хората.
И така, в основата на вътрешното намерение на даден човек е неговото чувство за собствената му значимост. Единственото, което движи човека и същевременно ограничава свободата му в света на махалата, е вътрешната и външната важност. Чувството за собствена значимост се отнася към вътрешната важност. Като енергоинформационни същности махалата се създават от групи хора и съществуват независимо, подчинявайки ги на законите си. Подчиняването се реализира посредством чувството за важност. Ето защо най-голямата част от мотивацията на човека се намира в областта на собствената значимост. Останалата част се отнася до фрейле — повелите на душата. Тази малка част като правило е слабо развита, тъй като се заглушава от постоянната необходимост да се поддържа собствената значимост в света на махалата.
За да се задейства механизмът на външното намерение в отношенията с хората, ще се наложи да разчупим още един лъжлив стереотип. Често можете да чуете следния призив: „Не се опитвай да промениш другите, започни със себе си!" Това тутакси предизвиква душевен дискомфорт: значи, аз съм несъвършен, трябва да се променя, а тъй не ми се иска! И правилно, че не ви се иска.
Не бива да се опитвате да променяте другите, но и себе си също не бива. Каквото и да правите със себе си или с другите, то ще е слабо ефективно за вашето вътрешно намерение. Проблемът се решава по друг начин. Трябва да позволите на другите да реализират вътрешното си намерение. Тогава ще се задейства външното намерение, а вашето вътрешно ще се реализира от само себе си.
Например жената иска приятелят й да се ожени за нея, а той по непонятни причини увърта. Работейки с вътрешното си намерение, тя насочва всичките си помисли да го принуди да се ожени за нея. Така няма да постигне нищо, само ще създаде излишен потенциал на своето желание и на важността на брака. Като резултат равновесните сили ще й отнемат избраника. Може би той просто не я е обичал? Разбира се, че не. Защото жената е превърнала любовта в отношения на зависимост: „Ако ме обичаш, ще се ожениш за мен."
За да се задейства външното намерение, жената трябва да се откаже от желанието си да ожени мъжа за себе си и да си зададе въпроса: какво иска мъжът в брака? Едва ли ще й е трудно да намери отговора. Безспорно той иска да реализира своя комплект от значимости - обичат ме, ценят ме, уважават ме, възхищават се от мен и т.н. Като насочи енергията си за реализирането им, жената не само ще постигне целта си, но и ще реализира подобни на тези свои значимости. Ами ако той не заслужава да го уважават и обичат? Тогава защо изобщо да се занимава с него?
Всеки има свободата да избира.
Както виждате, не е необходимо да се променяте. Цялата работа е, че отвореният прозорец е на съвсем друго място. По закон човек изцяло е погълнат от мислите какво иска от другите, но не се опитва да разбере какво искат те. Като прехвърлите вниманието си върху желанията и мотивите на другите, лесно ще получите онова, от което самите вие имате нужда. За тази цел трябва само да си зададете въпроса: към какво е насочено вътрешното намерение на партньора ми? Това означава да се отдалечите от стъклото и най-сетне да съзрете отворения прозорец. Щом го направите, остава само да пренасочите вътрешното си намерение към реализирането на вътрешното намерение на партньора. Така вашето вътрешно намерение ще бъде преобразувано във външно.
Много често вътрешното намерение е насочено към това да привлечете вниманието към себе си и да се представите в най-добрата светлина. Да предположим, че сте загрижени от нещо, което не се получава. Представете си, че отивате на парти. Гостите веднага ще насочат вниманието си само към вас и през цялото време ще ви следят. Та нали са се събрали само за да обсъждат как сте облечени, как се движите, за какво говорите. Ако чуете смях, значи се смеят на вас. А колко пренебрежителни погледи ще забележите! Съчувствам ви.
Естествено, вече схванахте, че всичко това трябва да се разбира наопаки. Хората са заети преди всичко със себе си и с отношението на другите към собствената им персона. А със своето отношение към другите - на последно място. Ето защо можете да се отпуснете, да се успокоите и да се държите свободно. Не да се опитвате да се държите естествено, а просто да си позволите естественост и непринуденост.
Трябва да отбележа, че ако си поставите за цел да се държите непринудено, нищо няма да излезе. Можете да постигнете непринуденост само като отхвърлите важността. Но това не е толкова лесно. Не можете просто така да се откажете от желанието да се представите в най-добрата светлина.
