avuso

ХРИСТОС За Неговото естество светът все още спори: Дали е Божи Син, Адепт или Благословен Учител. Но да познае Истината може само този, Който по Пътя трънен на “Голгота” вече е преминал. Със мисията си да носи на Земята Благодат Той неведнъж, в различни облици, сред хората е слизал, когато Златният телец със своята отровна смрад сърцата вкаменени на човеците от Бога е закривал. Той слезе сред света, ала светът Го не прие, Макар и че очакваха от много векове Спасител. Възвърна правото на грешните човеци да са Богове, След като праотците им напуснаха позорно Святата Обител. Като достоен син, със силата на своя Бог-Баща Извърши много чудеса и хиляди нахрани. Над морските вълни и ветрове показа си властта След като тръгна сам и ученика си да ходи по вода покани. На тънещите в мрак и смъртна сянка даде Светлина. На унижените и страдащите отреди блаженство. Отдавайки живота си на кръста, победи смъртта. Показа пътя стръмен към духовно съвършенство. Да бъде винаги със нас, до края на века, ни обеща Ако успеем да обичаме и своите, и враговете. И към Живота вечен, в “Царството Небесно”, Тесните врата Ако на гладните и жадните от своето дадете. Руган, бичуван и с венец от тръни увенчан С “Прости им, Отче!”се изправи пред тълпата. Ала чедата блудни Израилеви за вечен срам Се бяха врекли за слуги на Сатаната. Сега Те чакаме отново и ще те следваме, Владико, Защото Ти си Пътя и Живота, и Истината свята. И ще те срещнем пак с “Осанна”, ала без “Разпни го” Издигнал меча на Духа, за вечен мир и радост на Земята.

ХРИСТОС За Неговото естество светът все още спори: Дали е Божи Син, Адепт или Благословен Учител. Но да познае Истината може само този, Който по Пътя трънен на “Голгота” вече е преминал. Със мисията си да носи на Земята Благодат Той неведнъж, в различни облици, сред хората е слизал, когато Златният телец със своята отровна смрад сърцата вкаменени на човеците от Бога е закривал. Той слезе сред света, ала светът Го не прие, Макар и че очакваха от много векове Спасител. Възвърна правото на грешните човеци да са Богове, След като праотците им напуснаха позорно Святата Обител. Като достоен син, със силата на своя Бог-Баща Извърши много чудеса и хиляди нахрани. Над морските вълни и ветрове показа си властта След като тръгна сам и ученика си да ходи по вода покани. На тънещите в мрак и смъртна сянка даде Светлина. На унижените и страдащите отреди блаженство. Отдавайки живота си на кръста, победи смъртта. Показа пътя стръмен към духовно съвършенство. Да бъде винаги със нас, до края на века, ни обеща Ако успеем да обичаме и своите, и враговете. И към Живота вечен, в “Царството Небесно”, Тесните врата Ако на гладните и жадните от своето дадете. Руган, бичуван и с венец от тръни увенчан С “Прости им, Отче!”се изправи пред тълпата. Ала чедата блудни Израилеви за вечен срам Се бяха врекли за слуги на Сатаната. Сега Те чакаме отново и ще те следваме, Владико, Защото Ти си Пътя и Живота, и Истината свята. И ще те срещнем пак с “Осанна”, ала без “Разпни го” Издигнал меча на Духа, за вечен мир и радост на Земята.

