Всички сме се бунтували или продължаваме да го правим под една или друга форма срещу опитомяването. Когато нашите се разведоха аз избрах да живея при майка ми точно защото ми даваше свобода. Свободата да бъда себе си. Затова насочих любовта и привързаността си към нея. Бях и съм при нея точно защото се чувствам свободна. Докато любовта на баща ми беше точно такава, обсебваща, привързваща, моделираща (не знам дали се изразявам правилно). Опитваше се да предпази и моделира всички ни и точно затова изчезнахме от него въпреки че го обичахме. Накрая беше поулегнал, идваше често у дома, уж поводът бях аз, но разбирах че се обичат и се завръщат един към друг. Може би щяха да се съберат отново т.е. със сигурност щяха, ако съдбата не беше пожелала друго. Сега майка ми е постоянно в къщата и там си е у дома. Направо си е нейният дом въпреки, че по документи не е така. Постоянно прави нещо с мисълта за него и се чувства щастлива от това. Опитвала съм се да и кажа да се отпусне, да се забавлява, да си почива, да ходи на екскурзии както го правят другите хора на нейната възраст, но тя не иска и да чуе зе това. Там към дома я тегли сърцето и само там се усеща че е в пълна хармония. След смъртта му постепенно осъзнахме каква Любов е имал в себе си този човек. Колко е бил самотен и неразбран, но просто подходът му е бил такъв, защото и към него самият е бил такъв и т.н... до безкрай... Всички сме жертви на жертви, докато не изберем пътя на свободата както казват толтеките. Сега с майка ми разбираме колко е бил прав за всичко. Повярвай, не че ми е баща, но просто е така. Няма нещо което да ни е казал и то да не е станало точно така както ни го е казал или както се е опитал да ни научи, да ни предупреди и да ни даде съвет, но за зло или за добро така е трябвало да стане, за да извърви всеки от нас пътя си по свобода. Сега стъпвайки на тази мъдрост и опит и двете сме решили свободно да се ограничим работейки върху будността и безупречността опитвайки се да надраснем старите модели и си споделяме като приятелки и сестри. Впечатляващо е наистина, но никак не е лесно да си призная въпреки, че наученото до тук ни е от огромна полза за живота ни в настоящия момент. Някак ни помага да се справяме с предизвикателствата на деня.
Малеее, аз уж нямах намерение да пиша пък се забравих... Защо започнах!? Защото странна думичка ми се завъртя в съзнанието улавяики част от думите ти и от думите на Орлин, а именно думата Синархия. В портала има такава тема. Та горе- долу мисълта ми беше такава, а именно че осъзнавайки отговорността на свободата можем съзнателно да се ограничим и използвайки условията и възможностите на това ограничение бихме могли да разчупим старите модели устремявайки се към истинската свобода и към онзи синархичен ред който царува в Агарта.
Оххх какви ги бръщолевя и аз...