Изходът от ситуацията е следният. При контакта си с вас човек го интересува преди всичко вниманието към самия него. Можете да не се съмнявате, че хората са заети изключително със себе си. Заемете се и вие с тях. Прехвърлете вниманието от себе си върху околните. Активирайте своя Надзирател и престанете да играете на играта „повишаване на своята значимост". Поиграйте на играта „повишаване на значимостта на другите". Интересувайте се от тях, слушайте ги, наблюдавайте. Не се подмазвайте, просто се движете по течението. Щом прехвърлите вниманието от себе си върху околните, излишният потенциал на собствената ви значимост ще изчезне от само себе си. Точно тогава ще започнете да се държите непринудено.
За да привлечете внимание, е достатъчно само да проявите интерес към околните. Не говорете с хората за това, което ви интересува, а за това, което интересува тях, включително и за тях самите. В този случай вътрешното ви намерение ще се трансформира във външно. Околните веднага ще се заинтересуват от подобен събеседник, просто няма къде да се дянат от външното ви намерение - то винаги работи абсолютно непостижимо. Безполезно е да се опитвате да заинтересувате другите със собствената си персона - това е вътрешно намерение. А когато се интересувате от другите - то е външно. Отказвайки се от вътрешното намерение и прехвърляйки вниманието върху другите хора, вие без усилия ще получите от тях желания резултат. Външното намерение ще направи това за вас.
Бихте попитали: как може да се получи аз да се интересувам от другите хора и така да предизвикам тяхното внимание към себе си? Е, добре, ще полюбопитствам и какво от това - ще стана ли по-интересен? Работата е там, че дори да сте хиляди пъти по-привлекателен, отколкото сте, всички хора винаги са заети на първо място от собствената си персона, а на последно — от останалите. Опитвайки се да привлечете внимание, вие самите мислите изключително за себе си. Когато проявяват интерес към човека, той получава реализация на вътрешното си намерение.
Откъде идва тя? От вас, разбира се. След това кой ще заинтересува него самия? Само вие.
Хората се интересуват от известни личности, от звездите на екрана и естрадата. Но това е друг вид интерес. Ако вие не сте звезда, гледат на вас като на потенциален партньор за отношения - делови, приятелски или любовни. Да вземем например най-крайния случай на увлечение по звездите. Феновете се интересуват от всички подробности в живота на звездата, прекланят се пред нея, но обикновено и наум не им идва да гледат на нея като на партньор за отношения. В битовите контакти не е важно колко сте интересни, а доколко подхождате на даден човек за отношения с него. Точно това преценява той.
Мислейки за себе си и намирайки се около вас, този човек съзнателно и несъзнателно прави преценка доколко се вписвате в сценария на отношенията, при които той ще получи удовлетворение на собствената си персона. Той го получава, ако неговата значимост се потвърждава в една или друга форма: харесват ме, интересуват се от мен, аз не съм празно място, уважават ме, не съм по-лош от другите, ценят ме.
Сега сами разсъдете какво ще постигнете, ако в единия случай му натрапвате себе си, а в другия - проявявате интерес към него. Естествено, ще му прилегнете по всички параметри, ако доставите удовлетворение на неговата значимост. Получи ли това, той ще затвори очи пред вашите явни недостатъци и ще прости слабостите ви. Всичко това човек разглежда на последно място. А вие сте загрижен от недостатъците си и се опитвате да ги скриете и да проявите достойнствата си. Повтарям: достойнствата и недостатъците ви интересуват партньора на последно място, а на първо го интересува чувството за собствена значимост, което получава при общуването си с вас.
По всички показатели можете да сте супер. Но това не ще ви помогне в търсенето на приятели и партньори. Напротив, много звезди страдат от самота. Превъзходните ви показатели могат дори да ви навредят в търсенето на партньор. Човекът вижда, че сте супер, но на първо място преценява доколко ще бъде значителен самият той редом с такова съвършенство. Ако блестите пред него с цялата си красота, той най-вероятно ще реши, че неговата личност ще помръкне във вашата светлина. Загърбете собствените си показатели и обърнете внимание на човека, дайте му да почувства своята значимост редом с вас, тогава ще го покорите.