Отвъдния свят Отдавна още, във епохи най-отдалечени, пророци праведни, отшелници и риши аскети строги, и монаси, и дервиши постигнали са истина неоспорима: че “над” земята свят невидим има. Той съществува и не съществува- царство на сенки и на привидения. За някой - свята истина,за други пък лъжа. Убежище от всякакви тежнения или каторга за човешката душа. Отдолу – ад, отгоре – рай, чистилище в средата. Но не за “златната среда” тук става дума или за “пътя златен”, начертан от Татхагата, а за онази област сумрачна, в която безличните и безхарактерните пребивават. За праведните – Рай: с прекрасни плодове и птици, реки от мляко, масло, мед или нектар; постелки меки, дългокоси пламенни девици – приготвени от Йеова и от Аллаха в дар на сключилите Стария зявет със своя Господар. Зелени пасища, потоци бистри и пенливи, свещени дойни крави – за млеко и гхии, пастири с флейти, увенчани гопи, танцуващи в захлас на лунна светлина – за предано-отдадените, жертващи храна. За не позналите молитва, пост и благочестие: лъжци, крадци, убийци и прелюбодейци – казани врящи със катран сред дим от сяра, където виковете им за милост само нови мъки все по-ужасни и болезнени ще им добавят. Така религиозната фантазия с картини страшни на мъки нечовешки и сега заплашва чедата божии, отдали се на Сатаната. Или с примамливи и чувствени наслади към праведност и непорочност ги приканва. Дори Христос - самият Той докрай възвишен, в беседите си прости пред тълпата, за да повярват и да си спасят душите, използвал е картината позната: че там, във рая, щастие смирените очаква. Ала наред с познатите ни догми и легенди, създадени да вдъхват страх или надежди сред не налучкалата праведния път тълпа, за търсещите истинската Светлина доктрина друга, много по-богата има. За Свят обширен, светъл и красив, където вечният стремеж към Истината свята- преследван, поругаван и подтискан на земята- освободен от плътските си букаи се устремява без баласт към звездни викоти. Там също има планини, реки, морета (защото “както на земята, тъй и на небето”) и градове, и общини, и слънчеви зари, но и сумрачни области, лишени от лъчи, където не виделите духовна светлина във сън до новото си раждане ще пребивават. Но съградилите си дом с основи здрави, с духовен устрем срещнали “смъртта”, във облик нов живота продължават; талант и сили неуморно като влагат в труда безкористен намират радостта. Там всеки облика си с мисъл сътворява и ако този орган в някого е неразвит - поради слаба употреба в земния му бит - той ням и глух задълго ще остане, ако застъпник и водач пред него не застане. С тържественост и устрем от сега се запасете - те ключ вълшебен са за тежките врати и “Царството небесно” тутакси отварят на чистите сърца, лишени от поквара, щом пламъкът на любовта във тях гори. А дойде ли часът, “покойниците” близки изпратете не с погребален звън и траурни слова, а с пожелание “на добър път” и химн тържествен, за не бъде поривът към светлина естествен на вечната душа прекършен от скръбта.

Легенда за Луцифер Той някога е бил възвишен светъл дух, наречен Луцифер – за облика си лъчезарен. Дошъл от Висши светове преди епохи тук, но бил със суета и властолюбие покварен. От светъл принц той станал княз жесток на мрака, злото и всеобщата разруха. Хармонията на света със хаос най-дълбок решил да замени, за да пребъде тука. Така от ангел Светлоносец станал Сатана- хилядолетен зъл властител на Земята, обрекъл този свят да тъне в мрачина, докато новия Спасител не дочака. Вместо блажени бъднини - живот нелек отрежда на човеците по пътя на раздора, В заблуда и невежество от век на век държи умело сляпо вярващите хора. Вместо към райски висини - към ад дълбок от времето на Атлантида той Земята води. Ала печалната съдба на този стар народ поука трябва да е за сегашните народи. Че всяка непомерна гордост или страст, природните стихии силно разбунтува и ако разумът над тях не придобие власт, той няма дълго над материята да царува. Но има Сила похода на тъмните да спре и да прогони Луцифер от земните предели: Архангел Михаил от същата звезда дойде, родила Сатаната, но и Братята му Бели. Така завършекът на тъмната епоха зла с Армагедон открива ерата крилата, в която вечната борба за хляб и свобода ще бъде само от изкуството позната. Тогава мечът ще се прекове на плуг. Реката на живота ще пои полята. Сам Бог ни обеща да бъде раят тук. Мир, труд и радост ще царуват на Земята.

