Онзи ден прибирайки се рано сутринта видях една от приятелките си която е ветеринарен лекар излязла пред блока по тениска с къси ръкави и мокра коса, миеше упорито прозорците на колата си. Казах и - Какво правиш!? Ще се разболееш, недей така. А тя - Не съм спала от няколко дни. Убиха по жесток начин кученцето което си бях донесла от едно село, тормозили са го жестоко и ние с мъжа ми отидохме точно преди да го разчленят. Беше потресена и не и пукаше за нищо, защото тя е отдадена изцяло на професията си, обича животните като свои деца, живее с мъките, болките, страданието им. Разговаря се с тях и те и отвръщат със същата безкористна любов. Години наред лекува и моето кученце безкористно, защото ние почти не можем да си го позволим, а го взехме от една богаташка, която бързо-бързо му се нарадва преди години...Та, в онзи момент онази сутрин единствената ми молитва беше- Господиии, дано най- сетне и в България да въведат достатъчно сурови закони срещу тези които се отнасят жестоко към животните. Как може да има такива нищожества и те да се наричат хора??? Животните превъзхождат хиляди пъти такива "хора" като тези....Незнам...