DimitarIvanov

Здравейте! Веган съм от почти година. В продължение на няколко месеца сънувам постоянно как ям месо и преживявам самия сън по-тежко и от кошмар. Имам предвид, че се чувствам зле в самия си сън, а не след като се събудя, когато не обръщам внимание на това в продължение на деня. Но след една такава вечер целият ми ден някак си е тежък, нормално, не съм си почивал психически през нощта, а тъкмо обратното-натоварвал съм се. Как бихте тълкували тези мои сънища, как мога да ги спра. Искам да отбележа, че не чувствам абсолютно никакво вътрешно противоречие в самия себе си относно вегетарианството и нямам никакви намерения, живот и здраве, да проям месо отново. Нито ме привлича вкусът му, нито съм подлаган на кой знае каква атака от близки и приятели относно позицията ми. Просто съм любопитен какво отразяват тези сънища, защото сам не мога да стигна отговор. Благодаря предварително!

Тази сцена от "Пианистът" е най-въздействаща за мен изобщо в киното...

http://www.youtube.com/watch?v=3zikmAirQqQ Най-красивото изпълнение на тази творба, което съм слушал някога. За мен този етюд говори разликата между двете групи композитори: "Шопен" и "Всички останали". Това все пак си е мое мнение, но произведението е космично....

Това момче е напълно сляпо. Помислете си какво означава музиката за него. Помислете си и как хората без такива физически тегоби представят малките си незначителни проблеми, с които ги сблъсква живота...няма оправдание за никого....

Какво смятате за зареждане на кристали с музика - Шопен например? Всеизвестен е ефектът на звуковите вълни на класиката върху живите организми.

Здравейте. Навярно доста хора страдат от този проблем. Къде се корени той? Какво е решението за неговото преодоляване? Естествено има доста сполучливи начини и ще съм благодарен на всеки, който вземе отношение.

късметче, именно. По принцип имах много трудно детство, свързано с развод на родителите ми още докато съм бил бебе, неразбирателства със връстниците ми от всякакво естество, все детерминанти, имащи капитално значение за целият ти жизнен път вбъдеще в положителна или негативна посока. Дали ако тези събития не се бяха случили, аз щях да пиша и чета в тези форуми, примерно, ако ме разбираш какво имам впредвид. Естествено аз не мога да знам за конкретните измерения на алтернативата. Другояче казано, трябва ли да търся причината за здравословните ми проблеми в периоди, през които, лично според мен, аз съм станал по силен и благодаря на Него, че ме е подложил на тях. Защото аз съм толкова благодарен за изминалия си живот, а в настоящия момент дори съм предоволен от моментното си социално, физическо и пр. състояние. Дали този мой наглед малък проблем, в сравнение с тези на останалите хора( абстрактно казано), не е нужният за всеки човек "свестител", т.е. да ти показва, че тялото ти е нито повече, нито по-малко от един развалящ се и потребим организъм и грижата за него е в твой интерес. В този ред от мисли, задължително ли е причината да се корени в тежък период ( семейна трагедия и пр.), или един единствен момент може да е нейният базис ( кучешки лай те застига в гръб и се стряскаш). При втората хипотеза са нужни определено по задълбочени практики. И пак повтарям, че искам да се излекувам по духовен път. А иначе за мисъл-формите: не съм чел материалите във форума ( скоро ще го направя обаче). Бях посещавал един нашумял в България семинар в рамките на един уикенд. Не му е мястото обаче да му правя реклама, още повече да съм инициатор на ненужни полемики на тази тема. Ако има някой, който се интересува, ЛС! Благодаря на всички

Мисля, че не си обърнал внимание на това, което съм написал, т.е. че според обстойни хормонални изследвания нямам проблеми с щитовидната жлеза.

Мерси, всичко, което си написал, е вярно. Но мисълта ми беше не в някаква теоретична конструкция от рода на "спортувам-следователно не е редно да имам подобни проблеми", а че водя относително здравословен начин на живот, в това число и хранене с прости храни, спазване на някакви часове, като не претендирам, разбира се, за някаква свръх програмност в това отношение. Казах го, просто за да конкретизирам ситуацията. Още повече, че проблемът е видимо наследствен, пък и не ми създава толкова трудности в ежедневието, въпреки че е много неприятен. Доколкото знам и няма сигурно лечение в тази насока в рамките на традиционната медицина. За изпотяване не смятам, че са нужни хирургични намеси, най-малкото защото нямаше да пиша именно тук. Хурургическата намеса ще има за предмет последствията, а не причините, в което има голяма разлика. Ти сам пишеш, че в това се състои пълноценното преодоляване на проблема