Когато се интересувате от хората, правете го искрено. Не им давайте да разберат, че знаете начини как да спечелите разположението им. Ако претендирате за тяхното разположение, те най-малкото са достойни за искрения ви интерес.
Докато се стремят към репутацията на интересен събеседник, мнозина се опитват да се представят в най-добрата си светлина: ама колко съм умен, колко неща съм видял и изпитал. Това е работа на вътрешното намерение. Повечето хора постъпват точно така, когато искат да се покажат интересни. Излезте от тази редица и заемете друга позиция.
Поставете си за цел не да се покажете като увлекателен събеседник, а да дадете възможност на партньора си да се прояви като интересен човек. Настройте се на неговата честота и внимателно слушайте, задавайте въпроси и показвайте своята заинтересованост към темата и неговата личност. Можете в продължение на няколко часа да си общувате така, че главно той да говори. В края на разговора вашият партньор ще бъде абсолютно убеден, че е срещнал интересен събеседник и изобщо забележителна личност.
Така действа външното ви намерение. То позволява да се реализира вътрешното намерение на другите. Като резултат вие ще получите онова, от което сте се отказали. А сте се отказали да извадите на показ своята личност и сте позволили да се разкрие личността на другия. Щом направите това, той става ваш поклонник, защото сте позволили да се реализира вътрешното му намерение. Той не ще може да получи нищо подобно от никоя звезда.
А ако искате да заинтересувате човек, който не гледа на вас като на партньор за общуване? Например ви е нужно да приеме ваше делово предложение, а той не иска. Просто не го интересува. Тогава още повече ще можете да разчитате на интереса му само ако забравите за себе си и своята работа и насочите вниманието си единствено към него. Искрено се интересувайте от всичко, което е интересно за дадения човек, говорете с него за това. Само тогава той ще прояви интерес към вашия проблем.
Ще попитате: защо трябва да слушам другите, да се интересувам от тях, да им обръщам внимание, да ги обичам и уважавам, докато те са заети само със себе си и дори не искат да ме чуят? Добре де, а защо те трябва да се интересуват и да се възхищават от вас, да ви обичат и да ви уважават? Всичко, което си въобразявате за себе си - аз съм къде-къде по-добър от тях, е само измислица на вътрешното ви намерение, облечена в излишния потенциал на отношенията на зависимост и важност. Вътрешното ви намерение се състои в това да бъдете значителен. Вие действително ще станете значителни в очите на другите само ако се откажете от своето вътрешно намерение и позволите да се реализира тяхното вътрешно намерение. Предимството ви е, че използвате външното си намерение, а те - обратното.
Използвайте предимството си.
Изобщо ако искате да получите нещо от някого, можете да използвате един универсален принцип. Неговата същност е - да се откажете от вътрешното намерение да получите и да го смените с намерението да дадете.
Искате да получите от някого признание и уважение? Не го изисквайте. Самите вие уважавайте човека, старайте се той да се чувства значителен във вашите очи. Нуждаете се от съчувствие и благодарност? Не ги търсете. Проявявайте искрена загриженост за проблемите на другия. Стремите се да ви симпатизират? Няма да го направят за черните ви очи. Самите вие проявявайте симпатия към човека, тогава ще сте му симпатични. Нуждаете се от помощ и подкрепа? Помагайте вие. По този начин ще повишите значимостта си, а другият няма да иска да е по-незначителен и не ще ви остане длъжен. Най-сетне, искате взаимна любов? Откажете се от правото на притежание и отношенията на зависимост. Ще успеете, ако просто обичате, без да разчитате на нищо. Такава любов се среща много рядко и никой няма да й устои.
Във всички тези случаи непременно ще получите онова, от което сте се отказали.
Има още един въпрос: как да накарате някой да направи нещо? С вътрешното си намерение ще го принудите, ако притежавате такава власт. Можете и да го убедите, че е необходимо да го направи. Но най-ефикасния начин предлага външното намерение: да се подредят нещата така, че човек сам да поиска да ви помогне. За това е необходимо да се съгласува вашият проблем с целите и стремежите на дадения човек. Задайте си въпроса: как да свържа това, което искам аз, с нещата, които са нужни на другия?
