При мен това да не ми се яде месо се случва някак естествено без усилия. Имам свободата да ям, имам свободата и да не ям, но само при мисълта за това съзнанието ми извиква ужасна смрад на гнило и на трупове. А какво остава като ги погледна в очите животинките... Споделям личен опит, за мен това е естествено, аз дори не го наричам вегетарианство, някак не ми е необходимо да го поставям във външни рамки които задължават, обременяват и като че ли налагат нещо задължително, а при мен задължителните неща имат точно обратния ефект. Поздрави!