Той някога е бил възвишен светъл дух, наречен Луцифер – за облика си лъчезарен. Дошъл от Висши светове преди епохи тук, но бил със суета и властолюбие покварен. От светъл принц той станал княз жесток на мрака, злото и всеобщата разруха. Хармонията на света със хаос най-дълбок решил да замени, за да пребъде тука. Така от ангел Светлоносец станал Сатана- хилядолетен зъл властител на Земята, обрекъл този свят да тъне в мрачина, докато новия Спасител не дочака. Вместо блажени бъднини - живот нелек отрежда на човеците по пътя на раздора, В заблуда и невежество от век на век държи умело сляпо вярващите хора. Вместо към райски висини - към ад дълбок от времето на Атлантида той Земята води. Ала печалната съдба на този стар народ поука трябва да е за сегашните народи. Че всяка непомерна гордост или страст, природните стихии силно разбунтува и ако разумът над тях не придобие власт, той няма дълго над материята да царува. Но има Сила похода на тъмните да спре и да прогони Луцифер от земните предели: Архангел Михаил от същата звезда дойде, родила Сатаната, но и Братята му Бели. Така завършекът на тъмната епоха зла с Армагедон открива ерата крилата, в която вечната борба за хляб и свобода ще бъде само от изкуството позната. Тогава мечът ще се прекове на плуг. Реката на живота ще пои полята. Сам Бог ни обеща да бъде раят тук. Мир, труд и радост ще царуват на Земята.

"Амин" произлиза от "Амун" или по нашенски "Амон", което означава "покрит" или "скрит" и се отнася до Върховното, което е недостижимо за разбиране. Произнасяйки "Амин" приканваме Върховното да ни се разкрие.

Бих казал, че наподобява асансьор, на който всички се качват от първия, а слизат на различни етажи.

А дали няма и други известни български поети, които да са изразили чувствата и разбиранията си на тази тема? Трябва някой познавач на поезията да издири и публикува тези произведения като отделна книга.

Несъмнено поетичното творчество на БНА е също достатъчно значимо, както и останалата му дейност. http://www.scribd.com/doc/19964438/-1960

Карма Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас Отмерва всеки миг с везните на Темида. Постъпки, мисли, жестове, слова - незаличимо вписва в вечния регистър. Безстрастен съдник на отминали дела. С цветя и тръни пътя ни постила. С приятели и врагове ни среща пак, след като някога съдбите ни е сплела. Така сеячът на добри и здрави семена заслужен урожай от Благодат ще жъне, но който на подобните си готви участ зла, сам в ямата, която е изровил, ще потъне. Не удар на съдбата зла, не отмъщение, а ехото на собствения гневен глас, изрекъл хула, клевета или проклятие, усилено се връща неотклонно пак при нас. И ако днес съдбата щедро те обгръща с пари, любов, талант или късмет, то знай, че заем с лихвите се връща и за полученото ще дължиш отчет. Затуй с постелка мека днес леглото, си постели, за да не трябва утре да лежиш на тръни и бодли върху земята гола, дългът пред кармата докато издължиш. Не даром всичко на земята ни се дава. Не без отчетно пеем или пък скърбим. Но който на земята “даром” получава, ще трябва двойно своя дълг да заплати. За блянове и за мечти не чакайте награда. Делата, думите и мислите -те дават плод. И не по жребий, а като вещо право ще се пада сполуката, ако любов изпълва целия живот. Сън кратък е животът на земята и няма спирка за човешката душа, докато заблудена сред тълпата живее в плен на страстите си тя. И както Сизиф - вечно устремена нагоре към върха със труд и пот, тя с бремето на кармата унаследена започва отначало всеки нов живот. Ала от всеки сблъсък или съпротива духът излиза все по-закален, защото еволюцията без борба замира и без препятствия не можем да растем.

Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас. Отмерва всеки миг с везните на Темида. Постъпки, мисли, жестове, слова - незаличимо вписва в вечния регистър. Безстрастен съдник на отминали дела. С цветя и тръни пътя ни постила. С приятели и врагове ни среща пак, след като някога съдбите ни е сплела. Така сеячът на добри и здрави семена заслужен урожай от Благодат ще жъне, но който на подобните си готви участ зла, сам в ямата, която е изровил, ще потъне. Не удар на съдбата зла, не отмъщение, а ехото на собствения гневен глас, изрекъл хула, клевета или проклятие, усилено се връща неотклонно пак при нас. И ако днес съдбата щедро те обгръща с пари, любов, талант или късмет, то знай, че заем с лихвите се връща и за полученото ще дължиш отчет. Затуй с постелка мека днес леглото, си постели, за да не трябва утре да лежиш на тръни и бодли върху земята гола, дългът пред кармата докато издължиш. Не даром всичко на земята ни се дава. Не без отчетно пеем или пък скърбим. Но който на земята “даром” получава, ще трябва двойно своя дълг да заплати. За блянове и за мечти не чакайте награда. Делата, думите и мислите -те дават плод. И не по жребий, а като вещо право ще се пада сполуката, ако с любов е пълен целия живот. Сън кратък е животът на земята и няма спирка за човешката душа, докато заблудена сред тълпата живее в плен на страстите си тя. И както Сизиф - вечно устремена нагоре към върха със труд и пот, тя с бремето на кармата унаследена започва отначало всеки нов живот. Ала от всеки сблъсък или съпротива духът излиза все по-закален, защото еволюцията без борба замира и без препятствия не можем да растем.

Тя неотклонен страж е на душите наши. И като сянка вечно ни следи. Със мрачния си облик все ни плаши. С присъствието си наблизо ни гнети. За вярващия е представяне пред Бога. За атеиста-мрак и сън дълбок. За праведните-път към райските чертози. За грешните-възмездие и съд жесток. В прегръдка топла тя едни приема. А други сграбчва в ледени обятия. За някого е като майка и любима, но други я посрещат със проклятие. При някой идва със усмивка мила. За други е озъбена и страшна. Едни погалва нежно и грижливо. А други с костеливи пръсти хваща. Така едни със страх, а други със надежда посрещали са простия завършек на земните си грижи и премеждия, когато жизнения полет е прекършен. Ала откакто свят светува не един адепт, постигнал висша мъдрост и прозрение, ни е оставил своя свят завет: че за душата няма смърт и няма тление. Тя съществува вечно и не подлежи на разрушаване или пък на промяна. И няма земна сила, дето да й навреди с оръжие, вода, студ или пламък. Неканената гостенка спокойно посрещнете. Тя идва със заръка да ви отведе в един по-светъл свят, където духът без болести и немощ ще расте. А като дойде времето отново на земята ти в друго, ново тяло да се въплътиш, то с устрема предишен на душата във новото си битие ще се внедриш. И ако някога си имал на света любими или пък близки на духа ти същества, то знай, че те отново ще са тук със тебе, насочвани от кармата през вечността.

Не всеки би понесъл бремето да е Учител. Не всеки може да заслужи да е ученик. Ала докато има на света Учители и ученици, в застой духът човешки няма да заспи. Дори и да не е те обучавал Йог-ананда и да не си живял години във ашрам, бъди уверен, че Учителят е винаги до тебе, щом духом винаги и ти си с него сам. Невидим, той те наблюдава без да знаеш и чака оня миг, когато ти ще си готов пред блясъка на Истината да застанеш, почувствал ясно дълго чакания Зов. Той никога не укорява и не отегчава, макар и някога да ти изглежда строг. Но ако преданост и твърдост му покажеш, застъпник сигурен ще имаш ти пред Бог. От сили тъмни и опасни той ще те опази. Искра от своя огън жив ще ти даде. Щит най-надежден ще е от стрелите вражи. До извора на мъдростта си ще те отведе. Той може да не е във този свят, ала е жив. С небесна Благодат заслужиш ли, ще те поръси. Но трябва само да си много търпелив и да успееш да го убедиш във верността си. В сърцето и дома си най-добрия кът вий, ученици, за Учителя си запазете. Той може да почука на вратата всеки път, когато го очаквате. Така че, бдете!