Отначало определете потребностите му - към какво се стреми, какво не му достига: пари, власт, уважението на околните, удовлетворение от добре свършената работа, грижа за децата, престиж, положение в колектива, известност в обществото и т.н. Всички тези неща представляват вариации на тема собствената значимост.
Всеки човек в крайна сметка се чувства зле, ако не означава нещо значимо в този свят. Щом нищо не представлява и нищо не зависи от него, той се мъчи да повиши собствената си важност. Стремейки се да постигне някакъв резултат, човек си поставя нови задачи, летвата на собствената значимост се вдига. Така преминава целият му живот - в търсене на вътрешната важност.
В това няма нищо лошо. Не бива да осъждаме никого за стремежа му да бъде значителен. Всеки го постига по свой начин, но се опитват всички. Напротив, ако човек е спрял да се развива и нищо не иска, това вече е лошо. Но така се случва рядко. Обикновено всеки се стреми към нещичко, нещо не го устройва в положението, което заема в околния свят.
Така че определете как работата, която имате предвид, ще повиши чувството му за собствена важност. Сетне поднесете на човека задачата в светлината на повишаване на неговата значимост. Позволете му да я повиши и той самият ще поиска да свърши това. Когато го направи, щедро оценете плодовете на труда му.
Ръководейки се от този принцип, лесно ще накарате другите да действат във ваш интерес. С вътрешното си намерение вие се опитвате да ги заставите или да ги помолите да свършат това. А с външното си намерение просто изразявате желанието: нека всичко се нареди в моя полза. 3# реализиране на външното намерение е необходимо да се направи така, че хората, мислейки за своите си неща и занимавайки се със своята работа, да действат във ваш интерес. За тази цел е нужно само да се събудите, да отклоните вниманието си от собствените ви интереси и да помислите за интересите на другите.
Например ако се занимавате с търговия, най-вероятно мислите как да продадете стоката си на купувача. А той изобщо не смята да ви угоди, като купи тази стока. Той не иска да му продават. Иска да купува.
Схващате ли разликата?
Всеки иска да ми пробута нещо, но аз не го искам. Аз искам да избера каквото ми трябва.
Не си мислете как да продадете стоката. Мислете какво иска купувачът. Стремежът да продадете е вътрешното намерение. Външното е насочено в противоположна посока - да разберете какво иска купувачът. Дори не е задължително да знаете точно какво иска да купи. Ако го мъчи ревматизмът, а вие искрено се интересувате от това, подскажете му лекар или средство - и той ще купи стоката ви. Не защото е по-добра от другите, а защото вие, продавайки тухли, разговаряте с купувача за ревматизма му. Това е опростен пример, но заложеният в него принцип действа безотказно.
Всеки път, когато ви е необходимо да получите нещо от друг човек или да го накарате да направи нещо, отхвърлете вътрешното си намерение. Попитайте се: какво е вътрешното намерение на този човек? Постъпете така, че да помогнете за реализирането на неговото намерение. Едва когато вече сте помогнали на намерението му да се реализира, мимоходом помислете какво искате да получите от него. Занимавайки се с реализирането на неговото намерение, вмъкнете сякаш между другото и своята молба. А може дори да не стане нужда да споменете за собствената си работа. Всичко може да стане от само себе си. Тъкмо тук се крие вълшебната сила на външното намерение.
Още по-ефикасно средство за въздействие върху хората е опитът да се индуцира вътрешно намерение у тях. Това се прави много лесно. Вътрешното намерение почти винаги е мотивирано от вътрешната важност. Всеки човек в една или друга степен и по един или друг начин се стреми да защити, да подчертае и да повиши своята значимост. Ако ви е нужно да получите нещо от хората, необходимо е само да измислите как по този начин те ще повишат собствената си значимост. Това се нарича да отправите предизвикателство.
Можете да предизвикате група хора: „Я да видим кой е по-добър..." Или да погъделичкате чувството им за професионална чест: „Няма да се изложим!" Може просто да се обърнете към вътрешната важност: „Нека покажем на всички колко струваме!"
Ако човек приеме предизвикателството в контекста на собствената си значимост, той ще изпълнява вашата воля като своята собствена. Така ще бъде именно защото вие сте се отказали от вътрешното си намерение и сте обърнали внимание на вътрешното намерение на другия човек. Използвайте вътрешното намерение на другите, а не своето собствено."
Из "Напред в миналото", Вадим Зеланд