Здравейте, На 20 години съм, момче. Проблемът ми се състои в това, че имам хроничен проблем с нервната система. Най-неприятната му последица е, че ме обливат вълни от студена пот дори и в най-студените месеци. Дланите ми се потят постоянно и са непрекъснато влажни. Естествено, симптомите се засилват в среда с много хора, а ако е затворено и задушно изпадам направо в някакви кризи. Най-странното е, че вътрешно не изпитвам никакво напрежение или притеснение, нямам проблеми със социалните взаимоотношения- тъкмо обратното. Отражение има само върху потните ми жлези явно. Преди имах огромни проблеми със съня, заспивах чак час, след като си легна, но успях да се справя с проблема на мисловно ниво чрез мисъл-форми. Уви, този метод не действа при другия проблем. Правил съм си не един път пълни изследвания, хормоналните и кардиограмата заковават абсолютно всички показатели в нормата, особено за щитовидната жлеза, където на хартия нямам абсолютно никакви проблеми, а уж тя била причината за проблема. Кръвната захар също е в нормата. Преди си мислех, че е от възрастта, но колкото повече раста, мисля че се засилва това състояние ( не знам дали може да се определи като болест). Още повече, че спортувам активно и като цяло мога да кажа, че съм изключително здрав физически и като цяло не помня кога съм бил болен за последно от грип. Не знам дали може да се търси някаква зависимост, но крайниците ми по наследство не ми се оросяват много добре, т.е. въпросните длани. Там също е ставало да коригирам проблема с мисъл-форма, но става много трудно. Мерси предварително.

А чувам, че с практики е възможно човек с друг цвят да придобие индиговия. Какво мислите за това ? В България има доста хора, които претендират, че са придобили знания в Шамбала...

Знаеш за това или го осъзнаваш интуитивно? А за това какъв се чувства човек- според мен има примери за хора, които си въобразяват несъществуващи дадености, колкото и сигурни да са. Не е изключено и аз да попадам в този кръг, въпреки че чувствам какво трябва да направя. Понякога май наистина е нужно човек да се вслуша в себе си и да приеме нещата на доста абстрактно ниво. Май сам си отговарям на въпросите, но все пак нямаше да ви питам, ако бях наясно с всичко. Освен това май подобни хора не са рядкост вече в България

Здравейте! В първото си мнение искам да ви поздравя за форума, който функционира и обслужва такава важна тема от живота. От известно време чета за децата индиго, попадайки случайно на тази тема. В началото си мислех, че това са необикновени хора и се надявах да срещна някой такъв в скоро време. Разгледах и тази книга горе. За мое огромно удивление отговарях на всички въпроси с 3, отговаряйки на абсол'тно всичко написано в книгата, като се почне от хранене до разпределяне на времето и прочие. Законът на вероятностите оправдава такова съвпадение. Винаги обаче съм знаел, че съм различен от останалите, но го отдавах на това, че съм дете на разведени родители и цял живот съм бил сам, неразбран и от една страна мислещ се за доста различен от хората около мен. Сега съм на 20 години. Сам научих молитвата, започнах да чувствам някакъв дълг към престоя си на земята, започнах да убеждавам приятелите ми, които не намират Смисъла. От известно време чета усилено литература на езотерична тематика и разбирам, че в общи линии съм разбирал и аз така света(въпреки многото учения в тази насока), но на по-опростено ниво. Като малък печелих републикански олимпиади по математика без да съм сядал дори да реша една задача. (Жалко, че не става при висшето ) Освен това завбъдеще "най-случайно" се очертава да се срещам с подобен човек, което не знам как да го тълкувам. 1. Искам да попитам дали е задължително едно дете-индиго да вижда минало и бъдеще, да контактува с непознат разум, да има лечебни сили и прочие, защото аз определено не съм някакъв паранормален феномен, въпреки че си имам своите изживявания с духовните сили. От прочетеното останах впечатление, че децата-индиго идват с някаква мисия, а не за да се докажат като хора, стоящи над другите. 2. Може ли да ми препоръчате метод, чрез който да установя по някакъв начин дали съм такъв, защото определено не мога да се доверя на някакъв тест. Т.е. специалист, който има опит в тези случаи. Благодаря предварително